Една от най-честите негативни прояви на детското поведение е смукането на пръстите. В повечето случаи то е израз на недостатъчни възпитателни въздействия, на еднообразие в заобикалящата го среда, недостатъчно емоционални взаимоотношение от страна на близките или липса на интересни играчки.
В подобен случай най-добре да заангажирате вниманието на детето с някоя играчка, вещ или да му разкажете приказка :. Добре е да се знае, че когато този навик се утвърди, той се преодолява много по-трудно, отколкото ако се опитате да го предпазите навреме от него.
Ако кърмачето продължава упорито да си смуче пръстите, най-добре е да му се даде биберон-залъгалка. Впоследствие детето ще се откаже от него много по-лесно, отколкото от смученето на пръстите, което може да продължи и когато порасне.
Източник: bg-mamma.com
По-често проявено при малките деца и тези в предучилищна възраст е гризането на нокти , докато чопленето на носа се забелязва по-рядко. Но и двете прояви са утвърдени като отрицателни навици.
В повечето случаи те са израз на някакво напрежение и безпокойство или на преживяна стресова ситуация.
Предпазването от тези прояви е свързано главно с осигуряването на спокойна атмосфера, емоционално наситена и постоянно ангажираща детето обстановка. Не бива то да се чувства самотно или пренебрегнато.
Ако то прояви подобни навици детето не бива да се заплашва или наказва, защото това може да доведе до отрицателен ефект.
Източник: bg-mamma.com
Един от най-честите страхове е промяната на познатата обстановка, особено ако това е свързано с продължителна раздяла с най-близките му. Детето може да се изплаши от новата обстановка в детската ясла или стаята в която ще спи за първи път, или от присъствието на непознат.
Той може да изпита страх от втората среща с медицински персонал, дори и когато не са му извършвали манипулации.
То се страхува да не го оставят само или да се раздели с мама.
Когато то се срещне за първи път с живи животни почти винаги изпитва страх. Техните движения и звуци се възприемат от детето като заплашителни. Понякога то се плаши от определени животни и когато порасне.
Понякога то изпитва страх и от негативно представени герои като Кумчо Вълчо или Баба Яга.
Страховете на детето през нощта най-често са предизвикани от тъмнината, ако то е привикнало в първата година да заспива на светло, необходимо е много внимателно да се премине към заспиване на тъмно. Ако детето е неспокойно, плачливо или умоляващо е необходимо да се намали по някакъв начин светлината в стаята до привикването му с нея, докато постепенно преминете към пълна тъмнина.
Източник: bg-mamma.com
В момента, в който то се озове в непозната обстановка, когато види, че майка му си тръгва, а около него има само непознати лели и деца, които го разглеждат, детето се отчайва и разплаква. Подобно състояние може да продължи ден, два или седмици.Може да се случи и нещо друго - ако малчуганът е общителен, той лесно се прощава с майка си първия ден и смело влиза в яслата.
Той е пълен с очаквания и даже не подозира, че вместо изненади го очакват разочарования. Той иска да си играе с кубчета, а вместо това го обличат и го водят на разходка, иска да спи, а го слагат на масата, другите деца му взимат играчките и т.н. И най-важното - няма я мама, която да го гушка и успокоява…
На следващия ден детето едва ли ще има желание да ходи на ясли, по-скоро ще плаче и ще се гушка в майка си.
За щастие, не всички деца преживяват толкова тежко този нов етап от живота си. Възпитателите отбелязват, че най-лесно се адаптират децата от многодетни семейства /които са разбрали, че не само те са център на внимание/ и тези от семейства, където децата се приемат като равноправни, а не като играчки .
Ако все пак детето Ви плаче при раздялата си с Вас, не се отчайвайте - след определен период на адаптация, то няма да се разстройва толкова много заради липсата ви.
Помислете си дали малчуганът ще се тревожи толкова, ако в яслата го води не майката или бащата, а друг член на семейството.
Ако с някой от тях детето се чувства по-комфортно, то докато се адаптира - нека го води баба му или брат/сестра/.
Попитайте възпитателя колко продължително плаче детето ви след като си тръгнете. Ако се успокоява бързо, то можете спокойно да отидете на работа - детето ви се чувства добре.
Ако плаче дълго време, постарайте се да разберете какви занимания и играчки му харесват - интересна книжка, ярка играчка, игри с приятелчета. След това всяка сутрин, докато го приготвяте за яслата, му говорете какви интересни занимания и хубави играчки го очакват там. Говорете му, дори когато то още не може да приказва, за да ви отговори.
Какво да направите ако се окаже, че детето е плакало през целия ден? Можете да му предложите да вземе със себе си играчката, която му е любима. Друга интересна идея е, да му дадете един ключ/който е ненужен/ и да му обясните, че това е единственият ключ от дома ви и без него мама и татко не могат да се приберат.
Така детето ще бъде сигурно, че ще го вземете следобед от яслата, а няма да го ”забравите” и ще почувства любовта ви.
Важно е, когато водите детето на ясла да бъдете спокойни и уверени. В противен случай то ще долови безспокойството ви и ще се разстрои още повече.
Не позволявайте сълзите и молбите му да надделеят и вие да го приберете у дома, за да не ходи на градина.
Знаейки,че раздялата сутрин е трудна и за двама ви - създайте си някакъв ”ритуал” за сбогуване - въздушна целувка, прегръдка или нещо друго.
Когато го взимате от яслата /градината/ дори да сте уморени или изнервени - постарайте се да не го показвате. Нека детето да почувства, че сте очаквали този момент и се радвате ! Погалете го, целунете го. Бъдете внимателни, похвалете го. Отидете в парка - дори да нямате достатъчно време или да сте уморени.
Всичко това ще помогне на детето да разбере, че родителите му го обичат и че с нетърпение са очаквали прибирането му от яслата/градината/. Това ще помогне на детето да се адаптира по-бързо и да не преживява толкова тежко раздялата си с вас всяка сутрин.
Източник: bg-mamma.com
Повишената температура е една от проявите на острите инфекции.
Нейната поява се стимулира от вещество, което се нарича “ендогенен пироген”. Но то едновременно способства и за производството на интерферон, който пък защитава организма от инфекцията.
Затова все по-често в съвременната медицина се лансира схващането, че температурата не винаги и при всички условия трябва да се “сваля”. Повечето специалисти вече са убедени, че докато тя не достигне определено ниво, с нея въобще на трябва да се борим.
Разбира се, трябва да се спазват определени условия и първото от тях е “леглови” режим.
Кога температурата е твърде висока
Това на първо място зависи от възрастта и общото здравословно състояние.
- Ако например детето е на възраст до 3 години, за висока се приема температурата над 38 градуса С. Ако тя е например 37,5 градуса, загърнете детето в мокър чаршаф (водата трябва да е със стайна температура с добавени 2-3 лъжици оцет).
В този случай не е необходимо да давате лекарства. Но ако това не помага, детето трябва да приеме сироп – най-често съдържащ парацетамол. Не проявявайте самодейност и потърсете лекарска помощ.
- Ако става дума за деца до 12 години, забравете за ацетилсалициловата киселина (аспирин) и съдържащите я лекарства. Приемането на тези препарати на фона на вирусната инфекция може да предизвика синдрома на Рей – тежко усложнение, което се състои в поразяване на черния дроб и главния мозък и може да има фатален край.
Най-безопасни и често предпочитани са отново средствата, съдържащи парацетамол (ацетатаминофен) или ибупрофен. Изборът е голям – на таблетки, в разтворима форма или сиропи. Добре е да се знае, че разтворимите препарати действат по-бързо, а например свещичките по-бавно в сравнение с таблетките, но затова пък по-продължително.
Разбира се, не е нужно да забравяме и традиционни методи от народната медицина – лед на челото, поставяне на парченце лимон върху петите на детето, завиване на краката с влажни кърпи.
Източник: zdrave.bg
Още към шестия месец от живота си, въпреки че детето все още не умее за ходи, то има напълно точна представа за това кой от обкръжаващите го хора е добър и кой – лош, показват резултатите от ново изследване.
Това “сортиране” на хората на добри и лоши отразява уникалното свойства на мозъка към най-ранното разделение на обкръжаващия ни свят на черно и бяло, твърдят учени от Университета “Йейл”, САЩ, цитирани от Ройтерс.
“През шестия месец от живота си детето вече може да усеща отношението на околните към себе си и съответно да почувства нечие недоброжелателно поведение. Фактът, че дете, което все още не е способно на свързана човешка реч, може да прави социална диференциация на заобикалящия го свят е удивителен феномен на човешките възможности”, заявяват специалистите.
Учените правят тези изводи на базата на определени образци, които са били показвани на бебетата. Първият е фигура, която се изкачва по склон, вторият – как някой пречи на изкачващия се да достигне целта си, блъскайки го надолу, а третият е основан на понятието за взаимопомощ. Бебетата се протягали ръце и са проявявали интерес именно към третия сюжет.
Това, според американските учени, доказва факта, че децата в най-ранна възраст са способни да преценяват типа отношение на околните хора към тях.
Източник: zdrave.bg
Научното периодично издание Psychiatry публикува в новия си брой данни за проведени наблюдения върху 325 жени, които към момента на изследването имат дете на възраст от 6 седмици до 6 месеца и които страдат от депресия, стрес или безпокойство. Повечето от тях смятат себе си за “ужасни майки” и са склонни почти да изпадат в паника при всеки детски вик.
Резултатите от изследването показват, че:
• при 45% от майките се наблюдава депресия.
• при 33% депресията е съчетана с безпокойство.
• 25% от жените често се намират в състояние на беспокойство.
• 21% от жените са преживели стрес без признаци за депресия.
Специалистите дават следните съвети на младите майки:
• Почивайте винаги когато е възможно.
• Занимавайте се с физически упражнения, като ангажирате и детето с това.
• Планирайте развлеченията си за свободното време.
• Търсете подкрепа от семейството и истинските си приятели.
• Търсете информация, която ще ви помогне да се избавите от всякакви тревоги, свързани с детето.
• Ходете на места, приятни и за вас и за детето.
• Вслушвайте се, макар и критично, в съветите, свързани с майчинството и общувайте повече с вашия партньор.
Източник: zdrave.bg
През първите 3 месеца от живота си всички деца плачат много. Плачът е единствената възможност на детето да “каже” на майката, че не е добре. За формирането на благоприятното впечатление у детето за света, нито една негова молба не трябва да бъде оставена без внимание. Реакцията на майката трябва да бъде моментална - колкото по-бързо тя се притече на помощ, толкова по-малко страда нервната система на детето и толкова по-благоприятно е впечатлението, което то изгражда за новата среда.
Днес отношението към детския плач е променено - на детето е признато правото да изисква към себе си внимание.
Полезно ли е децата да плачат?
Много родители мислят, че няма дете, което да не плаче. Мнението, че детето не трябва да плаче, тъй като това влияе върху неговия характер и пречи на нормалното му развитие, е правилно по принцип. Постоянно плаче или болното дете, или детето на невнимателни родители. Мнението, че плачът развива белите дробове е просто оправдание за недостатъчните грижи. Здравото бебе не плаче без причина. Затова причините за плача трябва да се разберат и отстранят.
Основните причини за плача на новороденото са:
1. необходимост от физически контакт с майката;
2. желание да удовлетвори своя глад или рефлекс за смучене чрез майчината гърда;
3. желание да го полюлеят;
4. желание да заспи, чувство на умора или общ дискомфорт;
5. необходимост от уриниране или изпразване на червата;
6. усещане за глад;
7. неразположение на детето (повишено вътрешночерепно налягане, разстройства на нервната система, повишена възбуда, хипертонус, патология на развитието, начало на инфекциозно или простудно заболяване, кожни заболявания);
8. повишена чувствителност на кожата;
9. тревога или уплаха, страх за своята цялостност, неудотворение от контакта с майката;
10. последствия от стреса при раждането, спомени за вътрешноутробния период;
11. реакция на геомагнитните или атмосферни явления, на фазата на Луната и т.н.
Родителите трябва да знаят, че плачът на новороденото винаги е свързан с някакви сериозни причини, които трябва да се изяснят и отстранят. Много майки и бащи смятат, че като откликват на всеки плач на детето, ще го разглезят. Тези опасения са лишени от основания, защото детето до една година не може да бъде разглезено. На тази възраст у него може само да се създаде увереност в сигурността на обкръжаващата го среда или да се разруши тази увереност.
Какъв бива детският плач?
По плача на новороденото майката може да определи причината за него. Плачът на гладното дете се различава от плача, породен от болка или дискомфорт. Ако майката е внимателна към своето дете, тя постепенно ще се научи да различава за какво плаче то и ще може да прави разлика между плача от глад, призива, дискомфорта или болката, желанието да заспи.
Ето характерните особености на всеки от тези видове плач:
- Призивният - детето плаче 5-6 секунди, после прави пауза 20-30 секунди, очаквайки резултат, после отново плаче около 10 секунди и отново затихва. Този цикъл се повтаря няколко пъти, а продължителността на плача постепенно се увеличава.
- Гладният - започва с призивен плач. Ако майката е дошла и е взела на ръце детето, но не е предлажила гърдата си, тогава плачът преминава в сърдит вик, съчетан с търсещи движения на главата. По време на търсенето детето замлъква. Ако майката отново не подава гърдата, плачът става истеричен, задавящ.
- Плач при болка - това е плач с оттенък на страдание. Той е без прекъсване, като периодично преминава в отчаяни викове, които съответстват на усилването на болезнените усещания.
- Плач при екскреция - прилича на писък, който може да премине във вик преди момента на уриниране, ако майката не разбира детето и не му оказва помощ.
- Плач при желание на детето да заспи - постоянно хленчене, съпроводено от прозяване и често затваряне на очите. Освен това, в плача новороденото може да отразява различните си емоционални преживявания - обида, тревога, душевно страдание, безнадеждност.
Правила за поведението на родителите при плач на детето:
1. Първото и основно правило: ако детето е заплакало, трябва да се вземе на ръце и да му се подаде гърдата. А ако е заплакало в ръцете ни, трябва да се полюлее.
2. Ако детето не се успокоява, трябва да се изясни причината за това. Необходимо е да се смянят пелените или памперса, да се полюлее детето или да се сложи да спи.
3. Ако това не дава бърз резултат, трябва да се проверят дрехите, състоянието на количката или детското легло, да се провери дали не се е прегънало ушенцето, има ли подсичане или изриване.
4. Майката трябва да бъде спокойна, когато се опитва да успокои бебето. Често децата плачат, като по този начин реагират на раздразнението и нервността на самата майка. Затова жената трябва да се успокои и да отстрани източника на раздразнение.
5. Ако и тези мерки не дават резултат, причините за плача са или груби грешки в гледането, или се дължат на неразположение у детето и трябва да се потърси помощ от лекар. Докато родителите чакат идването му, детето трябва да се държи на ръце, да се приближава до гърдите, да му се сменя памперса и да се наблюдава състоянието на кожата му.
Източник: zdrave.bg
Най-добрият начин да намалите проявите на непослушание според специалистите е да поощрявате постоянно доброто поведение.
Наказанието във формата на неприятни последици може да прекрати непослушанието, но често има странични ефекти.
Дете, чието лошо държание е наказано, може да реагира емоционално, да отвърне с агресивно поведение или да избягва човека, който го е наказал. Вместо да наказвате лошото поведение, опитайте се да акцентирате върху добрите прояви на детето си. Кажете му, че оценявате това, което прави и постъпвайте по този начин постоянно. Същевременно не позволявайте лошото поведение на детето ви да способства то да избегне задълженията в къщи и извън дома или да се превърне в център на внимание.
Ако искате любящо, изпълнено с уважение и самодисциплинирано дете, не бива да използвате наказание, казват от Асоциацията на американските психолози. При малките деца ще използвате отвличане на вниманието и поставяне на ограничения, за да се справите с проявите на лошо поведение. При по-големите ще поставите очаквания и ще обявите наградата или последствията.
“Наказанието предполага агресивно поведение от страна на родителя, а именно на такова поведение у децата се противопоставяме”, казват от Националната асоциация на социалните работници в САЩ. Наказанието ражда негодувание и често води до прояви на насилие и сериозни оскърбления.
Въпросът не е дали да наказвате детето, а как го учите да върши правилните неща, да бъде добро човешко същество, което разбира своите нужди и нуждите на другите.
Социалните работници смятат, че да бъдеш добър родител означава да избираш не-насилствени, подходящи за възрастта средства за възпитание на детето и добавят, че родителите трябва да бъдат положителни образци за подражание и да показват на децата си негативните последствия от лошото им поведение, като използват поощрения за доброто им държание и установяват твърди и разумни граници за поведението им.
Думата “наказание” обикновено включва и причиняване на някакъв вид страдание, казват от Тексаския женски университет. Родителите често практикуват такова наказание като бият децата си.
Съответната полза и/или вреда от такова наказание е под въпрос и със сигурност включва фактори като индивидуалната семейна култура и средата, в която е семейството.
Трагичните случаи на извършено от деца насилие трябва да послужи като сигнал за отговорността ни като родители и членове на обществото. Ще бъде по-добре като родители да използваме внимателно и по-малко насилствени методи при възпитанието на децата си, като така ще спомогнем за правилното им психическо и физическо развитие.
Източник: zdrave.bg
Вашият педиатър ще бъде много повече от лекаря, който се грижи за Вашето дете, когато то е болно. Той ще бъде Ваш приятел, който ще предлага съвет, ще Ви успокоява и ще Ви дава насоки през годините на растеж и развитие на детето.
Въпроси, които трябва да се вземат под внимание
Преди да изберат педиатър, родителите трябва да помислят, кои са най-важните неща при този избор.
Дали се чувстват по-комфортно с по-възрастен или с по-млад лекар?
Дали предпочитат лекарка или лекар?
Важно ли е кабинетът на лекаря да бъде близо до дома или работата им?
Ограничава ли здравната Ви осигуровка изборът на педиатър?
Когато определите Вашите предпочитания, можете да намерите името на подходящ лекар по няколко начина. Вашият акушер-гинеколог, приятели и други членове на семейството биха могли да имат предложения и препоръки. В специализираните болнични заведения бихте могли да намерите списъци с имената на практикуващите там педиатри.
Уговорете си лична среща с избрания от Вас педиатър. Тя ще Ви помогне да разберете дали се чувствате комфортно, да зададете въпросите си и дали отговорите му Ви удовлетворяват.
Какво трябва да попитате медицинската сестра на педиатъра?
Колко пациента обикновено преглежда педиатърът за един час?
Колко дълго чакат пациентите за преглед при лекаря?
Какво е работното му време?
Има ли определено време, в което може да се свържете с лекаря по телефона?
Ще има ли някой на разположение при спешен случай, през нощта или в извън работно време?
Какво би трябвало да попитате лекаря?
Майките и бащите имат стотици въпроси относно здравето и развитието на техните деца. Може да сте сигурни, че педиатрите са свикнали да отговарят на огромно количество въпроси и най-възхитителното е, че те споделят своите знания и опит за да помогнат на децата.
Когато говорите с Вашия лекар не се притеснявайте да му задавате въпроси. Педиатрите разбират, колко важно е за родителите здравето на децата им.
Ето някои от възможните въпроси, които бихте могли да зададете на Вашия лекар:
Кога е завършил медицинското си образование и приключил специализацията си по педиатрия?
Каква е квалификацията на помощния му персонал (медицински сестри и други)?
Какви са вижданията му по въпроси като кърмене и хранене с адаптирани млека?
Мненията варират в зависимост от педиатрите така, че може би ще е от полза да изберете педиатър, който споделя Вашите възгледи.
Какви са вижданията на лекаря за добре гледано бебе?
Отговорите на такъв вид въпроси биха могли да Ви подскажат дали философията Ви за отглеждане на детето кореспондира с тази на педиатъра.
Раждането на бебето може да бъде един от най-вълнуващите моменти във Вашия живот, но също така може да е и един от най-стресиращите. Изборът на добър педиатър, на когото вярвате и разчитате е стъпка в правилна посока за да имате едно здраво и щастливо бебе.
Източник: hapcheto.com