Вече над 50 г. различните планове за ограничения за един или друг тип храна се опитват да помогнат на съвременния човек да се пребори с наднормените килограми. В началото най-често се е препоръчвало намаляване на високомаслените храни, после и на тези с голямо количество въглехидрати…
Но наблюденията показват, че броят на хората, страдащи от затлъстяване, продължава да нараства. Данните от ново изследване, проведено от маркетинговата агенция NPD, сочат, че броят на хората, които са на диета, не е бил толкова малък от десетилетия насам – само 26% от жените и 16% от мъжете са посочили, че спазват някаква диета, т.е. в сравнение с 1990 г. процентите са намалели с 13 пункта.
Едновременно с това 79% от анкетираните над 5000 души са признали, че вече не желаят да спазват никаква диета, тъй като всички техни опити досега са се оказали неуспешни. 73% от тях са посочили като основна причина за отказа си необходимостта да се откажат от повечето си любими храни.
Добрата новина за тях, според много специалисти, е, че не е и нужно да го правят. “Всяка храна има място в здравословния начин на хранене, ако е комбинирана с достатъчно движение и е в ограничено количество”, твърди Газанига Моло – говорител на Американската асоциация на диетолозите.
Правилно хранене или диета
Защо все по-малко хора спазват диета, за да отслабнат? Една от причините, твърдят експертите, е че са се поучили от миналите си грешки.
Продължават да се появяват нови книги за диети, нови нискокалорични, обезмаслени и т.н. храни, но това явно няма позитивен резултат – поне така сочат данните от статистиките. А тези, които успяват да свалят килограми, оказва се, след това бързо ги наваксват.
“Истината е, че никаква диета за отслабване не дава желания резултат, ако не е дългосрочен план за промяна в начина на хранене плюс цалостна промяна в начина на живот”, твърди д-р Майкъл Дeнсинджър, консултант по здравословно хранене на телевизия NBC.
Друга причина за намаляващата популярност на диетите за отслабване според специалистите е очебийните противоположности между някои от тях – една напълно отрича месото, а друга препоръчва само него.
Има и психологическо обяснение – няколко килограма над нормата, когато ги имат повечето хора наоколо, вече не изглеждат толкова недопустими. Много изследвания показват, че човек се влияе от теглото на околните – и когато то е в повече и когато много приятели и роднини се стремят да го намалят.
Не повече храна, а по-качествена
През последните години се увеличава броят на хората – привърженици на бавното хранене, на органичните продукти, на домашно приготвените храни. И специалистите очакват, в дългосрочен пран, това да даде положителен резултат.
В същото време все повече диетолози препоръчват, ако има ограничения, те да са в количеството храна, като същевременно се подбират качествени продукти.
Данните от изследване, публикувани през 2007 г. в изданието American Journal of Clinical Nutrition, доказват, че хората, които избягват мазните храни за сметка на плодовете и зеленчуците, отслабват с 20% повече, отколкото тези, които просто избягват мазнините. И в това има логика – когато на масата няма храни, твърде богати на калории, човек задоволява напълно глада си с плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти, които са богати на фибри, по-ниско калорични са, но засищат добре апетита.
По отношение на т.нар. празни храни (т.е. такива, които са висококалорични, но по-бедни на полезни вещества) все по-често препоръката е просто да се ограничава тяхната употреба без да се изхвърлят от менюто.
Здравословното хранене: забавете темпото!
Важно е не само какво се яде, но и как. За първото специалистите препоръчват храната да се приготвя у дома – така човек може да контролира състава на ястията (за разлика от тези, приготвени в ресторантите). За второто препоръката е още по-проста – яжте бавно! Стомахът преработва храната с определена скорост и тогава изпраща към мозъка сигнал, че количеството й е достатъчно.
Освен това по-бавното хранене доставя повече удоволствие, а тази психологическа страна също не бива да се пренебрегва.
По същата причина не се препоръчва яденето в движение – ако човек седне и се нахрани, почти сигурно ще се задоволи с по-малко.
Източник: actualno.com
Учените достигат до извода, че продуктите, полезни за сърцето, са полезни също така и за мозъка и болшинството от тези продукти могат да се видят на празничната маса.
Изследователите смятат, че червените боровинки в най-голяма степен подпомагат развитието на умствените способности при хората. В тях се съдържа голямо количество антиоксиданти, които взаимодействат със свободните радикали на кислорода. Тези радикали произвеждат холестерол, които не само е вреден за сърдечно-съдовата система, но е виновен и за влошаване на паметта и работата на опорно-двигателния апарат с напредване на възрастта. Изследванията показват, че диета, с основен компонент червените боровинким, води до подобряване на паметта и до по-балансирана работа на опорно-двигателния апарат.
На второ място след червените боровинки се нареждат къпините. Те притежават същите свойства както и червените боровинки, но при тях антиоксидантите са по-малко. За сметка на това обаче при къпините има вещества, които подобряват зрението.
Третото място си поделят цвеклото и зелето. Веществата, съдържащи се в тези зеленчуци, разрушават ферментите, които в голяма степен водят до развитие на болестта на Алцхаймер и снижават когнитивните финкции.
Следващо място в класацията заема мазната риба. Такива риби като сьомгата, сардината и херинга съдържат киселини, които също разграждат вредните ферменти. Изследванията показват, че ако един път в седмицата се консумира някой от тлъстите видове риба, това помага в значителна степен да се намали вероятността от развиване на болестта на Алцхаймер.
Почетното пето място в рейтинга на “умните” храни заема спанакът. Специалистите установяват, че спанакът забавя появяването на проблеми с нервната система, вследствие остаряването на организма и възпрепятства възникването на нарушения в опознавателните способности.
Източник: zdrave.bg
10 - те основни причини, поради които е добре да ограничите консумацията на захар .
1. Захарта е причина за рязкото спадане на глюкозата в кръвта
Нестабилните нива на кръвна захар често водят до промени в настроението, умора, главоболие и непреодолима нужда от… още захар. Тази нужда формира омагьосания кръг на пристрастяването, при което всеки нов захарен “удар” ви кара да се чувствате временно по-добре, но след няколко часа отново изпитвате остра нужда от захар и глад. Същевременно тези, които отбягват захарта, твърдят, че рядко, ако не и изобщо, не изпитват нужда от сладки неща и се чувстват емоционално стабилни и пълни с енергия.
2. Захарта увеличава риска от затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания
Мащабни проучвания показват, че колкото е по-висок гликемичният индекс (GI) на храните, които човек консумира (това са храни, които бързо се отразяват на нивото на кръвната захар), толкова е по-голям рискът от натрупване на наднормено тегло, заболяване от диабет и сърдечно-съдови болести. Ново проучване предполага връзка между високият GI и различни форми на рака.
3. Захарта влияе негативно на имунната система
Не е правено изследване върху хора, но изследвания върху животни показват, че захарта потиска имунната система. Необходими са повече проучвания, за да се разбере точният механизъм, но това, което се знае е, че бактериите се хранят със захар и че когато тези организми “излязат от контрол” в тялото, инфекциите и заболяванията са по-вероятни.
4. Честата консумация на храни с високо съдържание на захар води до дефицит на хром
Това е нещо като “параграф 22”: ако консумирате много захар и други преработени въглехидрати, вероятно няма да получавате достатъчно количество хром, а една от основните функции на хрома е да регулира кръвната захар. Според специалистите, повечето от нас не получават достатъчно хром с храната.
Хромът се съдържа в различни животински храни, морски деликатеси и риба, както и в повечето от растителните храни. Преработената скорбяла и други въглехидрати “крадат” от тези храни хрома, така че мислете в посока “пълнозърнести храни”.
5. Захарта ускорява остаряването
Тя допринася за онзи издайнически знак на остаряването - увисването на кожата. Част от захарта, която консумирате, след като “удари” кръвния поток, приключва атаката, прилепвайки се за протеините – процес, който се нарича гликиране. Тези нови молекулярни структури “спомагат” за загубата на еластичността на тъканите в тялото – от кожата до органите и артериите. Колкото повече захар циркулира в кръвта, толкова по-бързо става увреждането.
Източник: zdrave.bg
Учени твърдят, че естествена съставка в доматените семки е ключов фактор за здравословен и дълъг живот.
Те са установили, че съставката предотвратява съсирването на кръвта, което я прави естествен заместител на аспирина.
Веществото е открито от проф. Асим Дутарой през 1999 г. и е патентовано под името „Fruitflow”.
Клиничните изследвания показват, че то може да помогне за поддържането на добро кръвообращение, предотвратявайки съсирването на кръвта.
Установено е, че кръвообращението се подобрява три часа след приемането на Fruitflow и резултатите може да се задържат до 18 часа, което го прави подходящ за ежедневна консумация.
Сокът, който е безцветен и няма вкус, е извлечен от семената на доматите и може да се добавя към различни храни, без да променя вкусовите им качества, допълват учените, цитирани от в. „Дейли Телеграф”.
Източник: actualno.com
Все по-често производители на плодови напитки ни убеждават,че човек може да подобри здравето си, като отпие само няколко глътки от произведената от тях напитка.
Смята се, например, че комбинацията от коприва, гинко билоба и женшен се бори със стреса. Добавката магнезий отпуска мускулите.
Специален сок, отличен с награда за иновация “Ануга”, от таитянски плод нони, усилва имунната система, намалява инфекциите и защитава срещу стареенето на клетките.
Екстракти от червени боровинки и нар пък изглежда допринасят за възстановяване на клетките и за защита срещу рак на простатата.
Повечето производители на плодови напитки отговарят на нарасналата загриженост на потребителите за здравето, много от които искат да предотвратят болести и да подобрят здравословното си състояние.
Според данни на компанията за пазарни изследвания GfK в Германия изразходването на пари за здравословни храни се е увеличило с 33 на сто между 2002 г. и първата половина на 2008 г.
Източник: zdrave.bg
За да придобиете така желания от вас плосък корем прилагайте правилен диетичен режим, съчетан с физически упражнения. Бягане, плуване, танци, аеробика и витамин С са перфектна комбинация за постигането на идеална фигура.
Без значение дали предстои началото на зимата, или е лято за всяка жена, а и за всеки мъж, известен с естетската си същност, плоският корем е равнозначност за красота и сексапил.
Всъщност, той е и най-уязвимата част от тялото, по отношение на затлъстяването. Мускулатурата му е ленива, полуподвижна и най-малко се натоварва. Освен това е защитен с дебел кожен слой и позволява да се трупат мазнини на воля. Борбата със затлъстяването означава системно раздвижване на коремните мускули. Стопяването на мазнините става чрез масаж, гимнастика и правилно хранене. Но и след намаляването на обема на корема много лесно отново можете да го докарате в предишната му форма. Затова всички, които имат проблеми със затлъстявания по тази част на тялото, трябва системно да вземат предпазни мерки.
Полезно: Преди хранене изпийте една чаша минерална вода, която ще разреди стомашните ви сокове. Яжте редовно, бавно и на малки хапки, като дъвчете продължително време.
Полезни рецепти
Ако все пак упражненията не ви се отдават много, то пробвайте с няколко рецепти.
Тънката талия обича розов грейпфрут, люти чушки и пъпеш, заради съдържащият се в тях витамин С. Диетолозите препоръчват да си набавяте поне 75 грама от него на ден. Съветват ни да пием много зелен чай. Започнете да се храните с храни, които съдържат повече фибри. Яжте повечко свежи плодове и зеленчуци, които имат доста полезни хранителни вещества. Старайте се да се храните на често, но с по-малки порции. Това ще помогне на вашия организъм да гори по-бързо и лесно калориите.
Източник: lekar.bg
Който непрекъснато досолява, няма вкусови усещания – Вярно
Немски специалисти по храненето са установили, че човек лесно свиква към соления вкус, който засенчва останалите вкусови усещания. За такива хора безсолната или леко осолената храна е блудкава и безвкусна. Съвет на специалистите: Не спирайте изведнъж с посоляването, а намалявайте постепенно количеството. Така езикът ви ще има време да се приспособи към новите аромати. Само след седмица вече ще усещате вкуса на храната по-добре, независимо от това, че тя ще става все по-безсолна.
Не трябва да ядем прекалено малко сол – Вярно
Най-нови изследвания показват, че човек трябва да приема около 5 до 10 грама сол дневно. Ако количеството е по-малко от 1 грам дневно, може да отслабне краткосрочната памет и да се понижи способността за концентриране. Почти невъзможно е обаче да се приеме прекалено малко сол, защото тя се съдържа в почти всички готови храни - например в 1 с.л. соев сос има 3 грама сол.
Солта трябва да съдържа йод – Вярно
Така организма си набавя необходимото количество йод за правилното функциониране на щитовидната жлеза и произвежданите от нея хормони, които стимулират например обмяната на енергийните вещества. Симптоми за недостатъчно количество йод в организма са: умора, нарушена концентрация, суха кожа. Специалистите по хранене препоръчват по 200 микрограма йод дневно.
Солта е виновна за високото кръвно налягане – Невярно
До сега се считаше, че солта задържа водата в организма. Когато се употребява прекомерно количество сол, това води първо до увеличен обем на кръвта (обемна хипертония), която напира в кръвоносните съдове и с времето преминава в хипертонична болест. Но, при изследване в Германия с 10 000 участника не се установила пряка зависимост между поемането на сол и високото кръвно налягане. Не е доказано и че по-бедната на сол храна намалява кръвното налягане.
Специалните соли са по-полезни от обикновената сол – Невярно
Според експертите няма значение дали предпочитате каменна сол или хималайска - изборът само въпрос на вкус. Всяка сол се състои от повече от 95 % натрий и хлорид. В останалите проценти се съдържат различни количества минерали, като желязо, магнезий или калий. Те повлияват на цвета и вкуса. Но тези ограничени разлики не могат да окажат съществено влияние върху здравето.
Който яде много солено, ожаднява – Вярно
Най-силното доказателство, че сме прекалили със солта е това, че изпитваме жажда. Но ако някой постепенно повишава консумацията на сол, или редовно пресолява храната си, то неговият организъм привиква и вече не реагира със жажда. Който поема недостатъчно количество сол, също ожаднява. Защото тогава голямото количество вода се отделя с урината или потта.
• Заместете солта с „диетична”, черен пипер, растителни подправки, лимонов сок и оцет.
• Избирайте храни с ниско съдържание на сол.
• Намалете консумацията на консервирани, замразените или полуготови храни.
• Купувайте си неосолени ядки. Изкисвайте солените саламурени сирена и солените маслини във вода за известно време.
• Гответе с малко сол.
• Старайте се да не солите допълнително ястията.
• Когато пазарувате, следете на етикетите на храната да пише „със слабо съдържание или без натрий”.
Знаете ли, че…
Солта е дар от боговете
Гръцката богиня на морето дарила като сватбен подарък сол на бащата на Ахил. Оттогава се счита, че солта е дар от боговете. Във Вавилон и царството на Шумер солта е била високо ценена и ползвана за консервиране на храна. В определени региони, които са нямали излаз на море пък, тя е била много търсена и скъпа. Поради тази причина е била използвала дори и като валута.
Източник: lekar.bg
Ето няколко прости съвета, които ще облекчат неразположението ви. Опознайте врага!
Каква е причината?
Специалистите не са единодушни на какво точно се дължи сутрешното гадене. Най-широко разпространената теза е, че основната причина е промяната на хормоналния баланс в организма в началото на бременността.
Какви са симптомите?
Сутрешното гадене (погрешно наричано така, тъй като може да се появи по всяко време на деня) включва редица симптоми – от киселини и гадене до постоянно повръщане.
Колко продължава?
Първите признаци на сутрешно гадене може да се появят още през 5-ата седмица на бременността и да продължат до 17-ата седмица, а понякога (доста рядко) може да ви съпътстват през цялата бременност.
Често ли се случва?
Според някои проучвания около 80% от бременните жени страдат от подобно неразположение. Това често се приема за знак, че бременността протича нормално и организмът произвежда необходимото количество хормони. Според направени изследвания жените, които страдат от сутрешно гадене, са изложени на по-малък риск от спонтанен аборт.
Може ли да се появи при втора бременност?
Всяка бременност е уникална и рядко може да се предвиди как ще протече. Добрата новина е, че обикновено сутрешното гадене не се появява при втора бременност. Но дори това да се случи, неразположението е значително по-поносимо.
Вярно ли е, че сутрешното гадене е предвестник за момиче?
Съществуват редица поверия, предавани от поколение на поколение, относно пола на нероденото бебе. Един от най-разпространените митове е, че ако бременната страда от сутрешно гадене, със сигурност ще роди момиче. Въпреки че са направени доста проучвания, все още няма категорични доказателства, че това е вярно.
Какви са рисковете?
Сутрешното гадене се приема за нормално, но продължителното и тежко повръщане (hyperemesis gravidarum) е опасно за здравето на бременната жена. То може да доведе до загуба на тегло и сериозно обезводняване. В такъв случай е задължителна консултация с наблюдаващия гинеколог.
Как да се справите?
Обърнете внимание на средата, в която живеете. Така ще установите кога се появява неразположението и какво го „стимулира”. Повишена ли е чувствителността ви към миризми? Или към шум? А може би към силна светлина? Дали не ви се гади, когато сте изморена и гладна? Има ли миризми и храни, от които да ви става по-добре?
Открийте миризмите, които не понасяте. Тъй като обонянието на бременната жена е много обострено, всяка миризма може да предизвика гадене. Тя може да е неприятна, като цигарен дим или бензинови изпарения, а може да е и нещо, което преди сте харесвали – парфюм, любимо ястие и др. Опитайте се да избягвате миризмите, които ви дразнят, и съответно да откриете тези, от които ви става по-добре. Много жени предпочитат аромата на лимон.
Източник: journal.funbg.net
Повечето родители и учители живеят с илюзията за ”съвършеното” бебе. Традиционното описание на това идеално същество е бебе, което не плаче и не хленчи много често, спи спокойно през нощта и през деня, храни се без да плюе, щастливо се занимава самичко и ангелски гука на гумените играчки. Когато се срещнем с такова едно същество, много често възкликваме: ” О, какво добро бебе!”. Това означава ли, че всички бебета, които не отговарят на по-горното описание са ”лоши”?
Митът за съвършеното бебе
Разбира се няма такова нещо, като ”добро” и ”лошо” бебе. Честно казано, трябва да се притеснявате за децата, които съвпадат с описанието на съвършеното бебе. Това обикновено означава, че те не се чувстват в безопасност и достатъчно добре, за да изпробват силите си и да разберат какво става, когато мама и татко ги няма и за да научат страх ли ги е да поемат рискове и да правят грешки. Казваме ”обикновено” защото има и бебета, които съвпадат с описанието и въпреки всичко не се страхуват да грешат. Тях наричаме ”лесни” деца. Д-р Стела Чес и д-р Александър Томас изследваха чудото на детската личност и го описаха в подробния си труд относно деветте главни типа темперамент у децата. Според темперамента си (качествата и чертите от характера, които дооформят уникалността на детето) децата биват три типа: ”лесни”, ”трудни” и ”бавни”. Всички са добри, просто някой са по-голямо предизвикателство от други. Тук ще разгледаме характеристиките на деветте типа темперамент, но, ако се нуждаете от повече информация, силно ви препоръчваме книгата на Стела Чес и Александър Томас ”Опознайте детето си”. Скорошни проучвания на развитието на човешкия мозък допълниха информацията, която имаме за темперамента и индивидуалността. Начинът, по който децата взаимодействат с възрастните оказва голямо влияние върху развитието на вродените черти на темперамента им. Това е един много сложен процес, който все още е до голяма степен загадка. Въпреки всичко връзката с родителите или бавачката оформят темперамента на детето, а това е факт, който ни дава едновременно много възможности и поемането на огромна отговорност.
Проучването ”Бъркли”
Научното изследване на теорията за темперамента започва в края на шейсетте и седемдесетте години с проучването ”Бъркли”, едно подробно изследване на двата основни типа темперамент - активен и пасивен. Според него това са две характеристики, които остават непроменени през целия човешки живот. Казано с други думи, пасивните бебета израстват в пасивни възрастни, а активните - съответно в активни. В действителност нивото на активност може да се измери още когато детето е в майчината утроба. Чес и Томас значително разширяват теорията за темперамента, въпреки, че и деветте типа, които описват, могат да бъдат класифицирани с термините активен и пасивен. Познаването на отделните характеристики ще ви помогне по-добре да разберете детето си, да реагирате по-адекватно на нуждите му по начин, който да насърчи детското развитие и да го оцените и приемете такова, каквото е. Така вие ще дадете възможност на детето да разгърне потенциала си и няма да се поддадете на изкушението да го превърнете в ”съвършеното” бебе.
ДЕВЕТТЕ ТИПА ТЕМПЕРАМЕНТ
Те са:
1. ниво на активност
2. ритмичност
3. първична реакция (доближаване или отдръпване)
4. приспособимост
5. граница на сетивност
6. качество на настроенията
7. интензивност на реакциите
8. склонност към разсейване
9. постоянство и задържане на вниманието
Всички деца притежават в различна степен тези характеристики. На следващите няколко страници ще опишем как изглежда всеки тип в реалния живот. Може би трябва да си представяте и класифицирате децата, които познавате, докато се запознавате с аспектите на различните типове темперамент.
Ниво на активност
Този тип се отнася до нивото на двигателната активност и пропорцията между активните и пасивните периоди. Например едно дете, което има високо ниво на активност, ще пляска и рита толкова силно в коритото, че след къпане ще се налага основно подсушаване на цялата баня. Ако обаче детето е с ниско ниво на активност, то може само да се обърне в коритото, но едва ли ще направи дори и това. Нивото на активност силно ще повлияе върху поведението на родителя спрямо детето. Родителите на децата с високо ниво на активност приличат на постоянно движещи се роботи в стремежа си да не изостанат от вечно движещото се дете. Докато били на плажа, майката на Бари (шестмесечно бебе) легнала за малко до кошчето на детето и го помолила за малко разбиране: ”Не можеш ли да постоиш спокоен само за няколко минути?” попитала го тя, докато бясно ринещото краче на детето засипало лицето и с още пясък. Две години по-късно отново и се наложило да ходи редовно в детската консултация, защото този път тя трябвало да поставя пръст върху нослето на новото бебе Джеръми, за да се увери, че детето все още диша. След Бари, тя не можела да повярва, че едно дете може да спи непробудно часове наред.
Ритмичност
Ритмичността се отнася до предсказуемостта (или съответно непредсказуемостта) на биологичните функции на детето като глада, съня и ходенето до тоалетна. Едно бебе може да ходи до тоалетна веднъж дневно, точно след закуска, а при друго това да става всеки път по различно време. Същото е и с храненето - едно дете предпочита основното му хранене да е на обяд, друго - вечер, а трето - по различно време всеки ден.
Карла Джаксън била толкова горда - до навършването на две години малкият Джаки се научил да ходи до тоалетната. Майката го слагала на гърнето по няколко пъти на ден и детето винаги го напълвало. В действителност обаче Джаки нямал истински навици, това по-скоро било заслуга на майката. При детето ходенето до тоалетната било толкова редовен процес, че когато и да го сложи на гърнето, винаги имало нужда. Когато обаче Карла забравяла, Джаки вършел всичко в гащите. Той усвоил безпроблемно ходенето до тоалетна едва на три години. Другите деца на Карла не били толкова редовни и тя помислила, че вината за това е нейна. Когато се запознала с различните типове темперамент, тя разбрала, че няма такива неща като провал или успех. Децата просто били с различен темперамент.
Първична реакция (доближаване или отдръпване)
Този тип характеризира начина, по който детето реагира на непозната за него ситуация или дейност като нова храна, играчка, човек или място. ”Доближаването” често се изразява в различни настроения (усмивки, говорене, изражение на лицето и пр.) или двигателна дейност (поглъщане на новата храна, вземане на играчката и пр.) ”Отдръпването” изглежда повече като негативна реакция и също се изразява в настроения (рев, безпокойство, говорене, изражение на лицето и пр.) и двигателна дейност (физическо отдалечаване, изплюване на храната, отблъскване на новата играчка и пр.). Възпитаването на едно дете означава, че вие като родители трябва да се научите да различавате тези негови знаци и да реагирате по насърчителен и поощряващ начин.
Едно семейство имало следния проблем:
Тед Васкез пътувал по няколко седмици всеки месец по работа. Всеки път, когато се приберял в къщи и се опитвал да вдигне малката Изабел, тя се свивала, дърпала и плачела. Тед се чувствал провален като родител. Той обожавал дъщеря си. Когато се запознал с различните типове темперамент, той разбрал, че всъщност детето реагирало по един и същ начин при всяка промяна. Той започнал да подхожда по-внимателно и търпеливо към Изабел, особено след по-дълги периоди на отсъстване. Жена му държала Изабел, а той гъделичкал крачетата й, галел ръчичките й и й говорел нежно. Въпреки, че детето трудно се приспособявало към новата обстановка, този подход й давал повече време. В същото време Тед престанал да се чувства пренебрегнат и започнал да проявява повече отзивчивост към нуждите на дъщеря си.
Приспособимост
Този тип темперамент отразява начина, по който детето реагира на някаква промяна във времето - неговата способност да се нагоди към новата ситуация. Някой деца първоначално плюят новата храна, но я приемат след известно време. Други обаче много по-трудно свикват с новото ястие, дрешка или детска градина.
Мери Уонг била убедена, че деветмесечното и бебе по някакъв начин се е научило да различава банановата каша от пюрето от банани и внимателно се съпротивлявало срещу всякакви опити да бъде нахранено с каша. Приемането на нова храна било истинско предизвикателство. Мери постепенно свикнала да вмъква новите храни на малки количества и да ги увеличава с времето, докато бъдат безпрекословно приети.
Когато се родило третото бебе на Джена Франк, другите две деца вече ходели на училище и посещавали най-различни извънкласни курсове. Тъй като майката имала много ангажименти, детето рядко спяло следобед в къщи, но това не представлявало проблем. То било едно изключително приспособимо дете, и когато идвало време за сън, то винаги заспало кротко и спокойно, независимо дали били на баскетболен мач или на покупки.
Кейт Кнап родила второ дете - момиче. Тя била свикнала с режима на сина си и винаги, когато идвало време за сън, си мислела, че детето няма да спи добре, ако е в креватчето си. Дъщерята обаче се оказала много различна. Ако не си били в къщи по времето за спане, детето ставало нервно, хленчело и плачело. Тя просто не искала да спи, освен ако не е в собственото си легло. Ако семейството било на гости, детето стояло будно до среднощ. Тя имала ниско ниво на приспособимост и всички от семейството страдали, защото не били запознати и не взимали под внимание темперамента й.
Граница на сетивност
Някой деца се събуждат всеки път, когато се отвори врата, независимо колко леко и безшумно става, а други не чуват и ураган. Нивото на сетивна чувствителност е различно при всяко дете и влияе върху начина, по който възприема света и върху поведението му.
Когато Марджъри станала на осем месеца, баба й я извела навън да си поиграе. Денят бил топъл и баба й я поставила върху тревата в парка. В момента, в който крачетата й докоснали тревата, тя навирила дупе, подпряла се на ръце и се опитала да балансира в това положение като се стремяла босите и колена да останат далеч от гъстата трева. Същия следобед Нели, братовчедката на Марджъри, също била в парка. Майка й също я пуснала на поляната, но Нели запълзяла смело, без да усети разликата между тротоара и тревната площ. Високият праг на сетивност при нея я правел неустрашим изследовател, докато Марджъри подхождала внимателно към всички нови структури и преживявания.
Качество на настроенията
Забелязали ли сте, че някой деца (и възрастни) реагират на нещата от живота с нескрито удоволствие и наслада, докато други намират недостатъци във всичко? Едно бебе може да засипва семейството си с усмивки и гукания, докато друго си поплаква от време на време просто така - без причина. Родителите на втория тип деца могат спокойно да си отдъхнат, защото съкровището ви не реагира на вашите умения като родители. Бъдете внимателни с тези настроения, погалете детето, пощипнете бузките му и споделете с него вашето собствено щастие. Докато расте, опитайте се да го накарате да повярва, че света е едно наистина хубаво място. Ако детето ви грее от щастие, насладете се напълно на тази негова дарба и не засенчвайте безоблачното му небе. Дълбоко запечатайте спомена за този бебешки розов поглед върху света.
Интензивност на реакциите
Често децата реагират на събитията по различен начин. Някой тихичко се усмихват, други едва-едва поглеждат какво става и продължават заниманията си, а трети реагират емоционално и бурно. Виковете на вашето високо интензивно бебе, с които известява, че се е събудило, се чуват из целия квартал, а бебето на съседите едва въздиша и проплаква.
В детската градина едно изключително любопитно дете дръпнало косата на Мая и тя се разпищяла толкова силно, че възпитателката уплашено се втурнала към нея, мислейки, че детето умира. Когато обаче същият любопитен малчуган дръпнал косата на Хуан, момчето едва го погледнало и само махнало с ръка, все едно искало да отпъди досадна муха. Майката на Мая свикнала тихо да изчаква преминаването на първоначалната реакция на детето и трезвата й преценка за ситуацията. Майката на Хуан изпадала в паника, когато детето започвало да плаче, защото знаела, че нещо наистина сериозно трябва да се е случило, за да предизвика подобна реакция у сина й. И родители и деца се научават да реагират различно в зависимост от интензивността на детските реакции.
Склонност към разсейване
”Ако сложа пред сина си няколко кубчета, той така ще се заиграе, че няма да забележи нищо и никого в стаята” казва един баща. Друга майка споделя: ”Ако кърмя бебето и някой мине покрай мен, детето не само втренчва поглед в него, но и веднага спира да суче.” Трета добавя: ”Забелязах, че дъщеря ми не се храни, когато цялото семейство сме на масата. Затова се налага да правим това отделно.” Може би тези родители не знаят, но всъщност те обсъждат способността за разсейване на децата, т.е. начина, по който всеки външен елемент влияе върху поведението на детето и склонността му за отвличане на вниманието.
Джо се отправя към стерео уредбата всеки път, когато влезе в дневната. Всеки път бавачката му го отклонява внимателно и го завежда при кубчетата. Понякога дори успява да му отвлече вниманието за минута - две. Не след дълго обаче детето става и със завидна увереност се отправя отново към уредбата. Упоритостта му надминава дори тази на един пилот и наистина това може би ще е призванието на Джо. Той остава съсредоточен и целенасочен, въпреки усилията на бавачката, която трябва отново да го отдели от уредбата.
Бен вдига и поднася към устата си пейджъра на баща си. Таткото се намесва и заменя ценната вещ с препечена филийка. Детето изгуква нещо, но не забелязва разликата в предмета, който държи. Способността му да се разсейва го прави изключително лесно за гледане дете, докато бавачката на Джо трябва да се въоръжи с търпение и смелост и да поиска да й увеличат заплатата.
Обхват на постоянството и задържане на вниманието
Обхватът на постоянството характеризира охотата, с която едно дете се отнася към някоя дейност при наличието на някакви трудности и/или пречки. Терминът ”задържане на вниманието” обхваща времето, през което детето може да се занимава с едно и също нещо без прекъсване. Двете характеристики обикновено са свързани. Едно дете, което може в продължение на половин час да къса стари списания е със завидна способност за задържане на вниманието, докато дете, което за десет минути сменя десет играчки е с изключително ниско ниво. Още веднъж ви обръщаме внимание на факта, че няма ”лоши” и ”добри” деца. Всяко бебе е уникално и различно и поставя различни предизвикателства пред родителите и възпитателите.
Физическото развитие на малката Дженифър протекло бързо и бурно. Последният сантиметър, който увеличил ръста й обаче, й създал известни проблеми - тя вече не можела да се разхожда изправена под масата. Това й било любимо занимание, но за нещастие детето още не било осъзнало, че практически това вече е невъзможно. Дженифър прекарала цялата сутрин в напразни опити да влезе изправена под масата и съответно удряла главата си и пищяла от болка. Въпреки всичко не се отказала. Интересно, кой ще излезе по-упорит: масата или Дженифър?
Бебето Едит можела да стои половин час на едно място и да подрежда приборите си за хранене. Нейната близначка Ема, обаче не можела да изчака дори да се нахрани и вече хвърляла вилиците и лъжиците си на пода. Докато сестра й си играела с приборите, Ема се смъкнала от столчето си, извадила всичко от кухненския шкаф, проучила отдушника и трябвало да бъде възпряна в атаката си към банята. Едит може би ще има бъдеще като счетоводител, а Ема - като спортен коментатор. Едит задържала вниманието си за дълги периоди от време, докато Ема не издържала повече от няколко минути на едно място - това е талант, който един ден би могъл да й е от полза при следенето на бързото развитие на спортните състезания. Важно е да осъзнаете, че въпреки големите си различия, и двата типа темперамент могат да бъдат предимства за децата в определени ситуации. Родителите би трябвало да помогнат на Едит и Ема да развият потенциала на вродения си темперамент чрез обучение, възпитание и постоянно наблюдение.
Темпераментът: предизвикателство или възможност?
И родителите, и децата имат да учат много едни за други. В крайна сметка грижовните и любящи родители се научават да разпознават ”подсказките” на децата. Докато в едно семейство дневният режим се съобразява стриктно с темперамента на бебето (тъй като при него се наблюдава високо ниво на ритмичност, ниска способност за адаптиране и съответно детето става нервно при всяка промяна), в друго например родителите никога не са се замисляли дали ще се приберат навреме за следобедния сън (тяхното дете е силно приспособимо, жизнено и щом се умори, заспива веднага, независимо от времето и мястото).
Значение на разбирането
Чес и Томас подчертават огромното значение на разбирането, което родителите и възпитателите трябва да проявят към темперамента на детето и желанието им да насърчат здравото му развитие. Децата изживяват стрес в борбата за знания и съпричастност. Не е необходимо да утежнявате положението им и да очаквате от тях да бъдат това, което очевидно не са. Да проявявате разбиране към темперамента на детето не означава да вдигнете рамене и да кажете: ”Е, добре. Явно детето е такова.” Вие трябва да му помогнете да усвои приемливи умения и поведение. Например дете, което трудно задържа вниманието си, трябва да се научи да следва някаква структура на поведение. Най-добре ще е да му предложите да избере един от няколко възможни варианта, които да отговарят на ситуацията (поведение, което е подходящо за конкретната обстановка). Изключително важно е да намерите ”златната среда”, която да отговаря на вашите нужди и тези на детето. Ако детето няма редовен режим на спане и вие едва държите очите си отворени, защото сте бдели над малкото си бухалче, вие просто не сте сполучили с баланса. Това е ключът към успеха. Детето може би не може да спи нощем, защото темпераментът му е такъв, но това не означава, че не може да се научи да се забавлява само. Може би ще трябва да свикнете само да се надвесвате над бебето, да го погалите, да прошепнете няколко любящи думи и да го оставите да заспи само. Първо трябва да определите дали решенията са изгодни за всички членове на семейството и дали нечии нужди не са пренебрегнати. Не е в интереса на детето родителите му да са изтощени и изнервени. Няма да постигнете нищо с крясъци и заплахи или като пренебрегнете изцяло постоянно събуждащото се бебе. необходимо е да намерите баланс между вашите нужди и тези на детето ви. Това ще отнеме известно време и усилия, но ще е от полза отсега да свикнете и да приемете уникалния темперамент на бебето.
Уменията от позитивното възпитание в полза на родителите и възпитателите
Едно дете с нисък праг на сетивност например ще се нуждае от няколко минути, за да поплаче и да освободи напрежението, натрупано през натоварения следобед. Едва след това то ще може да се отпусне и да заспи. Добре би било да осигурите на едно дете с този темперамент тиха и спокойна обстановка и да го закачате нежно и гальовно. Не се притеснявайте ако например другата ви дъщеря е с напълно противоположен темперамент и предпочита по-бурни игри като гъделичкане, гоненица, боричкане и дори шумните семейни събирания. Едно дете с ниска стпен на разсейване ще се нуждае от по-голяма подготовка при преминаването от една дейност към друга. Предварителното обмисляне на новата ситуация е абсолютно необходимо, ако искате смяната да се извърши спокойно и безболезнено. Ако нямате строго определен режим, а детето ви се окаже с противоположен тип темперамент, ще се наложи да свикнете предварително да планирате храненето на детето, да спазвате строго определен режим и ритъм на работа. Детето от своя страна ще трябва да свикне с постоянните ненадейни промени, да се задоволи с една-две солети, когато закъснеете с храненето и да свикне бързо да се нагажда към новата обстановка. Хубавото е, че родители и деца могат да се нагодят един към друг. Човешкият мозък е програмиран да реагира на околния свят, а търпението, чувствителността и любовта ще ни помогнат да свикнем да живеем мирно и спокойно.
Индивидуалност и творчество
Повечето родители и възпитатели дори и не подозират как буквално ”осакатяват” индивидуалността и творческото мислене на децата като се опитват да ги доближат до представата за ”съвършеното” бебе. Често възрастните предпочитат ”лесните” деца и искат те да спазват нормите на обществото. Обикновено тук до голяма степен е намесено и човешкото его: ние се притесняваме какво ще си помислят хората и се страхуваме да не подложат на съмнение компетентността ни да възпитаваме добре децата си. Една от причините за изследването на Чес и Томас бе желанието им да прекратят навика на обществото да обвинява майките за характера на децата им. Те споделят следното: ”Детският темперамент може силно да повлияе на отношението и поведението на родителите, други членове на семейството, приятелите на детето и учителите, и съответно на принципа на бумеранга да дооформи и затвърди изградената линия на поведение.” Казано с други думи връзката родител-дете е двупосочна улица и те си влияят взаимно. Какво обаче става когато се родят близнаци с различен темперамент? Майката трябва ли да се раздвои? Да вземем за пример майката на Едит и Ема. Може би си мислите, че като родител на Едит, тя е добра майка, а като родител на Ема просто ”не е в състояние да контролира ситуацията”. Добре би било да се попитате какво търсите: у кого е вината или какво е решението на ситуацията. Колкото по-добре познавате темперамента на детето и различните подходи на възпитание, толкова по-лесно ще намерите решение на проблемите и ще му помогнете да израсте способен млад човек.
Стремете се към усъвършенстване. Не към съвършенство.
Дори да проявяваме разбиране и да сме с най-добри намерения, понякога се случва да изгубим търпение, да поведем борба с темперамента на детето и да реагираме спонтанно на поведението му, вместо да обмислим добре ситуацията. Разбирането и познанието не ни правят съвършени и ние винаги ще допускаме грешки. Когато обаче се поуспокоите и осъзнаете грешката си, трябва да поговорите с детето и заедно да намерите решение на проблема. Тогава то ще ви прости много по-лесно и с по-голяма охота и ще знае, че вие ще направите същото за него. Изключително важно е да работите върху постоянното усъвършенстване, е не за постигане на пълно съвършенство.
Внимание и твърдост
Рудолф Дрейкърс постоянно напомня значението на тези две думички и познаването на типовете темперамент само доказва това. Внимателният подход изразява уважение към личността на детето и неговата индивидуалност, докато твърдостта показва на детето какво да прави в дадена ситуация. като се научите да разбирате и уважавате неговия темперамент, вие ще му помогнете да разгърне потенциала си и да се превърне в способен, уверен и щастлив човек. Освен това може би ще ви остане повече време за почивка, ще се смеете повече и ще научите много както за детето, така и за себе си.
Източник: bg-mamma.com
Телевизията спомага за общото развитие на детето, разширява неговия кръгозор и служи добре за развлечение. Но всичко това само, ако е под контрол от възрастни, които следят какво гледа детето и колко време изкарва пред телевизора.
За деца под две години, може да се каже, че телевизорът е ненужен и на детето е абсолютно достатъчна половинчасова детска програма на ден.
От три до шест годишна възраст детето може да изкарва по около 1 час на ден пред екрана.
Ученици от малките класове не трябва да седят пред телевизора повече от час и половина на ден. Нарушението на това правило влияе лошо на физическото и психическото здраве на детето.
Никога не включвайте телевизора, когато детето се храни или играе.
Не трябва да се разрешава гледането на любимо предаване като награда за добро поведение и обратното да се забранява заради лошо държание такова отношение ще доведе до това, че в бъдеще няма да може да отлепите детето от телевизора.
В семейството трябва да е въведено ясно правилото родителите решават кои предавания да се гледат от детето.
Добре е да гледате заедно телевизия това се харесва на децата, а и ще имате възможност веднага да отговаряте на възникващите въпроси и да реагирате при показване на неподходящи за възрастта му сцени или предавания.
Телевизорът е вреден, ако детето изкарва пред него дълги часове непрекъснато.
Психолозите са установили, че при такива деца често възникват проблеми с въображението, формирането на собствено мнение, затруднения при общуването.
Освен това, сравнително дългото седене пред екрана в неподвижна поза може да доведе до физически увреждания напълняване, обездвижване, нарушение на стойката и зрението.
Източник: bg-mamma.com