Развитие на усещането за допир
Точно преди 8-мата седмица от бременността ембрионът започва за пръв път да развива чувство за допир. Първите части от тялото му, които усещат допир, са тези, които са най-чувствителни при възрастните. Започва се от бузките и бързо се разпространява до гениталната област (10 г.с.), дланите (11 г.с.) и стъпалата на крачетата (12 г.с.). До 17 г.с. коремчето и дупето също са чувствителни. Вашето бебе може да експериментира с това ново за него усещане като докосва лицето си, смуче палеца си или като докосва други части от тялото, за да усети как се движат.
До 32 г.с. вече почти всяка част от тялото на ембриона е чувствителна към топлина, студ, натиск и болка.
Развитие на усещането за вкус
Между 13 и 15 г.с. усещанията на ембриона за вкус вече са като на възрастен човек и околоплодните води могат да имат остър аромат на къри, чили, чесън, лук или други силни вкусове, включени в храната на мама. Проучванията показват, че ембрионът поглъща по-интензивно, когато е заобиколен от сладки вкусове и по-малко, когато е заобиколен от горчиви или кисели вкусове.
През последния триместър ембрионът поглъща до литър околоплодна течност на ден, което може да послужи като вкусов мост към майчиното мляко, което също съдържа вкусове от храната на мама.
При раждането си бебетата вече имат силно развито чувство за вкус, новородените могат да различават вкусове и да демонстрират определени вкусови предпочитания. Дори преждевременно родените бебета преди 33 г.с. смучат подсладен биберон по-охотно отколкото просто гумен.
Развитие на усещането за мирис
Носът на ембрииона се развива между 11 и 15 г.с. До скоро учените не вярваха, че ембрионите могат да имат каквото и да е чувство за мирис, тъй като се смяташе, че мирисът може да се усети само чрез въздуха и дишането. Последните проучвания обаче отвориха нов свят на възможности.
Носовата система се състои от най-малко 4 подсистеми и понастоящем се смята, че околоплодната течност преминавайки през устната и носна кухина на бебето дразни сетивата.
Изследванията показват, че новородените бебета са привлечени от мириса на майчиното мляко, независимо, че не го познават. Учените смятат, че това може да се дължи на някакви подсещащи знаци, които те са научили още преди раждането.
Развитие на слуха
Матката не е тихо място. Чува се кръвта, която се движи шумно по кръвоносните съдове на майката, бълбукането и къркоренето от стомаха и вътрешностите, както и звукът на майчиния глас и гласовете околните.
Ушите на бебето започват да се оформят около 8 г.с. и са структурно завършени около 24 г.с. Но още около 18 седмица костите на вътрешното ухо, както и нервните окончания на мозъка са достатъчно развити, за да чуе бебето биенето на сърцето на майка си и кръвта, която се движи по пъпната връв. То дори може да се стряска от силни шумове! През остатъка от бременността шумът служи като главен информационен канал за него.
До 25 г.с бебето вече чува гласа на майка си, както и този на таткото и още през 27 г.с. може да ги разпознава. Звуците често са приглушени и неясни, тъй като ушите все още са покрити с верникс (плътно мазно покритие, което предпазва кожата на бебето от изсушаващото действие околоплодната течност).
Движенията и позицията на ембриона могат да се променят в отговор на достигащите шумове. Много бременни майки усещат внезапно движение или ритниче точно след като се затвори с трясък някоя врата или избръмчи силно ауспухът на кола. Често пъти пулсът на бебето се забавя докато майката говори, което предполага, че то не само го чува и разпознава, а че също се и успокоява от него.
Развитие на зрението
Зрението се развива последно от 5-те сетива. Клепачите на бебето остават затворени до 26 г.с., за да могат да се развият напълно ретините на очите. Около 26 г.с. очите се отварят и дори започват да мигат! При раждането си бебето вижда отлично на разстояние от 20 до 30 см.
Веднага след като очите на близнаците се отворят в утробата на майката те нямат никакви проблеми да се намират един друг, да се докосват по лицата или да си държат ръцете.
Матката не е напълно тъмно място, точно както не е и тихо. Още от 18 г.с., когато очите са затворени, ретините на бебето могат да регистрират малки количества светлина, проникващи през тъканите на майката, когато е на открито под яркото слънце или изложена на силна светлина. До 33 г.с. зениците на окото вече могат да регистрират светлина и да се свиват и разширяват, позволявайки на бебето да вижда неясни образи. Проучвания показват, че при насочване на ярка светлина към корема на майка, бременна в 37 г.с., пулсът на бебето се учестява или бебето се обръща към светлината. (Забележка: излагането на ембрион или преждевременно родено бебе на ярка светлина преди да е готово може да повреди очите му).
Източник: bg-mamma.com
Едни ще кажат, че само майката може да успее в това отговорно начинание. Според други никой не се е родил родител и ако се наложи, всеки татко ще овладее до съвършенство сменянето на пелените и пеенето на приспивни песни. Колкото и еманципирано и модерно да е обществото ни, стереотипите трудно се променят - отглеждането на децата е работа на жената, а мъжът има задължението да изхранва семейството.
Татко в майчинство
Последни проучвания доказват, че все повече млади татковци се решават да заменят кариерата с отглеждането на децата си. Мъжете откриват, че да си добър баща и съпруг, означава не само да носиш пари вкъщи, а да прекарваш повече време със семейството си, да поемаш част от домакинската работа и да не делиш семейните задължения на “мъжки” и “женски”. Напоследък се увеличава броят на татковците, които определят бащинството като едно от най-големите постижения в живота си.
Няколко млади бащи развенчават съществуващите митове за това какво трябва да е поведението им в семейството. Иван, 28 год.: “Защо хората си мислят, че единствено майката трябва да поеме отглеждането на детето. Вярно е, че бъдещите майки носят бебето в утробата си, чувстват всяко негово движение, изтърпяват родилните мъки, за да му дадат живот. През това време ние можем само да ги подкрепяме и обичаме. Но след като бебето се роди, можем да отменяме нашите половинки в грижите за малкото.”
Млади майки, спомнете си първия път, когато гушнахте бебето си. Нямахте ли чувството, че ще го изпуснете или че то ще се счупи в ръцете ви. Не смеехте да го оставите само в стаята му и дори за миг не го изпускахте от поглед. А каква беше борбата, когато за първи път сменяхте пелените му? В началото всичко беше много трудно, но с времето се научихте. Нима имахте друг избор?! Бащите обикновено остават встрани от грижите за детето. Ако обаче имаха възможност да прекарват толкова време, колкото и вие с бебето, щяха не по-лошо от вас да се справят с отглеждането.
Нескопосаните бащи
Павел, 34 год.: “Много майки са на мнение, че бащите са безотговорни и нескопосани. Подхвърлят малкото дете във въздуха, смеят се на белите му, вместо да му направят забележка, и винаги точно преди лягане се гъделичкат и си играят с него. Колко са глупави! Истината е, че понякога просто искаме да изглеждаме тъпи в очите на жените си. Много от нас не са готови да излязат в бащинство вместо партньорките си и действително смятат, че отглеждането на детето е предимно женска работа.”
Мултифункционални мъже - възможно ли е?
Това може би е една от най-горещо обсъжданите теми сред мъжете и жените и най-вече сред родителите. Жена във форума започва дискусия на тема “Защо мъжете не могат вършат по 100 неща едновременно?” Тя получава много отговори, и то най-вече от обидени мъже. “Можем да вършим не по 100, а дори по 1000 неща едновременно, но истината е, че предпочитаме вие, майките, да го правите.”
Жените и особено майките са богини в изпълняването на безброй задачи едновременно - успокояват плачещото бебе, докато приготвят закуската за по-голямата дъщеря, а през това време вадят чиниите от миялната машина. Кой мъж ще си усложни така живота? Бащи, най-добре е да играете ролята на домашния глупак и да се преструвате, че сте неспособни да съвместявате по няколко задачи едновременно. Често срещано е майка да види бащата на детето си в кръчмата в събота вечер. Любимият държи плик чипс в едната си ръка, бира в другата, смее се и се шегува, докато гледа мача и обсъжда какво се случва по терена. Не може да се отречете, че стига да поиска, и мъжът може да действа на няколко фронта едновременно.
Да стана ли баща?
Има мъже, които имат друг проблем. Те в никакъв случай, при никакви обстоятелства не искат да станат бащи. За тях по-важна е кариерата, повишението, по-високата заплата и положението в обществото. Това са егоисти, за които желанието на половинката им да има дете е без значение. Те затварят очите на жената на живота си със скъпо бижу или парфюм, обещават й, че все още не са готови за такава голяма промяна и я молят да изчака още една година. “Скъпа, не прочете ли вчера във вестника за онзи ирландец, който станал баща на 75 години?” Тази порода мъже не отчитат факта, че всяка жена мечтае да стане майка, но това едва ли може да се случи, когато тя е на 50.
За радост на женската половина от света има и много мъже, чиято фикс идея е да станат бащи. Обикновено това са хора, които не са имали истинско семейство, които копнеят не за едно, а поне за две деца. Такива мъже мечтаят да къпят, да обличат и да приспиват бебето. Те се включват усилено в домашната работа още преди да са станали бащи. За тях е удоволствие на приготвят вечерята, да измият чиниите и да пуснат прахосмукачката, защото така се грижат за своя дом, а той е тяхната крепост. Мариан, 35 год.: “Очаквам с нетърпение раждането на детето си. Ще помагам с всички сили на съпругата си в отглеждането на детето. Дължа това на най-любимите си хора. Да си глава на семейство не означава всяка вечер да пиеш бира с приятели, а да помагаш и да си близо до съпругата си винаги когато тя има нужда от теб.”
Какъвто и да е вашият партньор, от вас зависи дали ще ви помага в грижите за бебето. Подходете с разбиране и не се опитвайте да се налагате. Насила хубост не става! Разговаряйте и споделяйте с него затрудненията си и ще видите как сам ще иска да ви помага и отменя.
Източник: bg-mamma.com
Любовен монолог.
Всяка сутрин събуждате бебето с думите: “Добро утро, миличко!” След това сигурно започвате да му обяснявате каква ще е програмата сутринта. Обръщате се към него по име и често вмъквате обръщенията “любимичко”, “слънчице”… То наистина още не разбира смисъла на думите, но това е единственият начин да го запознавате с майчиния език. Добре е да знаете, че бебето се чувства блажено сред ритъма и мелодията на изреченията, които чува. Не се притеснявайте от монолога си. Не се обвинявайте, че сте някаква глупава бъбривка, която забравя, че бебето й още не е усвоило езика, на който тя му говори. Запомнете, че е твърде важно да отправяте думи и изречения към съкровището си. Споделяйте с него свои радости, разочарования, съмнения… Обяснете му например, че вечерта сте били много уморени с таткото и не сте успели да приберете масата след вечерята. Успокойте го, че ще се заемете с това, но скоро отново ще сте до него. С нежния си глас ще му подскажете, че мама няма да го изостави.
Милувки, целувки… и малки паузи.
Можете ли да се въздържате от спонтанните целувки на пухкавите бебешки крачета? Вашето дете сияе от радост. Тези моменти обаче явно не могат да продължават до безкрай. Изведнъж бебето се изпъва, обръща се настрани, намръщва лицето си и без думи ви показва, че е отегчено от ласките. Вие добре го разбирате и бързо превключвате към други действия. Именно така то се убеждава, че се отнасяте с разбиране към желанията му. Много ситуации като тази помагат да се формира голямото умение да се съобразяваш с потребностите на другите.
То не е аксесоар. Понякога изпитвате угризения, че къде ли не влачите бебето със себе си. Трябва да купите хляб - вземате го до магазина. Обикновено ви се налага да съчетавате всекидневното пазаруване с разходката до парка. Спокойно, не се притеснявайте! Бебето ви харесва разнообразието. Чрез него то опознава света и разбира колко той е интересен и многолик.
А и малките деца нямат изявена дългосрочна памет. Те не запомнят как изглежда кутията с прясно мляко в хладилника. Затова с интерес оглеждат щанда с млечните продукти в магазина и пъстротата привлича вниманието им…
Опити безкрай.
Детето ви има любими занимания - да шари с поглед из стаята, да посяга към предмети, да ги пипа, а след това и да ги хвърля на пода… Удоволствие му доставя и да бутне чашата, след това да гледа как водата се разлива по масата. То има огромна нужда от свобода и пространство, за да проучва същността на нещата. Затова и кутията от обувки, която може да се отваря и затваря, е доста по-занимателна от шареното музикално влакче. На детето му доставя голямо удоволствие да хваща предмети, които не са неговите играчки, но и не са опасни. Макар че все още не може да ви помага, то се ослушва и се мъчи да разбере кое къде се поставя и как се назовават различните вещи. Сигурно ще се изненадате, ако един ден малкото ви съкровище ви подаде капака на тенджерата, която вие се каните да сложите на котлона…
Най-сигурно е при мама и при татко.
Ритуалите - сутрешно гушкане, смяна на пелените, кърмене, разходка… Шумовете - от радиото или уредбата, миризмите, докато готвите обяда. Следобедният сън. Вечер връщането на татко от работа. Къпането във ваничката, приспивната песничка… Ритъмът на всекидневието дава сигурност на бебето ви. Светът, в който то живее, е постоянен, предсказуем и стабилен. То усеща, че е защитено, а това наистина е прекрасно чувство!
Уча се да пазя равновесие.
От бебето се изисква тежък труд, за да успее да държи тялото си стабилно, без да се клатушка. Най-малко една година то трябва да се упражнява, едва след това може да се опита да направи първите си крачки. Без дори да съзнавате, още от раждането вие му помагате да балансира - когато го носите, то усеща ритъма на крачките ви и така се стимулира органът на равновесието във вътрешното му ухо. Същият ефект се получава и при возенето в количката. Добре е с нея да преминавате през различни терени - чакъл, трева, тротоар. Разнообразието е чудесен стимулатор на чувството за равновесие!
Ще се справя и само.
Не се притеснявайте, ако понякога не успявате веднага да откликвате на плача на бебето. Вярвайте, че има полза и от малкото ви забавяне. Така детето ще се помъчи само да отстрани дразнителя си. Може например да открие успокоението чрез палеца си или пък да се намести по-удобно в креватчето, за да не му убива пелената. Тези усилия ще му създадат усещането, че не е напълно безпомощно!
Тялото ми - това съм аз!
Бебето ви неуморно се мъчи да хване крачето си. Най-после докопва палеца и го вкарва в устата си. Смуче го доволно. Какви изводи може да си направи от това постижение? Устата съм аз, палецът на крака пак съм аз - ето как за него кръгът на тялото се затваря. То се радва на откритието си и го практикува с удоволствие, когато мама е изморена и не може непрекъснато да го носи на ръце.
Сложете бебето на постелка и легнете до него. Така ще му осигурявате не по-малко близост, отколкото при носенето, но ще си починете. Нали не сте перпетум мобиле?!
С мама е толкова забавно!
Криеницата е любима игра - скривате лицето си с ръце или с пердето, извиквате “Ку-ку” и изведнъж се показвате: “Ето-о-о!”. Най-късно след 8-ия месец детето се пленява от тази игра. В началото може да е леко объркано от “изчезването” ви, но бързо долавя същността на криенето. А то тренира различни умения - размяна на емоции, съобразителност, напрежение и облекчение. Умилително е как малката уста се мъчи да отговори с “ето-о-о”. Каква радост за бебето е да открие, че го разбирате!
Източник: bg-mamma.com
Бъдещото развитие на човек е в пряка зависимост от това колко килограма тежи при раждането си. Неприятностите се гарантирани за децата, които в момента на своето раждане са тежали по-малко от 2,5 кг. Този парадоксален извод направиха изследователи от университета на щата Мичиган, САЩ.
Според тях децата, родени с ниско тегло имат с 30% по-малки шансове за отлично здраве през детството, като в повечето случаи този проблем се задълбочава с времето. Така този процент при тях в зряла възраст се увеличава до 70.
В началните класове такива деца се справят често лошо по математика, четене и други основни предмети.
Според направената от американските специалисти статистика, хората, родени с ниско тегло имат и по-малък шанс за успех в професията и като правило са с по-ниски доходи - с около 10% в сравнение с останалите им връстници на 25-годишна възраст. На 35 години тази разлика се увеличава до 15,6%, а на 37-56 годишна възраст – до 22%.
Част от обяснението на този парадокс според учените е в това, че бебетата с тегло под нормата са появяват на бял свят най-често в бедни семейства: “Това се отразява не само на здравето на детето (тези семейства често нямат добри медицински застраховки, рядко посещават лекари), но и върху неговото хранене, образование и развитие.
Източник: zdrave.bg
Раждането на първото дете в семейството рядко се планира. Често то се появява в съответния срок след сватбата или просто бременността става причина за юридическото оформяне на отношенията. Второто дете, по правило, не е случайност за родителите. Неговото появяване у много двойки е в зависимост от подобряване на битовите условия, завършване на образованието, постигане на материално благосъстояние или напредване в кариерата. Много родители, обаче, не се замислят дали братчето или сестричката са готови да се разделят с положението на най-привилегирования член на семейството.
Най-често търсят консултация с детски психолог родители, при които разликата във възрастта на децата им не превишава 2-3 години. Те се оплакват, че по-голямото дете се отнася крайно отрицателно към появата на малкото същество. Това то изразява чрез явна агресия по отношение на новороденото, нежелание за примиряване със съществуването му, още повече, че в този момент родителите му отделят повече внимание и грижи. Като резултат – у голямото дете лесно възниква истерия, упорство, негативизъм, понякога затваряне в себе си. На него започва да му се струва, че никой не го обича.
Поведението на по-голямото дете може рязко да се промени и в друга посока. Дете, което може да се храни самостоятелно, да ходи на гърне, изведнъж започва да си смуче пръстите, да се напикава в гащите, често плаче и иска да го хранят.
Тези явления се обясняват с това, че до 3-годишна възраст децата са много тясно свързани с майката. Раздялата в този момент предизвиква у тях силен стрес и поражда различни страхове. Когато мама отиде в родилния дом, в най-добрия случай отсъства 4-5 дни. Детето преживява остро нейното отсъствие, бои се, че тя няма да се върне. През това време никой не може да я замени, в това число нито бабата или бавачка, колкото и да са добри. Детето е с понижено настроение и спи лошо. Тревогата от тези дни може да бъде забелязана в рисунките му, където в тези моменти преобладават хладните и мрачни тонове.
Когато мама най-после се появява, тя вече не му принадлежи безрезервно. Тя вече дели вниманието и грижите си между двете деца. Това предизвиква остро чувство на ревност у по-голямото дете. Родителите, по принцип, разбират причината за тези чувства, но са в пълно неведение какво да правят в тези случаи.
Нека средството за овладяване на ситуацията да бъде вашето знание и разбиране на случващото се – това ще осмисли постъпките ви и ще придаде увереност за правилността на действията ви.
И така – има периоди в живота на детето, когато то е най-уязвимо в това отношение. Децата до 3-годишна възраст, например, особено остро усещат връзката си с майката. В този период детето се нуждае от подкрепа, ласки и грижи. Може без преувеличение да се каже, че родителите за него са всичко, целия свят.
След третата година детето вече започва да вижда себе си като отделен човек от окръжаващия го свят. Най-характерният признак за това е местоимението “Аз” в речника на детето. Задачата на възрастните в този период е да укрепят вярата на детето в себе си и да не подтискат стремежа му към самостоятелност. Не го отпъждайте, когато то неумело се опитва да ви помогне да измиете чиниите или да избършете пода.
Ако в този период родителите се окажат на висота, то след 2-3 години детето вече няма да е толкова зависимо - преди всичко от майка си - и ще е много по-добре подготвено за появата на братче или сестриче. Интересите му вече няма да се ограничават само с дома – то ще има приятели, с които ще играе навън или ще се подготвя за училище.
Така стигаме до най-главното: каква е оптималната разлика между децата. Тази разлика включва в себе си периода на младенчеството, ранна детска възраст, предучилищна възраст и училищна. Разликата от 5-6 години е оптималната за поява на второто дете в семейството. В тази възраст детето е вече в училищна възраст, разбира добре всичко, може да бъде подготвено предварително за появата на братчето или сестричката.
Установено е, че при разлика от 5-6 години у децата в семейството, много по-малко възникват конфликти на интересите. На едното дете му е нужна майчината гръд, а на другото вече – игра с татко на футбол или ако е момиче – само започва да си играе на майка, да храни куклата си, да я къпе и облича. За по-голямото дете се появява нова роля – то вече не е само син или дъщеря, внук или внучка, а също брат или сестра.
Докато майката е заета с новороденото, бащата може да играе важна роля за първото дете – да пазаруват заедно, да се съветва с него. Така съпричастността към семейните ангажименти ще накара по-голямото дете да се почувства по-важно и по този начин по-лесно да се примири с появата на бебето.
Разбира се, да твърдим че разликата във възрастта, за която говорим, сама по себе си е предпоставка за семейна идилия, не е правилно. Децата в семейството винаги са съперници. В началото те се борят за родителската любов, а когато пораснат и станат пълноправни членове на обществото – за обществено признание. Ревността и съперничеството за родителската любов не могат да изчезнат съвсем – това би противоречило на човешката природа. Но негативните последици, при разлика от 5-6 години, ще бъдат сведени до минимум.
В заключение да кажем, че ако вече в семейството ви има деца с малка разлика във възрастта и в тази връзка имате куп проблеми, не се отчайвайте – има способи, с помощта на които може да понижите напрежението. Преди всичко, майката не трябва да се притеснява да говори на първото дете за своята любов, да го дарява с ласки и да му говори с нежен глас. Не очаквайте, че изведнъж ще се справите с мъчителната ситуация и проявете търпение и последователност.
Вашето дете не е демон. Не е и ангел. То просто страда по загубената еднолична позиция в семейството.
Източник: zdrave.bg
В този период има безброй интересни неща и толкова много “премиери” – първа усмивка, първо гукане, първо зъбче… Дали бебето ще запази спомени от това време?Дали родителите могат да помогнат на малчугана да съхрани задълго приятните емоции в паметта си?
От каква възраст се трупа “архивът”
Студен душ! Колкото и да се стараете, когато детето ви порасне, то няма да си спомня какво му се е случвало през първите три години от живота. Въпреки че до тази възраст е преживяло безброй нови неща, колкото никога по-късно няма да преживее.
Пръв Зигмунд Фройд описва феномена “детско забравяне”. След него много учени се мъчат да разгадаят защо паметта не запечатва случващото се в най-ранния период. Съвременната наука установява, че за да може да се запази спомен за определено събитие, нужно е да има съвпадение на три фактора.
Език. Паметта за личните преживявания започва да действа чак след овладяването на майчиния език. Ако в детството те не могат да се опишат с думи, за тях не остава спомен в паметта на възрастните.
Зрелост на мозъка. Мозъкът на малкото дете е много по-незрял в сравнение с мозъка на възрастните. Едва през пубертета мрежата от нервни клетки е достатъчно добре развита, за да има оптимални условия за съхраняване на спомените. При бебетата и малките деца паметта функционира по елементарен механизъм. Тя се оформя като комплексна система с течение на времето. В началото бебето си спомня само рефлекторни процеси, например, за да се нахрани, когато го сложат на гърдата, трябва да суче. По-късно то си спомня кой е дядо и че рамката на креватчето е твърда и крачето може да го заболи, ако я ритне по-силно. След тригодишна възраст мозъкът на детето вече дотолкова е развит, че позволява паметта да започне да трупа “архив” за лични преживявания (т.нар. автобиографична памет).
Развитие на Аза. Децата развиват представата за себе си между 2- и 3-годишна възраст. През този период те се приспособяват към живота на близките си и постепенно започват да разбират какво означават понятията вчера, днес и утре. Преди да са си изяснили какво е минало, настояще и бъдеще, те не могат да съхраняват спомени.
Паметта функционира едва когато са налице изброените три фактора. Това става след третата година и повечето учени се отнасят с резерви към спомените отпреди тази възраст. Обикновено децата възстановяват някое преживяване от разказите на мама и татко, а не от собствената си памет.
Никой не може да каже какво ще си спомня детето, когато порасне. Може би малкото момче ще разказва как е придружавало татко до гарата, когато са посрещали мама от командировка. А малката госпожица сигурно задълго ще пази в съзнанието си украсата вкъщи по случай 3-ия й рожден ден. Спомените от детството зависят от това, доколко силно преживяното е докоснало детето, без значение дали става въпрос за радостно, или за тъжно събитие.
Особено ярки са спомените, свързани с миризми и вкусови усещания. Паметта за миризмите е първична, тя е осигурявала оцеляването на видовете при развитието на живите организми.
Обикновено се съхранява някаква мозайка от отделни картини, без те да имат особена логика помежду си. Дори обаче да не се запечатват конкретни събития, всеки човек носи в съзнанието си чувството за това дали като дете е бил обичан, обграден ли е бил с грижи и внимание, или не.
Трудно е да се отговори на този въпрос. Знае се, че всички преживявания се съхраняват в мозъка, но не за всички тях могат да се извикат спомените. Много се загубват завинаги, други “възкръсват” от време на време. Достатъчно е да се появи някаква позната миризма, глас или улица, за да изникне определена, останала далеч в миналото случка.
Обикновено човек се старае да обърне гръб на травмиращи ситуации – услужлив механизъм на мозъка, който помага да се запази душевното равновесие, макар че често това е само привидно.
Хубавите спомени от детството са подаръци за цял живот. Когато се съживяват, те подобряват настроението подобно на парчето шоколад. Когато изплуват в съзнанието, в кръвта се отделят ендорфини, които стимулират имунната система и повишават тонуса.
Спомените за миналото формират голяма част от личността. Съхранените хубави и лоши преживявания, положителни и отрицателни емоции правят хората уникални, обясняват характера и чувствителността им.
За съжаление това не е толкова просто. Мама и татко могат да научат детето на много неща – да се храни с вилица и нож, да се облича само, да мие зъбите си след всяко хранене… но не могат да му внушат какво трябва да си спомня, когато порасне. Въпреки това могат да повлияят върху натрупването на невидимото “съкровище”. Когато често напомнят някакво хубаво преживяване или с любима мелодия свързват празник, който детето особено е харесало…
Насочвайте спомените към онова, което е близко до детето и го вълнува. Малките харесват вниманието да е към неща, които имат особено значение за тях (те често не съвпадат с предпочитанията на родителите). Иначе мама и татко добре знаят кое носи радост на малчугана – да рисува по стените, да цопва в локвите, да се катери нависоко… Ако търпението и нервите ви позволяват, помагайте на детето да изпълнява желанията си.
Отново и отново повтаряйте с детето. Децата могат до припадък да повтарят нещо, което им харесва. Обикновено за възрастните това упражнение е досадно. Преодолейте досадата и влизайте в играта като равноправен участник. Познатите, повтаряни събития по-бързо и трайно се запечатват в паметта, а мимолетните излитат без следа.
Обсъждайте преживяното. Вечер преди лягане правете “преговор” на най-интересното от деня. Анализирането на събитията ще помогне те по-лесно да се запазят в паметта. А и по време на сън преживяното се осмисля още веднъж и шансовете да се запомни се увеличават.
Стимулирайте движението. Може да звучи банално, но е доказано ефективно. Разходката или карането на колело допринасят за повишеното отделяне на ендорфини. Те пък помагат хубавите преживявания да се видят в още по-ярка светлина и да се възприемат особено емоционално. В резултат на това те се запечатват в детската памет по-лесно.
Важно е да се знае – това, че не виждате зъбките на бебето, не значи, че тях изобщо ги няма. Зъбките на детето ви всъщност започват да се оформят през втория триместър на бременността ви.
При самото раждане бебето има около 20 млечни зъбчета, някои от които са напълно оформени и развити в челюстта. Почистването на бебешките венци с влажна кърпа след всяко хранене може да предотврати натупването на вредни бактерии. Веднъж появят ли се няколко млечни зъбчета, вече може да ги почиствате в края на деня с мека детска четка за зъби или марля. Дори и бебетата може да имат проблеми със здравината на зъбките си, ако родителите им не въведат навреме правилни хранителни навици. Например позволението бебето да заспи с биберона на шишето в уста вероятно е удобно за момента, но в дългосрочен план може да увреди бебешките зъби. Когато подсладителите от сока или захарта от млякото останат в контакт с бебешките зъби твърде дълго, те може да унищожат или в най-добрия случай да увредят емайла на зъбките. Резултатът е ронливи или обезцветени предни зъби. Затова е добре бебето да има установени навици за приемане на течности в определено време от деня, а не да е постоянно с биберона в устата в очакване „да му се допие”.
Млечни зъби
Те започват да избиват над венците обикновено на 6-месечна възраст. Повечето деца имат пълния комплект млечни зъбки на около 2–3-годишна възраст. Млечните зъбки са особено важна основа за развитие на постоянните зъби, което налага внимателна грижа за тях. Устната хигиена при бебетата също трябва да бъде отлична както при възрастните. Добре е да се започне много по-рано от появата на временните зъбки. Може да обтривате венците на бебето с марличка или памук, натопени в разтвор на кислородна вода и вода 1:1. Няма причина да се притеснявате от кислородната вода, тя подпомага отстраняването на отлаганията от храна. Ако все пак имате някакви притеснения, може да обтривате с чиста вода. Желателно е да се прави след всяко хранене на бебето, но ако нямате тази възможност – поне веднъж на ден.Разтворът на кислородна вода, който се продава в аптеките, е 3% и няма голяма трайност, но разтвор на кислородна вода и вода може да си приготвите и да го ползвате няколко дни.
Постоянни зъби
Постоянните зъби обикновено започват да израстват на около 6-годишна възраст. Пълният им комплект наброява 32, които обикновено са налице (с изключение на мъдреците) до 13-ата година на детето.
Какво може да увреди детските зъби
В съответствие с възрастта най-честите детски проблеми със зъбите са резултат от инциденти, падания и механично нараняване на устната кухина. По-податливи на превенция са кариесите и ерозията на млечните зъби, които са другите два често срещани проблема в детска възраст.
Кариес
Устата ни е пълна с бактерии, които полепват по зъбите под формата на „плака”. Тези бактерии усвояват част от захарта, съдържаща се в храните и напитките, които консумираме, и я използват за произвеждането на киселина, която уврежда зъбния емайл. Увеличеният прием на захар в съчетание с нередовното миене на зъбите позволяват въпросните киселини да са в продължителен контакт със зъбите, а резултатът е кариес (първоначално малка повърхностна дупчица). Нелекуван, кариесът достига до центъра на зъба и прераства в инфекция.
Ерозия
Зъбната ерозия представлява постепенно „износване” на повърхността на зъбите. Причинена е от киселина, атакуваща зъбите, но в този случай киселината не е произведена от бактерия. Източникът й обикновено са напитки като плодови сокове, газирани напитки и сиропи, дори и тези, които са без захар. Веднъж започнала, ерозията е необратима и прераства в повишена чувствителност и болка.
Как да предпазите детските зъби
Основните превантивни мерки са:
Редовни посещения при детски стоматолог. Децата се нуждаят от по-чести посещения при зъболекар от нас, възрастните, поради това, че млечните зъби са по-уязвими. Някои стоматолози препоръчват първият преглед на детето да стане до първия му рожден ден, други са на мнение, че при липса на признаци за проблеми това може да стане и след 3-тата годинка на детето.
Ограничаване на сладките храни и напитки.
Окуражаване на редовното миене на зъбите.
Следване на съветите и препоръките на стоматолога за предпазните мерки, като допълнителен прием на флуор и навременно пломбиране на малките кариеси.
Хранителни навици
Правилното хранене както по състав, така и по начин на извършване е едно от важните условия за намаляване риска от кариес. Повечето родители знаят, че ограничаването на сладките храни и напитки е най-добрият начин за предотвратяване на кариес. Малцина обаче осъзнават, че е от значение честотата, а не количеството на приетата захар. Макар и по малко, когато е често, приемът на сладки храни и напитки отново води до поява на кариес. Същото се отнася и за газираните и концентрирани напитки, причиняващи ерозия. Един шоколад, изяден наведнъж, е много по-малко зло от близалка, която е в устата на детето с часове.За да предпазите детето си, опитайте се да сведете до минимум приема на концентрирани сиропи, газирани напитки, натурални сокове, шоколад и сладкиши. Особено важно е да избягвате сладките храни и напитки между основните хранения или преди сън. Плодовете, зеленчуците, сиренето и млякото не крият опасност по простата причина, че захарта в тях не е изкуствено придобита. Дори може да подпомогнете здравината на детските зъби, като завършвате всяко от храненията на дребосъка с чаша мляко или парче сирене. Така киселинната среда в устата на детето ще бъде неутрализирана. Питейната вода също не вреди на емайла и въпреки че малките деца почти винаги предпочитат сок вместо чиста вода, за тях е по-добре да свикнат да утоляват жаждата си с вода.
Миенето на зъбите
Почистването на детските зъби трябва да започне от момента, в който те се покажат от венците. Независимо дали за целта ще използвате чесалка или марля, напоена с разтвор на кислородна вода, миенето на зъбите след закуска и преди сън трябва да се превърне в навик колкото може по-рано. Детската четка за зъби е с малка работна част и мек изкуствен косъм. Добре е да бъде сменяна на всеки 3 месеца. До 3-годишна възраст детето вече би трябвало да може да се справя само с тази част от тоалета си, макар и под ваше наблюдение. С поотрастването на малчугана може да го научите как с леки кръгообразни движения и детска паста за зъби да мие зъбките си само. Важно е детето да се научи, че значение има старателното почистване, а не просто „жабуркането”. Приблизително след 7-ата година детето може да получи доверието ви и да мие зъбките напълно самостоятелно и редовно.
Пастата за зъби
Повечето пасти за зъби съдържат минерал, наречен флуор, за който се смята, че предпазва зъбите от появата на кариеси. Приемът на флуор предизвиква известни спорове, причинили сериозни изследвания в опит да се докаже безопасността му. Научното становище е, че флуорът не застрашава здравословното състояние, когато е в правилната дозировка – при повишен прием обаче може да доведе до появата на петна по зъбите (флуороза). Съдържанието на флуор в различните марки пасти за зъби е различно и се указва на етикета. Тъй като количеството допълнително приеман флуор зависи най-вече от съдържанието на този минерал в питейната вода, добре е да се осведомите и за това, преди да изберете пастата за зъби или капките/таблетките за допълнителен прием на флуор, задължително одобрени от стоматолог. Обикновено допълнителен прием се препоръчва, когато съдържанието на флуор в питейната вода е под 1 mg/L.
Ето списък с нещата, които можете и които не можете да правите:
Коса, нокти и зъби
Въпреки, че от дълго време съм писател в областта на красотата, бременността наистина преобърна безкрайния ми график от педикюри, масажи и пилинги. Постоянно се обаждах на лекаря си за да се уверя, че цялото това контене няма да навреди на безценния ми товар и в повечето случаи ми беше позволено да се глезя. Но понякога суетата ми трябваше да отстъпи - добра тренировка за майчинството, което свежда маникюра и сешоара до месечно ограничаване на щетите. За това поразпитах дерматолозите, зъболекарите и други специалисти за най-често задаваните въпроси от бъдещите майки относно красотата.
Въпрос: Мога ли да си боядисвам косата?
Отговор: Някои лекари съветват да не се слагат никакви химикали на скалпа, докато други казват, че няма проблеми след първия триместър. Повечето обаче са съгласни, че кичурите са по-безопасният вариант, тъй като химикалите са главно върху фолиото и не докосват скалпа. Ако си правите кичури вкъщи, използвайте шапка за боядисване (може да се намери в магазините, предлагащи козметични продукти) за да не попада сместа върху скалпа ви. Също така носете ръкавици и се боядисвайте в добре проветряващо се помещение, за да намалите максимално вдишването на изпаренията. Можете да обмислите варианта да използвате постни бои, които обикновенно съдържат по-малко химикали от стандартните бои.
Въпрос: Мога ли да продължа да използвам депилатоар-кремове за бикини линията и за зоната над устните?
Отговор: Няма изследвания свързващи депилатоарните кремове с родилни дефекти. Тъй като обаче повечето от тези кремове са на основата на луга, някои по-предпазливи бъдещи майки могат да изберат бръсненето или кола маската вместо депилатоара. Брус Шепърд, акушер-гинеколог от Тампа, Флорида казва: Въпреки, че рисковете за бебето са минимални, съветвам пацинтките си да се въздържат от употребата им в името на безопасността.
Въпрос: Мога ли да си правя маникюр?
Отговор: Да, казват дерматолозите и акушер-гинеколозите. Това е добра новина, защото много бременни жени казват, че ноктите им растат по-бързо, по-дълги и здрави от колкото преди. Въпреки, че в лаковете и лакочистителите се съдържат някакви минимални количества химикали, например толуол, много малка част се абсорбира през ноктите в организма. Докато бях бременна красивият ми педикюр (въпреки, че не го виждах) ме караше да се чувствам много по-добре по отношение на разширяващите ми се размери, а масажът, който вървеше заедно с него (педикюра) помагаше за намаляване на отоците.
Въпрос: Зъбите ми са пожълтели. Безопасни ли са комплектите за избелване у дома?
Отговор: Не се препоръчват. Повечето от тях съдържат водороден прекис (кислородна вода), който често бива погълнат по време на избелващия процес обяснява Лана Розенбърг, директор на Dental Day Spa в Ню Йорк. Тъй като няма правени проучвания по отношение на ефектите върху бебето в утробата, по-добре е да се въздържаме. Ако мислите, че трябва да си лъснете усмивката, намерете зъболекар, който избелва с халогенна светлина, което е по-безопасно от традиционните избелващи контейнери. Разбира се, първо трябва да получите разрешение от вашия акушер-гинеколог, преди да се подлагате на каквито и да било зъболекарски процедури (с изключение на почистването).
Въпроси относно третирането на кожата.
Въпрос: Безопасно ли е да използвам избелващ крем за тъмните петна по кожата си?
Отговор: Потъмняването около бузите, челото, устните и брадичката, засяга повече от 50% от бременните жени. Докторите обясняват това с повишените нива на естрогена, които стимулират производството на меланин. Въпреки, че е изкушаващо да се използват избелващи кремове, повечето от тях съдържат много силен обезцветител и се знае малко за ефектите му върху растящото в утробата бебе. Също така, дори да елиминирате тези петна за момент, те най-вероятно ще се появят отново с напредването на бременността. Петната често избледняват до 1 година след раждането и можете да ползвате различни избелващи кремове, за да ускорите процеса. Ако петната не се махнат, вашият дерматолог може да ви предпише по-силен крем или други процедури за възстановяване на равномерния ви тен.
Въпрос: Може ли все още да си правя масажи и лицеви процедури?
Отговор: Повечето спа процедури са безопасни: просто не забравяйте да уведомите че сте бременна. Това е особено важно, ако си правите масаж. Много спа центрове имат специално обучени терапевти, които правят масажи на бременни, имат специални техники и знаят кои части на тялото имат нужда от особено внимание, например долната част на гърба. Също така биха използвали безароматни масла, за да избегнат неблагоприятни реакции.
Избягвайте масажите с по-силен натиск, шиацу и някои масажи на стъпалата, които се фокусират върхе акупресура върху определени точки, които могат да повлияят на коремните мускули. Колкото до процедурите за лице: основните са ок, но избягвайте химически пилинг или други процедури, които могат да навредят на вашето бебе.Също така пропуснете всички спа процедури, които увеличават телесната температура - сауни, горещи кърпи и т.н. Тези процедури не само ще ви накарат да се чувствате некомфортно, но повишаването на телесната температура може да е опасно за бебето ви.
Въпрос: Ще прекарам една седмица на плажа. Мога ли да се пека безопасно?
Отговор: Вече знаете, че няма безопасен начин за печене, а хормоните на бременността ви правят още по-чувствителни към слънцето и ви карат да се обезводнявате по-бързо. Докато сте на плажа, мажете се с крем против слънце, съдържащ цинков оксид или титаниев диоксид и със слънцезащитен фактор поне 30, пийте достатъчно вода. Ако се почувствате претоплена или замаяна, намерете помещение с климатик, починете и се рехидратирайте.
Въпрос: Мога ли да избегна стриите?
Отговор: Можете да ги ограничите до минимум като следите теглото си и нанасяте богат овлежнител съдържащ кокосово масло или специалните кремове против появата на стрии, за да помогнете на кожата да остане еластична. Ако след раждането, стриите не ви дават мира, има надежда: открити са различни кремове, които до известна степен заличават някои стрии, а може и дерматологът ви да ги заличи с лазер. Само че трябва да го направите веднага след като родите, защото лечението е ефикасно когато стриите са пресни.
Децата се учат от нас дори когато сме абсолютно сигурни, че се занимават с нещо свое и не забелязват нищо около себе си.
Кой от вас не е повтарял втръсналата до болка фраза: Колко пъти ти казах да не правиш така?!”.
Детето обаче упорито повтаря една и съща грешка.
Каква е причината: несъобразителността на детето или желанието да ни прави напук?
Преди всичко тя се крие в нашите собствени действия, които детето възпроизвежда почти несъзнателно.
За никого не е тайна, че детето повтаря действията на възрастните, докато играе на майка и дъщеря или на училище (детска градина). С други думи, наблюдавайки неговата игра, може да се определи какви са взаимоотношенията между родителите, как те се отнасят към детето, какво прави възпитателят или учителят.
Докато наблюдаваме играта на детето, ние виждаме себе си, но отстрани.
Следователно, трябва да бъдем изключително внимателни и предпазливи, щом знаем, че детето може да възпроизведе нашите действия до най-малките подробности.
По тази причина, колкото и да сте повтаряли на детето, че трябва да се увери кой стои от другата страна на вратата, преди да отвори, то никога няма да изпълни вашите указания, ако вие не ги спазвате стриктно.
И първото правило е:
Ако искате да научите детето да спазва правилата за безопасност, преди всичко ги съблюдавайте вие самите.
Не трябва да разчитате на това, че детето играе и не ви гледа. Ако отваряте вратата, без да разберете кой стои от другата й страна, детето ще направи съвсем същото и никакви страшни истории, че зад вратата дебне баба Яга, няма да ви помогнат - то ще повтаря вашите действия.
Кратък пример: шестгодишно момченце всеки ден наблюдавало как баща му, пияница и скандалджия, пребивал майка му. Един ден то играело само на улицата и видяло детска количка, оставена без надзор. Приближило се до нея, взело бебето и го понесло към вкъщи. Кърмачето се събудило и заплакало. Тогава момченцето потопило лицето на бебето в една локва и го държало така, докато то се удавило.
Това е само един пример, че децата възпроизвеждат действията на родителите си.
Ние сме чели лекции на тема Школа за оцеляване” и преди началото на една от тях попитахме децата какво правят, преди да отворят вратата. Отговорите бяха най-различни: от Отивам и отварям!” до Поглеждам през шпионката и отварям”.
На въпроса защо са погледнали през шпионката всички деца отговориха еднакво: Моите родители правят така!”.
От казаното по-горе е очевидно, че собственият пример е най-добрият начин за обучение на децата. Ако вие винаги внимавате за собствената си безопасност, вашето дете ще повтаря същите действия.
Например, ако подреждате работното си място, щом свършите започнатото или възнамерявате да се заемете с нещо друго, вашето дете ще направи същото в своята игра, прибирайки ненужните играчки. Имайте предвид, че когато загубата дори на най-дребната от тях го разстрои много, детето получава първия урок да внимава за вещите си. По този начин човек намалява риска да бъде ограбен заради доверчивостта си, т. е., той никога няма да повери свои вещи на чужд човек или няма да остави ценности на видно място, откъдето крадецът лесно ще ги присвои. Всеки измамник или крадец внимателно наблюдава хората и безпогрешно избира жертвата си. Ако вие сте научили детето да бъде предпазливо, шансът да бъде ограбено намалява почти двукратно.
Източник:bg-mamma.com
Педиатрите препоръчват на бебето да се дава по малко вода между храненията (няколко десетки грама 1-2 пъти дневно). Това не е абсолютно необходимо, защото количеството течност в храната е изчислена да задоволи обичайните нужди на бебето. По-важно е да се дава вода при горещо време или когато бебето има повишена температура. Ако бебето ви обича вода, давайте му веднъж или няколко пъти на ден, когато е будно между отделните хранения, а не непосредствено преди ядене. Давайте му вода колкото иска. Но и не го насилвайте ако не иска. То знае от какво има нужда. Ако бебето ви иска вода преварявайте му необходимото дневно количество в продължение на три минути и го съхранявайте в стерилизирано шише.
Подсладена вода: подсладената вода се дава между отделните хранения до навършване на бебето на 4-5 месечна възраст. След това се преминава към преварена, но неподсладена вода. 1 чаена лъжичка захар, 100 мл. вода, към преварената вода прибавяме захарта и оставяме да ври още 1-2 минути или в половин литър вода сложете една равна супена лъжица захар и варете 3 минути.
През първата година винаги преварявайте водата за бебето, а също и през втората година ако се съмнявате в чистотата на водата.
Оризова вода: с оризовата вода разреждаме киселото мляко. Ако пък се дава при диария се добавя и щипка сол. ½ литър вода, 1 супена лъжица ориз, добре измития ориз варим 30 минути, прецеждаме през марля или през ситна цедка и получената течност разреждаме с 1/ литър преварена вода.
Овесена вода: използва се за пиене и за деца, които често страдат от запек. Тъй като овесените ядки съдържат гултен, водата не бива да се дава на бебета под 6 месечна възраст. Половин литър вода, 1 супена лъжица овесени ядки, приготвя се като оризовата вода.