Фабиан и Тина, и двамата на 2 години, си играят в пясъчника.
Фабиан вози багера си, Тина копае дупка. Изведнъж Тина изпищява и удря Фабиан по главата с лопатката. Фабиан се разревава и тича при майка си. Майката на Тина й иде да потъне в земята от срам - ”Какво й става на Тина?”
Майката се чувства бясна и безпомощна едновременно.
Когато едно дете се бие, блъска, щипе и хапе, много често реакцията на родителите е срам. Те се питат ”Къде сгреших? Досега детето ни беше толкова кротко и приятелски настроено. Дали няма да стане лош човек или непослушко?”
Гневът е съставна част от порастването
Няма страшно. Избухванията в ранна детска възрст са нещо нормално. Ако нещо не се получава така, както едно дете си е представяло, то го завладява яд и разочарование и си излива гнева на предметите около него или в най-лошия случай върху децата край себе си.
Как едно момче или момиче ще реагират е по-скоро въпрос не на пол, а на темперамент. Някои хленчат и плачат, други удрят веднага. Просто не могат да овладеят чувствата си. Не могат да изразят гнева си с думи.
Когато 18 месечния Филип ухапва приятеля си от яслата, то това сигурно означава Сега съм аз наред! Дай ми кубчетата, моля!
И ако Тина удря Фабиан с лопатката, то сигурно си има точна причина за това. Може Фабиан да се е разширил прекалено в пясъчника. Или е избутал багера си в дупката, която Тина дълбаеше и й е попречил на заниманието.
Понякога децата се блъскат, удрят или хапят без определена видима причина. Майките на Софи и Лена се срещат по време на пазар. На Софи и Лена (и двете на 2 1/2 г.) им е скучно. И тогава Софи блъска с всичка сила Лена, така че тя да падне. Лена заплаква. Майката на Софи е втрещена - ”Какво, по дяволите, й става на дъщеря ми, че се държи така?”
Майката ругае Софи и се опитва да успокои Лена. Двете майки се надприказват ”Как можа? Какво ти става днес? Защо блъсна Лена?”
Софи не показва с нищо, че са я засегнали. Тя е по скоро щастлива, че й се обръща внимание някои деца се гневят само от чиста скука. Ако родителите влезат в играта им, може да доведе до повторения. Ако някой е разбрал, че ако блъска, хапе или удря другия, ще спечели интереса на възрастните, скоро няма да се откаже! Избухванията служат подсъзнателно да направляват вниманието на околните към себе си.
Понякога има точно определни причини
”Така или иначе трябва да реагираме, но как?” се питат родителите, когато детето им се опитва да се прави на Рамбо?
Най-напред трябва за себе си да сте наясно, дали детето ви не преживява някакъв критичен период от развитието си. Много често зад избухванията на децата се крият доста обикновени причини:
- нещо е променило нормалния дневен режим раждането на братче (сестриче), преместване, смърт на близък човек
- може в момента родителите да са под голямо напрежение нова работа, предстоящо повишение. Много работа и промяна на дневния режим
- понякога самите деца имат затруднения да свикнат с нова обстановка било яслата или детегледачката, или детската градина. Свиват се в себе си и трябва тепърва наново да се научат да се борят за мястото си в групата.
Който само преглъща, в един момент няма начин да не избухне
Избухливковците имат нужда от граници
Ако детето ви често посяга или крещи на други деца, трябва непременно да потърсите причината за тази избухливост. И най-важното е още на момента да се реагира и да се постави малкия разбойник на мястото му и да му поставите граници. Не очаквайте, че малките деца ще се усетят какво им е и сами ще разрешат проблема си. Затова още не са дорасли. Едва след навършени 3 години могат без шамари помежду си да общуват. Дотогава са разбрали, че това не е начин за разрешаване на проблеми.
Родители, чиито деца биват често нападани от другите, трябва да избягват съвети от рода Удряй и ти! или Защитавай се сам!
Дете, което е блъскано и удряно, не може само да се защити. Иначе щеше да го направи. Това е много жалко положение. От една страна трябва да поема ударите на други деца, от друга да преглъща мъмренията на родителите си, че не са доволни от него.
Затова най-висшата заповед към родители на побойници незабавно да се реагира. Тръгнете към детето си преди да е посегнало да удари друго. Не ругайте и не заплашвайте. Просто кажете ясно и кротко ”Спри! Така не може!”
Хванете го за ръка, отместете се настрани, гушнете го. Обяснете му, че трябва да поговорите и като се успокои, тогава може пак да иде при децата . Дори и да ви е много трудно спокойният и тих тон върши чудеса.
Предпазвайте се от натрупване
Ако усетите, че напрежението във въздуха между двамата строители на замъци в пясъчника се покачва, по-добре се погрижете на момента, преди да е станало късно . Има ли дърпане около камиона, по-добре предложете - ”Това е един страхотен камион. И на мен ми се приисква да съм му шофьор. Ако и двамата искате да сте му шофьори, може ли да определя аз, кой кога да го кара на смени. Най-напред си ти, а после ти става ли?”
Малките деца често не се сещат, че решението е толкова просто да разделим или да се редуваме и че по този начин удоволствието от общата игра се увеличава.
Винаги бъдете последователни
Повтарят ли се често избухванията и посягането, най добре е да отделяте веднага детето от останалите. Предупреждавайте го, че при следващото избухване си тръгвате към къщи. Бъдете внимателни при предупрежденията си и ги изпълнявайте. Децата имат нужда да усещат вашето постоянство, за да има върху тях въздействие. Това означава наистина да си тръгнете към къщи! Но не му предлагайте никаква занимавка по обратния път за отклонение на вниманието. Нека то да усети колко е скучно съвсем сам да играе. Много е важно да обясните на вашия Избухливко, че поведението му е било неприемливо другото дете го боли главата, като го удряш по нея с лопатката си. С навършване на години за детска градина (3-4 г б.м.) общо взето тези прояви отминават. Вашето дете е научило, че има по-добри начини и пътища за постигане на желаното, отколкото да удряш или хапеш. Тогава даже е способно на компромиси без чужда помощ.
Наръчник за Избухливковци
Без обратно насилие
С едно шамарче по дупето няма да постигнете нищо. С това само показвате, че силният печели и че може да удря по-слабия. Нищо чудно, че имитира възрастните.
Бъдете последователни
Вашето дете трябва да запомни, че с насилие няма да постигне нищо. Затова не омеквайте само и само да ви остави на мира. Ако веднъж е минал номерът, ще се опитва след това непрекъснато да използва насилието, като средство да събуди интереса ви към него.
Хвалете всяка негова добродетел и добра постъпка
Подсилвайте с хвалби развитието на детето, особено в трудните моменти и му дарявайте много време и внимание. Малкото създание усеща ”мама ме намира за страхотен”. Така ще получи достатъчно самочувствие и няма да му се налага да крие слабостите си зад Рамбо-имиджа.
Не събуждайте у другите любопитство
Уреждайте конфликтите с детето си без нежелани свидетели (сеирджии). Така може само да предизвикате подсъзнателно реакция ”Вижте ме колко съм важен!” и да иска пак да повтори изпълнението си.
Направете от гневните изблици ритуал
Ако детето ви е гневно, предложете му да удря една възглавница като боксьор. Или една топка пластилин да блъска по масата или да я мачка. А може да помогне като мачка вестници на топка и ги хвърля из стаята.
Източник: bg-mamma.com
Ако имате нещо да казвате и искате то да бъде чуто, правете следното:
*
Приклекнете до нивото на децата си.
*
Използвайте прости думи.
*
Минете директно на въпроса.
* Не крещете.
Да бъдем на нивото на децата си, когато наистина искате да чуят какво им говорите, бъдете физически на тяхното ниво. Ако не можете да клекнете ги вдигнете и ги сложете на коленете си. Гледайте право в очите, говорете бавно и спокойно, казвайте директно, каквото имате да кажете. Не бъдете неясни и многословни, опитвайки са да ги впечатлите с баснословният си речник. Поощрявайте децата да ви гледат в очите, защото е напълно възможно да стоят точно пред вас с физиономия на кученце, надничащо през задното стъкло на колата и изобщо да не обръщат никакво внимание.
Разбира се, не е необходимо да сте на нивото на децата, за да им кажете “Добро утро или Гладен ли си?”, запазете тази техника за сериозните разговори, като например “Е, Саймън, какво направи с ключовете на мама? ” или Сега разбра ли защо загази, за дето удари брат си с пръчка по главата?
Но не забравяйте, че най-важната част от добрата комуникация е да бъдете добър слушател. Комуникирането е двупосочен процес, който няма да работи, ако само говорите, без да изслушвате.
Да използваме прости думи
Като възрастни, родителите често не се притесняват да кажат Какво точно означава това?, с надеждата, че няма да прозвучат твърде надуто и самоуверено. Децата от друга страна, ще ви се усмихнат и кимнат, или още по-добре, ще ви погледнат с празен поглед.
Ето няколко реални интерпретации на това, което вие казвате и това, което интерпретират децата:
Вие казвате: Йордане, трябва да бъдеш по-отговорен и да слагаш мръсните си дрехи в коша за пране всяка вечер.
Детето чува: Йордане, трябва да бъдеш говорен и да слагаш мръсните си дрехи в коша за пране всяка вечер.
Вие казвате: Джереми, не се размотавай, а си разтреби стаята.
Детето чува: Джереми, не мотавай, а си разтреби стаята.
Вие казвате: Не бъди саркастичен към сестра си.
Детето чува: Не бъди окичен към сестра си.
Говорете на децата си с думи, които те разбират, за да им бъде ясно за какво иде реч. Ако не сте сигурни дали ви разбират ги помолете да ви обяснят какво са разбрали.
Това е най-добрият начин да проверите, дали вашето съобщение е достигнало до тях. Ако не използвате познати думи е все едно дали ще говорите Суахили или някой друг език. Ето защо родители, постигнали успех във възпитанието на детето си говорят с кратки, ясни, повтарящи се думички, все едно говорят на домашният си любимец: Седни, седни. Не, не, не. Спри, спри. Добро момче.
До известна степен вие сте тези, които трябва да обогатят речника си. Не е необходимо винаги да говорите на бебешки език. Когато представяте нови думи на детето си отделяйте достатъчно време да проверите дали то е разбрало какво точно имате в предвид. Много често те ще се усмихнат кротко и ще ви излъжат с Да, разбрах. Просто ги накарайте да обяснят какво са разбрали и ако значението им убягва, обяснете по друг начин.
Винаги питайте децата дали са разбрали. Ако изглеждат несигурни или колебливи ги помолете да ви обяснят какво са разбрали. Само така можете да разберете какво се мъти в малките им главици. Разбира се може детето ви да не се притеснява да попита за конкретна дума.
Директно на въпроса
Представете си, че трябва да кажете всичко за времето, необходимо за сваряването на едно яйце. Ако говорите по-дълго, рискувате децата да загубят интерес, от друга страна ако сте били прекалено кратки, децата сами ще помолят за допълнителна информация.
Децата ви разбират много по-добре, когато сте конкретни, затова:
* Не скачайте от мисъл на мисъл.
* Не се впускайте в дълги обяснения.
* Казвайте точно това, което мислите.
Децата не са длъжни да ви слушат. Те могат да предпочетат да не ви слушат така, както вие решавате да не слушате конкретен човек. Не можете да ги накарате на сила, умолявайки ги, подкупвайки ги или по друг начин. Те не се интересуват. Дори да сте на средата на изречението детето може да се обърне отегчено и да спре да ви слуша. Добрата комуникация между вас и вашето дете е основата за едни дълги, приятни разговори и взаимоотношения. Ако детето ви не ви слуша, вие сте загубили основата на добрите взаимоотношения.
Не крещете
Крясъците са най-лошият начин за комуникация.
Гарантирано, когато крещите детето не чува и дума, просто седи разстроено и разтревожено от това, че крещите или се ядосва на себе си. Пропуснали сте целта си то е разстроено и вие сте разстроени, не сте направили нищо от това, което сте искали.
Когато крещите, съобщението ви няма да стигне до този, за когото е предназначено, за това, когато стигнете до момента , в който ви иде да закрещите, просто напуснете стаята. Просто за секунда, поемете дълбоко дъх, върнете си присъствието на духа и приближете ситуацията отново.
Вашата задача е да комуникирате спокойно с децата си, крещейки им показвате, че сте загубили контрол над себе си.
Вие се опитвате да бъдете модел за подражание, учител на своите деца, а крещенето не е черта, която би пасвала на вашето дете. В действителност, когато детето ви порастне и хормоните му се разбъркат, виковете ще се завърнат, преследвайки ви. В края на краищата, когато викате показвате на детето си само как да вика.
Източник: bg-mamma.com
Първа група : Храни
* Фъстъци
* Пуканки
* Семена
* Хот дог
* Кокалчета
Втора група : Играчки и малки предмети
* Пастели и парчета от моливи
* Стикери
* Кабърчета и копчета
* Топлийки, гвоздейчета, мъниста и винтчета
* Монети
След като имате обща представа какво децата поставят в устата си, запознайте се и с някои от симптомите, показващи че са погълнали нещо, което не е трябвало. Ако детето се задави и не може да диша, обикновено е очевидно, че нещата отиват на зле - тогава незабавно трябва да се обадите на Бърза помощ (тел. 150). Докато детето може да кашля, плаче или говори, опасността не е непосредствена.
Най-често симптомите, че нещо е погълнато са по-трудно доловими. Ако подозирате, че има нещо заседнало в хранопровода на детето ви, следете за следните признаци:
* Болка при гълтане
* Лигавене
* Повръщане
* Отказ да се храни
* Кашляне
* Дишане с хрипове
Независимо какви са симптомите, ако подозирате, че детето ви е погълнало нещо, веднага се консултирайте с педиатъра си. Ако се наложи предметът да бъде изваден, това трябва да се направи в срок от 24 часа след поглъщането, за да бъдат предотвратени сериозни травми. Ако предметът се намира в трахеята (дихателната тръба) или белите дробове, най-вероятно ще се наложи да бъде изваден със специална камера, предназначена за преглед на белите дробове. Ако предмета е в хранопровода, в зависимост от това какъв е и къде точно се намира, може да бъде изваден с подобно приспособление с камера или лекарят може да реши да изчака и да наблюдава дали ще се придвижи от самосебе си.
Възможно е децата да напъхат предмети в ушите, носа или гениталиите си (предимно момичетата). В ушите се откриват сравнително лесно, но лекарят ще прегледа детето, за да се увери, че ушният канал и тъпанчето не са увредени. По рядко срещано е малки момиченца (в предпубертетна възраст) да напъхат чуждо тяло в гениталиите си и в разултат на това да предизвикат вагинално кървене.
Повечето вдишвания и поглъщания на предмети се случват при деца под 4 годишна възраст. За да предотвратите подобна ситуация, нарязвайте на парчета “облите” храни, които лесно могат да предизвикат задавяне - грозде, зеленчуци, хот дог. Избягвайте нарязаните храни, които лесно могат да се разпръснат из въздуха. Повечето задавяния се случват, докато децата играят или се гонят докато се хранят, така че опитайте се да ги държите седнали на масата докато приключат с храненето. Наблюдавайте с какво се занимават децата ви и се старайте да няма високорискови предмети в дома ви.
Източник: bg-mamma.com
Изследване, проведено от двама психолози от Университета в Чикаго, обхванало около петдесет семейства в същия град от различни социални прослойки,показало,че децата, които общуват с богат арсенал от жестове на възраст 14 месеца, разполагат с по-голям речников запас на възраст 4 години и половина и са значително по-добре подготвени за училището .Децата били заснемани по време на 90-минутни сеанси по време на заниманията им у дома.
Изследователите открили големи разлики в жестовите изрази на децата според обществено-икономическото ниво на семействата им.
“Фрапантно е, че в началния етап на усвояване на езикови умения, виждаме различия, свързани със социалната среда в жестовете на малчуганите”, заяви Сюзън Голдин Мидоу, съавтор на изследването, публикувано в петъчния брой на списание “Сайънс”.
Резултатите са показали, че децата на 14-месечна възраст от заможни семейства използват не по-малко от 24 различни жеста, за да изразят чувствата си, обратно – децата от по-бедни семейства използват средно около 13 жеста. Според учените, по-богатите семейства имат повече време да разговарят с децата си и да влагат думи в жестикулациите им, с което им помагат да усвояват речников запас с лекота.
“Жестикулирането при децата може да играе непряко роля при научаването на думи, когато е последвано от реакция от страна на родителите. Речникът е ключов фактор за предвидим успех в училище и това е една от първите причини, поради които децата от по-малоимотни семейства са в по-лоша позиция”, заключава изследването.
Източник: bg-mamma.com
Доклад на ЕС, който опровергава лошата слава на някои игри,заключава ,че някой видеоигри насърчават изобретателност и сътрудничество у децата, предаде Ройтерс.
Тези изводи могат или да изненадат, или да успокоят родителите на пристрастените геймъри. Проучването на Комитета по вътрешен пазар и защита на потребителите към Европейския парламент, установил редица положителни страни на видеоигрите и никаква определена връзка с буйното поведение.
“В повечето случаи видеоигрите не са опасни и дори могат да допринесат за развиването на важни качества”, заяви Тоин Мандер, холандски либерален член на ЕП, изготвил доклада. “Те стимулират научаването на факти и такива способности като стратегическо мислене, творчество, сътрудничество и чувство за откриване на нови неща”, се казва в съобщението за доклада.
В документа не се съдържа призив към държавите членки на ЕС да забранят някои игри, а вместо това той призовава 27-те да работят заедно за засилване на съществуващия незадължителен кодекс в Европа, известен като “PEGI”, който класира игрите според съдържанието им.
Източник: bg-mamma.com
Засега не е известно как точно микроелементът оказва анти-диарийният си ефект, уточнява февруарският брой на списанието Pediatrics.
Това бе установено след анализът на 22 клинични изпитвания, сред които 16 насочени към ползата от цинка сред 15 231 деца с остра диария и още 6 - сред 2968 деца с хронична. Приложението му е оказало ефект и в двете форми. Честотата на изхожданията е намаляла с 18,8% сред първите и 12,5% сред вторите.Смята се, че цинкът има и превантивна роля.
Въз основа на тези и предишни проучвания на мета ниво.Заключението на специалистите е, че микроелементът може да бъде използван удачно в профилактиката и терапията на диарийния синдром.
Източник: puls.bg
Анализът на над 21 рандомизирани проучвания сред 3800 деца дава представа как съдържанието на калций в дневната хранителна дажба се отразява на минерализацията на костите.
У децата, при които микроелементът е приеман в по-ниско количество, новият режим е довел до 25пъти по-значително увеличение на минерализацията а костната тъкан в сравнение с това при децата, които са се хранели добре още преди проучването.
Млечните, но и други продукти, се смятат за изключителен източник на Калций и важен фактор за доброто развитие на опорно-двигателния апарат.
Адекватният прием на калций и достатъчната физическа активност още от детска възраст лежат в основата на борбата с остеопорозата.
Източник: puls.bg
За пореден път диетолози доказват, че балансираният начин на хранене помага за оптималното функциониране на мозъка и следователно за добрата концентрация и запаметяване.
Детството е критичен момент в развитието на нервната система на човека. За целта, трябва и храненето да е рационално. Заучаването на правилните хранителни навици трябва да започне възможно най-рано, а за това ключова роля имат родителите.
На първо място в дневния режим стои закуската. Подходящи са пълнозърнестият хляб, овесени ядки или мюсли, фъстъченото масло, твърдо свареното яйце. Млечните продукти да са представени от нискомаслено мляко, кисело мляко или сирене. Плодовете могат да заместят соковете, тъй като осигуряват по вече витамини и фибри на организма.
Ако училищния стол или бюфета не предлага разнообразен и здравословен избор, по-добре е да се подготвят предварително сандвичи, отново с пълнозърнест хляб, птиче месо и др. Зеленчуците и плодовете никога не са излишни. Децата трябва да се научат да консумират вода или 100% натурални сокове и да избягват газираните напитки.
За вечерята на първо място важен е часът, а самата тя не трябва да натоварва излишно организма през нощта.
Източник: puls.bg
Събирането на едно място на повече хора винаги създава предпоставки за по-лесно разпространение на заболяванията. Затова (но не само) училището се смята за едно от потенциално опасните места що се отнася до здравето.
От какво всъщност боледуват най-често децата, когато тръгнат на училище.
• Едно от най-разпространените заболявания сред учениците е сколиозата, която трудно се открива в начален стадий. Болка се усеща, когато вече в гръбнака са се извършили сериозни измемения.
Симптоми: Детето се прегърбва, едното рамо е по-високо от другото, едната ръка се отклонява от тялото повече от другата, при навеждане се появява гърбица.
Към кого да се обърнем за помощ? Към ортопед.
• Нередовното хранене води до гастрит и дуоденит (възпаление на лигавицата на стомаха)
Симптоми: оригване след ядене, гадене, намален или повишен апетит, миризма от устата, стомашни болки след ядене.
Търсете помощ от гастроентеролог.
• Ако детето цял ден чете и пише домашни, а след това цяла вечер стои пред телевизора или компютъра, едва ли ще избегне късогледството. Особено застрашени от това са често боледуващите от грип, пневмония и тези, които имат късогледи родители, т.е. генетична обремененост.
Симптоми: Детето трудно различава буквите и цифрите от улилищната дъска, старае се да седне по-близо до телевизора, доближава предметите близо до очите си, присвива очи, чувства болка в очите и главата, става разсеяно.
Обръщайте се към офталмолог.
• Стресът, голямото натоварване в училище, преумората и заседналият начин на живот могат да бъдат причина за ранната поява на повишено кръвно налягане.
Симптоми: нарушен сън, разсеяност, непостоянство.
Обърнете се към терапевт.
• Невроциркуларната дистония (нарушение на тонуса на кръвоносните съдове) е заболяване на възрастните, но понякога засяга и децата. Причините за него са голямото натоварване в училище, бързите темпове на живот, конфликтите с учителите и съучениците, кавгите в семейството.
Симптоми: студени пръсти на ръцете и краката, “мраморна” кожа на дланите, по които се появяват бели и червени петънца, разсеяност и раздразнителност, отпадналост, агресивност, безпричинно повишаване на температурата до 37,5 С.
Обръщайте се към невропатолог или психотерапевт.
Източник: zdrave.bg
Недостигът на желязо може необратимо да увреди познавателните функции на човешкия мозък и затова педиатрите подчертават важната роля на профилактиката.
Подрастващите, които в ранната си възраст са имали ниски показатели за съдържанието на желязо в организма, съществено изостават от развитието на своите връстници, съобщават за ВВС учени от университета на щата Мичиган.
От анемия, предизвикана от дефицита на желязо, страда всяко 4 дете на ранна възраст, а броят на децата с недостиг на желязо са два пъти повече.
Симптомите за недостиг на желязо са:
- умора,
- намаляване на апетита,
- задържане на психичното развитие и
- намаляване на съпротивляемостта към инфекции.
Децата, които в ранна детска възраст страдат от недостиг на желязо, имат и по-нисък коефициент на интелигентност (IQ). Особено силно изразено е намаляването на интелекта в случаите, когато дефицитът на желязо се наблюдава при семействата с нисък социално-икономически статус.
Източник: zdrave.bg