Препоръчва се почистването на зъбите с конец да се прави поне веднъж на ден.
Грижата за устата – зъбите и венците – допринася много повече от това, да направи усмивката блестяща и бяла. Здравето на устата и на тялото вървят ръка за ръка. Добрата орална хигиена и състояние на устната кухина подобряват цялостното здраве, като понижават риска от сериозни заболявания и дори имат отношение към по-добрата паметта в златните ни години. Връзката между здравето на устата и тялото вече е установена научно и доказателствата за това стават все повече.
Никога не е твърде рано да започнете да учите децата си как да се грижат за зъбите и венците си. Този здравословен навик, изграден в детството, ще им се отплати по-нататък в живота. И, ако сте изкушени да пренебрегвате навиците за добрата устна хигиена – миенето с четка, почистването с конци и редовното посещение при зъболекаря… освен всичко друго сте пример на подражание за децата си.
Предлагаме ви 6 причини, заради които здравите зъби и венци наистина ще допринесат за цялостното ви здраве:
1. Повишават самоуважението и самоувереността
Болните зъби и венци често се асоциират не само с неприятна за гледане уста, но и с много лош дъх – толкова лош, че би могъл да повлияе на самочувствието и самоуважението ви. Със здрава уста - без заболявания на венците и без кариеси, качеството на живот също се подобрява – можете да се храните правилно, да спите по-добре и да се концентрирате, без да ви разсейват устните инфекции или болящият зъб.
2. Понижават риска от сърдечни заболявания
Хроничното възпаление на венците се асоциира с развиването на сърдечно-съдови проблеми като например запушване на кръвоносните съдове и удар.
Специалистите все още не се изказват окончателно, че има пряка взаимовръзка между заболяванията на венците и изброените сериозни проблеми, но редица изследвания потвърждават тази вероятност. Резултатите от тях подсказват, че здравето на устата помага да защитим цялостното здраве на организма.
3. Запазват паметта
Хората с възпаление на венците (подути , кървящи венци) се представят по-зле на тестове за проверка на паметта и други когнитивни умения. При проведено изследване пациентите с гингивит дали значително по-лоши резултати най-вече на два теста – забавен вербален отговор и изваждане – умения, които използваме всекидневно.
4. Понижават риска от инфекция и възпаление на тялото
Лошото здраве на устата се свързва с развитието на инфекции и в други части на тялото. Според изследванията, лошата устна хигиена и периодонталните заболявания се асоциират дори с развитието на пневмония. Бактериите в устата могат да се придвижат в белите дробове и да причинят инфекция или да влошат вече налични проблеми.
Друго изследване е установило връзка между заболяванията на венците и ревматоидния артрит - автоимунно заболяване, което причинява възпаление на ставите. Експертите твърдят, че механизмът на разрушаване на съединителната тъкан при заболяване на венците и ревматоиден артрит е сходен. Балансираното хранене, редовното посещение на зъболекаря и добрата орална хигиена помагат да се понижи рискът от загниване на зъбите и заболяване на венците. Общият съвет е зъбите да се мият поне два пъти на ден и да се почистват с конец веднъж дневно. Използването на антибактериална паста за зъби или вода за уста също помага за понижаване в устата на броя бактерии, които причиняват гингивит.
5. Помагат за поддържане на стабилно ниво на кръвната (и при наличие на диабет)
Хората с неконтролиран диабет често страдат и от заболяване на венците. Ако човек е диабетик, организмът му се справя по-трудно с инфекциите, включително с тези на венците.
Специалистите са установили, че при наличие на диабет, е по-вероятно да се развият и сериозни проблеми с венците. Това пък допълнително затруднява контролирането на нивата на кръвната захар.
Ако се намали рискът от гингивит, като се поддържа здравето на устата, това помага на контрола върху кръвната захар, което е така важно при диагноза диабет.
6. Помагат на бременните жени да износят плода до термина
Бременните нерядко страдат от възпаление на венците. Някои изследвания предполагат, че има връзка между заболяването на венците и факта, че бебетата се раждат преди термина и с ниско тегло.
Не всички проучвания доказват наличието на пряка зависимост, но поддържането на добро здраве на устата със сигурност е най-доброто решение. Затова общият съвет е при бременност да посещавате редовно своя стоматолог - като част от грижите, предшестващи раждането. Може да приемате това и като за добро упражнение как да служите за пример на бъдещото си дете.
Източник: zdrave.bg
Средно по време на бременност жените наддават с 12 кг, които в повечето случаи изчезват още през първата година след раждането.
Учени от Университета в Стокхолм обаче са изчислили, че значително по-голям процент от жените, наддали по време на бременността си с 16 и повече килограма, остават с наднормено тегло и след това.
“Фактите не означават, че бременната жена трябва да се ограничава в храненето или да се подлага на диета”, твърдят учените. “Просто тя трябва да има чувство за мярка”.
Шведският екип начело с доктор Ивон Лин е наблюдавала измененията в теглото на 2342 бременни жени преди раждането, 1 година след раждането на децата им и 15 години по-късно. Жените, които са напълняли с по-малко от 16 кг, след 1 година са тежали с 1,4 кг повече, отколкото преди своята бременност. Майките, наддали повече от 16 кг, след 1 година са запазили 5,5 кг от това тегло, а след 15 години са добавили още 17.
Специалистите твърдят, че няма никаква връзка между кърменето и намаляването на теглото, затова бъдещите майки не следва да разчитат, че лесно ще се освободят от излишните килограми, когато започнат да кърмят.
Източник: zdrave.bg
Както е известно, съществуват еднояйчни близнаци (ЕЯБ) - уникален случай на равностойна наследственост и генетична идентичност, и двуяйчни близнаци (ДЯБ), които генетично си приличат толкова, колкото и всички останали братя и сестри.
Еднояйчни или двуяйчни
Когато срещнем близнаци, почти автоматично си задаваме въпроса: еднояйчни или двуяйчни?
Най-често отговорът се получава от пръв поглед
Ако близнаците са разнополови, заключението може по принцип да бъде само ”двуяйчни”. Ако те са еднополови, но никак не си приличат, обикновено ги смятат също за ”двуяйчни”. Но тук вече преценката може понякога да бъде и погрешна, защото и еднояйчните близнаци могат да имат различна външност, обусловена от тежки смущения по време на бременността, болести, смущения в храненето или злополуки след раждането. За всеки заинтересован много по-сложна, но и по-привлекателна би била задачата да установи какви са еднополовите близнаци с голяма прилика помежду им. Тук вероятността за грешка в заключението, направено от пръв поглед, е твърде голяма. В крайна сметка до правилна преценка може да се стигне само след грижливи сравнения и определен антропологично-медицински анализ. И днес има още много близнаци или родители на близнаци, които не знаят дали те, респ. техните деца, са еднояйчни или двуяйчни.
От биологична гледна точка ЕЯБ и ДЯБ се различават основно. Докато ЕЯБ са генетични двойници и разполагат с еднакъв наследствен потенциал, ДЯБ се различават генетично толкова, колкото и всички братя и сестри.
Как може да се обясни това? Какви биологични механизми лежат в основата на тези различия? Как се създават ЕЯБ и ДЯБ?
Отговорът на тези въпроси ни принуждава да направим едно кратко и разбираемо за всички въведение в ембриологията. Налага се да се спрем върху процеса на оплождане и първите дни след него, за да изясним в основни линии създаването на близнаците. Защото дали ще се заченат близнаци и от какъв тип, се решава от оплождането или (при ЕЯБ) в първите две седмици от ембрионалния им живот.
При хората по правило се ражда по едно дете. При всеки менструален цикъл на жената обикновено се подготвя една яйцеклетка и се изхвърля от яйчника с овулацията. Тя запазва годността си за оплождане само от 4 до 20 часа и преминава за 4 до 6 дни през маточната тръба в матката. Следователно оплождането става в първия ден след овулацията в горната част на маточната тръба. Една мъжка полова клетка прониква в яйцеклетката. В момента на проникването яйцеклетката се свива светкавично и така се запазва от други полови клетки. В този момент се заражда новия живот Генетичната комбинация се осъществява в яйцеклетката. С акта на оплождането се определя родът, расовите и многобройните физически белези, строежът и функциите на органите. Тук, разбира се, изключваме евентуални патологични процеси. Без преувеличение можем да кажем, че това е най важният момент от живота на човека, няма по-богат на последствия от него. Малко след оплождането в зиготата (оплодената яйцеклетка) настъпва делението. Този процес протича още по време на транспорта в маточната тръба. Около 6 дни след овулацията зиготата се поселва в лигавицата на матката.
Как се зачеват двуяйчни близнаци
Двуяйчните близнаци, както показва названието, произлизат от две яйцеклетки.
При някои жени може да настъпи многократна овулация. Две или повече яйцеклетки се отделят почти едновременно. Това може да стане от единия или от двата яйчника. Най често две яйцеклетки съзряват едновременно в една и съща фоликула (плодно мехурче). Причините за многократната овулация могат да бъдат различни и все още не са напълно изяснени. При всички случаи и наследственият фактор оказва влияние, но най-голямо внимание следва да се отреди на въздействието на средата. Основание за това дава преди всичко фактът, че ражданията с ДЯБ през последните години намаляват, а също така, че случаите на бременност с няколко деца се увеличават рязко след прилагането на специална хормонална терапия.
Когато се оплодят две яйцеклетки, процесът на транспортиране през маточните тръби и имплантация в лигавицата на матката продължава. Двата зародиша обикновено се имплантират на различни места в матката, развиват се след това разделени един от друг чрез собствени плодни обвивки и се хранят от различни плаценти.
Много рядко се срещат изключения от това нормално развитие на ДЯБ. Но при ДЯБ в майчината утроба то може да протече при условия, типични за ЕЯБ: двете плаценти и хорионите могат да се сраснат, ако двата зародиша се имплантират близо един до друг.
ДЯБ са обикновени братя и сестри, те произхождат от две различни майчини яйцеклетки, оплодени от две различни бащини полови клетки и следователно - от две различни зиготи.
Трябва да обърнем внимание върху още две особености при създаването на ДЯБ. Не е изключено ДЯБ генетично да са само полубратя или сестри. Това може да се случи, когато двете яйцеклетки се оплождат от полови клетки на различни полови партньори. Узряването на яйцеклетките може да стане в различни дни, както и половите сношения с двама различни мъже могат да се осъществят в съвсем кратък интервал.
Много рядко се среща и друг случай: оплождането на две яйцеклетки от различни менструални цикли. Обикновено след оплождането и имплантацията на зародиша узряването на другото яйце се възпрепятства по хормонален път (чрез прогестерона в жълтото тяло). Ако този задържащ механизъм не функционира, би могло да се стигне до овулация и евентуално ново оплождане. Втората бременност се прибавя към първата. Има достатъчно данни за такива случаи.
Освен това единият близнак върви много по-напред от другия в своето развитие, което допуска, но не доказва по безспорен начин едно по-късно оплождане.
а еднояйчни близнаци…
ЕЯБ се създават при съвършено други условия. Те произхождат от една оплодена яйцеклетка. Названието еднояйчни не е съвсем точно. Те са не само еднояйчни, но и едноспермови. Зародишът се разделя на две съвършено симетрични половини с абсолютна генетична идентичност. Те имат еднакъв наследствен потенциал, но се развиват като два самостоятелни индивида. Теоретично те си приличат повече от ”две капки вода”. А изключенията потвърждават правилото. Някои условия на развитието по време на бременността, което ще рече - някои негенетични фактори, могат да доведат до различия между ЕЯБ.
ЕЯБ имат винаги еднакъв пол, еднаква кръвна група и съвършено еднакви серумни фактори. Това е валидно и за много други наследствени физически белези, за цялата им анатомия и функциите на организмите. Причината за създаване на ЕЯБ още не е известна. Знаем само, че около три до четири на хиляда от всички раждания в света са на ЕЯБ. Тъй като причинните закономерности на делението при ЕЯБ още не са открити, можем да оценим това явление само като радваща прищявка на природата.
По-рано се смяташе, че делението при ЕЯБ става едва след имплантирането на зародиша в матката. Преди това се смяташе, че ЕЯБ се развиват при условията на обща плацента и общ хорион. Днес акушерът е наясно, че плацентата (1 плацента = ЕЯБ, 2 плаценти = ДЯБ), както и плодният мехур (1 хорион = ЕЯБ, 2 хориона = ДЯБ), не е точна диагноза, че както при ЕЯБ, така и при ДЯБ се срещат много изключения.
ЕЯБ се създават още в първите две седмици след оплождането. Точният момент на разделянето на зиготата обаче има съществено значение за по-нататъшното развитие на ЕЯБ. Дали то става на втория до третия ден след оплождането (II или IV стадий на клетката) или малко по-късно - в стадия на бластулата, едва във втората седмица на оплождането? Дали зиготата се намира по пътя към матката или вече е имплантирана там? Това са решаващи въпроси. Защото в продължение тези 14 дни зародишът на ЕЯБ преминава през съвършено различни стадии на съзряване, намира съвършено различни условия за развитие в майчиния организъм, т.е. различни вътреутробни условия за живот. Различаваме три варианта.
Вариант 1
Ако разделянето стане през първите 4 до 5 дни, двата ЕЯБ зародиша се развиват при условия типични за ДЯБ. Те имат два отделни плодни мехура, могат да се имплантират на две различни места в матката и следователно притежават две отделни плаценти. Около една трета от ЕЯБ се развиват при условия, типични за ДЯБ. Така се обясняват многото грешни диагнози при раждане.
Вариант 2
Ако делението стане от 4-5 до седмия ден след оплождането, зачатъкът на външния околоплоден мехур е вече образуван и не се разделя. Тогава ЕЯБ се развиват в един общ хорион, имат една плацента, но са разделени един от друг от два амниона. Този случай се среща много често, дори може да се сметне за типичен при ЕЯБ
Вариант 3
Ако делението стане след седмия ден, зачатъкът на вътрешния околоплоден мехур (амнион) вече е образуван. Той не може да се раздели. Разделените толкова късно близнаци в един единствен плоден мехур, един до друг в околоплодната вода. Този вариант се среща извънредно рядко, при около 1-2%
Процеси на деление, настъпващи след тринадесетия ден, по правило не водят до пълно разделяне на двата индивида. Така възникват различните сраствания и двойни аномалии.
Когато близнаците са повече от двама
Раждането на трима, четирима или повече на брой близнаци се причислява към най-големите рядкости в живота на човека.
Бременността с трима близнака е свързана с голям риск. И това е разбираемо, защото майчиният организъм е ”програмиран” за едно дете. Така болшинството от тройките близнаци не могат да бъдат износени през целия период на бременността и идват на света около 1-2 месеца по-рано. Колкото по-рано настъпи раждането, толкова по-ниско е телесното тегло на децата, толкова по-голяма е опасността от патологично протичане на раждането и от смърт.
Но когато тримата близнака преживеят първите седмици след раждането, те се развиват така добре, както и двойките близнаци. Изоставането в основни линии се компенсира през първите години на живота.
Източник: bg-mamma.com
За мнозинството от жените овулацията /периодът, благоприятен за зачеване/ е около 2 седмици преди началото на следващата менструация.Повечето жени не знаят точната дата на зачеване, но обикновено са наясно с първия ден от последната си менструация. Това е причината тази сигурна дата да се смята за начало на бременността.
Бременността продължава около 280 дни или 40 седмици, считани от началото на последната менструация. Можете да изчислите термина си като сметнете 280 дни от началото на последното менструално кървене. ИЛИ като извадите 3 от месеца на последната менструация и прибавите 7 към датата. Така ще получите приблизителната дата на раждането на вашето бебе. Например, ако последната ви менструация е започнала на 20-ти февруари, терминът ви ще е 27-ми ноември.
Изчисляването на бременността по този начин /от първия ден на последната менструация/ се използва от повечето доктори и акушерки днес. Този метод изчислява така наречената гестационна възраст на бебчето. Тя е различна от биологичната възраст, която е с 2 седмици по-малко и се брои от датата на зачеването.
Много жени изчисляват напредването на бременността в седмици. Това наистина е най-лесният начин. Но за някои бъдещи майки е объркващо, че броенето започва 2 седмици преди реално да са заченали. Например, ако докторът казва, че сте бременна в 10-та седмица /от началото на последната менструация/, вашето бебе реално е било заченато преди 8 седмици.
Може да срещнете литература, в която етапите на бременността са разделени на триместри. Триместрите делят бременността на 3 части, всяка от които продължава около 13 седмици. Основанието за подобно разделение са етапите от развитието на бебето. През първият триместър се оформя телцето на бебчето, както и повечето органи. През този период е най-голям броят на спонтанните аборти. През третия триместър пък се проявяват повечето проблеми на майките високо кръвно, прееклампсия.
Друг популярен начин за отчитане на бременността са лунарните месеци. Един лунарен месец продължава точно колкото един пълен кръг на Луната около Земята, т.е. 28 дни. Следователно бременността продължава 10 лунарни месеца, считано от първия ден на последната менструация.
Важно е да се знае, че терминът е просто една предполагаема дата, а не сигурно предвиждане. Само 1 от 20 жени ражда точно на термина си. Грешка е да се разчита на точно определена дата. Този ден може да отмине, а вие още да не сте родили и това излишно да ви притесни. Мислете за термина като за цел, към която се приближавате с всеки изминал ден хубаво е да чувствате, че напредвате.
Независимо как отчитате продължителността на вашата бременност, тя ще продължи точно колкото продължи. Но чудото става едно малко живо същество расте и се развива във вас! Радвайте се на най-прекрасните мигове от своя живот.
Източник: bg-mamma.com
Бременността, при която в организма на жената се развиват едновременно два или повече ембриона се нарича многоплодна бременност. Раждането на два и повече плода се нарича раждане на близнаци. Децата, родени от многоплодна бременност, се наричат близнаци.
По статистически данни честотата на близнаците се колебае от 0,4 до 1,6%. Честотата на многоплодните бременности може да се определи (според Хейлин) по следния начин близнаци се срещат един път на 80 раждания, тризнаци едно на 802.
Причините за възникване на многоплодна бременност не са изяснени напълно. В литературата са публикувани многобройни наблюдения, доказващи ролята на наследственото предразположение. Сред причините за многоплодна бременност известно значение има възрастта на майката честотата на многоплодната бременност нараства с възрастта. Има данни за честотата на близнаци при аномалии в развитието на матката, характеризиращи се с раздвояване (двурога матка, матка с преграда в кухината си и др.). Причините за многоплодието могат да бъдат разделяне на бластомерите (в ранните стадии на раздробяване), възникващи в резултат на хипоксия, охлаждане, нарушение на киселинността и йонния състав на средата, въздействие на токсични и други фактори.
Многоплодна бременност може да възникне в резултат на оплождане на две или повече яйцеклетки, а също и при развитие на два или повече ембриона от една оплодена яйцеклетка.
Близнаците, които се развиват от две (три и т.н.) яйцеклетки, се наричат двуяйчни (многояйчни) или полизиготни, а тези от една яйцеклетка еднояйчни или монозиготни.
Възникване на двуяйчна (многояйчна) бременност:
Възможно е едновременно съзряване (и овулация) на два или повече фоликула в един яйчник (ovulatio uniovarialis). Могат да съзреят два или повече фоликула и да овулират в двата яйчника (ovulatio biovarialis). Възможен е и трети начин за възникване на многоплодна бременност оплождане на две или повече яйцеклетки, узрели в един фоликул (ovulatio unifollicularis).
Възникване на еднояйчна бременност:
Предимно възникването на еднояйчни близнаци е свързано с оплождане на яйцеклетка с две и повече ядра.
Единният ембрионален зачатък в стадия на раздробяване се разделя на две части; от всяка част се образува зародиш (плод).
По данни на И. Ф. Жорданиа двуяйчните близнаци се срещат 10 пъти по-често от еднояйчните, според Г. Г. Гентер от 100 многоплодни бременности двуяйчните са 85%, еднояйчните 15%.
Двуяйчни близнаци. Оплодените яйцеклетки се развиват самостоятелно. След имплантация в маточната лигавица за всеки зародиш се развива собствена амниална и хориална обвивки; по-нататък за всеки близнак се образува отделна плацента с независима съдова мрежа, всяко плодно яйце, освен хорион и амнион, има собствена капсулна обвивка (decidua capsularis). В много случаи между съдовете на самостоятелните плаценти възникват анастомози.
Двуплодните близнаци могат да бъдат еднополови (две момчета или две момичета) или разнополови (момче и момиче). Кръвните им групи могат да бъдат еднакви или различни.
Еднояйчни близнаци. Еднояйчните близнаци имат обща капсулна и хориална обвивка и обща плацента; съдовете (както артериалните, така и венозните) на двата близнака в плацентата се свързват с помощта на многочислени анастомози. Амниалната обвивка на всеки близнак е отделна, преградата между плодните мехури се състои от две обвивки (биамниални близнаци).
Еднояйчните близнаци винаги са от един пол (две момчета или две момичета), приличат един на друг и кръвните им групи са идентични.
При двуяйчните близнаци обвивките на плода се разполагат по средния начин: амнион хорион, хорион амнион; при еднояйчните амнион амнион.
Важни признаци за диагнозата служат: кръвна група (и други фактори на кръвта), цвят на очите, коса, дерматоглифи на пръстите, форма и разположение на зъбите. При еднояйчните близнаци тези признаци напълно съвпадат. При разнояйчните близнаци тези признаци са сходни в такава степен, както между братя и сестри.
Протичане на многоплодна бременност
При многоплодната бременност към организма на жената се предявяват повишени изисквания: сърдечно-съдовата система, белите дробове, черният дроб, бъбреците и други органи функционират с голямо напрежение. Затова многоплодната бременност протича по-тежко от едноплодната.
Бременните често се оплакват от лесна умора и задух, който се усилва към края на бременността. Причина за задуха е затруднената дейност на сърцето във връзка със значителното избутване на диафрагмата от дъното на матката, размерът на която при многоплодна бременност е по-голям, отколкото при едноплодна. Нерядко се появяват разширени вени на долните крайници. Към края на бременността често се наблюдават учестени позиви за уриниране вследствие на натиска, който уголемената матка оказва на пикочния мехур. Бременните нерядко се оплакват от киселини и парене в епигастриума и запек.
При многоплодната бременност по-често, отколкото при едноплодната, възникват токсикози: повръщане, отоци, нефропатия, еклампсия.
При многоплодната бременност нерядко се среща хидрамнион (многоводие) на единия плод, което води до рязко уголемяване и преразтягане на матката, задух, тахикардия и други оплаквания. Хидрамнион по-често се наблюдава у единия от еднояйчните близнаци. В някои случаи хидрамнион на единия близнак се съпровожда с олигохидрамнион (маловодие) у другия плод.
При многоплодната бременност често възниква преждевременно прекъсване на бременността. При близнаци преждевременно раждане се наблюдава в повече от 25%, а при тризнаци по-често, отколкото при близнаци. Колкото повече са зародишите, толкова по-често се случва преждевременно раждане.
Развитието на близнаците, родени в термин, в повечето случаи е нормално. Но по принцип близнаците се раждат с по-ниска телесна маса в сравнение с единичните плодове. Нерядко съществува разлика в масата на телата на близнаците от 200 300 грама, а често и повече.
Неравномерното развитие на близнаците е свързано с нееднаквото постъпване на хранителни вещества по единия плацентарен кръг на кръвообръщение. Нерядко се наблюдава разлика не само в масата, но и в дължината на телата на близнаците. Във връзка с това е била развита теорията на свръхзачеването (superfoetatio). Защитниците на тази хипотеза смятат, че е възможно оплождане на яйцеклетка в различни овулационни периоди, т.е. настъпване на нова бременност при наличие на вече съществуваща, по-рано възникнала, бременност.
Във връзка с неравномерната доставка на хранителни вещества и кислород може да възникне значително нарушаване в развитието и дори смърт на единия близнак. Това по-често се наблюдава при еднояйчни близнаци. Загиналият плод се притиска от втория, добре растящ близнак, околоплодните му води се резорбират, плацентата търпи обратно развитие. Смачканият мумифициран плод се отделя от матката заедно с плацентата след раждането на живия близнак. Хидрамнион на единия плод също може да попречи на правилното развитие на другия близнак. При изразен хидрамнион нерядко се наблюдават различни аномалии в развитието на плода, растящ при излишък на околоплодни води. Понякога се раждат сраснали близнаци (срастването може да бъде в областта на главата, гърдите, корема, таза) и близнаци с други пороци на развитието.
Положението на плодовете в маточната кухина в огромното количество случаи (90%) е нормално. При надлъжно разположение се наблюдават различни варианти на предлежание: двата плода предлежат главично; двата плода предлежат седалищно; единият плод предлежи главично, вторият седалищно. При това единият плод може да се намира зад другия, което затруднява диагностиката. По-рядко се наблюдава надлъжно разположение на единия плод и напречно на другия. Най-рядко се среща напречно положение и на двата близнака.
Разпознаване на многоплодна бременност
Диагностицирането на многоплодна бременност често е значително затруднено, особено в първата половина на бременността. Във втората половина на бременността, близо до термина, разпознаването на многоплодната бременност е по-лесно. Въпреки това диагностични грешки в изследването се допускат както в края на бременността, така и дори по време на раждане.
При разпознаването на многоплодна бременност се отчитат следните признаци:
Нарастването на матката при многоплодна бременност става по-бързо, отколкото при едноплодна, затова големината на матката не съответства на срока на бременността. Дъното на матката обикновено стои високо, особено към края на бременността, като обиколката на корема в този период достига 100 110 см и повече.
Непостоянни и недостатъчно достоверни признаци са:
а) вдлъбване в областта на дъното на матката (седловидна матка), което се свързва с изпъкването на матката в краищата от едрите части на плодовете;
б) наличие на надлъжно вдлъбване по предната маточна стена, образуващо се в резултат на прилягането на двата плода един към друг, когато са в надлъжно положение;
в) наличие на хоризонтална бразда по предната маточна стена при напречно положение на плодовете.
Малки размери на предлежащата глава при значителен обем на бременната матка и високо разположено маточно дъно също насочват към многоплодна бременност. Наличието на тези признаци се обяснява с това, че при изследването се определя главата на единия плод и таза (в дъното на матката) на другия плод, който лежи малко по-високо.
Усещането на движенията на плода на различни места и опипването на плодни части в различни отдели на корема (както вдясно, така и вляво), също говорят за многоплодна бременност.
Важно диагностично значение има отчетливото определяне в матката при акушерско изследване на три и повече големи плодни части (две глави и един таз или два таза и една глава). Ясното опипване на две глави или два таза убедително говори за близнаци.
Също така голямо значение има наличието в два различни пункта на матката на отчетливо сърцебиене. Този признак е достоверен, когато между тези два пункта има участък (зона, лента), където сърдечните тонове не се аускултират или сърдечната честота в двата пункта е различна. Практиката показва, че само при разлика от 10 удара в минута този симптом говори за близнаци.
Достоверни признаци за многоплодна бременност се получават при ултразвуково изследване, позволяващо да се определи тази диагноза в първата половина на бременността. За диагностика на многоплодна бременност се използва фоноелектрокардиография, с помощта на която могат да се регистрират сърдечните тонове на близнаците не само в последните месеци на бременността, но също и в срок от 20 22 седмици и по-рано.
В болшинството случаи разпознаването на многоплодната бременност е възможно при щателно изследване с общодостъпните клинични методи. За диагностиката е важно наличието на няколко признака за многополодна бременност, от които най-важно значение имат данните от палпацията (три големи плодни части) и аускултацията (сърцебиене на два плода).
Протичане на раждането
Раждането може да протече нормално - разкритие, пукане на единия околоплоден мехур и раждане на първия близнак. След това настъпва пауза в родовата дейност с продължителност от 15 минути до 1 час (понякога и повече часове). През това време се усилва ретракцията на мускулатурата и матката се приспособява към новия намален размер. След това родовата дейност се възобновява, пука се и вторият околоплоден мехур и се ражда вторият близнак. Времето между раждането на първия и втория плод обикновено е 20 30 минути. След раждането на втория близнак двете плаценти се отделят от стената на матката и се израждат едновременно.
Обаче такова благоприятно протичане на раждането не се случва винаги.
По време на раждането доста често възникват усложнения.
1. Преди всичко трябва да отбележим честото преждевременно раждане, при което усложненията са значително по-чести (преждевременно пукнат околоплоден мехур, неправилно положение на плода, аномалия на родовите сили, кръвотечения и др.), отколкото при раждане в термин.
2. При многоплодната бременност нерядко се наблюдава преждевременно и ранно изтичане на околоплодните води (20 30%) на първия плод. Ненавременното пукане на оклоплодния мехур води до забавяне на процеса на изглаждане на маточната шийка и разкритието. Преждевременното и ранно изтичане на околоплодните води е опасно по отношение проникването на микроорганизми в маточната кухина и възникването на асфиксия (задушаване) на плода.
3 Нерядко се наблюдава слабост на родовите сили, свързано с това, че преразтегнатата маточна мускулатура не е в състояние да се съкращава енергично. Преразтягането на маточната стена е свързано с наличието в кухината й на два плода с плаценти и околоплодни води; за това допринася и хидрамниона, който доста често се среща при многоплодна бременност. Причина за слаба родова дейност може да бъде и изключването от активни съкращения на значителна област от миометриума, където се разполагат двете плаценти или една голяма плацента.
4. Във връзка със слабата родова дейност периодът на разкритието се удължава, родилката се уморява, което на свой ред подтиска родовата дейност. Често се затруднява и периодът на изгонването. Продължителността на раждането при многоплодна бременност е по-голяма, отколкото при едноплодна.
5. След раждането на първия близнак може да настъпи преждевременно отлепване на плацентата както на родилия се, така и на все още неродения плод (или на общата плацента). При това възниква силно кръвотечение, което застрашава здравето на родилката, както и води до асфиксия на плода. Преждевременно отлепена плацента след раждането на първия плод се среща в 3 4% (до 7%) от раждането на близнаци.
6. Често се наблюдава късно пукане на втория околоплоден мехур. Ако в този случай не се пукне изкуствено мехура, раждането на втория плод се забавя с много часове.
7. След раждането на първия плод процесът на ретракция на мускулатурата може да не е достатъчно активен, кухината на матката не се смалява веднага, при което възникват условия за движение на втория плод и възможното му обръщане в маточната кухина. Плод, който се е намирал в напречно положение, може да премине в надлъжно; среща се и преход от надлъжно в напречно положение, при което раждане без акушерска операция е невъзможно.
8. Много рядко, но изключително тежко усложнение, е едновременното навлизане в таза на главите на двата близнака, при което настъпва така наречената колизия на близнаците. Това усложнение възниква, когато първият близнак се ражда в седалищно предлежание, а вторият в главично; възможни са и други начини на сцепление. При това състояние се налага да се прибегне до акушерска операция.
9. При многоплодна бременност е значително по-често раждането на мъртъв плод, отколкото при едноплодна. Това зависи от голямата честота на преждевременно раждане и функционалната незрялост на недоносените плодове, също от усложненията, които при многоплодна бременност възникват нерядко и водят до вътреутробна асфиксия; имат значение и хирургичните намеси.
10. В послеродовия период често възниква кръвотечение в резултат на непълно отлепване на плацентата или във връзка със задържани плацентарни части. Нарушеният процес на отлепване на плацентата и израждането й води до понижена съкратителна способност на матката.
11. В послеродовия период се наблюдава забавяне на инволюцията на матката; следродилните заболявания възникват по-често, отколкото след раждането на един плод. Това зависи не само от забавената инволюция, но също и от значителната честота на усложненията и хирургическите намеси по време на раждане.
Водене на раждането
Честите усложнения по време на раждане дават основание те да се считат при многоплодна бременност като гранични между физиологични и патологични състояния. При многоплодната бременност често се налага да се прилагат акушерски способи, операции и лекарства.
Воденето на раждането изисква голямо внимание и търпение. Необходимо е внимателно да се наблюдава състоянието на родилката и на плодовете, динамиката на раждането, навреме да се храни родилката с висококалорични, лесно усвояеми храни, да се следи функцията на пикочния мехур и на червата, системно да се прави тоалет на външните полови органи.
При слаби контракции се налага да се стимулира родовата дейност с медикаменти. Други вмешателства в периода на разкритието обикновено не се налагат. Само при хидрамнион се прибягва до изкуствено преждевременно пукане на околоплодния мехур. След изтичането на излишното количество околоплодна течност прекомерното разтягане на матката изчезва и съкратителната способност на маточната мускулатура се подобрява. Водите трябва да се оттичат бавно, тъй като бързо изтичане може да доведе до редица неблагоприятни последици: изпадане на пъпна връв, на ръчичка, преждевременно отлепване на плацента. За тази цел околоплодния мехур се пука отстрани, като ръката на оператора не се маха веднага от влагалището и по този начин не позволява бързо изтичане на околоплодни води.
Периодът на изгонването също се оставя на естествения му ход. Към активни действия се прибягва само при възникване на усложнение, застрашаващо здравето на майката или на плода. При слаба родова дейност се прилагат средства за усилването й, прави се профилактика на асфиксията на плода.
След раждането на първия плод внимателно се лигира не само плодния, но и майчиния край на пъпната връв. Това е необходимо защото след раждането на първия плод не е възможно да се определи дали близнаците са еднояйчни или двуяйчни. При еднояйчни близнаци вторият плод може да загине от кръвозагуба (през пъпната връв на първия плод, ако не е лигирана).
След раждането на първия плод се прави външно изследване и се изяснява положението на втория плод и характерът на сърцебиенето му. При добро състояние на родилката, надлъжно разположение на плода, отсъствие на асфиксия и други усложнения раждането продължава да се води изчаквателно.
Ако в рамките на 30 минути вторият плод не се роди, пука се втория околоплоден мехур (околоплодните води се изпускат бавно) и раждането продължава по естествен начин. Някои акушери предлагат по-ранно пукане на околоплодния мехур (след 10 15 минути). Обаче изчакването в течение на 30 минути е желателно в такъв смисъл, че през това време матката се свива и моторната й функция се усилва. При напречно положение на втория плод се прави ротация на плода за крака и извличането му през родовите пътища.
Ако възникне асфиксия на плода или кръвотечение от родовите пътища, незабавно се прави ротация на плода и извличане през родовите пътища, ако главата се намира високо; ако се намира в кухината на таза или на изхода му, раждането се завършва чрез налагане на форцепс. При тазово предлежание плода се извлича за крака или за ингвиналната гънка.
Третият период на раждането изисква особено внимание. Необходимо е внимателно да се следи състоянието на родилката и количеството кръвозагуба. В началото на послеродовия период на родилката се прави мускулно 1 мл питуитрин или интравенозно (капково) окситоцин с цел профилактика на обилното кръвотечение. При възникване на кръвотечение незабавно се предприемат мерки за извличане на плацентата от маточната кухина. При наличието на признаци за израждане на плацентата, тя се отделя с външни методи. Ако плацентата не може да се изроди, а кръвотечението е значително, се прилага мануална екстракция на плацентата. Тази манипулация се прави под анестезия. Плацентата се оглежда внимателно, за да се убедим в нейната цялост и да се установи дали близнаците са еднояйчни или двуяйчни.
В първите часове след раждането трябва да се следи състоянието на родилката, съкращението на матката и количеството кръв, отделящо се от половите пътища. При вяло съкращение на матката се прави окситоцин (повторно), метиелргометрин и други утеротонични средства, на корема се слага мехур с лед; при необходимост се прави масаж на матката и други мерки за борба с кръвозагубата.
В послеродовия период при многоплодна бременност инволюцията на матката е по-бавна, отколкото след раждане на един плод. Затова е необходимо да се наблюдава характера на отделените лохии, съкращението на матката и общото състояние на родилката. При необходимост се назначават средства, съкращаващи матката. За такива родилки са полезни гимнастически упражнения, които укрепват мускулите на коремната стена и на тазовото дъно.
Източник: bg-mamma.com
Запушване на носа и кървене от носа.
Причини за появявата им по време на бременност:
Хормоналните промени през бременността и повишението на налягането в кръвоснабдяването на деликатните мембрани в носа, могат да причинят подуване на мембраните, което да доведе до запушване или кръвотечение от носа. Това може да причини постоянно запушен или течащ нос дори да нямате симптоми на простуда. Може да се появи и случайно кървене от носа, особено по време на зимния сезон. Тези симптоми обичайно се появяват в края на първия триместър и биха могли да продължат до раждането.
Съвети, които биха били от помощ:
- Използвайте овлажнител за въздуха във вашия дом. Дръжте овлажнителя в спалнята си;
- Пийте много течности това ще помогне лигавицата на носа ви да се овлажни;
- Използвайте пара. Взимайте топъл душ преди сън.
- Капете си капки /солен разтвор/ за овлажняване лигавицата на носа. Не използвайте медицински капки за нос, нито спрей за отпушване на носа преди да сте се посъветвали с доктора си!
- Издухвайте носа си внимателно. Издухването на носа силно или често може да раздразни мембраните и да доведе до повече проблеми /повишено секретоотделяне или кръвотечение/.
Как да спрете кървенето от носа:
- Седнете и дръжте главата си нагоре. Не лягайте и не навеждайте глава кръвта може да навлезе в хранопровода и да се предизвика повръщане. Приложете натиск - запушете си носа /стиснете леко с палец и показалец ноздрите/ и дръжте така най-малко четири минути.
- Сложете лед или студен компрес. Това кара кръвоносните съдове да се свиват и кръвотечението спира.
Кога се налага да говорите с лекаря си:
Кървенето от носа и запушването на носа, много рядко са знак за някакъв сериозен проблем. Обикновено, запушеният, течащ нос, както и кръвотечението от носа, появили се по време на бременност, изчезват скоро след раждането.
Говорете с лекаря си, ако получавате кръвотечение от носа много често или ако кръвотечението не спира дори след като сте запушили носа си и сте сложили лед.
Ако състоянието ви не се повлияе от никой от съветите дадени дотук или пък, ако ви пречи на нощната почивка, говорете с лекаря си да ви препоръча безопасен препарат, който да облекчи състоянието ви.
В случай, че имате запушен или течащ нос плюс симптоми на простуда или грип, говорете с лекаря си преди да взимате лекарства!
Симптомите на простуда и грип са кихане, кашлица, болки в гърлото, втрисане и леки мускулни болки.
Източник: bg-mamma.com
Повишено съдържание на бактерията Klebsiella в микрофлората на червата при кърмачетата води до коликите при бебетата, установиха американски медици. Изследването е на Health Science Centre от Университета в Тексас и е публикувано в Journal of Pediatrics.
Експерти предположили, че коликите при кърмачетата са причинени от бактериално възпаление вследствие на дисбаланс в микрофлората на червата. За да проверят хипотезата си, учените установили състава на микроорганизми във фецес на кърмачета. Те отчели и състава на въздуха, вдишван от бебетата, както и се уверили, че нямат признаци на чревна инфекция.
При децата, страдащи от колики, те регистрирали повишено количество на бактерия от рода Klebsiella и вещества, които се образуват при възпалителни процеси в червата.
Според проф. Марк Роадс тези бактерии вероятно се появяват в резултат на реакция на имунната система и могат да причинят развитието на възпалителни заболявания, като болестта на Крон или колит. За да се разработи метод за нормализиране на микрофлората на червата и съответно терапия за коликите при кърмачетата тепърва ще се извършват нови изследвания, уточнява проф. Роадс.
От колики страдат повече от 70 % от кърмачетата до 4-ия месец от раждането им. Бебето изпитва пристъпни болки в корема, раздразнително е и плаче много.
Досега коликите се обясняваха единствено с все още неузрялата храносмилателна система на кърмачето и привикването към храненето с мляко. Наблюдават се процеси на ферментация и газообразуване, вследствие на което коремчето се подува и се предизвиква мускулен спазъм.
Източник: puls.bg
Идеалният вариант е бъдещата майка да приема витамини още преди зачатието, т.е. в периода на планиране на бременността. Това й позволява да се подготви за най-отговорните месеци и за пълноценното кърмене.
Според лекарите, приемането на витамини – най-добре чрез разнообразната храна, позволява да се избегнат изтощението, анемията, опасността от аборт и преждевременното раждане, спазмите на съдовете, кръвотечението и други неприятни състояния.
Азбуката на здравето на бъдещата майка и нейното дете наброява 16 основни жизнено важни вещества и микроелементи: витамини В, D, Е, С, К, магнезий, цинк, йод, желязо, мед и други.
Ако те започват да постъпват в организма на жената преди зачатието, се намалява рискът от развитието на вродени пороци и вероятността на вътреутробно и системно забавяне на развитието на бъдещото дете, а освен това то едва ли ще страда от недостатъчно тегло по време на раждането и т.н.
Според лекарите, всички посочени проблеми могат да се контролират, ако жената е започнала да се грижи за себе си най-малкото веднага след като е разбрала за своята бременност.
Източник: zdrave.bg
Жените, родили дете с помощта на цезарово сечение, по-трудно установяват първична връзка с новороденото и реагират на неговите нужди. Това е становището на изследователи от Университета “Йейл” в САЩ под ръководството на Джеймс Суейн.
Както е известно, сигналите за предстоящо раждане, са под въздействието на хормона окситоцин. Той е отговорен и за формирането на майчиното поведение, както и за настроението на жената след раждането.
Компютърното сканиране, извършено от американските специалисти, показва, че нивото на окситоцин значително се различава при жените, родили по естествен начин и тези, при които е било направено цезарово сечение.
Според проф. Джеймс Уокер (James Walker) от Кралския колеж по акушерство и гинекология (Royal College of Obstetricians and Gynaecologists, RCOG) във Великобритания, такава зависимост е установена сравнително отдавна, но проблемите могат да се свържат и с усложненията от раждането по време на операцията, а не от самата нея.
По мнение на специалисти от Световната здравна организация (СЗО) броят на цезаровите сечения в страните от Европа и Северна Америка, не бива да превишава 10-15%, докато в момента той е около 25%. Причината според тях е, че такъв начин на раждане често се избира от самите родилки, а като всяка хирургична намеса, то има странични ефекти.
По данни на д-р Мете Кристоферсен Тулонес (Mette Christophersen Tollånes) от Университета “Берген” (Universitetet i Bergen), Норвегия, плановото цезарово сечение повишава риска от астма с 40%, което може да се обясни с факта, че при естествено раждане то става в момента, когато дробовете на детето са напълно развити, и плодът сам сигнализира, че е напълно готов да съществува самостоятелно. При плановото цезарово сечение кога да стане раждането се определя според формалния срок на износване, а не от степента на развитие на детето., съобщава Би Би Си.
Източник:zdrave.bg
Вие сте щастливи и развълнувани, но ако нямате голям опит, се страхувате, че няма да успеете да се справите с проблема за отглеждането на бебето. Напо следък вие сте се вслушвали по-внимателно в разговорите на приятели и роднини за отглеждането на деца, чели сте статии от специалисти в списания и вестници. След раждането на бебето лекарят и медицинските сестри също започват да ви дават наставления, които понякога изглеждат много сложни. Вие на учавате за всички витамини и ваксинации, необходими на бебето. Една майка ви казва, че яйца трябва да се дават отрано, защото съдържат желязо, а друга - че трябва да се изчака, защото могат да предизвикат алергия. Вие ще чуете, че бебето лесно се разглезва от често носене на ръце, но също така, че то трябва често да се прегръща; че приказките за вълшебници възбуждат децата, или че те влияят благотворно.
Не приемайте твърде сериозно това, което ви казват околните. Не се прекланяйте прекомерно пред авторитета на специалистите. Не се страхувайте да се доверявате на собствения си здрав разум. Отглеждането на детето не е сложно, ако сте спокойни, ако се доверявате на собствената си интуиция и следвате напът ствията на лекаря. Известно е, че естествената любов и грижи, с които нежните родители обграждат своите деца, са стократно по-ценни от това да знаят как точно да повият бебето или да му приготвят храната. Всеки път, когато вземете бебето на ръце, даже и ако отначало вършите това малко несръчно, когато го подсушавате, къпете или храните, усмихвайте му се - бебето добива чувството, че вие взаимно си принадлежите. Никой друг на света независимо от своето умение не може да му създаде това чувство.
Може би ще се учудите от това, но изучаването на различните методи за отглеждане на деца е показало, че решенията, които добрите родители вземат интуитивно, се оказват в крайна сметка най-подходящи. Нещо повече, родителите се справят с пробле мите най-добре, когато са уверени в собствените си сили. По-добре е да бъдете естествени, даже да допуснете някои грешки, отколкото педантично да вършите всичко, както е предписано, поради чувството си на неувереност.
На много места местните здравни служби организират курсо ве за бъдещи майки и бащи. Те са много полезни за изясня ването на въпросите, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето, въпроси, стоящи пред всички бъдещи родители.