1. Кафето не обезводнява
Всъщност то утолява жаждата също толкова добре, колкото и “обикновената” вода.
Да, кофеинът наистина увеличава отделянето на течности от организма, но за да се стигне до такъв е ефект са нужни поне 550 мг от това вещество, а в една чаша кафе има не повече от 100.
2. Кафето може да намали риска от инфаркт
Всъщност то намалява риска от всички сърдечно-съдови заболявания. Страдащите от високо кръвно обикновено се отказват от кафето, защото се опасяват, че то ще влоши още състоянието им. Всъщност най-новите изследвания, че не съществува абсолютно никаква връзка между кафето и повишения риск от инфаркт – дори напротив. Американски учени, наблюдавали над 27 хиляди души в продължение на 15 г., смятат, че дори 3 чашки кафе на ден намаляват риска от проблеми със сърцето.
Друго изследване показва, че ако може да се говори за вреда, то тя следва да се отнесе към други напитки, съдържащи кофеин.
Според повечето научни мнения защитния ефект на кафето вероятно се дължи на антиоксидантите и другите компоненти в кафееното зърно.
3. Кафето понижава риска от някои видове рак
През 80-те години на миналия век се вдигна доста шум около изследване, според чиито резултати кафето може да повиши риска от рак на задстомашната жлеза. Точка на този спор бе поставен през 2007 г., когато научната общност окончателно призна (на базата на резултати от 66 изследвания), че кафето само по себе си не е канцероген. По-скоро такива са цигарите – обичаен спътник на чашката кафе.
В момента някои учени вече дори са на обратното мнение – че кафето има защитен ефект срещу някои видове рак. Например японски учени, обобщили данните за повече от 90 хиляди души, твърдят, че хората, които редовно пият до 2-3 чаши кафе дневно, страдат по-рядко от рак на черния дроб.
4. Каймакът на кафето съдържа много калций
Вече отхвърляното становище е, че кафето води до прекомерно отделяне на калция от организма. Да, кофеинът има такова действие, но загубата е толкова незначителна, че подобно предупреждение е прекалено, а евентуалният недостиг се дължи по-скоро на традиционно по-малката употреба на мляко и млечни продукти от любителите на кафето.
5. Кафето ободрява и повишава настроението
И това е доказан научен факт – кафето води до прилив на енергия, създава радостно настроение, подобрява способността за концентрация.
За да се постигне обаче този ефект, е нужно да се пият поне по 1-2 чашки кафе всеки ден. Освен това те ще намалят риска от депресии.
Все пак лекарите предупреждават, че ако вече са налице психични разстройства, кафето трябва да се спре.
6. Кафето помага за възстановяването след физически натоварвания
Затова и неслучайно повечето енергийни напитки съдържат кофеин. Според някои изчисления той увеличава с до 60% способността на тялото да възстановява своя мускулен тонус. Учените свързват това вегово въздействие със способността на кофеина да ускорява усвояването на въглехидратите, което от своя страна тонизира мускулите.
7. Кафето предпазва от диабет и Алцхаймер
Поне това показват резултатите от няколко най-нови изследвания, които отдават това действие на свойството на кофеина да защитава клетките на мозъка от вредното въздействие на холестерола, което в крайна сметка е една от причините за развитие на болестта на Алцхаймер.
Други опити показват, че сред любителите на кафето има по-малко страдащи от диабет от втори тип.
Независимо от всичко изброено дотук, кафето все пак има и някои минуси, които също са безспорни.
На първо място, кофеинът може да доведе до пристрастяване и отказът от кафе в повечето случаи бързо води до поява на главоболие, загуба на способността за концентриране и понижаване на самочувствието.
Освен това, употребата на прекалени (над 8 чашки дневно) количества кафеможе да доведе до пристъпи на паника, хронична невроза, ускорено сърцебиене и даже гърчове.
Източник: zdrave.bg
Всички ние се страхуваме от нещо: да не загубим близките си, работата си, здравето си… Страхът е чувство, заложено ни от природата, за да ни помага да оцеляваме, избягвайки опасните за живота ситуации.
Но какво да направим, ако страховете ни стават натрапчиви и заемат доминиращо място в живота, превръщайки се във фобии?
Фобиите са много и различни по своята природа и израз. Някои от тях изглеждат доста екзотични – страх от числото 13 (трискайдекафобия), от всичко ново (неофобия), от малки предмети (микрофобия), от божията намеса в съдбата (теофобия), от безкрайността (апейрофобия) и дори от възникването на фобии (фобофобия).
Страдащите от фобии не са в състояние да живеят пълноценно. Осъзнаването на несъстоятелността на техните преживявания и невъзможността за самостоятелно справяне с тях провокират тежки депресии при голяма част от хората.
Човек реагира на страха по два основни начина. Някои притежават възбудена симпатикова нервна система. Характеризира се с мобилизация на всички сили за активно съпротивляване на опасността: учестено сърцебиене, повишено артериално налягане, зачервяване на кожата и т.н. При други преобладава възбудата на парасимпатиковата нервна система: забавено сърцебиене, бледност на кожата, студена пот, гадене.
Фобиите се класифицират според преживяването, което стои в основата на страха. Една от най-разпространените групи фобии са страховете от пространството, като най-популярна е клаустрофобията - страхът от затворено пространство. Тук спадат и страхът от летене със самолет, страхът от дълбочина, отворени пространства и височина.
Не по-малко разпространени са социофобиите – страхът от неправилно поведение в обществото, осъждането от страна на другите. Много хора изпадат в паника, когато трябва да се изкажат пред аудитория. Те могат да общуват спокойно в обичайния си живот, но пред публика не са способни на никаква изява.
Друга група фобии е свързана с опасенията за собствения живот и здраве. Хората се страхуват да не се разболеят от СПИН, рак, сифилис или да не умрат от внезапна смърт.
Огромна група фобии са свързани с необяснимия и неистов страх от различни насекоми, животни и птици. Според специалисти това са най-често срещаните страхове, но същевременно и най-податливите на терапия.
Фобията не е болест – тя е синдром, който може да се развие самостоятелно както след уплаха или някакво сътресение, така и след психично заболяване (депресия, маниакално-депресивна психоза). Определянето на причината за страха е конкретната задача на психиатъра.
Фобиите най-често преследват мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. За борба със своя страх те често използват специално измислени “ритуални” действия. Ние наричаме това суеверия и заклинания, но понякога тези ритуали водят до прекомерно фиксиране на вниманието и отклоняват пациента от нормалния му ритъм на живот. Поради натрапчив страх човек започва да се ограничава в натоварването, движенията, стреми се да не излиза навън или общува с хора. Развива се т.нар. фобийна невроза, която може да бъде победена с помощта на психотерапевт или психиатър.
Ако човек се тревожи, че е забравил отключена вратата или включена ютията, това е нормално, но ако напълно се откаже да излезе от дома си – това вече е заболяване. Страхът се превръща в болест, когато човек не е в състояние да го преодолее дори в екстремни ситуации.
Повечето фобии са лечими. Някои от тях се поддават по-лесно на лечение, други – по-трудно, но общото състояние на пациента се подобрява.
Методите на психотерапията са различни в зависимост от индивидуалните особености на пациента. Широко се прилага десенсибилизация – постепенно свикване на човека със ситуацията, в която възниква страхът. Например при страх от пътуване с метрото се препоръчва пациентът да ходи на спирката и да се убеди, че там не го дебне никаква опасност. След това той постепенно свиква с ескалаторите и шума на вагоните. След това се качва и пътува само една спирка и т.н.
Психотерапевтите използват този метод и при моделиране на въображаема ситуация, в която възниква фобията – в състояние на хипноза или с помощта на автогенния тренинг.
В по-тежки случаи страхът може да се пребори само с помощта на психотропни препарати - антидепресанти, транквилизатори. Специално подбраните (задължително от специалист!) схеми на лечение подобряват състоянието на болния, като променят реактивността на неговата нервна система.
Ако фобията не се лекува навреме, това може да доведе до множество социални негативи - отчуждение, загуба на работата и семейството, но също така и до възникване на съпътстващи заболявания. Невротиците често страдат от болести на стомашно-чревния тракт, вътрешните органи, сърдечносъдови заболявания.
Източник: puls.bg
Паническото разстройство е сериозно психическо състояние, което засяга около 3-4 % от жизнеспособното население в световен мащаб. Най - потърпевшата възрастова група е тази на младите хора.
Всички етнически групи са еднакво уязвими за заболяването.
По неустановени досега причини, жените биват засегнати два до три пъти повече от мъжете.
Какво представлява паническата атака, която е фундаментът на паническото разстройство?
Паническата атака е заливаща ни внезапно вълна от непреодолим страх, която идва без предупреждение и не е предизвикана от обективни причини.
Най-често срещаните симптоми са:
* Учестено сърцебиене
* Затруднено дишане и чувство, че не ви достига въздух
* Парализиращ ужас
* Замаяност, гадене
* Треперене, потене, разтрисане
* Задъхване, болки в гръдния кош
* Топли и студени вълни
* “Иглички” в пръстите на ръцете и краката
* Страх, че полудяваш или умираш.
* Чувство за нереалност на ситуацията и загуба на контрол над тялото и разума.
Може би някой би могъл да разпознае в изброените симптоми естествените човешки реакции в случаи на надвиснала опасност. Но по време на паническите атаки, тези симптоми се появяват сякаш от нищото – например по време на сън и в състояния на относителен покой.
Като обобщение на по-горе казаното, паническите атаки се:
* Появяват внезапно, без предупреждение и без никакъв шанс да ги предвидим или предотвратим, както и да ги спрем.
* Силата на страха не е свързана по никакъв начин с конкретната ситуация, по-скоро изобщо не е свързана.
* Продължават няколко минути, тъй като човешкото тяло не може да поддържа това нетипично стресово състояние по-дълго от това. Понякога повтарящите се панически пристъпи биха могли да продължат часове.
Паническите атаки не са опасни, но изживяването може да бъде ужасяващо, още повече, че човек губи контрол над себе си и започва да се страхува от полудяване. Ето защо негативният ефект от паническото разстройство може да се изрази в лека социална неадекватност до тотална неспособност за вписване във външния свят.
Как да различим паническото разстройство?
Моля, запомнете, че само специалист може да диагностицира паническото разстройство. Но има някои определени признаци, по които вие самите можете да се ориентирате какво е страданието ви.
Едно проучване сочи, че понякога хората прибягват до услугите на 10 и повече специалисти, докато бъдат правилно диагностицирани. И само 1 на 4 обикновено получава подходяща терапия. Ето защо е много важно да можем да разпознаем сами симптомите си и да подскажем на лекаря верния път, за да получим адекватна помощ.
Много хора преживяват случайни панически атаки, и ако вие имате една или две такива изживявания, най-вероятно нямате повод за безпокойство и никога няма да развиете паническо разстройство. Ключовият симптом на паническото разстройство е постоянният страх от бъдещи панически атаки.Ако страдате от повтарящи се (4 и повече) панически атаки, и ако живеете в постоянен страх, че ще имате следващи такива, вие със сигурност трябва да се замислите за професионална помощ и да се обърнете към подходящ специалист.
Кое причинява паническите разстройства ? Мозъкът? Тялото? И двете?
Специалистите са единодушни : физическите и психологически причини за паническите разстройства “работят” заедно.
Освен че съществуват доказателства за генетична предразположеност, учените работят и върху изясняване на стресиращите фактори, които биха могли да провокират заболяването.Връзка е забелязана най-вече при скорошна загуба на близък човек, работа, приятел или раздяла.
Истината е, че въпреки че първоначалните атаки се появяват изневиделица, страдащият би могъл да намери начини да ги понесе по-безболезнено или да си изработи адекватна реакция.
За пример , ако човек с паническо разстройство получава сърцебиене, пиейки кафе, или спортувайки, или приемайки определено лекарствено средство, той би могъл да интерпретира това като симптом на нова атака, и без никакъв проблем да я предизвика. От друга страна, изброените фактори понякога наистина предизвикват паническа атака.
Могат ли хората с паническо разстройство да имат нормален живот?
Отговорът на този въпрос е “Да” – ако се лекуват.
Паническото разстройство е абсолютно лечимо.
Правилната терапия се съсредоточава върху всички аспекти на разстройството– психическия, психологическия, физиологическия.
Разработени са и множество медикаменти , предназначени за облекчаване и пълно премахване на пристъпите на това социално значимо заболяване.
Веднъж излекувано, паническото разстройство не води до никакви по-нататъшни усложнения.
Странични ефекти на паническото разстройство
Без подходящо лечение, паническото разстройство може да доведе до много сериозни последици. Най-вероятно е паническото разстройство да доведе до фобии, както вече споменахме, защото страдащите се стремят да избягват на всяка цена точно определени места, ситуации, дори хора. За пример – ако сте имали атака, докато сте шофирали, започвате да избягвате шофирането, докато не развиете някоя следваща, производна на нея фобия.
В най-лошия случай – страдащите могат да развият агорафобия - страх от излизане, от открити пространства, защото смятат, че стоейки вкъщи, биха могли да избегнат всички “опасни” ситуации, които биха могли да провокират евентуална атака или където не биха могли да получат помощ. Дори и да не развиете някои от горните фобии, вашето качество на живот би могло значително да пострада при нелекувано паническо разстройство, защото последните изследвания сочат, че хората с паническо разстройство :
* Са по–склони към алкохолни и наркотични зависимости. •
* При тях е по-голям рискът да посегнат на живота си •
* Изгубват интерес към хобитата си, спортуването и всякакви удоволствия •
* Изпадат в състояния на финансова зависимост, защото нередки са случаите, когато се отказват от работата си от страх да излизат навън •
* Чувстват се постоянно физически и емоционално нестабилни в сравнение с останалите, тъй като изразходват невероятно количество енергия да се преборят с тези неприятни състояния •
* Развиват фобия към шофирането
Нищо от гореизброеното не бива да се случва.
Паническото разстройство може да се лекува успешно и страдащите могат да водят нормален и пълноценен начин на живот.
Колко дълго продължава лечението ?
Голяма част от успеха на терапията зависи от вашата готовност и мотивираност да изхвърлите този враг от живота си и внимателно да следвате предписаната терапия. Така че продължителността е много относителна, но поне 1 година е необходима за постигане на съществено подобрение.
Преди всичко трябва внимателно да потърсите квалифициран специалист към когото да се обърнете. По възможност се допитайте до близки, познати, личния си лекар, медицински сайтове и се ориентирайте към специализиран в точно тази област психотерапевт или психиатър.
Трябва да имате предвид, че паническото разстройство, за разлика от някои други емоционални разстройства, не може да бъде нито самодиагностицирано, а още по-малко самолекувано.
Източник:lekar.bg