Сред младите майки, които са родили първото си дете, често ствават жертви на безпокойство, стрес и депресия. “Psychiatry” публикува в новия си брой данни за проведени наблюдения върху 325 жени, които към момента на изследването имат дете на възраст от 6 седмици до 6 месеца и които страдат от депресия, стрес или безпокойство. Повечето от тях смятат себе си за “ужасни майки” и са склонни почти да изпадат в паника при всеки детски вик.
Резултатите от изследването показват, че:
• при 45% от майките се наблюдава депресия.
• при 33% депресията е съчетана с безпокойство.
• 25% от жените често се намират в състояние на беспокойство.
• 21% от жените са преживели стрес без признаци за депресия.
Специалистите дават следните съвети на младите майки:
• Почивайте винаги когато е възможно.
• Занимавайте се с физически упражнения, като ангажирате и детето с това.
• Планирайте развлеченията си за свободното време.
• Търсете подкрепа от семейството и истинските си приятели.
• Търсете информация, която ще ви помогне да се избавите от всякакви тревоги, свързани с детето.
• Ходете на места, приятни и за вас и за детето.
• Вслушвайте се, макар и критично, в съветите, свързани с майчинството и общувайте повече с вашия партньор.
Източник: zdrave.bg
Безпомощното създание кара жената да се промени от раз. Светът започва да се върти около бебето до края на съществуването й.
Не бива да забравяме, че бременността и раждането изтощават организма, както и кърменето. Хормоналният дисбаланс също играе своята роля, защото в периода около раждането се разграждат женските полови хормони естроген и прогестерон. Резултат от този ендокринен процес е продължаващата със седмици родилна депресия, наречена „бебешка тъга”. По време на нея повечето жени дори не помислят за секс.
Как отново да събудим удоволствието?
Колкото по-скоро жената се адаптира към новата си роля на майка, толкова по-бързо се връщат и сексуалните и желания. Секс паузата трае от 3 месеца до година. В първото тримесечие новороденото се нуждае от цялата нежност и грижи на майката. Кърменето влияе на всички сетива, като от него някои жени получават дори оргазъм.
Наранените при раждането тъкани зарастват напълно едва след 6 месеца и чак тогава болката при половия акт намалява. Това е особено важно при родилите с цезарово сечение, където има бавно зарастращ и болезнен мускулен стрес. Вследствие на този следродилен процес за доста време съпругът отива на заден план.
Какво да направи мъжът?
На първо място да приеме новата си роля на родител и да не проявява ревност към новороденото. Не бива постоянно да настоява да прави секс, а да се отнася с разбиране и търпение към неразположението на любимата си. Трябва да създава у жената чувството, че въпреки промените от бременността и натрупаните, килограми, тя е невероятно привлекателна и обичта му към нея е още по-силна.
Рядък, но опасен случай: мъжът е присъствал на раждането и след това не изпитва сексуално влечение към партньорката си.
Как да постъпи жената?
Въпреки трудностите и липсата на време тя не бива да се отдава само на рожбата си. Малко егоизъм, милички - идете на козметик, на фризьор. Купете си нови рокли, бъдете секси не се отпускайте. Не се заобикаляйте единствено с майки. Ако можете да си го позволите, наемете детегледачка или оставете бебето на родителите си, за да излезете вечер с любимия си.
Освен половия акт има и други начини за доставяне на взаимно удоволствие, които изключват пенетрацията. Бъдете ласкава и любвеобилна, а ако сте с по-разкрепостени виждания за секса, приложете ги. Дори да се придържате към класическите представи, то вашата нежност може да има дори по-голямо въздействие от половия акт.
Източник: lekar.bg
Доказано е, че колкото по-малко любов изпитваме, толкова по-голям е рискът за здравето ни.
Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.
Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.
Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.
Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето… в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.
За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.
• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.
• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.
• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.
Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.
• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.
• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание “рисува”.
• Реалността “рисува”.
• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.
• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.
Източник: zdrave.bg
Специалисти от университета на Мелбърн са анализирали данните за здравословното състояние на 1046 жени, наблюдавани в продължение на 10 години.
Изследователите са установили, че онези от тях, които се хранят предимно с преработени и рафинирани продукти и богати на мазнини храни, по-често имат смущения в настроението и са по-склонни към депресия.
“Няма магическо хранене, но ако жените наблягат на плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни, нискомаслените млечни продукти и крехкото месо и включат преработените храни и сладките изкушения в графата “само понякога”, физическото и психическото им здраве значително ще се подобрят”, пишат авторите на изследването в сп. “American Journal of Psychiatry”. БТА
Според изследователи от Ню Йорк навременното лягане предпазва тийнейджърите от депресия и мисли за самоубийство.
Измежду 15 500-те изследвани младежи на възраст 12-18 години тези, които си лягали след полунощ, били изложени с 24 % повече на риска да развият депресия от онези, които се отправяли към леглата около 22:00.
Спящите по-малко от 5 часа на нощ младежи се намирали в категория, със 71 % по-застрашена от депресия от спящите по 8 часа подрастващи. Смята се, че около 80 000 деца и младежи във Великобритания изпадат в депресивни състояния. Един от 15, включени в изследването на учени от Медицинския център на Колумбийския университет в Ню Йорк имал признаци на депресия. Проучването се базира върху изследвания още от 90-те години на миналото столетие. Заедно с по-високия риск от подобни проблеми младите хора, чиито родители им разрешавали да остават будни до след полунощ, били с 20 % по-изложени на вероятността да развият мисли за самоубийство. Същата цифра нараства до 48 % при тийнейджърите, отделящи по-малко от пет часа за сън в сравнение с връстниците им, които спяли по осем и повече часа. Те били изложени с 65 % по-малко на вероятността да бъдат депресирани. Подобни опасности грозяли в по-голяма степен момичетата, по-големите подрастващи и сред онези от тях, имащи проблеми поради възприятието им за начина, по който родителите им се грижели за тях. Средно включените в изследването младежи спяли по 7 часа и 53 минути на нощ – по-малко от препоръчваните за възрастта им 9 часа сън. Ръководителят на изследването д-р Джеймс Генгуич заявява пред Би Би Си, че въпреки че е възможно младежите с депресия да се борят за сън, определеното от родителите им време за лягане, което попада в графата “риск от депресия” води до предположението, че недостатъчните часове за отдих влияят върху емоционалните мозъчни отговори и водят до настроения, които пречат на способността за справяне със стресовете на всекидневието. Те могат да повлияят преценката, концентрацията и контрола върху импулсивността при младежите.
Източник: hapcheto.com
Специалисти в областа твърдят,че различните заболявания с хроничен характер могат да променят характера на човека до неузнаваемост.
От заболяванията на бъбреците до неврозата има само крачка
Болестите на бъбреците обикновено предизвикват обща интоксикация на организма. Това води до отпадналост, понижена способност за концентрация, умора и нежелание за контактуване с околните. Болните трудно се съсредоточават и още по-трудно работят. Проявяват се трескави колебания в настроението, сълзливост. Изострянето на хроничните пиелонефрити и камъните в бъбреците създават още едно дисконфортно състояние - често посещаване на тоалетната, което създава води до обща невроза и дори зацикленост.
Бъдете деликатни с тези болни, защото у тях може да се развие, т.н. “невроза на пикочния мехур”, при която най-малката стресова ситуация води до постоянно ходене по малка нужда.
Страдащите от сърдечно-съдови заболявания не понасят самотата и се страхуват да шофират
Исхемичната болест на сърцето, хипертонията, астмата правят човека тревожен и мнителен. Често за хората, страдащи от тези заболявания, са характерни немотивирани изблици на гняв, завършващи със сълзи или слабост. Това има научно обяснение. Хипоксията на съдовете и тъканите на мозъка предизвиква тези резки промени в настроението. Хората стават по-обидчиви, трудно прощават чуждите грешки и имат повишени изсквания към заобикалящите ги. Възгледите за живота става по-песимистични.
Хората, преживели инфаркт, осъзнават, че са били на “косъм от смъртта”, и често стават суетни, трескаво активни. Залявят се за много неща едновременно, страхувайки се, че няма да успеят да ги завършат т.е. бързат да живеят. Появява се и ненатрапчив страх от смъртта, например страх от шофиране или дори от секс. Мъжете понасят по-тежко това състояние. Специалистите смятат, че около 40% от тях след прекаран инфаркт на миокарда се нуждаят от наблюдение от клиничен психолог.
Проблемите с кожата правят хората злопаметни, а с черния дроб - обидчиви
Страдащите от хронични кожни заболявания от типа на псориазис или дерматити в периода на изостряне на болестта изпадат в депресия с оттенък на стеснителност. Те болезнено възприемат вниманието към тяхната външност и затова не искат да се срещат с хора.
Те става по-подозрителни, не понасят критика. Смятат, че останалите ги възприемат като заразни и отвратителни и затова у тях често се появява мнителност и злопаметност.
При язва на стомаха или други проблеми с храносмилането болните стават много мнителни и придирчиви. Лесно се дразнят от дреболии, склонни са да изпадат в депресия. Те не се страхуват от смъртта, но се страхуват от болката. Обиждат се много лесно, ако близките не се отнесат сериозно към тяхното и най-малко оплакване.
Болният черен дроб прави човека наистина жлъчен. Болните не само стават обидчиви, но и агресивни - стремят се да обиждат другите, а разкаянието преминава под формата на нови претенции и обиди. Тяхната депресия има характер на озлобеност към всичко заобикалящо ги.
Източник: zdrave.bg
Хроничният стрес особено при негативно настроените хора повишава риска от инсулинорезистентност, която предшества развитието на захарен диабет от втори тип.
Продължителният стрес влияе отрицателно и на психиката, като влошава паметта и способността за концентрация, създава предпоставки за депресия, тревожност, раздразнение.
“Стресът в много от случаите може да бъде победен с вродените защитни механизми, тъй като от гледна точка на физиологията отпускането е обратната страна на напрежението”, смятат специалисти от Университетската болница в Бостън, щата Масачузетс, цитирани от Би Би Си.
Пълното отпускане се характеризира с:
• намаляване на интензивността на обмяната на веществата и артериалното налягане,
• забавяне на дишането и сърцебиенето,
• отпускане на мускулите.
Това може да се постигне по различни начини, като специалистите препоръчват да се прилага следния метод:
- Изберете си определена дума, звук, кратка фраза или молитва, натоварена с положително усещане.
- Седнете удобно и затворете очи – най-добре на тихо място.
- Постарайте се постепенно да отпуснете всички мускули на тялото, като започнете с краката и завършите с шията.
- Дишайте спокойно и естествено. При всяко издишване повтаряйте избраната дума или фраза.
- Постарайте се да постигнете състояние на пълна пасивност. Ако в съзнанието ви възникнат някакви мисли, опитайте се да ги пропъдите и отново си повтаряйте избраната дума/фраза.
- Упражнявайте това по 10-20 минути дневно.
- След приключването на упражнението, останете в състояние на покой поне още минута. Позволете на мислите постепенно да се върнат в съзнанието ви.
- Изпълнявайте упражнението веднъж или два пъти дневно – за предпочитане преди закуска или вечеря.
Източник: zdrave.bg
Отново нашият биологичен часовник показва проблем с адаптирането към промяната. В медицината вече дори има специален термин за подобно състояние – десинхроноза (или нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник). А като добавим и проблемите с имунитета, застудяващото се есенно време и накрая лошото настроение заради идващата зима…
И все пак как да помогнем на своя вътрешен часовник да се пригоди по-лесно и бързо към промяната?
Биологическият часовник е инертен – при повечето хора в продължение на цели 10-14 дни след връщането на стрелките имунната система остава уязвима. Това провокира изостряне на хроничните заболявания (астма, хипертония, язва, ендокринни проблеми). Освен това през този период нервите са особено “опънати”, т.е. по-чувствителни към стрес и неприятни изживявания. Промяната на часовото време на нашето психологическо състояние: бързо се уморяваме, не ни се работи, настроението ни е лошо.
Раздразнението и безсънието са типични спътници на десинхронозата. Към стреса, предизвикан от нарушените биоритми, се добавя и сезонната депресия от недостига на светлина. Особено страдат от есенната десинхроноза хората, които са по-чувствителни към метеорологичните условия. В резултат на прехода към зимното масово време тази тяхна чувствителност се повишава около 3 пъти.
Как да се справим с всички тези проблеми. Вярваме, че съветите, които ви предлагаме, са елементарни, но много ефективни.
1. Спете повече
В периода на адаптация към новото часово време си отделете 2 допълнителни часа за сън. Качественият сън помага в борбата с метеорологичната чувствителност.
2. Намалете оборотите
Постарайте се да не се претоварвате – тябото и без това трудно се справя със ситуацията.
3. Спортувайте
Спортните занимания са много полезни в този момент - организмът изработва ендорфини, които притежават способността да намаляват болката, да повишават скоростта на адаптация към натоварването. Освен това те влияят положително и на емоционалното състояние.
4. Яжте за настроение
Оптималният режим на хранене е близък до средиземноморската диета - богата на зеленчуци, плодове, морски дарове и зехтин. Тя помага за укрепването на имунитета, подобряването на съня и увеличаването на работоспособността.
5. Пийте витамини
Витамините А, С, Е, В6 повишават съпротивителните сили на тялото към вирусните и бактериални инфекции. Витамин С помага и в борбата със стреса, предизвикан от нарушените биоритми.
Знаете ли още, че:
• връщането на стрелките с един час назад предизвиква безсъние, хронично недоспиване и понижаване на работоспособността средно с 10%
• през първата седмица от новото часово време броят на сигналите в бърза помощ се увеличава с 12%, броят на самоубийствата - с 6%, а броят на нещастните случай – с 1/3.
• всеки пети човек закъснява за някъде.
Източник: zdrave.bg
1. Банан
Тези плодове съдържат много алкалоида харман, който предизвиква състояние на еуфория – изпитва се щастие, възторг.
Бананите са подходяща храна при хронична умора.
2. Шоколад
Шоколадът държи първенство сред продуктите със свойства да неутрализират депресивните състояния и да повишават благоразположението на духа. В зърната на какаото се съдържа веществото фенилетиламин, което стимулира отделянето на ендорфини - хормоните на щастието.
В шоколада освен това има много магнезий, който е със свойството да прави нервната система по-устойчива. Особено препоръчително е да се хапне шоколад при лошо настроение и стрес. Продуктът има положителен ефект дните непосредствено преди и по време на менструация.
Натуралният шоколад е по-полезен от млечния.
3. Сирене
Твърдото сирене съдържа аминокиселините – тиамин, триктамин, фенилетиламин. Експертите сочат сиренето рокфор като най-подходящо за повдигане на духа. Естествено, всяко друго сирене също може да ви доведе до усмивка.
4. Овесени ядки
В тях се съдържа тиамин, а него наричат “витамин на оптимизма”. Намира се и магнезий. Ето защо закуската с овесени ядки може да даде положителен заряд за целия ден.
5. Сьомга
Витамин D и омега-3 мастните киселини са антиподи на стреса. Съдържат се в такова количество в този вид риба, че няма да са ви необходими други продукти-антидепресанти за денонощието.
Позволете си я особено на вечеря…
6. Чили
Люто, но повишава тонуса. Важното е, че подтиска болковите усещания, ако има такива. Дължи се на веществото капсадин, което съдържа подправката. Освен това като ви загори в устата едва ли ще имате възможност да мислите колко сте депресирани.
7. Слънчогледови семки
Богати са на влакнини и фолиева киселина. Влакнините се грижат за тонуса на храносмилателната система, от тук физически се чувстваме по-добре. На фолиевата киселина се предписват свойства да запазва организма млад и да поддържа нервната система.
А и хапването на семки като че ли прогонва неприятните мисли.
Източник: puls.bg
Двойки смятат, че това да спят заедно е израз на емоционална близост, но всъщност с това те си правят лоша услуга – да спиш с друг човек в леглото е вредно за съня, а и за отношенията между партньорите изобщо, твърдят британски учени.
Според тях, навикът двойката да споделя едно и също легло по-често е причина за кавги и разногласия – например заради хъркането, издърпването на завивките или сблъсъка на телата едно в друго през нощта.
Проведената от британските психолози анкета показва, че 2/3 от двойките, които спят заедно, са по-скоро недоволни от този факт.
“Исторически погледнато мъжът и жената са спали на различни места. Съвременната традиция да се спи в едно легло е станала популярна след идването на индустриалната революция, когато хората са започнали да се преселват в градовете - в малки апартаменти с ограничена жилищна площ”, обясняват резултатите от изследването неговите автори. Те напомнят също така, че лошият сън е потенциална причина за появата на депресия, сърдечни заболявания, инсулти, нарушения в работата на белите дробове, пътно-транспортни произшествия и развод.
“За съжаление качественият сън продължава да се игнорира от мнозина като важна част от здравословния начин на живот”, обобщават психолозите, цитирани от Би Би Си.
Източник: zdrave.bg