Според статистическите данни на световния мащаб, от хепатит А са застрашени най-вече децата. Както се оказва, Хепатит А е най-разпространения вирус.
Най-застрашени от това заболяване са децата, според статистическите данни в национален и в световен мащаб.
Една от причините за разпространението на заболяването е изключителната устойчивост на вируса в околната среда. При стайна температура той оцелява повече от месец, а при минус 20 градуса – с години. При температура от 100 градуса издържа 30 минути, затова не всяка термична обработка на храната е гаранция срещу заразяване.
Във вода и върху предмети вирусът запазва жизнеспособността си от няколко седмици до няколко месеца.
От друга страна, нередовното измиване на ръцете, замърсената храна и вода носят сериозен риск от заразяване.
Известно е, че малките деца са склонни да пипат навсякъде, ровят се в пясъка, слагат в устатата различни предмети и твърде често забравят да си измият ръцете. Но най-опасна е не ранната възраст, а периодът между 5 и 9 години.
Когато тръгнат на училище, децата се чувстват пораснали и у тях се засилва стремежът към независимост. Тук липсва силният контрол на възпитателките от детската градина.
Децата играят със съучениците си, спортуват, после често пият вода от общо шише. Междучасието по принцип никога не стига и се втурват направо в класната стая, без да си измият ръцете. Отивайки в училищния стол също може да пропуснат хигиенната процедура. Когато се отбият в тоалетната, далеч не винаги разполагат с топла вода и сапун.
Трябва да се знае, че също както при възрастните, хепатитът при подрастващите протича много по-тежко, отколкото при малките деца, и може да има значително по-неприятни последици.
Хепатит А не преминава в хронична форма, но преболедувалият не е застрахован от заразяване с други видове вирусен хепатит.
Единственият надежден начин за предпазване от заболяването е детето да бъде ваксинирано.
У нас всички, родени след 1992 г., са ваксинирани срещу хепатит В веднага след раждането. За тях е препоръчително да се ваксинират допълнително срещу хепатит A.
Ваксината срещу хепатит А Havrix 720 е подходяща за деца от 1 до 18 години, включително. Прилагат се 2 дози, които осигуряват защита за поне 25 години.
Съществува и комбинираната ваксина срещу хепатит А и В, която е препоръчителна за всички неболедували от хепатит и родени преди 1992 г.
Източник: health.bg
Често срещана е и хронична форма на заболяването при представителките на нежния пол.
Циститът най-често поразява при прехода от есен към зима и от зима към пролет. Част от причините, които се сочат за развитие на заболяването са: липсата на достатъчно слънчева светлина, повишена влажност на въздуха, резки температурни амплитуди, дефицит на витамини.
Лекото неподходящо облекло за сезона, излагане дори за кратко на течение или силен вятър, намокряне на краката, след часове може да доведе до цистит. Симптоми са болки в долната част на корема. След известно време уринирането става болезнено.
Циститът обаче е инфекциозно-възпалително заболяване. Причината за развитието му е наличието и размножаването на болестотворни организми, попаднали в пикочния мехур – стафилококи, стрептококи, чревни бактерии и др. Хипотермията и спадналият имунитет са само фактори, които провокират цистита.
Най-често заболяването се развива от микроорганизми, които се намират във влагалището и навлизат в пикочния канал. Инфектирането на канала, води до разпространението им в пикочния мехур и възпаление.
Вторичният цистит се развива като усложнение на урологични, гинекологични и инфекциозни заболявания. Болестотворните микроорганизми, могат да попаднат в пикочния мехур независимо от мястото на възпалението, било то остро или хронично. Колкото и странно да звучи, специалисти твърдят, че до цистит може да се стигне и от хроничен тонзилит.
Индивидуалната непоносимост към определени медикаменти също може да раздразни лигавицата на пикочния мехур и да предизвика цистит.
Началото на цистита е остро. Позивите по малка нужда зачестяват, появяват се на всеки 15-20 минути. Уринирането е болезнено. Симптоми са: болка, особено по време на секс, розово оцветяване на урината (заради наличието на кръв в нея) и наличие на слузести вещества в нея.
При по-тежките форми се повишава телесната температура.
Симптомите на цистит могат да отминат и от само себе си, но това не значи, че е настъпило оздравяване. Лечението е необходимо, тъй като инфекцията може да се разпространи до бъбреците.
При цистит лечението се назначава от уролог. Но за жените е необходимо да се прегледат и при гинеколог, за да се установи дали не присъстват патогенни микроорганизми във влагалищната микрофлора. Възможно е да бъде назначено и друго успоредно лечение за гинекологично заболяване, съобразено с вече започнатото.
Медикаментите, които се изписват, са според причинителя. Терапията при хроничен цистит, за разлика от острия, е продължителна и може да отнеме месеци до постигане на оздравителен ефект.
Възможно е урологът да назначи цистоскопия - вътрешно изследване на лигавицата на пикочния мехур, което е неприятно, но позволява на лекаря да оцени състоянието на лигавицата отвътре.
Въобще не се препоръчва самолечение при оплаквания в областта на пикочния мехур. Необходимо е да се установи причинителят, за да се назначи правилна лекарствена терапия, към която няма резистентност. Неправилно използваните медикаменти могат да доведат до хронична форма или пиелонефрит.
По време на лечението се налага ограничаване на алкохола, предпазване от простудяване, намаляване на спортните занимания и използване на презерватив при полов контакт.
Как да се предпазим от повторно заболяване от цистит:
* Необходимо е да се спазва високо ниво на лична хигиена.
* При ползване на тампони по време на меструално кървене, се препоръчва те да се сменят по-често.
* Благоприятен ефект има консумацията на боровинки и боровинков сок. Може да се приема и хранителна добавка от боровинки. Доказано е, че вещества, съдържащите се в боровинките не позволяват на микроорганизмите да се прикрепят към лигавицата на пикочния мехур и да доведат до инфекция.
* Препоръчва се пикочният мехур да се освобождава на всеки три часа и то напълно, тъй като задържането на урина може да предизвика активно размножаване на бактерии и възпаление. За да е редовен този процес – пийте достатъчно вода.
Източник: puls.bg
Причините за безсънието могат да са различни: заболяване, стрес, нарушен режим и др. Терапевтите подчертават, че ако се спазват някои от общоизвестните препоръки, всеки човек може да се радва на така необходимия за здравето нощен отдих.
• Вероятно повече от нас са чували, но колко ли въпреки това спазват съвета да не се вечеря обилно. Също така не трябва да се приемат бира или какъвто и да било вид алкохолни напитки. Да, те може и да ви помогнат да заспите бързо, но след това организмът, принуден да преработва алкохола, ще ви принуди да се събудите.
• Препоръчително е също преди сън да си взимате топъл (не горещ!) душ или още по-добре топла вана (с няколко капки лавандулово масло).
• Кратката разходка, лекото физическо натоварване или няколко дихателни упражнения също способстват за отпускането на организма.
• Леглото ви трябва да бъде поставено на тихо място. Всички звуци над 40 децибела (т.е. хлопане на врати, аларми, кучешки лай) няма да ви позволят да се наспите пълноценно.
• Задължително преди сън проветрете стаята си. Оптималната температура в нея трябва да бъде 16-18 градуса.
• Добре е преди сън да изпивате чаша чай с лимон, топъл шоколад или мляко с мед. През нощта нивото на захар в кръвта спада и всяка помощ чрез допълнително количество глюкоза ще е от полза.
• Не заспивайте при включен телевизор или радио – те също са активен дразнител.
• Тренирайте за съня си. Наблюдавайте се и преценете кога е най-подходящото време да заспивате, така че на сутринта да сте бодри и отпочинали.
• Опитвайте се да лягате и заспивате по едно и също време. Този режим трябва да се спазва и през почивните дни.
Източник: zdrave.bg
Неслучайно много хора казват че „разбират с костите си” за предстоящото застудяване. С настъпването на зимата започват да се обаждат и някои стари болежки.
Костта е удивителна и динамична структура, която както всичко в нашия организъм, е жива тъкан, за която трябва да се грижим. Може би повечето от нас са имали поне една фрактура в живота си - къде причинена от някое падане, неправилно стъпване, удар и др. Има обаче и фрактури, които се причиняват от далеч по-леки травми и те стават в резултат на възникнало заболяване, което отслабва здравината на нашите кости - напр. остеопороза. Разбира се, човек, изложен на такъв риск, може да вземе някои предпазни мерки това да не се случва, а именно:
• Навън да се използват удобни обувки, които не се пързалят и предоставят стабилна опора. Да се избягват по възможност заледени участъци.
• Вкъщи да се отстранят всички препятствия, които могат да ни спъват - кабели, неравности по по-
да, подгънати или надигнати килими и др.
• Да се предпазваме от преохлаждане, тъй като това допълнително увеличава оплакванията от болки в костите, особено ако вече има такива.
Понякога въпреки всички предпазни мерки фрактурите са факт и когато те се случат, е важно какви мерки ще предприемем, за да подпомогнем оздравителния процес. Най-важната и първа стъпка е визита при лекар специалист, който да осигури адекватна им мобилизация на счупената кост и да препоръча правилния режим на покой. Има обаче нещо допълнително, което ние можем да направим, за да подпомогнем процеса на зарастване, и това е прием на калциева добавка .
Източник: lekar.bg
Ако детето често боледува от бронхит, то трябва задължително да бъде прегледано от пулмолог и евентуално алерголог.
Ако кашлицата е продължителна и мокра, то това може да бъде симптом за хронична пневмония.
При бронхиална астма също може да се появи кашлица, най-вече през нощта.
Ако кашлицата продължи твърде дълго и с времето се засилва и забележите зачервяване на лицето на детето или неговото шумно вдишване, съществува вероятност за коклюш, който може да продължи няколко седмици или дори месеци. Това е сериозно заболяване, което при малките деца е животозастрашаващо.
Лекарствени препарати срещу болестта няма и единственият начин за предпазване от заболяването е навреме направената ваксина.
При ларингит често възниква т.нар. “лаеща” кашлица. При това заболяване може да се развие стеноза (свиване) на гърлото, което е опасно за детето, защото може да се задуши. При съмнения незабавно повикайте бърза помощ, а на детето дайте вода и го поставете в топла вана с много пара, която то ще може да вдишва.
Ако детето е здраво, но изведнъж започне да кашля, това може да се дължи на задъхване по време на игра или на вдишването на чуждо тяло. Нямате никакъв повод за безпокойство.
Понякога при кърмачетата възниква кашлица при хламидиоза, с която детето може да се зарази от родителите. Симптом за това заболяване е зачервяването на очите на детето – конюнктивит. То се лекува с антибиотици под лекарско наблюдение.
Източник: zdrave.bg
Ползата е пълна, само ако са изпълнени и двете препоръки, съветват авторите на изследването.
Всекидневният правилен режим на хранене, изборът на здравословна храна и физическите упражнения (дори и без специфични натоварвания) значително намаляват риска от рак на гърдата, както и от смърт в резултат на това заболяване.
Това показват резултатите от изследване, проведено в Moores Cancer Center към Университета на Калифорния в Сан Диего.
Данните са получени чрез наблюдения на над 1500 жени на възраст между 50 и 70 г., една част от тях с вече поставена диагноза рак на гърдата.
Резултатите от изследването, публикувани в новия брой на Journal of Clinical Oncology, показват, че дори жената да има наднормено тегло, всекидневната употреба на поне килограм зеленчуци и плодове, както и разходката от 30 минути, снижават рисковете наполовина.
Ако един от двата компонента обаче липсва, рискът значително се увеличава, посочват калифорнийските специалисти.
Източник: zdrave.bg
Зимата идва и, въпреки всички мерки, които взимаме, настинката отново не ни подминава. А улисани в работата и всякакви други задължения ни е трудно да забавим темпото, за да обърнем внимание на “една обикновена хрема”. Опитваме се да работим макар и настинали и се надяваме, че с минимални усилия симптомите бързо ще изчезнат. И наистина понякога става така. Но друг път досадният проблем ни тормози сякаш цяла вечност.
Симптомите на настинка нерядко изчезват за ден-два. 70% от заразените се чувстват по-добре в рамките още на първата седмица. Но не е необичайно умората и неработоспособността да се провлачат и над половин месец. А понякога и това, което правим и това, което избягваме, ни карат да се чувстваме болни по-дълго от очакваното.
Защо всъщност настинката понякога не иска да си отиде така дълго!? Ето 6 възможни причини:
1. Липса на почивка
Сънят играе много важна роля за имунната ни система. Наблюденията показват, че хората, които спят по-малко от 7 часа на вечер, е 3 пъти по-вероятно да настинат, отколкото тези, които спят по 8 и повече часа.
Щом веднъж вече сте настинали, ще ви отнеме по-дълго време и да се възстановите, ако не си почивате достатъчно. Сигурно работата ви ще поизостане, но когато сте настинали, най-доброто, което можете да направите, е да си стоите вкъщи и да си почивате. А и така ще намалите риска да заразите някого.
2. Недостиг на течности
Течностите също са важна част от оздравяването. Ако настинката не иска да си отиде, пийте повече вода, чай или сок.
Недостатъчното приемане на течности може да причини дехидратация и общ дискомфорт, а заболелият организъм има нужда от още повече вода. Ако не му я осигурите, не се учудвайте, че симптомите на настинката не искат да си отидат.
Повечето вода (и други течности) помага на клетките да се справят по-лесно с причинителите на заболяването, защото ускорява кръвообръщението.
Освен това течностите в организма позволява на слузта, натрупала се в носа и гърдите, да се оттече по-лесно. Но в комбинация с някои лекарства (такива за освобождаване на секретите) по-голямото количество течности води до увеличаване на слузта – поне в началото докато симптомът поотмине. Затова повечето лекари предпочитат този тип медикаменти (независимо от временното неудобство за болния) отколкото лекарствата, които я изсушават.
3. Твърде много лекарства срещу секретите
Всеки, опитал да спи с напълно запушен нос, знае какво е облекчението от лекарствата, които буквално изсушават хремата. Умерено изсушаване е добре, но не и ако прекалите – това само ще влоши и удължи симптомите на настинката, защото след определен момент слузта още повече се набива в синусите.
Ако прекалите с деконгестантите, това ще доведе и до обезводняване на целия организъм. А това вече стана ясно, е вредно за преборване на заболяването. Дори може да предизвикате и други симптоми, които не сте имали досега. Използването на спрей за нос повече от 3-4 дни, може да предизвика привикване към медикамента. Злоупотребата с деконгестанти може да причини треперене, повишено кръвно налягане, запек.
4. Лекуване на грешно заболяване
Обикновената настинка може да доведе и често бива бъркана с други заболявания като инфекции на синусите или алергии. А грешното лечение логично не води до подобряване на състоянието.
Често се случва да се объркат алергиите с настинка, защото те имат симптоми, които са същите като на настинката или много сходни с тях. Има няколко разлики, по които да се диференцират все пак.
Симптомите на настинката обикновено се появяват от врата нагоре и достигат максимума си след няколко дни. От друга страна, алергиите могат да предизвикат симптоми в по-ниски телесни участъци. Въпреки че и алергиите, и настинките могат да предизвикат кашлица, течащ нос и кихане, те се различават по мускулните болки, умората и пониженият апетит, които са симптоми за настинка, но не и на алергия.
Един добър начин да се различат настинката и алергията е като се вземе антихистаминов продукт - ако изведнъж се почувствате много по-добре, вероятно става дума за алергия.
Настинката разрушава нормалните защитни бариери на тялото и го прави по-податливо и на вторични инфекции. Не са редки случаите на подобрение, а след това – на ново, по-сериозно влошаване. Това обикновено е знак, че е налице зараза освен с вируси (настинката е вирусно заболяване) и с бактерии.
Възможна причина симптомите на простуда да се удължават във времето е евентуална инфекция на синусите. Това е доста често следствие. Слузта, заседнала в носните пътища и не изтекла за определено време – независимо поради настинка или алергия – води до инфекция на синусите. Тя може да се окаже трудна за диагностициране, особено в началните стадии и от неспециалист.
При синусова инфекция се появяват болки в лицевата част, главоболие, температура и зелени или жълти секрети от носа. Тогава обикновено специалистите предписват антибиотик.
5. Прекалена вяра на билкови препарати
Всички сме чували твърденията за някои от най-популярните билкови продукти при настинки: “Изпий това и повече никога няма да боледуваш.”; “Пробвай това и симптомите ще изчезнат до 3 дни.”. Много от тези твърдения не са верни. И още нещо важно – надписът на опаковката “билков” не значи, че не може да ви навреди. Затова, бъдете внимателни за такъв тип лечение.
Изследванията са противоречиви и за такива популярни при настинка средства като витамин C. Повечето от тях приемат, че е налице само опосредствено действие, т.е. витаминът допринася за засилване на имунитета и оттук – за по-лесно справяне със заболяването.
Днес все повече се говори и за значението на витамин D. Установено е, че ниските нива на витамин D в организма повишава риска от настинка, но не е доказано, че приемането на допълнителни дози от него може да съкрати продължителността й или да ни предпази от нея.
6. Твърде упорити физически тренировки
Трудно е да се приеме, че при болно гърло и течащ нос някой би горял от нетърпение да се поти във фитнеса, но все пак някои не искат да се откажат от тренировките си само защото не се чувстват добре. Може да продължите с тях и когато сте настинали, но умерено – например разходка вместо джогинг – имунната ви система има нужда от цялата енергия на тялото, за да се противопостави на заболяването.
Източник: zdrave.bg
Едно денонощие гладуване в рамките на седмица също дава добри резултати. То дава възможност на тялото да се освободи от различните вредни вещества, които се натрупват – повечето храни, които човек поема всекидневно предизвикват киселинни реакции, т.е. способстват и за развитието на различни заболявания. Най-вредни от тази гледна точка са захарта, кафето, чаят, алкохолът, тестените изделия, месото, рибата.
Всеки, който е пробвал, знае, че да се храниш предимно с плодове и зеленчуци не е толкова сложно – дори през зимата има достатъчно сочни плодове, а независимо от липсата на някои зеленчуци, винаги може да се “измисли” някаква салата.
Ако обичате да ядете месо или месни продукти, опитайте се това да не е повече от 2-3 пъти седмично. Натрупването на твърде много токсини, причинено от този тип продукти, е лесно да се разпознае по ред симптоми – главоболие, болка в очите, физическа слабост, умствена умора. Разбира се, тези признаци не са страшни, но са сигнал, че състоянието на организма може да се влоши.
Ако пък в менюто ви преобладават тестените изделия, добре е да не ядете изобщо месо и мазнини. По принцип и това не е достатъчно – в такива случаи специалистите препоръчват също да се спре употребата на захар и въглехидрати. Тях можете да си набавяте под естествена форма – чрез плодове и зеленчуци.
Много белтъчини съдържат различните видове ядки и най-много – орехите.
Разбира се, много от описаните по-горе неприятни за организма състояния могат да се дължат и на някакво заболяване. Ако обаче вече сте били на лекар и той не е установил нищо обезпокояващо, най-вероятно наистина имате лош режим на хранене. Най-малкото, което можете да направите, е да го промените веднага, най-доброто – поне веднъж да погладувате. 2-3 денонощия наистина могат да направят почти чудеса. В крайна сметка, решението е на всеки отделен човек, защото се касае за неговото лично здраве.
Източник: zdrave.bg
Човешкият геномен проект през 2002 г. приключи предсрочно .
В резултат на това голямо постижение на науката беше разчетена последователността на базите (буквите) в човешката ДНК.
Създадоха се реалните предпоставки за бъдещи проучвания, свързани с откриването на човешките гени и изясняването на тяхната изява в нормални състояния и болестни процеси. Настъпи ерата на молекулната медицина.
Всяка човешка клетка съдържа целия геном на даден индивид (една и съща молекула ДНК). Тя е изградена от 4 бази: аденин, гуанин, цитозин и тимин.
Общият брой на базите в 1 молекула ДНК е около 3,3 милиарда.
Тази молекула ДНК е разпределена между 46 хромозоми ( 22 чифта автозоми и 2 полови хромозоми). Всеки индивид, за всеки чифт унаследява по 1 хромозома от биологичните си родители. Така хромозомната формула при мъж е 46ХУ (46 хромозоми, от които една Х и една У), а при жена 46ХХ (46 хромозоми, от които две Х).
По-малко от 5% от базите на една молекула ДНК изграждат от 30 000 до 40 000 гени. Последните кодират над 100 000 видове белтъчни молекули, които изграждат човешкия организъм. Ролята на останалата, некодираща част от ДНК на настоящия етап не е ясна. В молекулата на ДНК (предимно в извънгенните участъци) бяха открити над 1,5 милиона места, които могат да бъдат различни при отделните индивиди, и които могат да влияят върху функциите на отделни гени.
Всички процеси в клетката се контролират от гени.
Логично е да се предположи, че редица промени (мутации) в последователността на базите в ДНК (в гените и извънгенните региони) могат да бъдат свързани с болестен процес. В този смисъл, всички болести в различна степен са генно обусловени. Има данни, че от 40-70% от пациентите в болничните заведения са със заболяване, при което генетичната компонента като причина е над 70-80%.
За проявата на някои болести (наследствените - моногенните) е достатъчно, наличието на дефект в единичен ген.
Много по-сложен е механизмът при т. нар. многофакторни, полигенни болести като: диабет, астма, атеросклероза, психически разстройства, ракови заболявания и др.
При тях за развитието на болестния процес е необходимо наличието на мутации в няколко или в десетки гени и действието на 1 или няколко фактора на околната среда. В тези случаи говорим за генетични предразположения.
Промените в гените определят реакцията на конкретния индивид към факторите на околната среда.
Например, известно е, че в зависимост от генотипа индивидите се разделят на свърхбързи, бързи и бавни метаболизатори. Това означава, че една и съща доза от определено лекарство, за дадени индивиди може да бъде недостатъчна (свърхбързи), а за други (бавни метаболизатори) фатално висока.
Има безспорни данни, че рискът за заразяване от инфекциозни болести като: туберкулоза, СПИН и редица др. е генетично обусловен.
Доказано, е например, че 10% от българите носят генни характеристики, които ги правят по-трудно податливи на зараза от СПИН.
Има данни, че зависимостите от , наркотици и тютюнопушене също са генно обусловени.
Безспорният напредък и перспективите на молекулната медицина доведоха в последните 2-3 години до започването на над 15 национални геномни проекти изграждане на ДНК банки и събиране на база данни за здравословното състояние на големи групи от населението.
Източник: bg-mamma.com
Днес малко от нас се стараят да се хранят правилно и редовно през деня, а вечерята е удобен и достъпен начин да се навакса пропуснатото. Тогава гладът си казва думата и при наличие на изобилие от ястия се оказва много лесно човек да прекали с храната. Най-интересното обаче е, че в повечето случаи човек не преяжда защото е гладен. Храната е утеха при стрес, разнообразие при скука, отдушник на яда. Има моменти, в които човек не може да спре и макар и сит, продължава да се храни, с повод или без.
Едва ли обаче има по-голям повод от предстоящите празници. За част от нас солидните почерпки не са значим проблем – малко тежест, разкопчано копче, нищо повече. За други мъчително свалените няколко килограма отново се появяват . Преяждането не е толкова безобидно при тези от нас, които имат подлежащо заболяване. Прехранването може да провокира ред страдания, включително и такива изискващи спешна медицинска помощ.
Процесът на храносмилане е изключително сложен. Всички органи, ангажирани в него кооперират помежду си по нервен или хормонален път. Това осигурява адекватното смилане и резорбция на храната – с една единствена цел – тя да бъде усвоена като градивен и енергиен източник на организма. Друг е въпросът, че този механизъм в условията на съвременния начин на живот понякога работи против нас, като обуславя затлъстяване и свързаните с това заболявания. Центровете на ситостта и глада в хипоталамуса са изключителен фактор за контрола върху храненето. При човекът обаче социалният фактор обикновено е водещият. Ние се храним дори и без да сме гладни, продължаваме да ядем и след като сме сити - още един фактор, който работи против здравето ни.
Най-често оплакванията при обилната вечеря или обяд са подуване на корема, пълнота, тежест, ограничаване на пълния дихателен обем, гадене, дори повръщане. Повишеното газообразуване при преяждането е съвсем нормално, имайки предвид обема на консумираното в кратък период количество. Ферментационните процеси, които настъпват причиняват метеоризъм. Допълнително газираните напитки и алкохолът, особено виното, също имат такъв ефект. Тежестта може да персистира дълго време. При обилен прием на храна, особено такава, богата на мазнини, изпразването на стомаха е забавено. Ако нормално той се изпразва от 1 до 3 часа, в зависимост от храната, при препълване това може да отнеме 8-12 часа. Забавя се и процеса на смилане на храната в чревния тракт. Към коктейла от ензими и жлъчка в дванадесетропръстника също има повишени изисквания.
Чисто рефлекторно, самото разтягане на стомаха предизвиква гадене, понякога и повръщане. В този ред на мисли, тези оплаквания са по-често срещани при лица, които обикновено се подлагат на строги диети и чийто размерите на стомаха са по-малки. Интересното е, че към преяждане по празниците са по-склонни именно хора, които през останалото време се ограничават сериозно. Често оплакване след по-обилно хранене са киселините, също парене до болка зад гръдната кост (heartburn). Те се обуславят от рефлукса на стомашен сок в хранопровода, за което очевидно спомага повишеното налягане в стомаха. Също така обаче богатите на мазнини храни, шоколадовите сладкиши, алкохолът, понижават тонуса на сфинктера на границата между хранопровода и стомаха.
Богатата на мазнини храна, но също и тази богата на белтъци, по ендокринен път водят до изпразване на жлъчния мехур, чието съдържание е така необходимо за храносмилането. При наличие на подлежаща жлъчно каменна болест, особено при по-малки размери на камъните, някои от тях могат да „тръгнат” по жлъчните пътища и да обусловят т.нар. жлъчна криза. Друго тежко състояние, възникващо при налична жлъчно-каменна болест е острият панкреатит. Тъй като пътищата на жлъчните и панкреасните канали се свързват, то заклещването на камък в общия участък може да обуслови връщане на панкреасен сок и жлъчка към задстомашната жлеза под повишено налягане и да предизвикат серизоно възпаление. Остър панкреатит може да настъпи и при прекомерна консумация на алкохол.
При социално значими заболявания като исхемична болест на сърцето, захарен диабет и други, важен момент в терапията е контрола на кръвната захар и серумните липиди чрез подходяща диета. При семейни поводи или по-големи празници тази диета често бива нарушавана. А повишението на триглицеридите, „лошия холестерол”, покачването на кръвната захар, са преките последствия от това. Съсирваемостта на кръвта също се повишава. Консумацията на солена храна може да провокира хипертонична криза. Обилната консумация на месо и особено на карантия може да предизвика повишаване нивото на пикочната киселина. При подлежаща подагра, това се изявява в криза. Алкохолът също може да предизвика такава.
Няма как покрай празниците да не се почерпим повече. Самите ястия са част от празника, част от традициите. Как обаче да избегнем това излишно натоварване на организма ни? Това, всъщност, бихме могли да си наложим само ние. Някои от триковете са да не гладуваме цял ден в очакване на голямата вечеря, да пием достатъчно течности, но не газирани, да се храним бавно и да наблягаме на разговорите. Малките порции определено са по-добрият вариант. Нискокалоричните продукти са подходящ избор от гледна точка на опасността от качване на излишни килограми, а не като средство за контрол на апетита. Празникът зависи от настроението, а то не се определя само от вечерята.
Източник: puls.bg