Защо се подува коремът, когато нямаме проблем със здравето
Поет въздух
Когато проблемът е за кратко време вероятно става въпрос за поемане на повече въздух по време на хранене или консумация на големи количества газирани напитки. В този случай, излишният въздух се отделя от устата, малка част от него навлиза в червата, всмуква се от стените им или се извежда през от края на храносмилателната система.
Газовете може да се образуват в процеса на храносмилане в стомаха и червата, а така също и при неутрализирането на стомашния сок със сода бикарбонат, приемана при киселини.
Лесноусвоими въглехидрати и целулоза
Коремът може да се подува и при прием на големи количества лесноусвоими въглехидрати (сладки лакомства, продукти от маслено тесто), които предизвикват в червата ферментация и отделяне на газове. Целулозата и нишестето (бобови, зеле, картофи, черен хляб и др.) в големи количества също водят до подут корем.
Заболявания, които предразполагат към метеоризъм
Недостатъчност на храносмилателен ензим
Повишеното газообразуване и подутият корем може да е вследствие на ензимна недостатъчност. Когато се получава образуване на газове след консумация на мляко, означава, че на организма не му достигат ензими за усвояването му. Тази особеност е характерна при възрастните. Ензимът, който участва в преработването на млечна захар – лактозата, се нарича лактаза. Лактазата се отделя от тънкото черво. Когато ензимът не достига млякото постъпва в дебелото черво неразградено, където в усвояването му взимат участие съставящите микрофлората му бактерии. Именно тогава се отделя голямо количество газове.
Дисбактериоза
Нарушеното съотношение на нормалната и условно-патогенната микрофлора в червата също може да е причина за подутия корем. В червата се намират полезни бактерии, които спомагат храносмилателния процес, те образуват така наречената нормална микрофлора. При добро здравословно състояние подтискат размножителните и патологични процеси на условно-патогенните микроорганизми, също част от микрофлората на червата.
Когато числото на условно-патогенните микроорганизми нарасне, се нарушава правилното усвояване на храната, появяват се гнилостни процеси, при които се отделят газове.
Източник: puls.bg
Създадоха ваксина, която се имплантира подкожно и е способна да реорганизира работата на имунната система. По този начин я кара да унищожи злокачествените тумори в организма, без да въздейства върху здравите тъкани.
Според научното издание Science Transiationai Medicine това е първата ваксина в историята, с помощта на която са успели да отстранят напълно меланома. Ваксината представлява диск, пълен с порест биологично разградим полимер, чиито кухини са запълнени със специални молекули. Това са група молекули, прикрепващи се към рецепторите на т. нар. дендритни клетки. В резултат те се активират. При активирането дендритните клетки преминават през порите на имплантанта и също встъпват във взаимодействие с неговите агенти - специфично вещество, носещо информация какви клетки трябва да се унищожат от имунната система. С помощта на дендритните клетки тази информация попада в близкия лимфен възел, който започва изработването на специфичните Т-клетки на имунната система, предназначени за унищожаване на раковите тъкани.
„Разработената от нас ваксина представлява успешно съчетание на инженерен и имунологичен подход към лечението на рака”, твърди проф. Дейвид Муни в статията.
Ваксината, разработена от харвардските учени, препрограмира клетките директно в организма на болния, а след това те стават високоефективни. Тя представлява 8-милиметров пластмасов диск, който може да бъде имплантиран цод кожата в производен участък от тялото на пациента.
Действието на ваксината се разпространява само върху поразените тъкани и не засяга здравето, както това често става в случаите с другите противоракови методи. Освен това резултатът от въздействието на ваксината в организма формира дълговременен имунитет към раковите клетки подобно на имунитета към вируси или бактерии, което позволява да се избегне повторното развитие на рака.
Източник: lekar.bg
Много специалисти определят разделното хранене като неприсъщо за човешкия организъм.
Традиционните съчетания на продукти - например на картофено пюре с мляко, пържола и кисели краставички, отдавна са обявени от мнозина за “страшна отрова, разлагаща се направо в стомаха”.
На всички фанатици на разделното хранене физиологът Ринад Минвалеев, кандидат на биологическите науки дава решителен отпор. Той отбелязва, че в киселата среда на стомаха могат да се разграждат само белтъчините, а въглехидратите под формата на картофи или хляб просто “гният” в него. Именно този кисела среда ни позволява понякога да забравим за правилата за хигиена и за изядем ябълка без да сме я измили, а само поизтрили в ръкава си. Подобна относително стерилна среда се поддържа и в дванадесетопръстника, и в тънкото черво.
Размножаването на бактериите всъщност започва да се извършва в дебелото черво.
В какво се състои грешката на разделното хранене
За обосноваване на своята теория за разделното хранене Херберт Шелтън се е базирал на известните по негово време факти за разделното преработване на белтъчините (в киселата среда на стомаха) и въглехидратите (в алкалната среда на тънкото черво). Оказва се, че “американският лекар е забравил за дванадесетопръстника”, отбелязва Минвалеев. А именно в него се извършва едновременното преработване на белтъчини (от фермента на задстомашната жлеза трипсин), на мазнини (от чернодробния секрет, жлъчката и липазите) и на въглехидрати (от различните амилази). Т.е. никаква разделно храносмилане не съществува в дванадесетопръстника и това напълно опровергава цялата концепция за необходимостта от разделното хранене за облекчаване на храносмилането. “Природата се е погрижила за всичко - белтъчините, въглехидратите и мазнините се преработват едновременно без да предизвикват проблеми. Разбира се, това не е отнася за индивидуалната непоносимост”, твърди ученият, цитаран от АМИ-ТАСС.
До какво води продължителното разделно хранене
При приемането предимно на белтъчини, за тяхното преработване се отделят съответни ферменти - пепсин в стомаха и трипсин в дванадесетопръстника. При употребата на въглехидрати – амилази – ферменти, разграждащи именно въглехидратите. След известно време при разделното хранене организмът загубва своята способност да произвежда едновременно тези ферменти в достатъчно количество. Хората, свикнали с този вид хранене трудно могат да се върнат към пълноценното смесено хранене. Храносмилателните жлези в условията на продължително постъпване само на разделна храна загубват способността си да преработват смесената. Хроничното недостатъчно натоварване на ферментите в храносмилателния тракт води до закономерното отслабване на техните функции, което се проявява в неспособността за справяне с обикновената храна.
Източник: zdrave.bg
Когато нещо ни боли трябва да потърсим лекарска помощ – това знае всеки. Но когато става дума за тази болест, по някакви причини ние се мъчим, търпим, занимаваме се със самолечение и при най-малкото преохлаждане отново се хващаме за корема.
Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур, но в повечето случаи протича именно по описаната по-горе схема.
Половината от жените знаят не само на думи какво е това цистит. Тази съмнителна “популярност” на това заболяване сред тях е свързана с това, че техния пикочен канал е значително по-широк в сравнение с мъжкия, а в случая това означава, че инфекциите могат да проникват в него много по-лесно. Като правило за развитието на цистита способстват бактериите, вирусите, хламидиите и други микроорганизми.
Най-честата причина за появата на цистит е преохлаждането. Достатъчно е 15 минути да се постои на студено, за да се получи преохлаждане в областта на таза. Но ако се предпазвате от студа, за съжаление това все още не означава, че не сте в рисковата група.
Заседналата работа, в резултат на която прикарвате 5 и повече часа в седнало положение, също може да бъде причина за цистита.
Страстният полов акт е още един рисков фактор. Всичко, което може да отслаби организма и да доведе до микротравма на пикочната система, може да стане причина за развитието на болестта.
“Любимците” на това заболяване са хората, често подложени на стрес, страдащите от хронично недоспиване, лошо хранещите се и въобще тези с отслабнал имунитет.
Хроничните възпалителни заболявания също могат да се обърнат в цистит, това се отнася дори за неизлекувания кариес.
Много от бременните жени също се оплакват от цистит, защото през този период се извършват промени в техния хормонален баланс, а също така се нарушава обичайната микрофлора на влагалището.
Симптомите на цистита трудно могат да се сбъркат: твърде често уриниране, съпроводено с болки, болезнени усещания по време на полов акт, мътна урина смесена с кръв. Ако болестта протича в тежка форма, може да се появят още висока температура и гадене. Много рядко заболяването протича без симптоми и се диагностицира само при изследване на урината.
Лечението трябва да бъде комплексно. Антибиотиците премахват симптомите, но трябва да се вземат мерки и за лечението на дисбактериозата на влагалището. Първо трябва да се неутрализират бактериите, предизвикали възпалението и второ - да се възстанови микрофлората на влагалището и да се укрепи имунитета.
Циститът не търпи самолечение! Не си струва да следвате съветите на приятели и близки, освен ако те нямат медицинско образование. Премахването на симптомите с антибиотик ще доведе до сериозни нарушения в микрофлората на стомаха и работата на организма в цяло, но болестта няма да бъде излекувана , а това означава, че рано или късно тя отново ще се появи.
Източник: zdrave.bg
В Древен Египет използвали калта, която оставала на брега при разливите на Нил, за лечение на различни заболявания.
През 16 век калолечението започва да се прилага в Италия, по-късно във Франция и в Германия. Постепенно използването на кал с лечебни цели се разпространява и в много други страни.
Лечебните кали, или пелоиди, се отнасят към полезните изкопаеми и се състоят от вода, органични и минерални вещества, газове, най-важен от които е сероводородът. В състава им влизат и биологичноактивни вещества (хормони, ензими, витамини, антибиотици). С наличието на антибиотици се обясняват и антимикробните свойства на пелоидите по отношение на стафилококи, стрептококи и други микроорганизми.
Механизмът на действие на калта се базира не само на химичния състав, но и на температурата. Тъй като калта притежава висока топлоемкост и ниска топлопроводимост, температурата й след нагряване може дълго време да остане постоянна. Именно заради тези свойства в съответната зона от човешкото тяло, където е нанесена калта, се подобрява кръвообращението, активизират се вътреклетъчните биоенергийни процеси и биохимични реакции.
Чрез порите на кожата активните съставки на калта проникват в тъканите, а оттам – в кръвта. Това води до повишаване на обменните процеси, активизира се работата на важни ендокринни органи (хипофиза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза, полови жлези). Оздравителният ефект е резултат от комплексното действие на химичните, биологичните, електродинамичните и механичните свойства на лечебната кал.
Калолечението изисква специализирана техника и технология за добиване на калта, за да се използват максимално уникалните й лечебни свойства.
Видове пелоиди
Лечебните кали се разделят на 4 основни типа в зависимост от произхода и техните физико-химични свойства: лиманно-лагунни, торфени, вулканични и изворни. Лиманно-лагунните пелоиди се образуват в солените водоеми. Съдържат значително количество минерални вещества и по-малко органични (около 10%) и имат най-силно изразени бактерицидни свойства. В България с лиманна кал се слави Поморийското езеро.
Пелоидите са фини частички, надарени с мощна абсорбираща сила. Богатите на минерали разкрасяващи прахчета се добиват от морето, от скалите или от вулканични извори. За да станат годни за употреба, се смилат много фино, пакетират се или се добавят към различни козметични продукти: маски, кремове или боди лосиони. Пелоидите са нещо като прахосмукачка за кожата – освобождават порите от мръсотия, прах, себум и я почистват идеално в дълбочина, изсмуквайки всичко, което е вредно за нея. Според начина си на употреба те са със затоплящ или с охлаждащ ефект. Всички тези техни таланти ги правят незаменими в терапията на проблемната кожа със запушени капиляри, както и на такава с нарушена обмяна на веществата или кръвооросяване.
Добитите от земните недра и стрити на фин прах природни козметични блага са съюзници на гладката кожа, стегнатите контури и розовия тен.
Кал за тялото
Вулканичната кал, по-нашумяла в козметиката като фанго, е изключително природен продукт, който почти не се рафинира козметично. Нанася се директно върху кожата на тялото, оставя се леко да изсъхне и след това се отмива под душа, без да се използват други сапуни или душ гелове.
Доста козметични фирми напоследък обогатяват кремовете си за избистряне на тена и за омекотяване на кожата на ходилата с вулканична кал. Този продукт е безценен и за косата!
Мароканската хума, морската кал или глинените наноси от морето
не отстъпват по качества на фангото, независимо дали се продават под формата на прах, или са вложени в крем или готова маска. Най-голямото им достойнство е високата концентрация на минерални вещества, витамини, сяра и полезни микроорганизми в състава им. Те съдържат изобилие от полезни за кожата съставки.
Морски глинени наноси
Най-ценното качество на морската кал е, че помага на кожата да задържа влагата в себе си. И по този начин работи за нейното подмладяване. Морските глинени наноси от Мъртво море са балсам преди всичко за сухата и лющеща се кожа с посивял тен. Сиво-зелената минерална кал от Мъртво море е доста известна в козметичния бранш. Славата й, че прави кожата гладка и розова, я прави доста търсена. Но подобни ефекти могат да се постигнат и с която и да е друга морска кал, добавена към маски за лице и към специални сапуни за лице.
Бялата глина (каолин)
Бялата глина е най-финият и най-широко прилаган продукт. Тя е и доста търсена суровина в козметичния бранш – използва се като основна съставка в пудрите, влага се в ефективни маски и продукти за почистване на лицето. Присъства в състава дори на избелващите пасти за зъби.
В зависимост от произхода си морската кал е с различен състав. Например тази от Северно море е изключително богата на калциеви и магнезиеви съединения, а тази, добита от други, по-топли морета, е по-богата на сяра и на микроорганизми.
Най-големите достойнства на морската кал са, че укрепва бариерната функция на кожата и благоприятства по-продължителното задържане на влагата в нея.
Хума и глина за дълбоко почистване
Глината и хумата изтеглят като с магнит почти всичко, което затруднява нормалното дишане на кожата: мръсотии, бактерии, мъртви епителни клетки. Точно затова двата природни продукта се влагат най-вече в серии за проблемна, замърсена и мазна кожа.
Източник: puls.bg
Британски специалисти се задълбават в ползата от киселото мляко и други, съдържащи пробиотици продукти, и по-точно върху ролята им в процеса на храносмилане, особено усвояването на мазнините. Всъщност пробиотиците могат значително да променят характера на чревната флора с благоприятни за здравето последствия, обяснява Джеръми Никълсън от Imperial College London.
Нормалната флора на чревния тракт помага за храносмилането, предпазва от заселването на патогенни микроорганизми, а и спомага за оптималното ни функциониране по ред други начини.
Статия в Molecular Systems Biology пък твърди, че различни щамове пробиотични бактерии могат да окажат различен ефект. Вникването в механизма на действие на тези микроорганизми е важен от гледна точка на това, че прилагането на пробиотиците помага много за пълноценното хранене, а от там и здравето на индивида.
Проучвания са доказали, че пробиотиците имат превантивна роля спрямо заболявания като язвения колит, някои алергии при децата, дори рака на дебелото черво.
Източник: puls.bg
Непастьоризираното прясно мляко крие сериозни рискове поради опасност от контаминиране с патогенна флора. Замърсяването може да стане във всеки един момент - от източника на млякото, при транспортирането , съхранението, обработката и т.н.
В кравефермите редовно се устновяват E.coli и Salmonela и други бактерии в прясно полученото мляко. На особено ниско ниво е санитарният контрол при частни производители, които си позволяват да продават млякото без нужната обработка, анализ и правилно съхранение.
Ветеринарни лекари уточняват, че дори и сурово прясно мляко да бъде изследвано за контаминация, липсата на такава не дава 100% сигурност, че замърсяване няма и опасност от консумацията на такъв непастьоризиран продукт не може да бъде отхвърлена.
Източник: puls.bg
В далечното минало хората са използвали знанията си за природата, в това число и за водата. Много от тях са били свързани със стихията на водата, чиито свойства и до днес не са напълно изучени въпреки значителния напредък.
Пример за това е случай, който е описван не веднъж в пресата. В биологична лаборатория в резервоар с вода е паднала ампула със силна отрова без да се счупи. Ампулата е била извадена, а химичният състав на водата внимателно изследван. След като не са били открити нарушения с тази вода са напоили лабораторни мишки, които са умрели и никой все още не е в състояние да обясни причините за това.
В т.нар. руска баня, която в много отношения може да бъде приравнена към сауната) се използват три от природните стихии. Казано на научен език, това е
• информационното излъчване (стихията на огъня), което разрушава информационните структури, а високите температури унищожават вредните бактерии и вируси,
• парата (стихията на водата) отмива и акумулира информационните структури, а
• допълнително се прибавят и понятните хигиенни свойства на водата.
Дървените пейки в банята преди са били изработвани от трепетлика, която най-силно способства за проявата на стихията на дървото – блокиране на информацията за различните патологии.
В северните страни баните са се строили по бреговете на езерата и реките не само поради близостта до водата. Тези брегове обикновено са покрити с дървета, храсти или трева. И човекът, излизайки от банята, подхранва организма си с техните структури, намирайки се в пълна хармония с околната среда.
Човекът, който си взима вана, разбира се, не може да постигн ефекта на руската баня, защото (въпреки че високата температура разрушава негативните информационни структури, а водата ги акумулира) той продължава да се намира в “негативна среда”. За да се завърши информационното прочистване и да се отмият негативните информационни структури се използва потокът вода (в този случай водата от душа).
Затова, ако сте привърженик на алтернативните методи, за които науката е доста скептина поради липсата на достатъчно доказателства, знайте, че най-полезна от водните процедури е традиционната баня, която е в природна среда (на село, на вилата и т.н.). Взимането на вана е полезно за затопляне на тялото, за релаксация, за премахване на напрежението и т.н. Не забравяйте след ваната задължително да си вземете душ, който трябва да се разглежда като т.нар. “позитивен поток”.
Източник: zdrave.bg
Преди 15-ина години в медицината се появи понятието “имунно хранене” и изследователите започнаха да изучават влиянието на различните продукти върху работата на защитната система на организма. Тъй като нашият имунитет започва да се формира още в утробата на майката и окончателно съзрява до 12-14-та ни година, логично бе да се направи и изводът, че неговата сила зависи от храненето именно през този период.
Когато детето се ражда, практически то има стерилни черва и от храната през първите часове, дни и месеци от живота му зависи неговият имунитет. Именно в червата се намира бариерата, възпрепятстваща проникването на вирусите, гъбичките и паразитите. Полезните бактерии изпълняват защитна функция и ако те са достатъчно, потискат вредната флора.
Първото заселване на бактерии става по време на самото раждане чрез родовите пътища. Затова е много важно в този период жената да бъде здрава. Полезните бактерии попадат в организма на детето заедно с кърмата. Тя съдържа пребиотици – вещества, способстващи за развитието на собствена микрофлора в червата на детето. Няколко капки кърма веднага след раждането са своеобразно ваксиниране срещу инфекциите и вирусите.
Идеалният вариант е детето да получава кърма през цялата първа година от живота си. Педиатрите съветват поне до 6-месечна възраст детето да не се дохранва и да не му се дава дори вода, защото то получава всичко необходимо чрез кърмата. Въвеждането на други продукти в храненето може да предизвика проблеми с лактацията.
Съвременните темпове на живот често не позволяват на жената да запази лактацията в продължение на година. Майката е принудена да се върне на работа и оставя детето на грижите на други. Понякога тя може да прекрати кърменето и поради заболяване.
Изкуственото хранене трябва да бъде избрано от педиатрите. То трябва да дава на детето необходимите вещества, в това число и тези, които са необходими за заселването на червата с полезна микрофлора.
За съжаление, често майките заместват кърмата с краве мляко. Това категорично не трябва да се прави. Кравето мляко съдържа твърде много (повече от 20) алергени и децата, които са го получавали до 3-годишна възраст, два пъти по-често страдат от атопичен дерматит, рахит или анемия.
Съставът на кравето мляко напълно се отличава от майчиното. В 1 литър кърма се съдържат 13 г пребиотици, а в 1 л краве мляко – само 0,1 г. В кравето мляко има също значително по-малко желязо, цинк, йод, витамини С и Е. То съдържа три пъти повече белтъчини и поради това се усвоява по-трудно и може да предизвика микроскопични кръвотечения в червата.
Източник: zdrave.bg
Важно е да се знае – това, че не виждате зъбките на бебето, не значи, че тях изобщо ги няма. Зъбките на детето ви всъщност започват да се оформят през втория триместър на бременността ви.
При самото раждане бебето има около 20 млечни зъбчета, някои от които са напълно оформени и развити в челюстта. Почистването на бебешките венци с влажна кърпа след всяко хранене може да предотврати натупването на вредни бактерии. Веднъж появят ли се няколко млечни зъбчета, вече може да ги почиствате в края на деня с мека детска четка за зъби или марля. Дори и бебетата може да имат проблеми със здравината на зъбките си, ако родителите им не въведат навреме правилни хранителни навици. Например позволението бебето да заспи с биберона на шишето в уста вероятно е удобно за момента, но в дългосрочен план може да увреди бебешките зъби. Когато подсладителите от сока или захарта от млякото останат в контакт с бебешките зъби твърде дълго, те може да унищожат или в най-добрия случай да увредят емайла на зъбките. Резултатът е ронливи или обезцветени предни зъби. Затова е добре бебето да има установени навици за приемане на течности в определено време от деня, а не да е постоянно с биберона в устата в очакване „да му се допие”.
Млечни зъби
Те започват да избиват над венците обикновено на 6-месечна възраст. Повечето деца имат пълния комплект млечни зъбки на около 2–3-годишна възраст. Млечните зъбки са особено важна основа за развитие на постоянните зъби, което налага внимателна грижа за тях. Устната хигиена при бебетата също трябва да бъде отлична както при възрастните. Добре е да се започне много по-рано от появата на временните зъбки. Може да обтривате венците на бебето с марличка или памук, натопени в разтвор на кислородна вода и вода 1:1. Няма причина да се притеснявате от кислородната вода, тя подпомага отстраняването на отлаганията от храна. Ако все пак имате някакви притеснения, може да обтривате с чиста вода. Желателно е да се прави след всяко хранене на бебето, но ако нямате тази възможност – поне веднъж на ден.Разтворът на кислородна вода, който се продава в аптеките, е 3% и няма голяма трайност, но разтвор на кислородна вода и вода може да си приготвите и да го ползвате няколко дни.
Постоянни зъби
Постоянните зъби обикновено започват да израстват на около 6-годишна възраст. Пълният им комплект наброява 32, които обикновено са налице (с изключение на мъдреците) до 13-ата година на детето.
Какво може да увреди детските зъби
В съответствие с възрастта най-честите детски проблеми със зъбите са резултат от инциденти, падания и механично нараняване на устната кухина. По-податливи на превенция са кариесите и ерозията на млечните зъби, които са другите два често срещани проблема в детска възраст.
Кариес
Устата ни е пълна с бактерии, които полепват по зъбите под формата на „плака”. Тези бактерии усвояват част от захарта, съдържаща се в храните и напитките, които консумираме, и я използват за произвеждането на киселина, която уврежда зъбния емайл. Увеличеният прием на захар в съчетание с нередовното миене на зъбите позволяват въпросните киселини да са в продължителен контакт със зъбите, а резултатът е кариес (първоначално малка повърхностна дупчица). Нелекуван, кариесът достига до центъра на зъба и прераства в инфекция.
Ерозия
Зъбната ерозия представлява постепенно „износване” на повърхността на зъбите. Причинена е от киселина, атакуваща зъбите, но в този случай киселината не е произведена от бактерия. Източникът й обикновено са напитки като плодови сокове, газирани напитки и сиропи, дори и тези, които са без захар. Веднъж започнала, ерозията е необратима и прераства в повишена чувствителност и болка.
Как да предпазите детските зъби
Основните превантивни мерки са:
Редовни посещения при детски стоматолог. Децата се нуждаят от по-чести посещения при зъболекар от нас, възрастните, поради това, че млечните зъби са по-уязвими. Някои стоматолози препоръчват първият преглед на детето да стане до първия му рожден ден, други са на мнение, че при липса на признаци за проблеми това може да стане и след 3-тата годинка на детето.
Ограничаване на сладките храни и напитки.
Окуражаване на редовното миене на зъбите.
Следване на съветите и препоръките на стоматолога за предпазните мерки, като допълнителен прием на флуор и навременно пломбиране на малките кариеси.
Хранителни навици
Правилното хранене както по състав, така и по начин на извършване е едно от важните условия за намаляване риска от кариес. Повечето родители знаят, че ограничаването на сладките храни и напитки е най-добрият начин за предотвратяване на кариес. Малцина обаче осъзнават, че е от значение честотата, а не количеството на приетата захар. Макар и по малко, когато е често, приемът на сладки храни и напитки отново води до поява на кариес. Същото се отнася и за газираните и концентрирани напитки, причиняващи ерозия. Един шоколад, изяден наведнъж, е много по-малко зло от близалка, която е в устата на детето с часове.За да предпазите детето си, опитайте се да сведете до минимум приема на концентрирани сиропи, газирани напитки, натурални сокове, шоколад и сладкиши. Особено важно е да избягвате сладките храни и напитки между основните хранения или преди сън. Плодовете, зеленчуците, сиренето и млякото не крият опасност по простата причина, че захарта в тях не е изкуствено придобита. Дори може да подпомогнете здравината на детските зъби, като завършвате всяко от храненията на дребосъка с чаша мляко или парче сирене. Така киселинната среда в устата на детето ще бъде неутрализирана. Питейната вода също не вреди на емайла и въпреки че малките деца почти винаги предпочитат сок вместо чиста вода, за тях е по-добре да свикнат да утоляват жаждата си с вода.
Миенето на зъбите
Почистването на детските зъби трябва да започне от момента, в който те се покажат от венците. Независимо дали за целта ще използвате чесалка или марля, напоена с разтвор на кислородна вода, миенето на зъбите след закуска и преди сън трябва да се превърне в навик колкото може по-рано. Детската четка за зъби е с малка работна част и мек изкуствен косъм. Добре е да бъде сменяна на всеки 3 месеца. До 3-годишна възраст детето вече би трябвало да може да се справя само с тази част от тоалета си, макар и под ваше наблюдение. С поотрастването на малчугана може да го научите как с леки кръгообразни движения и детска паста за зъби да мие зъбките си само. Важно е детето да се научи, че значение има старателното почистване, а не просто „жабуркането”. Приблизително след 7-ата година детето може да получи доверието ви и да мие зъбките напълно самостоятелно и редовно.
Пастата за зъби
Повечето пасти за зъби съдържат минерал, наречен флуор, за който се смята, че предпазва зъбите от появата на кариеси. Приемът на флуор предизвиква известни спорове, причинили сериозни изследвания в опит да се докаже безопасността му. Научното становище е, че флуорът не застрашава здравословното състояние, когато е в правилната дозировка – при повишен прием обаче може да доведе до появата на петна по зъбите (флуороза). Съдържанието на флуор в различните марки пасти за зъби е различно и се указва на етикета. Тъй като количеството допълнително приеман флуор зависи най-вече от съдържанието на този минерал в питейната вода, добре е да се осведомите и за това, преди да изберете пастата за зъби или капките/таблетките за допълнителен прием на флуор, задължително одобрени от стоматолог. Обикновено допълнителен прием се препоръчва, когато съдържанието на флуор в питейната вода е под 1 mg/L.