Сред младите майки, които са родили първото си дете, често ствават жертви на безпокойство, стрес и депресия. “Psychiatry” публикува в новия си брой данни за проведени наблюдения върху 325 жени, които към момента на изследването имат дете на възраст от 6 седмици до 6 месеца и които страдат от депресия, стрес или безпокойство. Повечето от тях смятат себе си за “ужасни майки” и са склонни почти да изпадат в паника при всеки детски вик.
Резултатите от изследването показват, че:
• при 45% от майките се наблюдава депресия.
• при 33% депресията е съчетана с безпокойство.
• 25% от жените често се намират в състояние на беспокойство.
• 21% от жените са преживели стрес без признаци за депресия.
Специалистите дават следните съвети на младите майки:
• Почивайте винаги когато е възможно.
• Занимавайте се с физически упражнения, като ангажирате и детето с това.
• Планирайте развлеченията си за свободното време.
• Търсете подкрепа от семейството и истинските си приятели.
• Търсете информация, която ще ви помогне да се избавите от всякакви тревоги, свързани с детето.
• Ходете на места, приятни и за вас и за детето.
• Вслушвайте се, макар и критично, в съветите, свързани с майчинството и общувайте повече с вашия партньор.
Източник: zdrave.bg
Най добрата възраст за да имаме дете е от 25 и 34 години.Така са отговорили малко над 75% от запитаните жени в анкета на „Форбс”. 42% са на мнение, че най-добре е да станат майки от 25 до 29 години, а 17% посочват, че възрастта няма значение.
Според допитването, обикновено в периода между 25 и 30 години жените поставят основата на кариерата си и вече са готови да поемат ролята на майки. Биологичният часовник е фактор само за 21% от анкетираните.
В запитването са участвали 2210 жени, като половината от тях вече са имали деца. Повече от 50% от жените, които още не са били родили, са отговорили, че планират да имат 2 деца, а малко над една трета имат желание да родят 3 или повече наследници.
Въпреки че много жени съчетават или планират да комбинират майчинството с работата, 62% смятат, че отглеждането на деца се отразява негативно на кариерата. Само 30% от работещите жени обаче са отговорили, че децата са попречили на изпълнението на служебните им задължения.
Резултатите от допитването показват, че жените, които са станали майки на по-крехка възраст, имат по-малки доходи през живота си, и че колкото по-рано родят, толкова по-слабо се реализират професионално.
68% са отговорили, че са избрали правилно възрастта, на която да родят. Повечето от тях са станали майки, преди да навършат 35 години.
Около 60% от жените, които са родили първото си дете между 35 и 39 години, са посочили, че е трябвало да родят по-рано.
Повечето от работещите жени са се върнали на работа след раждането по финансови причини и имат същото работно време, както преди това.
63% от работещите жени отговарят, че следват примера на майките си, които едновременно са отглеждали децата си и са работили.
Източник: health.bg
Изследване на генотипа на баща, майка и техните момче и момиче показва, че родителите прадават два пъти по-малко генни мутации на своите деца, отколкото считат генетиците.
Това е първият случай, в който се прави подробно изследване на първичната структура на верига ДНК на членовете на цяло семейство. Изследването позволи да се оцени до каква степен родителите предават мутирали гени на своето потомство.
Изследването на първичната структура на ДНК позволи да се установят и точно местата в хромозомата, където става генетичния обмен на информация между родителите, за да се създадат нови характеристики при децата, обясняват учени от Института за биологични системи в Сиатъл. При сравняване на ДНК веригите на родителите и тези на децата било установено с голяма степен на сигурност, че всеки от двамата родители предава 40 мутации или общо 60. Досега учените смятаха, че всеки родител предава средно по 75 мутации на децата си. Повечето от мутациите, идващи от родителите, нямат никакво последствие за здравето на техните деца, според съвременните медицински познания.
Източник: moetodete.bg
Много фирми в Западна Европа и САЩ са достигнали до извода, че е крайно време да се предприемат мерки, улесняващи майките, които искат да се върнат на работа по-бързо, като им се позволи да вземат и чедата си в офиса.Идеята звучи Бебе в офисашокиращо за много хора около мен, признавам че и аз самата изобщо не съм сигурна дали бих избрала такова решение. Но от как забременях и родих детето си се нагледах и наслушах на достатъчно клишета по въпроса за бебегледането. Някои от тях постепенно отпадат, други са по-устойчиви и може би тази идея ще е следващата, която ще разбуни форумите и ще промени с нещичко родния пейзаж.
Всъщност, практиката неслучайно се е зародила в страни като САЩ и Великобритания, където или няма платен отпуск по майчинство или отпуснатият от държавата срок е смехотворно малък. САЩ например, по данни на списание National Geographic от август 2007 г. се нарежда сред страните в света с най-кратък срок – едва 12 седмици, при това неплатени! В сравнение с тях, нашите 315 дни платено майчинство и още една година възможност за неплатено звучат направо невероятно.
В споменатите страни все повече фирми променят политиката си спрямо служителите, които са от ключово значение, като им осигуряват комфортна атмосфера, в която без проблеми да щъкат бебета. В САЩ над сто организации и фирми успешно прилагат метода „бебета на работа”. По данни на асоциацията „Babiesatwork” http://www.babiesatwork.org/ над 1300 мъници са пролазили в офисна обстановка. Както винаги що се отнася до бизнес, всичко е внимателно премерено и претеглено, а опитът на престрашилите се сочи, че ползите са доста.
За родителя:
- позволява по-бързо връщане на работа, ако тя е атрактивна, желана и важна за кариерата на майката или бащата или пък в крайна сметка е неизбежно от финансова гледна точка;
- действа успокояващо, сваля нивото на стреса и притесненията, защото отрочето е под ръка;
- увеличава шансовете за успешно кърмене, което е най-доброто за бебето ти, а и примера действа насърчаващо за другите жени.
За бебето:
- близо е до мама или татко, тоест то е щастливо, спокойно и усеща, че е обградено с така нужната му любов и топлина;
- свиква с нови хора, с различна обстановка, израства по-уверено и способно да комуникира с околния свят;
- не расте в стерилната среда на детската стая и кошчето, изгражда си адекватен имунитет и умения да комуникира.
За компанията и колегите:
- действа успокояващо и разведряващо, все пак е по-добре да слушаш гукащо бебче, вместо поредната нова диета на колежката;
- повишава духа на екипа и спестява пари за безсмислени тийм билдинги, на които всички скучаят, но присъстват по задължение;
- увеличава се лоялността и положителното отношение към фирмата, което пък повишава продуктивността;
- не на последно място – привличат се нови клиенти, слухът за бебета в офиса се разпространява бързо, всички искат да видят това чудо. Така името на фирмата започва да се шири по форуми и блогове, променя се имиджа й и доверието към нея расте;
- Действа като безплатна реклама сред жените клиенти, а покрай тях и сред мъжете. В САЩ и Европа такива фирми са постоянно присъствие в класациите за „Най-добро работно място”.
Ето и разказа на собственик на просперираща рекламна агенция в САЩ, затова как в компанията му са израснали 33 хлапета и… цяла дузина кучета.
Против:
Идеята се обсъжда и предъвква отдавна по чужди сайтовете, форуми и блогове. Повечето противници настръхват от идеята, защото:
- Родител с бебе на работа не е толкова ефективен, колкото колега без. Тоест някой ще получава заплащане за по-малко работа, само защото има деца;
- Бебетата, както знаем, са и шумни. Не всеки може да издържи на бебешки рев, а той може да бъде наистина пронизителен;
- Шумно или не, едно сладко бебе привлича неудържимо вниманието на околните и разсейва служителите;
- Офисната среда невинаги е безопасно място за мъниците (особено у нас, където масово се пуши на работа, въпреки забраните), а колегите носят всякакви зарази;
- Адвокатите на много фирми изтъкват опасение, че при евентуален инцидент е възможно родителят да съди фирмата;
Всъщност идеята детето да е в офиса се свежда до едно просто правило – бебето има жизнена нужда да е близо до мама.
Бебетата имат постоянна нужда от майчината си топлина, от бащината също, изобщо от човешко присъствие, а не от безмълвната компания на плюшени или пластмасови изделия. Така е не само според моята емоционална интуитивна преценка, но и според много изследвания и изводи, направени въз основа на човешкото психическо развитие, както и въз основа на анализ на практиките съществуващи в много племена и култури. Малките там не се оставят и затварят в специални кошарки, в стерилни детски стаи или в ясли, а са плътно до родителите си, участват един вид в социалния живот и израстват по-самоуверени, психически стабилни и пълноценни личности, които умеят да общуват без притеснения и помагат на близките си в работата, която са наблюдавали от малки. До този извод е стигнала и Джийн Лайдлоф извод, която прекарва години сред индианското племе във Венесуела. Един от любопитните й изводи е, че децата които са привързани към родителите си, не плачат толкова, колкото сме свикнали от едно бебе, нямат колики и реагират много по-спокойно при контакт с чужди хора.
Идеята ми звучи сякаш е продукт на отчаянието от едно дълго отдалечаване между родители и деца, на едно продължително пътуване на обществото срещу естествения ход на нещата, срещу нуждите на нашите бебета, срещу вродената ни интуиция. У нас този път минава по различен маршрут, но посоката е същата, въпреки че вече някои правят обратен завой.
Все още битува идеята, че малките човечета трябва да се възпитават дистанционно, да бъдат привиквани към самостоятелност едва ли не от първия ден след раждането. За бебето е отредена специален дезинфекциран периметър, за да не пречи, да не притеснява околните или пък да не би да се разглези или да пипне някой опасен вирус или коварно дебнеща бактерия. Всичко трябва да е по график – кърмене, спане, контакт с мама и тати, точно определени места, ограничаващи се до детската стая и кабинетът на педиатъра. Разделението започва още от родилното, където в повечето случаи бебетата са отделени по недоказани и неясни причини от майките.
Родителството е най-естественото нещо и следователно то не се нуждае от кански мъки, за да се получи добре. Нужно е само да се вслушаш в гласа на бебето и постепенно ще усетиш, че говорите на един език. То има нужда от топлината ти не само в определени часове и трябва да похапва често, не по твоя, а по неговия си „график”.
Чака ни още път назад, след като все още у нас се срещат теми като „А вие целувате ли децата си?”. Тази нагласа е стара, ноundefined затова пък доста вкоренена в съзнанието на много поколения.
Д-р Божкова, която е с опит като участъков лекар и педиатър в Дулово в края на 60-те години на XX в. разказва, че когато е обикаляла в района се е нагледала на слабички, неразвити бебета, които са повивани здраво и са оставяни в дървени коритца (бешици по народному), които служат и за люлка. Обикаляла е селата и въпреки омразата на хората, тя и колегите й са горяли тези корита на мегдана. Все пак нещата по нашите земи не винаги са били такива, иначе Майстора едва ли щеше да намери модел, за да нарисува своята майка и дете, поставено на гърба й в цедилка, сред слънчогледово поле.
Осъзнавам и че съм от щастливките, които работят във фирма, която спазва законите в страната и аз мога спокойно да се порадвам на време с детето, да получавам майчински според реалната ми заплата и да не се главоблъскам по въпроса дали мястото ми в офиса изстива. Но е нужна повече толерантност към бебетата на обществени места, по строги закони, които да предоставят истински зони за непушачи по заведенията и по-гъвкава политика на работодателите спрямо служители с бебета. В крайна сметка много работа може да се върши дистанционно, което освен всичко спестява и средства на собствениците на фирми. Другият основен момент е излизане от сивата икономика, в която хиляди майки получават мизерни майчински, защото не се осигуряват на реалната сума. Така те са принудени да намерят начин и да се върнат на работа, където едва ли ще ги поканят заедно с бебетата.
Това са елементарни неща, за детски градини или стаи за бебета и деца към фирмите все още не смея и да си мечтая, но е факт, че вече и в България има фирми, които предоставят тези възможности и рано или късно ще намерим верния път, а до тогава – приятно гушкане!
Източник: moetodete.bg
Pисувайки своето семейство, детето много точно определя мястото на всеки член от семейството. Когато има допълнителни детайли, това е признак за особената любов и привързаност на мъника към някой от близките.
Aко детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмрук, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност.
Ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре, е знак за положителната нагласа на детето.
Листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл.
Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето.
Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката.
Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят.
Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи.
Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии.
Нерешителното дете избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа. Рисунката му най-често е бледа и неизразителна.
Агресивното дете без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера.
Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.
Децата с волеви характер предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
Размера на листа хартия или платното, което малчугана избира за своята рисунка също е важен детайл за родителя.
Дете, което рисува само на малки участъци от листа или което използва малки по размер символи в своите рисунки страда от някаква форма на малтретиране.
Въпреки, че обикновено няма значение от броя на пръстите, нарисувани на ръката, кокагомалкият художник направи кръгче без пръсти на мястото на ръката, понякога говори за физическо малтретиране.
Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изстрие или да я направи невидима.
Децата първо изобразяват човешки форми с кръгче за главата и линиики за краката и ръцете. Ако родителите забележат, че други детайли са прибавени към рисунката – очи, нос, уста, уши, но фигурата е все още без крака, това е сигнал за чувство на несигурност.
Неестествено големи уши, без обеци, може да са сигнал за устно малтретиране. Детето може да изрисува линии, водещи до ушите, за да демонстрира повишения тон, който многократно е срещало.
Когато дете нарисува “празни” очи, това означава, че има трудна връзка с действителността и околния свят.
Нащърбените зъби често са индикация за агресивно или близко до него поведение, особено ако човешката фигура е допълнена с други назъбени графични символи каквито са остри пръсти, крака, уши и коса.
Източник:ezine.bg
Ако детето често боледува от бронхит, то трябва задължително да бъде прегледано от пулмолог и евентуално алерголог.
Ако кашлицата е продължителна и мокра, то това може да бъде симптом за хронична пневмония.
При бронхиална астма също може да се появи кашлица, най-вече през нощта.
Ако кашлицата продължи твърде дълго и с времето се засилва и забележите зачервяване на лицето на детето или неговото шумно вдишване, съществува вероятност за коклюш, който може да продължи няколко седмици или дори месеци. Това е сериозно заболяване, което при малките деца е животозастрашаващо.
Лекарствени препарати срещу болестта няма и единственият начин за предпазване от заболяването е навреме направената ваксина.
При ларингит често възниква т.нар. “лаеща” кашлица. При това заболяване може да се развие стеноза (свиване) на гърлото, което е опасно за детето, защото може да се задуши. При съмнения незабавно повикайте бърза помощ, а на детето дайте вода и го поставете в топла вана с много пара, която то ще може да вдишва.
Ако детето е здраво, но изведнъж започне да кашля, това може да се дължи на задъхване по време на игра или на вдишването на чуждо тяло. Нямате никакъв повод за безпокойство.
Понякога при кърмачетата възниква кашлица при хламидиоза, с която детето може да се зарази от родителите. Симптом за това заболяване е зачервяването на очите на детето – конюнктивит. То се лекува с антибиотици под лекарско наблюдение.
Източник: zdrave.bg
Време е да помислите за диета. Заменете мастните продукти с обезмаслени и не забравяйте за ястията, богати на животински белтъчини, калций и желязо. Употребявайте повече зеленчуци, мляко, извара, риба и месо без мазнини. Между отделните хранения си позволявайте само чаша кисело мляко с добавена лъжичка мюсли.
Съвет:
Повечето кърмещи майки обичат сладкото. По този начин организмът сигнализира за недостиг на въглехидрати. Употребявайте макарони от твърди видове пшеница, пълнозърнест хляб или обезмаслено мляко. По този начин ще отслабнете средно с 1-2 кг за месец, без да лишавате тялото от необходимите му вещества.
Златни правила за отслабващата майка
• Правило №1: Да не се преяжда - хранете се често, но на малки порции - 5-6 пъти дневно.
• Правило №2: Да не се дояжда останалата храна - детската храна е много калорична. Безобидните каши и супи бързо ще способстват за напълняване.
• Правило №3: Да не се гладува - организмът ще се стресира и ще започне да трупа запаси за “черни дни”.
• Правило №4: Да се правят повече разходки – колкото повече, толкова по-добре. Идеалният вариант е 1,5-2 часа дневно.
• Правило №5: Да се носи детето - купете си “кенгуру” и носете по-често детето с него. Натоварването се разпределя равномерно и гръбначният стълб не се претоварва.
Източник: zdrave.bg
Чудейки се как да подходите, питате познати, близки и приятели, и накрая взимате решение.
Въпроса обаче опира в това, дали сте помислили за всичко.
Ще се опитам да систематизирам организацията на 1-вия рожден ден на моята малка принцеса.
Живеем в малък апартамент, а приятели – дал Господ. Да не говорим, че от към роднини и близки, нещата седят по сходен начин, голяма фамилия сме, и за щастие се подкрепяме.
Нямахме възможност да направим рождени ден у дома и трябваше да се намери подходящо място за това.
От няколко години насам, детските парти клубове се множат с пълна сила. В това няма нищо лошо разбира се, защото определено са най-добрия вариант, ако трябва да съберете повече от 5 деца с родителите им у Вас.
Затова, стъпка едно: определете броя хора, които искате да поканите. Направете отделна графа за децата. Не забравяйте и бабите/дядовците, те най-много са очаквали виновника за сбирката.
Стъпка две: ако поканените деца надвишават 5-6, а възрастните заедно с Вас са повече от 10-12, вече е добре да помислите за парти клуб.
Стъпка три: Посетете няколко клуба. Ако вече сте водили малкия човек на клубче или сте присъствали на друг празник сте наясно какво може да очаквате.
Ако не, обърнете внимание на следните въпроси, които да зададете във всяко клубче:
3.1. Обикновено цената за наем на зала е за минимум 10 деца. Проверете в близките клубове каква е. Освен това, в тази цена влиза и наем на момичета (жени), които занимават децата. Ако децата на около годинка – 1 год. и половина са повече от 5, по-добре поискайте допълнително момиче, като се информирате за цената.
3.2. Ако искате да внесете торта, се плаща такса, като в повече клубове искат сертификат за произхода на тортата. Ако пък поръчате тортата от клубчето, заплащате цената по каталозите, които Ви предоставят. А, ако има повече мъничета, може да направите сами тортата – рецепта за бисквитена торта с кисело мляко.
3.3. В парти клубовете се предлага кетеринг. Някой работят с една фирма, други с повече. Проучете ги внимателно. Ако близките дни има парти, минете покрай клуба и погледнете какво представлява кетеринга. Имайте предвид, че повечето кетеринг фирми предлагат изключително малки хапки, и ако сте повече от 10 възрастни, 1-2 плата ще са крайно недостатъчни.
3.4. В някой клубове има опция да си внесете храна отвън. Разбира се, за това се плаща такса внесена храна, която за всеки клуб, който има такава опция е различна. При повече възрастни хора, това е доста приемлив вариант, ако има сте затруднени финансово и не може да отделите 400 лв. само за кетеринг.
3.5. Не забравяйте детските менюта, ако децата са над 2-3 годинки.
3.6. За деца над 4-5 годишна възраст има клоуни, куклен театър и куп други опции за забавление на малчуганите.
3.7. Задължително вижте игровата база на клубчето. Дали играчките са от вашите детски години или пък разполагат с нови, здрави и интересни играчки.
Стъпка четири: Ако сте решили къде ще отпразнувате рождения ден на малкото човече, време е да поканите гостите от списъка. Ако от клубчето не са Ви дали покани за Рожденния ден, може да купите готови такива и да ги надпишете.
Стъпка пет: Подгответе списък, с подаръците, които предпочитате да бъдат подарени на детето Ви. Така всеки, който Ви попита „Какво да подари“, ще има възможност да разгледа списъка, и да каже какво е избрал. Ето и някой съвети, как да изготвите списъка с подаръци:
5.1. Обиколете няколко детски магазина, набележете от какво се нуждае детето, било то играчки или дрешки.
5.2. Снимайте стоките, които сте харесали и запишете цените им.
5.3. Остава да направите и списъка, който трябва да съдържа:
- Описание на подаръка
- Магазин, от който може да се купи
- Цена
- Снимка на подаръка
5.4. Изберете подаръци с различни цени, от 10 лева до 200+ лева, ако решите.
5.6. Не се притеснявайте да напишете цените, така всеки може да прецени според възможностите и финансовото си състояние, колко може да отдели.
5.7. Винаги ще има изненади, но понякога може да са неприятни. Така всеки, който Ви е попитал, ще знае какво наистина Ви е нужно и няма да се заринете с неподходящи и излишни неща.
Стъпка шест: Не забравяйте да украсите апартамента и стаята на детето. Всички деца обичат балони, не забравяйте, че малките човечета обичат всякакви изненади.
Така подготвих рожденния ден на моята малка принцеса, и мога само да кажа, че всичко беше страхотно.
Източник:www.momentofpeace.net
Основното изискване към играчките е на първо място да бъдат напълно безопасни за детето.
Как да се ориентираме при избора на играчки сред огромното разнообразие в детските магазини…
Най-голямата и честа грешка на родителите е да напълнят детската стая с играчки буквално на първия ден след раждането. Според детските психолози, новороденото не е способно да се съсредоточи върху един предмет, а ярките петна (то възприема играчките като такива), могат да се отразят негативно на неговата психика, да попречат на спокойния му сън и дори да го уплашат.
Затова - никакви играчки, докато бебето не навърши 3 месеца. През този период за него е по-важно да спи повече и да прекарва по-дълго време на чист въздух. Запознаването му с играчките най-добре е да става постепенно – при това не трябва да ги приближавате много до детето, за да не пострадат очите му.
Първите усмивки и гукането са верен знак, че е време да си играете с детето. Тогава в стаята му трябва да се появят детските дрънкалки с мелодичен звук и забавните пластмасови или гумени животинки. Важно е да спазвате чувството за мярка - играчките не трябва да бъдат твърде ярки, големи или тежки.
Оптимален вариант са детските дрънкалки с продълговата форма, които не са твърде пъстри, а в топли пастелни тонове, със среден размер, които детето може да хване с ръка, а също така забавните гумени играчки, издаващи някакъв звук.
Психолозите препоръчват да се отчита физиологията на развитието на детето. Доказано е, че то първоначално различава само топлите тонове -първо жълтото, а след това оранжевото и червеното. По-късно започва да реагира на оттенъците на студения спектър – синьо и зелено, а най-накрая на лилавото.
След третия месец детето увеличава часовете, в които не спи и не бива да скучае. Ако сте заети, може да закачите на оптимално разстояние от очите му (колкото е неговата протегната ръка) играчка, за да се учи да играе само. Първоначално то ще я следи с поглед, след това ще я опипва с ръце, ще започне да я потупва, ще се заслушва в нейния звук, а с времето ще се научи да хваща фигурките с ръце.
На тази възраст трябва да се появят и първите книжки. Колкото и да сте уморени, не лишавайте детето си от кратки стихчета и малки приказки. Не мислете, че то нищо не разбира. Възприятието се извършва на подсъзнателно ниво и поставя основите на интелектуалното развитие на детето.
Имайте пред вид, че то започва опознаването на света, използвайки всички възможни начини - не само разглежда играчката, но и слуша какви звуци издава, пробва я на вкус. Този естествен процес не трябва да бъде пренебрегван.
Важно е да се купуват играчки със сертификат за качество. Много от играчките са забранени поради това, че са произведени от материали, които са опасни за здравето. Ако имате съмнения, по-добре не ги купувайте.
Към качествената играчка винаги е приложена инструкция за нейната употреба, предупредителна информация и възрастови ограничения. Убедете се, че изделието е предназначено за деца под 1 година, а това означава да няма остри ръбове и дребни детайли, боята да бъде устойчива на измиване.
Преди да оставите играчката в детските ръце, измийте я внимателно с топла вода и сапун, убедете се, че боята не се отмива, а ситните елементи от нея не се отделят.
Не бързайте да купувате метални или пухени играчки. Първите често стават причина за най-различни травми, защото изделията от метал са твърде тежки, а координацията на детските движения все още не е достатъчно добра, за да си играят в тях. Пухените играчки са приятни на пипане, но събират прах, а детето до една година поставя почти всичко в устата си.
Източник: zdrave.bg
Специалисти в областта с атвърдо против!Други методи на възпитание може да имат по-добър резултат в дългосрочен аспект, твърдят от Центъра за деца в Ню Ингланд, САЩ. Най-добрият начин да намалите проявите на непослушание според специалистите е да поощрявате постоянно доброто поведение.
Наказанието във формата на неприятни последици може да прекрати непослушанието, но често има странични ефекти.
Дете, чието лошо държание е наказано, може да реагира емоционално, да отвърне с агресивно поведение или да избягва човека, който го е наказал. Вместо да наказвате лошото поведение, опитайте се да акцентирате върху добрите прояви на детето си. Кажете му, че оценявате това, което прави и постъпвайте по този начин постоянно. Същевременно не позволявайте лошото поведение на детето ви да способства то да избегне задълженията в къщи и извън дома или да се превърне в център на внимание.
Ако искате любящо, изпълнено с уважение и самодисциплинирано дете, не бива да използвате наказание, казват от Асоциацията на американските психолози. При малките деца ще използвате отвличане на вниманието и поставяне на ограничения, за да се справите с проявите на лошо поведение. При по-големите ще поставите очаквания и ще обявите наградата или последствията.
“Наказанието предполага агресивно поведение от страна на родителя, а именно на такова поведение у децата се противопоставяме”, казват от Националната асоциация на социалните работници в САЩ. Наказанието ражда негодувание и често води до прояви на насилие и сериозни оскърбления.
Въпросът не е дали да наказвате детето, а как го учите да върши правилните неща, да бъде добро човешко същество, което разбира своите нужди и нуждите на другите.
Социалните работници смятат, че да бъдеш добър родител означава да избираш не-насилствени, подходящи за възрастта средства за възпитание на детето и добавят, че родителите трябва да бъдат положителни образци за подражание и да показват на децата си негативните последствия от лошото им поведение, като използват поощрения за доброто им държание и установяват твърди и разумни граници за поведението им.
Думата “наказание” обикновено включва и причиняване на някакъв вид страдание, казват от Тексаския женски университет. Родителите често практикуват такова наказание като бият децата си.
Съответната полза и/или вреда от такова наказание е под въпрос и със сигурност включва фактори като индивидуалната семейна култура и средата, в която е семейството.
Трагичните случаи на извършено от деца насилие трябва да послужи като сигнал за отговорността ни като родители и членове на обществото. Ще бъде по-добре като родители да използваме внимателно и по-малко насилствени методи при възпитанието на децата си, като така ще спомогнем за правилното им психическо и физическо развитие.