Грипът почти винаги е съпроводен от висока температура, която е защитна реакция на организма срещу инфекцията. Най-благоприятната температура за вируса на грипа е 35 градуса С, при повишаването й до 37 градуса условията за неговото развитие се влошават, а при температура от 40 градуса размножаването му се преустановява.
Затова, ако имате здрав организъм и можете да издържите повишаването на температурата до 38-39 градуса, по този начин ще ускорите унищожаването на вируса. Ако обаче се чувствате зле при такава температура, ако сте вече на възраст или страдате от хронични заболявания на белите дробове или сърцето, трябва да приемате лекарства за понижаване на температурата.
Някои хора на първо място използват лекарствени препарати за премахване на температурата, а други се доверяват на натуралните и добре проверени, но в доста случаи позабравени средства.
Предлагаме ви няколко метода, при които с помощта на обикновената вода може да се понижи високата температура и да се изведат токсините от организма:
Клизмата с чиста преварена вода (1-1,5 л), охладена до стайна температура, способства за понижаването на температурата. Този метод е подходящ и се прилага особено често при бебетата. При дете на възраст 1-6 месеца количеството на вкарваната вода следва да е 30-60 мл, от 6 до 12 месеца – 100-180 мл, от 1 до 2 години – 180-200 мл, при 2-5 години – 200-300 мл.
Компресът също помага при високата температура. Намокрете с вода кърпа (още по-добре е да използвате смес от вода и ябълков оцет – на 0,5 л вода 1 с.л. оцет) и я поставете върху челото. Компресът с лед, който се поставя върху челото, под мишниците трябва да се сваля от време на време за да не се предизвика преохлаждане.
Последователното разтриване на гърдите, корема, гърба и крайниците със смес от вода и оцет в съотношение 2:1.наистина се налага да сваляме температурата
- Температурата на човешкото тяло - важен индикатор за състоянието на организма
Източник: zdrave.bg
Често срещана е и хронична форма на заболяването при представителките на нежния пол.
Циститът най-често поразява при прехода от есен към зима и от зима към пролет. Част от причините, които се сочат за развитие на заболяването са: липсата на достатъчно слънчева светлина, повишена влажност на въздуха, резки температурни амплитуди, дефицит на витамини.
Лекото неподходящо облекло за сезона, излагане дори за кратко на течение или силен вятър, намокряне на краката, след часове може да доведе до цистит. Симптоми са болки в долната част на корема. След известно време уринирането става болезнено.
Циститът обаче е инфекциозно-възпалително заболяване. Причината за развитието му е наличието и размножаването на болестотворни организми, попаднали в пикочния мехур – стафилококи, стрептококи, чревни бактерии и др. Хипотермията и спадналият имунитет са само фактори, които провокират цистита.
Най-често заболяването се развива от микроорганизми, които се намират във влагалището и навлизат в пикочния канал. Инфектирането на канала, води до разпространението им в пикочния мехур и възпаление.
Вторичният цистит се развива като усложнение на урологични, гинекологични и инфекциозни заболявания. Болестотворните микроорганизми, могат да попаднат в пикочния мехур независимо от мястото на възпалението, било то остро или хронично. Колкото и странно да звучи, специалисти твърдят, че до цистит може да се стигне и от хроничен тонзилит.
Индивидуалната непоносимост към определени медикаменти също може да раздразни лигавицата на пикочния мехур и да предизвика цистит.
Началото на цистита е остро. Позивите по малка нужда зачестяват, появяват се на всеки 15-20 минути. Уринирането е болезнено. Симптоми са: болка, особено по време на секс, розово оцветяване на урината (заради наличието на кръв в нея) и наличие на слузести вещества в нея.
При по-тежките форми се повишава телесната температура.
Симптомите на цистит могат да отминат и от само себе си, но това не значи, че е настъпило оздравяване. Лечението е необходимо, тъй като инфекцията може да се разпространи до бъбреците.
При цистит лечението се назначава от уролог. Но за жените е необходимо да се прегледат и при гинеколог, за да се установи дали не присъстват патогенни микроорганизми във влагалищната микрофлора. Възможно е да бъде назначено и друго успоредно лечение за гинекологично заболяване, съобразено с вече започнатото.
Медикаментите, които се изписват, са според причинителя. Терапията при хроничен цистит, за разлика от острия, е продължителна и може да отнеме месеци до постигане на оздравителен ефект.
Възможно е урологът да назначи цистоскопия - вътрешно изследване на лигавицата на пикочния мехур, което е неприятно, но позволява на лекаря да оцени състоянието на лигавицата отвътре.
Въобще не се препоръчва самолечение при оплаквания в областта на пикочния мехур. Необходимо е да се установи причинителят, за да се назначи правилна лекарствена терапия, към която няма резистентност. Неправилно използваните медикаменти могат да доведат до хронична форма или пиелонефрит.
По време на лечението се налага ограничаване на алкохола, предпазване от простудяване, намаляване на спортните занимания и използване на презерватив при полов контакт.
Как да се предпазим от повторно заболяване от цистит:
* Необходимо е да се спазва високо ниво на лична хигиена.
* При ползване на тампони по време на меструално кървене, се препоръчва те да се сменят по-често.
* Благоприятен ефект има консумацията на боровинки и боровинков сок. Може да се приема и хранителна добавка от боровинки. Доказано е, че вещества, съдържащите се в боровинките не позволяват на микроорганизмите да се прикрепят към лигавицата на пикочния мехур и да доведат до инфекция.
* Препоръчва се пикочният мехур да се освобождава на всеки три часа и то напълно, тъй като задържането на урина може да предизвика активно размножаване на бактерии и възпаление. За да е редовен този процес – пийте достатъчно вода.
Източник: puls.bg
Въпрос: Истина ли е, че течната очна линия предизвиква синусови инфекции?
Отговор: Такава ситуация предполага, че очната линия е способна да се оттече в синусите, да се отложи и да предизвика инфекцията, но това е невъзможно. Естественият процес на сълзене може да пренесе малки частички грим в слъзните канали, но те се оттичат навън през ноздрите. Ако получите раздразнение на окото и синусови симптоми, след като сте сложили очна линия, вероятно става дума за алергична реакция.
Въпрос: Бялото брашно наистина ли е избелено с опасни химикали?
Отговор: Не. И ние сме срещали подобни твърдения в Мрежата - например че брашното се избелва с алоксан (съставка, която причинява причинява диабет), но няма приведени никакви доказателства, че това наистина е така. Всъщност брашното се избелва по естествен начин - от само себе си - като жълтите съставки, наречени ксантофили реагират с кислорода във въздуха. За този процес са нужни няколко седмици. За да се ускори избелването, понякога все пак се използват химикали, но те са идентични с използваните при дезинфекцирането на зеленчуци и плодове преди консервирането им или веднага след набирането им – за да бъдат транспортирани надалеч). Този тип химични вещества са официално одобрени за употреба.
Въпрос: Възможно ли е прашките да предизвикат полова инфекция?
Отговор: Няма данни да са провеждани такива изследвания или да са налице оплаквания от достатъчен брой жени, за да се налага ревизиране на ситуацията. Иначе на теория е възможно, защото тънката лента плат, която представлява задната част на прашките, има директен допир до слабините и ануса, т.е. тя може да се превърне в потенциален причинител на инфекция (само при лоша хигиена!).
По-вероятно е прашките да създадат миниатюрни пукнатини по кожата или да предизвикат някакво раздразнение на деликатните и много чувствителни места. И все пак, ако прашките не ви притесняват, със сигурност няма медицинска причина да спрете да ги носите.
Източник: zdrave.bg
Зимата идва и, въпреки всички мерки, които взимаме, настинката отново не ни подминава. А улисани в работата и всякакви други задължения ни е трудно да забавим темпото, за да обърнем внимание на “една обикновена хрема”. Опитваме се да работим макар и настинали и се надяваме, че с минимални усилия симптомите бързо ще изчезнат. И наистина понякога става така. Но друг път досадният проблем ни тормози сякаш цяла вечност.
Симптомите на настинка нерядко изчезват за ден-два. 70% от заразените се чувстват по-добре в рамките още на първата седмица. Но не е необичайно умората и неработоспособността да се провлачат и над половин месец. А понякога и това, което правим и това, което избягваме, ни карат да се чувстваме болни по-дълго от очакваното.
Защо всъщност настинката понякога не иска да си отиде така дълго!? Ето 6 възможни причини:
1. Липса на почивка
Сънят играе много важна роля за имунната ни система. Наблюденията показват, че хората, които спят по-малко от 7 часа на вечер, е 3 пъти по-вероятно да настинат, отколкото тези, които спят по 8 и повече часа.
Щом веднъж вече сте настинали, ще ви отнеме по-дълго време и да се възстановите, ако не си почивате достатъчно. Сигурно работата ви ще поизостане, но когато сте настинали, най-доброто, което можете да направите, е да си стоите вкъщи и да си почивате. А и така ще намалите риска да заразите някого.
2. Недостиг на течности
Течностите също са важна част от оздравяването. Ако настинката не иска да си отиде, пийте повече вода, чай или сок.
Недостатъчното приемане на течности може да причини дехидратация и общ дискомфорт, а заболелият организъм има нужда от още повече вода. Ако не му я осигурите, не се учудвайте, че симптомите на настинката не искат да си отидат.
Повечето вода (и други течности) помага на клетките да се справят по-лесно с причинителите на заболяването, защото ускорява кръвообръщението.
Освен това течностите в организма позволява на слузта, натрупала се в носа и гърдите, да се оттече по-лесно. Но в комбинация с някои лекарства (такива за освобождаване на секретите) по-голямото количество течности води до увеличаване на слузта – поне в началото докато симптомът поотмине. Затова повечето лекари предпочитат този тип медикаменти (независимо от временното неудобство за болния) отколкото лекарствата, които я изсушават.
3. Твърде много лекарства срещу секретите
Всеки, опитал да спи с напълно запушен нос, знае какво е облекчението от лекарствата, които буквално изсушават хремата. Умерено изсушаване е добре, но не и ако прекалите – това само ще влоши и удължи симптомите на настинката, защото след определен момент слузта още повече се набива в синусите.
Ако прекалите с деконгестантите, това ще доведе и до обезводняване на целия организъм. А това вече стана ясно, е вредно за преборване на заболяването. Дори може да предизвикате и други симптоми, които не сте имали досега. Използването на спрей за нос повече от 3-4 дни, може да предизвика привикване към медикамента. Злоупотребата с деконгестанти може да причини треперене, повишено кръвно налягане, запек.
4. Лекуване на грешно заболяване
Обикновената настинка може да доведе и често бива бъркана с други заболявания като инфекции на синусите или алергии. А грешното лечение логично не води до подобряване на състоянието.
Често се случва да се объркат алергиите с настинка, защото те имат симптоми, които са същите като на настинката или много сходни с тях. Има няколко разлики, по които да се диференцират все пак.
Симптомите на настинката обикновено се появяват от врата нагоре и достигат максимума си след няколко дни. От друга страна, алергиите могат да предизвикат симптоми в по-ниски телесни участъци. Въпреки че и алергиите, и настинките могат да предизвикат кашлица, течащ нос и кихане, те се различават по мускулните болки, умората и пониженият апетит, които са симптоми за настинка, но не и на алергия.
Един добър начин да се различат настинката и алергията е като се вземе антихистаминов продукт - ако изведнъж се почувствате много по-добре, вероятно става дума за алергия.
Настинката разрушава нормалните защитни бариери на тялото и го прави по-податливо и на вторични инфекции. Не са редки случаите на подобрение, а след това – на ново, по-сериозно влошаване. Това обикновено е знак, че е налице зараза освен с вируси (настинката е вирусно заболяване) и с бактерии.
Възможна причина симптомите на простуда да се удължават във времето е евентуална инфекция на синусите. Това е доста често следствие. Слузта, заседнала в носните пътища и не изтекла за определено време – независимо поради настинка или алергия – води до инфекция на синусите. Тя може да се окаже трудна за диагностициране, особено в началните стадии и от неспециалист.
При синусова инфекция се появяват болки в лицевата част, главоболие, температура и зелени или жълти секрети от носа. Тогава обикновено специалистите предписват антибиотик.
5. Прекалена вяра на билкови препарати
Всички сме чували твърденията за някои от най-популярните билкови продукти при настинки: “Изпий това и повече никога няма да боледуваш.”; “Пробвай това и симптомите ще изчезнат до 3 дни.”. Много от тези твърдения не са верни. И още нещо важно – надписът на опаковката “билков” не значи, че не може да ви навреди. Затова, бъдете внимателни за такъв тип лечение.
Изследванията са противоречиви и за такива популярни при настинка средства като витамин C. Повечето от тях приемат, че е налице само опосредствено действие, т.е. витаминът допринася за засилване на имунитета и оттук – за по-лесно справяне със заболяването.
Днес все повече се говори и за значението на витамин D. Установено е, че ниските нива на витамин D в организма повишава риска от настинка, но не е доказано, че приемането на допълнителни дози от него може да съкрати продължителността й или да ни предпази от нея.
6. Твърде упорити физически тренировки
Трудно е да се приеме, че при болно гърло и течащ нос някой би горял от нетърпение да се поти във фитнеса, но все пак някои не искат да се откажат от тренировките си само защото не се чувстват добре. Може да продължите с тях и когато сте настинали, но умерено – например разходка вместо джогинг – имунната ви система има нужда от цялата енергия на тялото, за да се противопостави на заболяването.
Източник: zdrave.bg
Съществуват кожни клиники, които са фокусирани върху справянето с този проблем, и като цяло може да се каже, че биха могли да свършат много добра работа. Но все пак това ще изисква да отделите доста средства – особено акнето е в тежка форма.
Ако искате да се опитате и да избегнете високите цени за третиране на този проблем в клиниките, по-долу ви предлагаме няколко варианта, които можете да изпробвате в домашни условия. Възможно е част от тях вече да познавате. Но дори впечатленията ви да са отрицателни, може би това че не са проработили се дължи не на самите тях, а на неправилното им прилагане.
Преди да започнете да лекувате акнето, както и при всяко заболяване, трябва да откриете причините, които го предизвикват – само така може да го излекувате трайно.
Няколко съвета, които със сигурност ще помогнат:
Почиствайте редовно лицето си
Основните причини за появата на акне са прекаленото омазняване на косата и нейното замърсяване. Те се проявяват по кожата под формата на акне. За да премахнете последствията от тях, е необходимо всекидневно почистване на кожата – мийте редовно лицето си с мек сапун, особено когато сте изложени на повече прах.
Използването на почистващи лосиони и адстрингентни продукти също ще помогне за отстраняването на мръсотията - тя не може напълно да се отстрани само със сапун. Тези продукти съдържат и съставки, които допринасят за по-бързото изсъхване на пъпките. Така те помагат за възстановяването на кожата. Може да правите такава процедура всяка вечер преди да си легнете и със сигурност много скоро ще забележите промяната.
Никога не стискайте пъпките
В противен случай увеличавате риска от инфекция, защото пипането и изстискването ще изложи кожата на бактериите, които се намират по ръцете ви. Тъй като пъпката има разширени пори, особено след спукване бактериите лесно могат да навлязат в кожата.
Това със сигурност ще доведе до възпаление и подуване на мястото. Най-добре е да оставите пъпката и да не я пипате. С редовно почистване скоро тя ще изчезне.
За да успеете, се изисква известна дисциплина, тъй като пъпките често сърбят и ви изкушават да ги пипате и чешете, или още по-зле – да ги пукате. Когато се случи нещо такова, веднага измийте лицето си със сапун.
Това са много прости съвети и, ако ги следвате, вероятно много скоро ще излезете от вкъщи с чисто лице. Но все пак има състояния, при които домашните мерки няма да са достатъчни. Тогава се налага да се консултирате със специалист - дерматолог, който да ви посъветва как да третирате акнето.
Източник: zdrave.bg
Намаляването на кортизола ще ни помогне да мислим по-бързо, да не настиваме и дори да отслабнем.
Произвеждан от надбъбречните жлези, кортизолът (наричан често “хормон на стреса”) помага да се регулира кръвното налягане и да се укрепи имунната система по време на внезапна криза – физическа или емоционална травма. Това ни дава възможност да се възползваме от своите енергийни запаси и увеличава способността ни да се преборим с критичната ситуация – независимо дали става дума за инфекция или душевен срив.
Проблем възниква, когато продължителният висок стрес задържи този механизъм на оцеляване активен твърде дълго и положителното влияние на хормона се превръща в отрицателно. Хронично високите нива на кортизола водят до проблеми със съня, отслабен имунен отговор, твърде високи (или твърде ниски) нива на кръвната захар и дори натрупване на тегло. Когато кортизолът надделее, той заставя тялото да изисква храни с много калории – чудесна техника за оцеляване, ако се нуждаем от повече енергия в критична ситуация, но не и ако ни тормози мисълта как да платим сметките си.
За щастие, за това състояние има създадени техники – например релаксацията. Предлагаме ви осем може би изненадващо за някои ефективни начина да се справим със стреса и в някои случаи – да намалим нивата на кортизола почти наполовина.
1. Понижете кортизола с 20%: кажете “Оммм”
Хората, които познават будистката медитация, знаят колко ефективна е тя и за намаляване нивата и на кортизола, и на кръвното налягане. Участници в изследване, по време на което те медитирали всеки ден в продължение на 4 месеца, намалили нивото на хормона средно с 20%.
2. Понижете кортизола с 66%: направете страхотен музикален микс в своя плейър
Музиката често има успокояващ ефект върху мозъчната дейност, най-вече когато сме изправени пред стресиращ фактор. Експеримент, проведен в Япония, по време на който на пациенти, преминали сериозна хирургична интервения, била пускана специално подбрана музика, показва, че нивата на кортизол при тези хора нараснали по-слабо в сравнение с тези на пациентите, останали в пълна тишина. Дори да не става дума за такава кризисна ситуация, можем да предотвратим надделяването на кортизола в други стресиращи моменти – когато подготвяме официална вечеря с важни гости например може да увеличим музиката “за фон”. Да се отпуснем по-бързо в леглото вечер, ще ни помогне по-добре релаксиращата музика вместо телевизията.
3. Понижете кортизола с 50%: лягайте си рано или подремвайте
Каква е разликата между това да спим 6 часа нощем вместо препоръчителните 8? 50% повече кортизол в кръвта! Различни експерименти в тази посока недвусмислено потвърждават, че при често недоспиване нивата на кортизол значително се повишават. Препоръчителните 8 часа сън осигуряват на тялото достатъчно време да се възстанови след стреса от изминалия ден. Ако не сте успели да си легнете навреме снощи, откраднете си малко време за кратка дрямка – това ще компенсира недостатъчния сън предишната вечер и ще намали нивата на хормона на стреса.
4. Понижете кортизола с 47%: пийте черен чай
В своята родина – Далечния изток тонизиращата напитка се асоциира от край време с комфорта и спокойствието. Това е типично и за Великобритания например – само си спомнете колко много значи за англичаните следобедният чай. И науката потвърждава връзката: при стресираща задача нивата на кортизол у хората, които редовно пият черен чай, спада с 47% само час след изпълнението й, докато у тези, които не са консумирали чай, хормонът се понижава само с 27%. Предполага се, че естествено възникващите химикали като полифенолите и флавоноидите са причина за успокояващия ефект на чая.
Източник: zdrave.bg
Освен че може да предизвика инфекция, поставянето на обица на езика може да се окаже вредно още за зъбите и нервните окончания.
Причината за това е, че в езика има много кръвоносни съдове. Пробождането на тази зона може да се превърне в отворена врата за алергии или тежки инфекции, обясняват специалистите. В случай че поставянето на обицата не се прави със стерилни инструменти, мястото може да се инфектира и дори човек може да се зарази с хепатит или с вируса на СПИН.
В случай че има участък, където обицата се докосва до зъбите, пък може да се получи и механично увреждане на зъбния емайл. Много често пациентите дори не се досещат, че отчупването на част от зъбите им може да бъде предизвикано именно от модните украшения. Най-добрият начин да се избегнат подобни проблеми е изобщо да не се пробива езикът. Тези, които все пак са се решили на разкрасителната процедура, е добре да се посъветват със стоматолог, а самият пиърсинг да бъде направен от професионалист и при спазване на всички хигиенни изисквания.
Много важно е също така самите обеци да бъдат по възможност от злато или титан или поне 85% сплав от благородните метали. Важно е да няма никел, за да не се получи обрив или алергична реакция.
Важно е да се има предвид, че опасността за зъбите се увеличава пропорционално на времето, през което човек носи бижуто в устата си. Все пак при добра устна хигиена и ако металните халки се свалят за през нощта, рискът за здравето намалява, успокояват зъболекарите.
Източник: puls.bg
Респираторните заболявания започват с инфекция и рязко или постепенно повишаване на температурата до 39-40 градуса. Понякога са съпроводени с отпадналост, лош сън, а температурата може да се повиши незначително. В първия случай родителите най-често незабавно търсят помощ от лекар, а във втория, като не виждат сериозна заплаха, решават да изчакат.
Всъщност опасността от респираторните заболявания и в двата случая е напълно еднаква. Организмът на детето не е в състояние да се справи сам с инфекцията и ако още от първия ден не започне неговото интензивно лечение, последствията от заболяването могат да бъдат сериозни.
Лигавиците на носа, глътката и гърлото на кърмачето са много по-нежни, отколкото при възрастните. Под въздействието на вирусите те моментално се възпаляват и силно се подуват. Детето започва да диша трудно, като изпитва остър недостиг на кислород, който в някои ситуации е дори животозастрашаващ.
Внезапно през нощта се появява силна кашлица и детето започва да се задъхва. Причината за това е оток на лигавицата на гърлото и рязкото стесняване на дихателните тръби.
Ако това се случи, незабавно повикайте бърза помощ, а докато я чакате, проветрете помещението и осигурете достъп на повече кислород. Вземете детето на ръце и го дръжте във вертикално положение, дайте му топла напитка, поставете краката му в съд с топла вода.
Вирусите могат да поразяват не само дихателните пътища. Те бързо проникват в кръвта и предизвикват интоксикация (натравяне) на организма. Най-много от това страдат сърдечно-съдовата и нервната система. За поражения в съдовете свидетелства кръвотечението от носа. В това състояние детето не трябва да се поставя легнало по гръб. Опитайте се да спрете кръвта. С внимателни въртеливи движения поставете в ноздрата , от която тече кръвта, памучен тампон с растителна мазнина или вазелин, а върху областта между очите поставете кърпа, намокрена със студена вода.
Детето трябва да се постави върху леглото на една страна (за да възпрепятствате попадането на кръвта в носоглътката, трахеята и стомаха). Ако кръвта тече и от двете ноздри, вземете детето на ръце и го дръжте така, че неговата глава да бъде леко наведена напред.
Интоксикацията често е съпроводена от висока температура, повръщане, изгубване на съзнанието, конвулсии. Последните са особено опасни, тъй като са съпроводени с нарастване на кислородната недостатъчност. Намалява сърдечната дейност и ако на детето не се окаже бърза помощ, краят може да е фатален.
В никакъв случай не взимайте детето на ръце, не го тресете, не му давайте вода, не го завивайте, не шумете и не включвайте силна светлина. В очакване на бърза помощ отворете прозореца и поставете детето върху леглото на една страна. Отпуснете дрехите му, почистете носа с памучен тампон, поставете мокра кърпа върху челото. Ако детето започне да посинява, трябва да създадете движение на въздуха над него, поставете електрическа възглавница върху краката му и започнете да му правите изкуствено дишане.
През първите дни от заболяването децата често отказват да се хранят. Не трябва да го насилвате. Давайте му повече течности - често, но по малко. Бъдете винаги около него, защото то може да се нуждае от вашата помощ във всеки един момент.
Източник: zdrave.bg
По данни на Световната здравна организация през първите 3 години от живота си децата боледуват средно за една година от 6-8 респираторни заболявания. В големите градове тази бройка достига 10. Особено често боледуват децата на 1-2 години, които посещават ясли.
Но това в никакъв случай не бива да бъде причина детето да не ходи на детска градина или на места, където има повече хора. Същата статистика показва, че именно тези деца заради изградения в ранна възраст имунитет в училищните си години боледуват по-рядко. Докато техните връстници, които са били отгледани у дома и са боледували много по-рядко до 7-та си година, започват да “наваксват” пропуснатото.
И все пак, като цяло, кои деца боледуват по-често:
• Тези, които не са закалявани - “бариерната функция” на лигавицата на дихателните пътища по време на студ при тях е понижена. Това помага на вируса да проникне в организма.
• Децата с увеличени аденоиди и сливици - при вдишване през устата въздухът не се овлажнява достатъчно, лигавицата на бронхите се изсушава и нейната способност за самостоятелно прочистване на понижава. Увеличените сливици не предпазват детето от инфекции – те самите са източник на инфекция.
• Децата на пушачите - в семействата, където възрастните пушат у дома, децата боледуват 3 до 6 пъти по-често от респираторни заболявания.
• Децата, страдащи от алергия – при настинка тези деца изработват по-малко “добри” антитела (от класа IgG), нямат достатъчен имунитет и вирусът може съвсем скоро да предизвика ново заболяване. Освен това, по време на заболяването, при тези деца се изработват “алергични” антитела (от класа IgE), които способстват за развитието на алергични реакции.
• Децата, които са приемали твърде много парацетамол – макар и засега да е само предположение, има доста доказателства, че децата, които прекалено често са лекувани с лекарства, съдържащи парацетамол, са с намален имунен отговор. Съответно те по-често са застрашени и от повторно развитие на инфекцията.
Вирусите , проникнали в организма, са освен причина за заболяване и своеобразна тренировка за имунната система – чрез тях тя се “обучава” ка да реагира на инфекцията (чрез изработването на IgG-антитела). Именно при липса на подобен опит организмът е склонен да реагира на заболяването като изработва малко антитела, борещи се с вируса, а много – предизвикващи алергична реакция.
През 80-те години специалистите установили, че децата в Западна Европа боледуват по-често, отколкото тези в Източна Европа. По време на сравнителното изследване на детската заболеваемост в бившите ГДР и ФРГ първото предположение на учените било, че по-високата заболеваемост от астма при децата в Западна Германия е свързана с модата по онова време да се поставят килими по стените и по-голямата достъпност различните екзотични плодове (в тома число и бананите). Но по-късно било установено, че по-малкото разпространение на астмата в страните от Източна Европа е съчетано със значително по-голяма заболеваемост от грип и настинки. Така се стигнало до извода, че масовата практика в бившите социалистически страни децата да ходят на ясла и детска градина е едновременно причина за повечето респираторни заболявания, но и за по-силен имунитет, изграден в ранна възраст.
Тези изводи се потвърждават и от изследвания, доказващи, че децата, посещавали ясли през първите си 6 месеца (и следователно по-често боледували от респираторни заболявания) страдат 3 пъти по-рядко от астма в сравнение с децата, отгледани в домашни условия.
Източник: zdrave.bg
Когато бебето е в утробата на майката, то се храни чрез кръвоносните съдове в пъпната връв. След раждането лекарят я връзва и отрязва близо до тялото на бебето. Остатъкът от пъпната връв изсъхва и след време отпада, обикновено след седмица или малко повече. След падането на пъпния остатък понякога остава раничка, която зараства за няколко дни, а понякога за няколко седмици. Ако зарастването върви бавно, раничката може да образува малка бучка от така наречената гранулационна тъкан, но това няма значение. Раничката трябва да се държи чиста и суха, за да не се инфектира от опасни бактерии. Ако се пази суха, върху нея се образува коричка, която я предпазва до зарастването й. Днес повечето лекари не препоръчват превръзка. По този начин е най-вероятно раничката да се запази суха. Ако незарасналият пъп се намокри и започне да тече, трябва по-внимателно да се почиства със спирт. За по-бързото изсушаване и зарастване педиатърът може да препоръча използуването на антисептична пудра или стипца на прах. Ако пъпчето и околната кожа се зачервят, веднага се свържете с лекар, защото се касае за инфекция. Ако коричката на незарасналото пъпче се откърти, може да протекат една-две капки кръв, това няма значение и не бива да ви обезпокои.
Пъпна херния. След зарастването на пъпната раничка обикновено остава отвор в по-дълбокия мускулен слой на корема, през който са минавали пъпните кръвоносни съдове. Когато бебето плаче, малка част от червата излизат от този отвор (пъпен пръстен) и предизвикват леко издуване на пъпа. Това се нарича пъпна херния. Когато пръстенът е малък хернията не надминава големината на грахово зърно и той се затваря за няколко седмици или месеци. Когато той е голям, могат да минат месеци, дори и години до неговото затваряне и хернията може да бъде по-голяма от череша.
Смяташе се, че затварянето на пъпния пръстен може да се ускори чрез поставяне на левкопласт върху пъпчето, за да не изпъква. Сега се смята, че левкопластът не променя нищо. Много по-добре е да не се използува левкопласт, който винаги се замърсява, скоро се разлепва и разранява кожичката. Не се тревожете за тази херния. Тя много рядко причинява неприятности, както понякога се случва с другите хернии. Няма защо да се безпокоите, ако детето плаче.
У по-пълните деца или възрастни тлъстината на корема е достатъчна и пъпът изглежда на дъното на една вдлъбнатина. Това много рядко се наблюдава през първите 2-3 години А у малкото дете пъпчето (което прилича на розова пъпка) изпъква над повърхността на пълничкото коремче. Тази изпъкналост не трябва да се смесва с хернията. Хернията се напипва под гънките на кожата като малко меко балонче. При херния пъпът стърчи повече от нормално.
Източник:mamaibebe.com