Повишената температура е една от проявите на острите инфекции.
Нейната поява се стимулира от вещество, което се нарича “ендогенен пироген”. Но то едновременно способства и за производството на интерферон, който пък защитава организма от инфекцията.
Затова все по-често в съвременната медицина се лансира схващането, че температурата не винаги и при всички условия трябва да се “сваля”. Повечето специалисти вече са убедени, че докато тя не достигне определено ниво, с нея въобще на трябва да се борим.
Разбира се, трябва да се спазват определени условия и първото от тях е “леглови” режим.
Кога температурата е твърде висока
Това на първо място зависи от възрастта и общото здравословно състояние.
- Ако например детето е на възраст до 3 години, за висока се приема температурата над 38 градуса С. Ако тя е например 37,5 градуса, загърнете детето в мокър чаршаф (водата трябва да е със стайна температура с добавени 2-3 лъжици оцет).
В този случай не е необходимо да давате лекарства. Но ако това не помага, детето трябва да приеме сироп – най-често съдържащ парацетамол. Не проявявайте самодейност и потърсете лекарска помощ.
- Ако става дума за деца до 12 години, забравете за ацетилсалициловата киселина (аспирин) и съдържащите я лекарства. Приемането на тези препарати на фона на вирусната инфекция може да предизвика синдрома на Рей – тежко усложнение, което се състои в поразяване на черния дроб и главния мозък и може да има фатален край.
Най-безопасни и често предпочитани са отново средствата, съдържащи парацетамол (ацетатаминофен) или ибупрофен. Изборът е голям – на таблетки, в разтворима форма или сиропи. Добре е да се знае, че разтворимите препарати действат по-бързо, а например свещичките по-бавно в сравнение с таблетките, но затова пък по-продължително.
Разбира се, не е нужно да забравяме и традиционни методи от народната медицина – лед на челото, поставяне на парченце лимон върху петите на детето, завиване на краката с влажни кърпи.
Източник: zdrave.bg
Недостигът на желязо може необратимо да увреди познавателните функции на човешкия мозък и затова педиатрите подчертават важната роля на профилактиката.
Подрастващите, които в ранната си възраст са имали ниски показатели за съдържанието на желязо в организма, съществено изостават от развитието на своите връстници, съобщават за ВВС учени от университета на щата Мичиган.
От анемия, предизвикана от дефицита на желязо, страда всяко 4 дете на ранна възраст, а броят на децата с недостиг на желязо са два пъти повече.
Симптомите за недостиг на желязо са:
- умора,
- намаляване на апетита,
- задържане на психичното развитие и
- намаляване на съпротивляемостта към инфекции.
Децата, които в ранна детска възраст страдат от недостиг на желязо, имат и по-нисък коефициент на интелигентност (IQ). Особено силно изразено е намаляването на интелекта в случаите, когато дефицитът на желязо се наблюдава при семействата с нисък социално-икономически статус.
Източник: zdrave.bg
Освен вкусни,ягодите са и полезни.Изследвания върху техните свойства показват, че те подобряват апетита, влияят положително на храносмилането, притежават диуретични свойства, нормализират солния обмен, утоляват жаждата и способството за производството на кръвни клетки. Неслучайно в народната медицина ягодите се използват често при малокръвие и стомашно разстройство при децата.
Диетолозите определят ягодите като чудесно средство при недостиг на витамини, при хипертония, подагра, атеросклероза и маточни кръвоизливи.
Отварата от плодовете на ягодите се препоръчва като диуретично и слабително средство, което също така помага при необходимост от изпотяване. За тази цел 2 с.л. пресни ягоди се сваряват за няколко минути с 1 чаша вряла вода, запарват се половин час, изцеждат си и се приемат по половин чаша преди ядене.
Ягодите имат свойството да противодействат на различните причинители на чревни инфекции, успешно могат да се прилагат като допълнително средство срещу стрептококите, пневмококите и вирусите на грипа.
Народната традиция съветва с отвара от ягоди да се изплаква гърлото при стоматит и ангина. А отварата от сухи или пресни ягодови листа помага при кръвотечения и хемороиди.
Някои проучвания показват, че ягодите спомагат за прочистване на червата и кръвта, помагат срещу затлъстяване и влияят ефективно на обмена на йод при базедова болест.
Източник: zdrave.bg
Кайсиите съдържат захар, каротин, тиамин, рибофлавин, никотинова киселина, бетакаротин, витамин С, витамини от групата В, калий, калции, магнезий, манган, желязо, натрий, форфор, йод, мед, пектин и други. Особено подходящи са при хиповитаминоза, което ги прави задължителен плод в менюто на деца, бременни жени, след тежки заболявания, инфекции и операции.
Кайсиите подобряват имунитета. Половин чаша сок от плода доставя необходимата доза витамин С за деня. Известна е ролята на витамина да укрепва имунитета и повишава съпротивителните сили на организма. Наличието и на манган в плода спомага образуването на витамин С от самия организъм, което допълва и завършва процеса.
В жълтите плодове по принцип се съдържа бетакаротин. Мощен антиоксидант, който защитава клетките от израждане и действа възстановяващо на кожата и лигавиците. Количеството му в кайсиите не отстъпва на желтъка на яйцето. Сто и петдесет милилитра сок от кайсии е напълно достатъчен да задоволи дневната нужда на организма от бетакаротин.
Особено полезни са кайсиите за хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Първо, защото съдържат витамин Е, с което подобряват кръвообращението и имат намаляващ кръвосъсирването ефект, и са подходящи при артериосклероза и свързаните с нея заболявания. Кайсиите подпомагат дейността на сърцето и заради високото количество калий, което съдържат. Не случайно в диетичния режим при сърдечни заболявания се препоръчва по 50 - 100 г дневно консумация на сушени кайсии, при които концентрацията на калий достига 1700 - 1800 мг%. Плодът се препоръчват при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна недостатъчност, при слабо кръвооросяване, след остър инфаркт на миокарда. Кайсиите спомагат обмяната на вещества като допринасят за отделянето на излишното количество течности от организма, с което се намалява склонността към отоци, един характерен симптом при сърдечни проблеми. Магнезият в кайсиите понижава артериалното налягане, което ги прави препоръчителни при страдащите от високо кръвно налягане.
Заради наличието на желязо, фолиева киселина, витамини от групата В, кайсиите се препоръчват при анамея. Сто грама кайсии помагат на кръвообразуването така, както 250 г черен дроб. Повишава се продукцията на хемоглобин в организма. Малкото, но ценно количество, мед в кайсиите, подобрява усвояването на желязото от организма.
Плодът действат оздравително на храносмилателния тракт. Нормализира киселинността в стомаха и намалява предразположенността към възпаление на лигавиците. Сокът му се препоръчва при страдащи от колпит. Известен е със своето слабително и пичегонно действие.
Магнезият и фосфорът в кайсиите допринасят за активната работа на мозъка. Те са ценни при емоционално и нервно натоварване.
Не се препоръчва:
Кайсиите да се консумират на гладно или след тежка храна.
Пиенето на студена вода след хапването на кайсии, тъй като има силно слабителен ефект.
Този плод не е подходящ при хора страдащи от язва, остър гастрит, хроничен панкреатит,захарен диабет. избягвайте ги при понижаване на пулса, при 55 удара в минута, т.е. в състояние на брадикардия.
Източник: puls.bg
Заушката се проявява с леко подуване на околоушните слюнчени жлези. При юношите и мъжете заболяването може да доведе до възпаление на тестисите.
Морбилито (дребната шарка) е вирусно заболяване, което протича с обрив и повишена температура. Опасно е, защото може да настъпят усложнения, в това число инфекции на ушите и енцефалит.
Рубеолата е не много тежка инфекция, която поражда обрив и леко повишена температура. Ако бременна жена се зарази през първите четири месеца на бременността, плодът е с повишен риск от малформации.
Варицелата се проявява със сърбящ обрив с мехурчета. Когато те засъхнат, се образуват корички, които изчезват след около 12 дни. Разчесването на обривите може да доведе до бактериална инфекция и постоянни белези.
КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР
Незабавно се обърнете към лекар, ако;
• Детето получи припадък (гърч).
• Има схващане на врата.
• Появят се червени петна по кожата.
• Вашето дете поддържа висока температура повече от два дни или в случай че температурата се покачи над 38,5 °С.
• Детето плаче непрекъснато или е със затруднено дишане.
• То е объркано, бълнува и е прекалено сънливо.
Причини
Всички изброени детски заболявания са вирусни и обичайно се разпространяват по въздушно-капков път. Децата, които ходят на училище или детска градина, са изложени на по-голям риск в сравнение с онези, които са отглеждани вкъщи. Ваксинацията повишава имунитета, а кърменето предпазва бебетата от инфекции.
КОИ РАСТЕНИЯ?
ВЪТРЕШНАУПОТРЕБА
За понижаване на температурата
ЧЕРЕН БЪЗ Запарете 2 г сушена билка в 1 чаша вряла вода за 10 минути, преце-дете и оставете да изстине. При бебета на възраст 6-12 месеца давайте по 20 мл от запарката три пъти дневно; при деца на възраст 1-6 години давайте по 50 мл три пъти на ден; при деца на възраст 7-12 години давайте по 75 мл три пъти дневно
МИРИЗЛИВА ТЕМЕНУГА Запарете 2-4 г сушени цветове в 1 чаша кипяща вода за 10 минути, прецедете и охладете. При бебета на възраст 6-12 месеца давайте по 20 мл от запарката три пъти дневно; при деца на възраст 1-6 години - по 50 мл три пъти на ден; при деца на възраст 7-12 години - по 75 мл три пъти дневно
За стимулиране на имунната система
ЕХИНАЦЕЯ Предлагат се сиропи от ехинацея, специално разработени за деца. Следвайте предписанията на производителя според възрастта на детето.
ВЪНШНО ПРИЛОЖЕНИЕ
За изсушаване на мехурите при варицела
ТЕСНОЛИСТНА ЛАВАНДУЛА С 1 капка чисто етерично масло два пъти на ден намазвайте обривите, преди да се образуват корички. За бебета и малки деца разтворете 3 капки в 1 чаена лъжичка масло за основа.
За успокояване на сърбящ обрив
ПОСЕВЕН ОВЕС Вържете съдържанието на У2 чаша овесена каша в кърпа или чорап, за да се оформи хлабава топка и я използвайте като гъба при къпане.
СРЕДНА ЗВЕЗДИЦА Прилагайте крем на базата на билката според предписанията върху опаковката.
Други мерки
• Следете детето да приема достатъчно течности, за да не се обезводни -може да се наложи да се оводнява със специален електролитен разтвор. Обърнете се към лекар или фармацевт.
• Дръжте детето леко облечено.
• Стаята на болното дете трябва да се поддържа с оптимална влажност и температура на въздуха 18-20 °С.
Източник: lekar.bg
Според съвременната медицинска статистика, 50% от често боледуващите деца са неразпознати алергици, - ни разказва детският алерголог-имунолог професор Андрей Чаушев. – Затова ако детето непрекъснато страда от простуда,трябва непременно да го изследвате за алергия. За това е необходимо:
• Да даде кръв за анализ на имуноглобулин Е (той ще покаже общият алергичен белтък в кръвта);
• С помощта на проби върху кожата или по анализа на кръвта да се установи реакцията на алергени на външната среда (полен, домашен прах, животни и т.н.).
И още . Аденоидите у детето нерядко се бъркат с отоци на задните носови ходове. Това може да бъде алергичен ринит, на който често се «лепи» вирусна инфекция. Алергията като че ли отваря вратите към инфекции.
Главна грешка на родителите на алергичните деца
«Самодейното» поставяне на диагноза и самолечението. Като се ръководят от аксиомата, че сега всяко второ дете е алергично, родителите нерядко «приписват» на своето чедо такава диагноза без въобще да са се обръщали към лекар. И започват да го «лекуват»: по аналогия със съседското дете дават едни и същи лекарства. Като правило, всичко свършва с това, че се нарушават много от процесите в организма на детето. А когато най-накрая водят детето на алерголог картината вече е толкова размазана, че е много трудно да се намери първопричината на заболяването.
Постоянният прием на съдосвиващи средства.
Доста от алергиците са чувствителни не само към полена, но и към домашния прах. Затова пристъпите на кихане , кашляне и хрема ги преследват не само сезонно, а целогодишно. И хората, вместо да се лекуват и приспособяват, започват да капят в носа си съдосвиващи капки. А това е доста опасно: доказано, че употребата им 3 - 4 пъти дневно в продължение на година предизвиква пареза на съдовете на носа и необратими нарушения на лигавицата.
Пропускане на първите сигнали за астма
Децата страдат до около 3 –годишна възраст от алергични дерматити (в просторечието диатези, но това е неправилен термин: дерматит е възпаление на кожата, а диатез - предразположеност). След това към състоянието на много деца алергици се добавят и ринитите и дихателната реакция на алергени. Възниква и така нареченият «алергичен марш», когато се отбелязват все нови и нови симптоми. В тези случаи е много голяма вероятността от развитие на бронхиална астма.
Кое е правилното лечение
За начало трябва да се определеи точната диагноза и да се установи на кои алергени реагира организмът. За целта се правят специални кръвни алнализи, скарификационни кожни проби.
Според резултатите от тестовете лекарят-алерголог (не педиатър или пулмолог! Ако във вашия град няма алерголог – детските са много дефицитни – по-добре отидете веднъж в областния център) и след допълнителното изследване и преминаване на базова терапия се назначава схема на лечение с индивидуално подбрана дозировка на лекарствата.
Ако лечението веднага помогне, това не означава, че повече не трябва да се ходи на лекар. Състоянието на алергиците е променливо, особено при децата . Затова трябва да поддържате непрекъсната връзка с лекуващия алерголог – отначало на всеки 3 месеца, а после – според състоянието: веднъж на 6 месеца или веднъж годишно.
ВАЖНО!
Ето първите симптоми на астма, които трябва да ви накарат незабавно да тичате при алерголога:
• Нощна кашлица, пристъпи на кашлица при физически натоварвания;
• Кашлица, която започва след или по време на контакт с алерген. Дихателните прояви може да се съчетаят със зачервяване на кожата, отоци. Нерядко контактът с алергена предизвиква зачервяване на очите, сълзене, алергична хрема;
• Хрипове в бронхите, прекъснато - «лаещо» - дишане;
• Чувство за тежест в гърдите;
• Затруднено дишане;
• Ако когато се събуди сутрин детето първо седи няколко минути в леглото като се опитва да овладее дишането си.
Може ли астмата да изчезне от само себе си
У децата, болни от астма, действително може да се появи т.нар. «спонтанна десенсибилизация». Това е обратно развитие на болестта, когато тя по някакви си причини изчезва.
Това може да премине в процеса на формиране на имунната система. Организмът сам си изгражда имунна защита против алергените и престава да реагира на тях или реагира много слабо.
Но за да стане това, трябва да се потруди. Като правило, спонтанната десенсибилизация възниква ако се промени местожителството на детето, начинът на хранене и по възможност да не се допуска контакт с алергена, създава се и спокойна психологическа обстановка. Сега всички специалисти са на едно мнение - болестта в много отношения е психосоматична, тоест «от нерви».
При благоприятно стечение на всички обстоятелства детската астма може да си отиде завинаги.
Но проблемът е в това, че детето-алергик носи гени, които отговарят за изработката на определени антитела (реакции на алерген). Така че при срив на имунната система, например след тежко инфекциозно заболяване или силен стрес, болестта може да се върне.
Ако се развие в по-зряла възраст, бронхиалната астма вече не може да премине самостоятелно. И даже и да няма изразени пристъпуи, трябва да ходите «на среща» при алерголога поне 1 - 2 годишно.
Какво да се прави ако алергията не се е потвърдила, а детето си е все настинало ?
Ако алергията не се е потвърдила трябва да се влияе на имунитета на слизестата обвивка. За целта могат да се използват стимулатори на имунитета, които представляват разбити по специален начин възбудители на ОРЗ. Когато ги въвеждат в организма (на таблетки или на спрей), се получава ефект като от микроваксина.
Но за начало трябва да се изключи алергията, иначе лечението ще се проведе неправилно. Доказано е, че даже такова просто нещо като ежедневното промиване на носните ходове с обикновен физиологичен разтвор (продава се навсякъде по аптеките като спрей, капки или ампули), намалява 3 - 4 пъти честотата на простудните заболявания у децата. Ако въпреки всичко инфекциите са чести, за да се повишат съпротивителните сили на организма е необходимо да се използват имуностимулатори от типа на рибомунил, бронхомунал. Те нямат изразено системно действие и повече стимулират имунитета на лигавицата, която е първата линия на защита от различни инфекции.
МЕЖДУ ДРУГОТО
Кожната реакция е от обида, а дихателната от неувереност
Както разказва нашият консултант, професорът по психиатрия Михаил Виноградов, специалистите по психосоматика са извели зависимост на проявата на алергични реакции според личностният тип на човека..
От невродермити (кожните алергии) нерядко страдат обидчиви и мнителни хора. Това са консерватори, които се страхуват да отстъпят и на крачка от общоприетите норми и са много зависими от мнението на околните. Най-общо – примитивни личности.
Респираторните алергии (в това число бронхиална астма и астмоидни състояния) са характерни за интелектуалците с тревожна мнителност в характера. Това са съмняващи се натури, неуверени в себе си. На тях им е трудно да вземат решения, те вътрешно избягват отговорност, боят се да се окажат в центъра на вниманието. А след това страдат от това, че не гои признават и ценят по достойнство
Хранителните алергии най-често се наблюдават в детството, а след това преминават. Но при ипохондриците те често се запазват. Те непрестанно се безпокоят за своето здраве, опитват се да открият признаци на заболяване. Не се доверяват на лекари и са като побъркани на тема чудо-средства и целители. Всезнайковци-песимисти, те винаги са готови да кажат «Знаех си, че така ще стане…»
А полинозата (сезонната алергия) в зряла възраст понякога възниква след тежко емоционално притеснение на фона на вегетативни и хормонални нарушения.
Учените стигнаха до един и същи извод – че в човешкия организъм няма нищо излишно. Всичко е нужно, пък и макаи само за определено време. Така, след 12-годишна възраст сливиците на децата започват да намаляват размерите си, а към 20 г. напълно атрофират тъй като възрастният организъм вече не се нуждае от допълнителна защита от инфекции. Но понякога детските сливици се разрастват и образуват аденоиди, които някои от медиците се опитват да лекуват, а други – да отстранят. Кой от тях е прав?
Колкото и да е странно – и едните, и другите. Всичко зависи от това до каква степен се е развило заболяването. Решихме да зададем няколко от вашите въпроси на лекаря-отоларинголог Александър Милев, за да потвърди или разсее някои от убежденията на родителите относно сливиците на децата.
- Вярно ли е, че сливиците въобще не трябва да се махат защото изпълняват някои от защитните функции на организма?
- Зависи какви сливици. В някои случаи организмът трябва да бъде защитен точно от сливиците. Хроничният възпалителен процес в сливиците е опасен с това,ч е нерядко преминава върху други органи – кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците.
Разрасналите се и възпалени сливици създават проблеми със слуха, дишането, даже и дикцията може да пострада. Още по-опасно за детето е ако аденоидите започнат да предизвикват нарушения в кръвообращението в черепната област, нощно незадържане на урината, бронхиална астма.
- Но нали аденоидите са детска болест. Не може ли просто да се надрасне?
- Докато детето расте може да получи всички от гореописаните проблеми, а и може до такава степен да се измени външно, че да не можете да го познаете. При децата се сформира така нареченият лице от аденоиден тип: черепът става тесен, издължен, устата е постоянно полуотворена, говорът е носов и немелодичен, растежът на горните зъби е без необходимата подредба, долната челюст е издадена напред.
- Много хора смятат, че като имат у дома си цял набор лекарства срещу ангина, може въобще да не ходят на лекар …
- Няма стандартен набор от лекарства срещу ангина защото има различни ангини и организмът невинаги ги понася по еднакъв начин. Играта на «Чичо доктор» и самопредписването на антибиотици са много опасно нещо.
Освен това ангината може да е съпроводена с най-различни заболявания: дифтерия, скарлатина, шарка, заболявания на кръвта (инфекциозна мононуклеоза, агранулоцитоза, левкоза), сифилис, тулеремия, коремен тиф. А да се оправите сред всичко това без лекар е невозможно.
- Но нали все пак лечението на аденоидите може да мине без операция?
- При умерено увеличени сливици, които не предизвикват патологии от страна на други органи и системи, се прилага комплексно консервативно лечение: противовъзпалителни капки, имуностимулатори, витамини, дихателна гимнастика, закаляване, климатотерапия.
- За да не допуснат разпространяване на инфекцията по организма, много от напредничавите родители самостоятелно махат налепите или гнойта.
- В никакъв случай не трябва да го правят! Не трябва да се бърника по гърлото на детето нито с лъжица, нито с игла за плетене или други подръчни средства. Травмите по тъканите на сливиците инфекциите и евентуално засегнатите по погрешка загноили фоликули при обострена ангина, всичко това може да доведе до тежък тонзилитен сепсис.
- А какви са показанията за операция по премахване на сливиците?
- Обикновено това са онези нарушения, които протичат в целия организъм: чести ангини, отити, рязко намаляване на слуха, задушаване, усложнения в синусите на носа и т.н..
Източник: lekar.bg
Това растение е тропическо , натурално за региона на Северна Африка. Изкуствено се култивира в Южна Европа от преди четири века. Отглежда се във ферми из Китай, Индия, Австралия, Парагвай.
Растението е вечнозелено и достига до метър и половина на височина. Листата му са дълги, заострени наподобяващи тези на кактус. Именно те са ефективната част от растението, която е довела до международното му култивиране. От сока, който отделят листата след сушене и и сгъстяване, се получава стъкловидна маса, наречена Алое.
Алое Вера се използва в козметиката и медицината. Употребата му с медицинска цел е спомената през първия век от новата ера в Новия завет на Библията. През вековете и до днес алтернативната медицина придава на Алое освежаващи и подмладяващи свойства. В миналото екстракти от растението се използвали за лечение на изгаряния, за предотвратяване на инфекции в рани и други кожни проблеми.
Днес погледът към Алоето е все така оптимистичен, макар науката да гледа към ефективността на растението по-критично от всякога.
Основно подсилва имунната система, поради богатия си състав от минерали, витамини и аминокиселини. Заедно с това е полезен за храносмилателната система и за бъбреците (особено в съчетание с мляко). Има антивирусно и антигъбично действие. Редовното му приемане забавя стареенето на организма и предотвратява образуването на туморни клетки. Помага още за високо кръвно налягане, артрит, диабет, констипация, астма. Гинеколозите го препоръчват поради благоприятния ефект, който оказва срещу кисти и сраствания.
В листата на Алое се съдържат голямо количество биологично активни вещества: манани, полиманан, антраквинон, C-гликозиди, антрони и лектини.
Доказаните ползи при употреба на препарати съдържащи екстракт от алое са:
* Намалява нивото на кръвната захар при болни от диабет тип 2 при орален прием.
* Намалява нивата на липидите в кръвта при болни от хиперлипидемия при орален прием.
* Подпомага лечението на генитален херпес при локално приложение.
* Намалява тежестта на симптомите на себореята при локално приложение върху засегнатите участъци.
Съществуват и множество предположения за въздействието на алоето върху човешкия организъм. Повечето от тят не са научно доказани:
* Подпомага заздравяването на рани. Данни, получени при лабораторни животни, дават повод да се твърди подобен ефект, но проучванията с хора се провалят в откриване на позитивни аспекти от подобно лечение. Споменават се негативи и затова информацията е конфликтна.
* Подтиска развитието на определени видове бактерии и гъбички, без да притежава антибиотичен ефект. Изследванията са в начален етап.
* Придават му се противовирусни свойства срещу вируси, атакуващи кожата. Това прави екстрактите от алое приложими в продукти, борещи се с последиците от СПИН.
* Лечението на рак на кожата при кучета и котки се повлиява от продукти с алое, но терапията не е тествана при хора.
* Повлиява симптомите на псориазиса. Тук информацията е конфликтна. Едно изследване показва подобен ефект, а друго го отхвърля напълно.
Отхвърлени ползи:
* Не подпомага зарастването на кожата след слънчеви и термични изгаряния. Изследванията, проведени с хора, дават основания да се твърди, че екстрактите от алое, приложени върху наранената кожа, не само не подобряват заздравяването, а в някои случаи го затрудняват.
* Няма данни екстрактите от Алое Вера да оказват общ имуностимулиращ ефект.
Странични ефекти
Освен принципно често срещаните алергии няма други преки противопоказания за използването на продукти с алое (козметика, балсами, шампоани, гелове). Няма изследвания, потвърждаващи безопасността на оралния прием на продукти, съдържащи екстракт от алое при бременни и кърмещи жени, хора с хронични чернодробни и бъбречни заболявания.
При орален прием от диабетици или хора, подложени на високо протеинова диета , кетонна диета и други състояния, при които се приемат ниски количества въглехидрати, е добре да се следи нивото на кръвната захар. Оралният прием на продукти с екстракт от алое имат склонността да понижават нивата на кръвната глюкоза.
Дозировка
Следвайте дозата на етикета за закупения от Вас продукт. Обикновено концентрацията на екстракт от Алое Вера в геловете е в рамките на 0,5%.
Алое вера може да се приема вътрешно или външно
Външно Алое Вера се прилага при кожни раздразнения, изгаряния, инфекции, екземи. Добавено към козметика за кожа има омекотяващо и регенериращо действие, а също така забавя симптомите на стареене и е успешен лек срещу акне. Дори самата Клеопатра е използвала алое, за да поддържа феноменалната си красота. Разпространена е употребата в шампоани и маски за коса и е особено подходящо за къдрави коси.
Вътрешното приемане на Алое Вера може да предизвика скептични погледи поради факта, че се прилага при много разнообразни симптоми. Това е изненадващо, но не и подвеждащо. Ако обелите кората на алоето, ще видите, че под нея има гелообразна консистенция, която бързо се втечнява. Тя може да се смеси със сок или мляко и да се изпие в натурален вид, но ако не сте от хората, които си падат по подобни неща, може да си набавите алое от търговската мрежа под всевъзможно форми – таблетки, капсули, чай, дори разнообразни напитки с плодови вкусове.
Източник: <a href=”http://www.puls.bg” rel=”nofollow” target=”_blank”>puls.bg</a>
Най-честите причини за поява на болки в корема при децата.
Еднократно появяващата се или многократната (персистиращата) коремна болка в малките деца от предучилищна възраст е честа симптоматика, която изисква винаги бърза и незабавна грижа от страна на родителите или от тези, на които е поверено отглеждането на детето в детските заведения (детските градини, общежития и др,). Преди всичко трябва да се изясни характерът и локализацията на болката, нейната сила, честота и времетраене, както и общото състояние на детето. Следва да се уточни количеството и качеството на храната преди появата на оплакванията, наличието на запек, появата или наличието на позиви за повръщане, състоянието на телесната температура, психичното и физическо натоварване на малкия пациент.
Детето с оплаквания от коремни болки, включително и при добро здравно състояние, трябва да се наблюдава -дали по време на болката е бледо или побледнява, дали се изпотява, склонно ли е да прекъсне игра или друго занимание, има ли стремеж да лежи и да заема поза на присвиване на тялото, удобна за намаляване на болката, показва ли уплаха и други прояви, които могат да са от значение за разкриване на причината за болките.
Приема се, че в основата за възникването на коремните болки са функционални или органични процеси. При това невинаги е възможно бързо и точно да се установи клинично дали причините са от едното или другото естество. Затова нерядко се налагат допълнителни инструментални и лабораторни изследвания. Рецидивиращи коремни болки могат без доловими и доказани органични поражения да се развият при особено чувствителни деца и такива с телесни и психически обременявания. Дребни и понякога незначителни нарушения при хранене, консумирането на макар и малки количества некачествени или неподходящи, а също и нежелани храни могат да причинят коремни болки. Към групата на органично предизвиканите коремни болки следва да се посочат различните по тежест гастрити, макар и по-рядко - язвички на стомаха и дванадесетопръстника (дуоденума), възпалителни процеси на тънките черва, на мезентериалните лимфни възли от туберкулозно и нетуберкулозно естество и др. В тази и по-късната училищна детска възраст нарастват по честота и коремните болки, причинявани от хроничен рецидивиращ апандисит. Особено внимание следва да се проявява, разбира се, и по отношение на възможността за бързото развитие на остро протичащо възпаление на апендикса, при съмнение за което следва да се осигури компетентна лекарска консултация и провеждането на клинични и лабораторни изследвания. При видимо добро здраве и често без други оплаквания и симптоми околопъпни и коремни болки могат да се причинят след заразяване с някои глисти, които инвазират в червата, като например аскаридите.
Редица вирусни и бактериални инфекции на тънките и дебели черва, както и на черния дроб също така могат и най-често протичат с болки в коремната област, наред с другите характерни за тях прояви и болестно причинени явления от страна на организма. Болките в корема при добро здраве могат да бъдат първият симптом на започващо и развиващо се по-тежко заболяване като например инвагинацията на червата.
Без да е необходимо да бъдат споменати и други възможни функционални смущения и органични болестни поражения за появата и поддържането на оплаквания за болки в коремната област при децата от доучилищната възраст, трябва да се подчертае, че при всички случаи е необходимо да се реагира бързо и внимателно. При най-малкото съмнение за начеващ (или наличен) болестен процес да се осигурява консултация с личния лекар и при нужда - преглед и от педиатър, респективно други необходими специалисти.
Източник:lekar.bg
Списък със седем симптома, който майките и работещите в сферата на здравеопазването могат да използват, за да разпознават наличието на сериозни заболявания при новородените, които изискват незабавно лечение, съставиха медицински експерти.
Около 4 милиона бебета в света умират годишно, преди да са навършили един месец, като три четвърти от тях почиват още през първата седмица от своя живот - главно от бактериални инфекции, усложнения при раждането или преждевременно раждане.
В статия, която беше публикувана в списание Лансет, изследователите съобщават, че новият списък може да помогне за улавянето на опасни заболявания при новородените на възраст под 2 месеца и запълва празнината в досегашния, който не обхващаше бебетата до едноседмична възраст.
Тези, които се грижат за децата, тоест майките, трябва да знаят, че ако те не се хранят добре, това е знак за сериозна болест и е нужно да се търси помощ, заяви Мартин Уебер от СЗО. Ако бебето не се движи спонтанно, а го прави единствено, когато го докосвате, това би трябвало да ви обезпокои и да се опитате да разберете дали има някакви проблеми, добавя той.
Ето и какви са седемте симптома:
• Затруднено хранене;
• Спазми;
• Движение само след външен стимул;
• Честота на дишане 60 пъти в минута или повече;
• Значително хлътване на гръдния кош при дишане;
• Температура над 37,5°С;
• Температура под 35,5°С.
Уебер подчертава, че смъртността би могла да намалее, единствено ако на тези деца се окаже адекватна медицинска помощ.
Източник:lekar.bg