Сред младите майки, които са родили първото си дете, често ствават жертви на безпокойство, стрес и депресия. “Psychiatry” публикува в новия си брой данни за проведени наблюдения върху 325 жени, които към момента на изследването имат дете на възраст от 6 седмици до 6 месеца и които страдат от депресия, стрес или безпокойство. Повечето от тях смятат себе си за “ужасни майки” и са склонни почти да изпадат в паника при всеки детски вик.
Резултатите от изследването показват, че:
• при 45% от майките се наблюдава депресия.
• при 33% депресията е съчетана с безпокойство.
• 25% от жените често се намират в състояние на беспокойство.
• 21% от жените са преживели стрес без признаци за депресия.
Специалистите дават следните съвети на младите майки:
• Почивайте винаги когато е възможно.
• Занимавайте се с физически упражнения, като ангажирате и детето с това.
• Планирайте развлеченията си за свободното време.
• Търсете подкрепа от семейството и истинските си приятели.
• Търсете информация, която ще ви помогне да се избавите от всякакви тревоги, свързани с детето.
• Ходете на места, приятни и за вас и за детето.
• Вслушвайте се, макар и критично, в съветите, свързани с майчинството и общувайте повече с вашия партньор.
Източник: zdrave.bg
Учени от медицинския университет в Тайван установили, че жените, които имат деца, са по-малко застрашени от самоубийство, като рискът намалява с увеличаването на броя на децата.
Изследването, публикувано в Canadian Medical Association Journal, анализира данните за близо 1,3 млн. жени за период от 20 години.
Децата повишават чувството за щастие и повдигат самочувствието на майките. Освен това често те имат и повече социални контакти, които могат да им окажат подкрепа.
Според учените майчинството е спирачка пред самоубийствата – при две деца рискът намалява с 39%, а при 3 – с 60%.
Източник: health.bg
Доказано е, че колкото по-малко любов изпитваме, толкова по-голям е рискът за здравето ни.
Известен и доказан от научни изследвания е и фактът, че този, който не обича, е много по-склонен към депресия. Затова и психолозите наричат любовта “най-добрия антидепресант”. И тя “работи” както в случаите, когато ние самите я изпитваме, така и когато я усещаме адресирана от някой друг към нас самите.
Специалистите описват хората, които не обичат и не са обичани като егоцентрични и дори егоисти, хора, които постепенно се отказват да бъдат привлекателни за другите и в крайна сметка сами се отказват от това да обичат и да бъдат обичани.
Според митологията на нашата култура любовта “просто се случва”. Заради това мнозина, които са депресирани от това, че никой не ги обича, просто седят и чакат “нещото да се случи”. Само че механизмът на любовта съвсем не е такъв – за да я получите, трябва да сте активни, да я потърсите, като използвате всичко онова, на което животът ви е научил.
Т.нар. популярна култура е създала повечето от днешните представи за любовта. Казано с други думи, любовта е това, което виждаме по филмите. Но в своята същина изкуството е предназначено за забавление, т.е. съвсем не е задължително то да отразява живота реалистично. Ако човек приеме това “изкривяване” за реалност, ще се стигне до така познатата ситуация – вместо да търси, ще чака да бъде намерен, ще робува на идеал, почерпен от филмите, вместо да разсъждава и действа с истинските рамки на живота.
Подобен тип хора много често, когато срещнат истинска любов, остават разочаровани, защото тя не отговаря на изградения в него идеал. Само дето… в живота няма нищо идеално и е много лошо, ако забравим това.
За да сме щастливи и да не изпадаме в депресивни състояния заради констатацията, че ни липсва любов, е наистина необходимо да бъдем активни – да обичаме и да бъдем обичани.
• Разпознавайте разликата между страстното увлечение и любовта. Първото е психологически израз на дълбоката необходимост на човека от страст и увлечение. Човек се чувства много добре, но като правило не за дълго. Хормоните буквално “побесняват” и човек се чувства на седмото небе. Според психолозите обаче такова състояние не може да трае повече от 6 месеца. След това то или прераства в любов или изчезва.
• Любовта е нещо, на което човек се учи, а не нещо, което еволюира от хормоните и емоциите. Някои специалисти го наричат “изкуство на волята”. Ако не се научите на това “изкуство”, със сигурност депресията рано или късно ще се появи, не само защото не се чувствате обвързани, но и заради връщащите се все по-често в съзнанието спомени за предишните неуспехи.
• Научете се да комуникирате. Ако умеете да разговаряте, ще дадете и ще получите вяра в отношението на единия партньор към другия. А връзката ви ще получи нови искри на желанието. Никой не се чувства подтиснат и депресиран, ако знае, че е разбиран и самият той разбира.
Естествено, всеки човек е различен, дори тези, между които има близост. Но тези разлики не са пречка, когато връзката е дълбока, а отношенията – искрени. В такава ситуация целта е да се познават особеностите на партньора и да се намери “златното сечение”, за да не се стигне до отдалечаване, което би убило всяка връзка.
• Фокусирайте се върху другия. Крилатата фраза “Давам, за да дадеш” е съвсем вярна, макар че по-добре би звучала като “Давам с надеждата и да получа”. Ако се научите да разпознавате желанията на своя партньор, ще откриете верността и на “Удоволствието може да е и в това да даваш, а не да получаваш”. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегвате себе си – в никакъв случай.
• Помагайте на другите в трудния момент. Когато човек е потиснат, му е трудно да осъзнае проблема, т.е. едва ли най-лесният начин е да го реши сам. По правило депресираният вярва, че реалността е това, което неговото потиснато съзнание “рисува”.
• Реалността “рисува”.
• Реалността е доста различна за всеки. Дори за партньора ви тя едва ли се покрива изцяло с вашата. Ако се научите да откликвате на желанията на другите, да ги задоволявате, без да престъпвате собствените си разбирания, значи сте се научили да обичате. Казано на езика на психолозите “Неадекватната реакция поражда неадекватна реалност”. А това е симптом на депресията.
• Вътрешният ви глас може да е силен, но той не отразява истината, а желанията ви. Всъщност с него може да се “разговаря” също както и с всеки друг човек. И правилата за комуникиране са същите.
Източник: zdrave.bg
На този въпрос науката отдавна търси обяснение, имало е (а и днес има) различни хипотези, а мненията и в научните среди продължават да се разминават.
Хипотеза №1: за да помним
В миналото хората са били убедени, че през нощта душата се разделя с тялото, постига временна свобода и се отправя на пътешествие. Къде се намира– в безгрижното детство, тревожния вчерашен ден или безоблачното бъдеще, тя задължително ще съобщи чрез съня. Да събудиш човек – това означава да прекъснеш странстването на душата му. Поне така са смятали преди хората.
Хипотеза №2: да успееш да се събудиш
Дълго време учените са считали, че през деня хората натрупват особени вещества (условно наречени “фактори на съня”), които предизвикват “умора на мозъка”. Според това схващане, по време на сънищата тези “фактори на съня” се разрушават, след което мозъкът получава възможността да бодърства, а неговият стопанин - да води активен начин на живот.
Хипотеза №3: за да стане желаното реалност
Освен във филми на ужасите, и по време на сън човек може да попадне в мелодрама или фантастичен свят. Безропотно подчиненият изведнъж започва да тича с оръжие в ръка след своя началник. А безименната секретарка съчинява музика, изучава философия и изумява всички с владеенето на 5 чужди езика.
В сънищата ние често реализираме собствените си мечти, напомняме си за нещо, защитаваме си от някого. В тях човек твори и си измисля.
Гениалните идеи, озарили някого по време на сън, не са рядкост - периодичната таблица, формулата на бензола, най-добрата соната на Тартини, детективските романи на Едгар По и Мери Шели, романите на Стивънсън и Кафка – някои от тях са създадени “по мотиви от сънувани нощни мелодрами и кошмари”.
Хипотеза №4: поради безизходица
Фройд не се е съмнявал, че всичките творчески сънища по своята същност са нереализирани желания, които възникват заради потиснати в детството травми и страхове. А неговият ученик Юнг е добавил към тази теория, че сънищата са “малката врата към най-съкровените дълбини на душата”.
Хипотеза №5: за преработване на “шлаката”
Съвременните нихилисти не са настроени поетично. Много от тях смятат “безплатното кино”, което нощем сънуваме, за “безсмислена биология”. Според тях е напълно възможно сънищата да са “шлаката”, получила се в резултат на мозъчната дейност. И като от всеки боклук, човекът се опитва да се избави и от нея – както може. И ако рационалните натури са способни да затворят очите си и да се потопят с дълбок сън без всякакви видения, чувствителните се опитват да тълкуват съня по начин, който може да напомня всичко каквото им се иска.
Хипотеза №6: за тренировка
Наскоро учени от университета “Харвард” с помощта на магнитно-резонансното сканиране проследиха как работят мозъчните центрове по време на сън. Оказва се, че тогава хората укрепват моторните си навици (движенията за хващане - при бебетата, свиренето с пръсти - при музикантите, движението на четката - при художниците), които те са придобили наяве.
Хипотеза №7: за да растем
Някои учени смятат, че бебетата сънуват още докато са в майчината утроба - от времето на 25-30 седмица от бременността. Какво обаче сънуват все още никой не знае. Съществуват две предположения. Според първото, това са остатъци от генна памет, която формира чувствата и мисленето на все още нероденото дете. Според второто, това е своеобразна реакция на плода към всичко, което се случва във външния свят.
Хипотеза №8: за слава
От 14-годишен Фройд си е водел дневник, в който е записвал всичко, което му се е присънвало. В обемна тетрадка са записани 48 ярки сънища, които по-късно ученият е публикувал и анализирал. В резултат и на това той и до днес се смята за един от най-известните “тълкуватели на сънища” , а едновременно с това е, разбира се, и създател на теорията на психоанализата.
Източник: zdrave.bg
Ако искате да определите своя психологически тип, съгласете се или отхвърлете следните предполагаеми изказвания.
Вие сте тип „екстраверт” ако:
1. В един и същи ден можете да гледате два филми и спектакъл, да четете книга или списание в градския транспорт, да си уговорите няколко срещи.
2. Разваля се настроението ви, ако телевизорът или компютърът не работи. А когато телефонът е изключен, се чувствате самотни и изолирани от целия свят.
3. Броят на вашите приятели се увеличава с всеки изминал ден.
4. Лесно запомняте лица, случаи, биографии и срещате трудности при запомнянето на формули и чужди изказвания.
5. Избягвате самотата, мрачните и затворени събеседници. Обичате вкусната храна, веселите компании. Вие сте оптимисти и търсите контакти с подобни хора.
6. Често се шегувате и разказвате весели истории или вицове. Вие сте с общителен характер.
7. Доставя ви удоволствие да вдигате тост, да се изказвате на публично място. Обичате да сте в центъра на компанията. На масата сядате на място, което ще ви позволи да общувате с всички.
8. Винаги сте в течение на събитията. Знаете кога, какво и къде става.
9. Бързо влизате в контакт с непознати, лесно се ориентирате в нова обстановка и без особени затруднения намирате изход от сложна ситуация.
10. Бързо взимате решения, готови сте да рискувате. Пътуването в други градове ви носи удоволствие. Командировките са развлечение за вас.
11. Способни сте за един миг да прецените ситуацията и да решите какво ще предприемете, след което действате в зависимост от обстоятелствата.
12. Винаги имате много планове, задачи, проблеми и идеи, но сте в състояние да осъществите само част от тях.
13. Стараете се да не общувате с хора, които постоянно се тревожат за вашето здраве.
14. За вас е важно какво впечатление правите на околните.
Вие сте тип „интроверт” ако:
1. Дори най-незначителното събитие може да ви спре да вземете важно решение.
2. Често се затваряте в себе си и живеете със спомените си. Хубава книга, филм или концерт ви носят приятни впечатления за цял месец.
3. Имате малко приятели. Трудно общувате с хората, особено с непознати компании. Имате само 1-2 близки приятели.
4. По-добре запомняте ситуацията като цяло, отколкото отделни детайли.
5. Стараете се да избягвате суетата, високата музика, шумните компании.
6. Предпочитате да работите с по-малък, но систематизиран обем информация, отколкото с целия поток информация.
7. Обичате да се фотографирате, харесват ви сувенирите и различните украшения.
8. Трудно се приспособявате към нова обстановка, колектив, ситуация.
9. Чувствате се уютно в голяма компания, където може да останете незабелязани (за разлика от малката компания, където веднага ще се откроите).
10. Предпочитате да сте сами и се държите по-свободно и непринудено в домашна обстановка.
11. Вие сте целеустремен човек, който винаги отстоява принципите си.
12. Грижите се за здравето си и смятате, че е по-добре да приемете някакво профилактично средство, отколкото после да се лекувате.
13. Първо обмисляте проблема, а след това взимате решението.
14. Понякога ви казват, че трябва по-просто да гледате на нещата, но вие не мислите така.
Ако сте събрали най-много положителни отговори от една от групите, значи сте 100% “екстраверт” или “интроверт”. Но ако имате еднакъв брой отговори от двете групи, вие , вие сте “амбаверт “– двойствена натура, за която са характерни и едните, и другите признаци. Всъщност едва ли е изненадващо, че повечето хора принадлежат именно към този тип.
Източник: zdrave.bg
Способността да се сънува пряко зависи от степента на интелекта, смятат американски учени. Тяхното изследване, базирано на наблюдение на повече от 2000 души, показва, че повечето хора или не сънуват, или не запомнят сънищата си.
“Само тези, показали най-високи резултати на IQ-тестовете сънуват постоянно. При това, колкото по-развит интелектуално е човек, толкова по-ярки и по-цветни са сънищата му”, твърдят авторите на изследването, цитирани от Ройтерс.
По своята същност сънищата са време за подреждане на информацията - мозъкът анализира постъпилите през деня данни и решава много задачи. “Повечето пророчески сънища и присънили се открития (например Периодичната таблица на Менделеев) могат лесно да бъдат обяснени -мозъкът решава по време на сън поставените задачи и намира изходи от най-трудните ситуации”, смятат американските учени и допълват: “Ако човек не е развит интелектуално, той не се стреми към разрешаването на каквито и да е въпроси, нищо не го интересува освен обикновените делнични дела и съответно рядко сънува, тъй като мозъкът му по време на сън също спи в буквалния смисъл на тази дума”.
Източник: zdrave.bg
Как тайните на водата ни разкриват защо трябва винаги да сме позитивни.
Всеки има най-доброто желание и се стреми да бъде по-добър като личност, съпруг/съпруга, приятел/приятелка, любовник/любовница, колега… И, разбира се, за да го направи, едно от нещата, към които се стреми е да избира и използва внимателно думите. Още от ранно детство – когато научаваме първите си думи – до деня, в който те се “леят” така свободно върху листа в училище или когато ни защитават по време на спор, ефектът на думите ни върху самите нас, както и върху другите хора, също е един от факторите, които влияят върху здравето ни.
Едно такова изследване върху ефекта от думите може да бъде открито в книгата на японския изследовател д-р Масару Емото: “Тайните послания на водата”. В нея д-р Емото излага своя научен подход към връзката между думите, мислите, музиката, картините и здравето и хармонията на водата на молекулярно ниво. Според откритията на д-р Емото ние започваме своя живот като ембриони, съществуваме като 99% вода и се раждаме, запазвайки 90% от нея. В зряла възраст достигаме до “само” 70% съдържание на вода, а по пътя към нашата смърт тя намалява до 50%. Какво означава това и защо е важно? Ами най-малкото защото ние като хора от физиологична гледна точка съществуваме главно благодарение на водата.
Това откритие е довело д-р Емото до няколко експеримента като подложената на много критики фотографска изложба, в която той взима няколко бутилки дестилирана вода и им залепя различни думи. От време на време той прочита думата високо на водата, което предизвиква неочаквана за повечето хора реакция. След като заснема молекулите на водата, той открива, че позитивни думи като “любов” и “благодаря” предизвикват “деликатни и красиви формации в молекулата”, докато негативните думи като “глупак” и “омраза” предизвикват “бурни разпилени картини”.
“Тайните послания на водата” продължава да разкрива ефектите на различни видове музика, замърсяване и технологии, приложени върху водата - наистина интересна перспектива, която хвърля съвсем нова светлина върху значението на това как подбираме думите си.
Като човешки същества, които се имат за нещо значимо, не винаги ни е лесно да се цензурираме в разгорещени моменти или когато е замесена физическа болка. Но Емото ни предлага нещо, което да пробваме следващия път, когато водим разгорещена дискусия с обичан от нас човек или сме въвлечени в работна ситуация, която ни причинява стрес:
- Ако се чувствате предизвикани да кажете нещо, направете пауза и вдишайте дълбоко.
- В съзнанието си си кажете една съвсем проста мисъл: “Знам, че във всеки от нас има едно чудесно същество – искам да видя това същество у теб и ти искаш да го видиш у мен”.
- Отново вдишайте дълбоко.
“Това упражнение върши чудеса в живота на много хора”, твърди д-р Емото, “След това можете да направите още една крачка и да изследвате негативните особености на гласа си, които проявявате от време на време, и да създадете алтернативни фрази, които имат по-позитивно влияние. Може да е нещо просто като да не използвате думата “глупав” по отношение на себе си или на когото и да е около вас. Имайте предвид, че покриването на емоциите ви с “щастливи” думи или потискането на чувствата, няма да накарат проблемите да изчезнат като с магическа пръчица - по-скоро самото правене на малки неща, за да понижите напрежението в себе си ще промени начина, по който гледате на нещата. Всичко това в дългосрочен план ще доведе до по-доброто ви здраве”.
Източник: zdrave.bg
Приятелите
Смята се, че приятелството се базира на сходството в интересите. И колкото повече са тези съвпадения, толкова по-здрава е връзката. В такъв случай това трябва да означава, че най-стабилните отношения могат да бъдат изградени в един работен колектив, в един клуб или в една музикална школа. Това разбира се, се случва, но в действителност…
Вярно е точно обратното – различията в интересите могат да доведат до разрив в отношенията.
Всъщност приятелските отношения се влияят от няколко фактори. Пространствената близост оказва най-голямо влияние на сближаването. Това може да се докаже например със сприятеляването на студенти от различни специалности, които живеят заедно. Въпреки различните си интереси те се сближават, просто защото заедно споделят един и същи бит.
Любопитно е, че за приятелството не е толкова важно съвпадането или разликата в характерите, колкото представата за нашия приятел. Ние забелязваме само положителните черти в хората, които обичаме, а ако човекът не ни е симпатичен, се концентрираме изключително върху неговите недостатъци. На този, който ни е симпатичен, сме склонни да приписваме определени качества, които понякога сериозно се различават от реално съществуващите.
Семейството
Смята се, че съществува определена категория хора, които се стремят да намерят максимално близък до себе си партньор: по характер, темперамент, начин на реагиране. Предимствата в такъв случай най-често са повърхностни: лесно общуване, липса на претенции по повод на разхвърлените чорапи, еднакви вкусови предпочитания, но в действителност…
В търсенето си на максимално близък партньор хората очакват от брака защита и стабилност, заявяват психолози. Това особено сиблно важи за жените. Сходството рано или късно ще доведе до стагнация на отношенията, т.е. до липсата на развитие. Хората с еднакво мислене могат да се обединят за разрешаването на някакъв проблем, но когато проблемът изгуби своята актуалност, отношенията се разрушават.
Смята се, че здравият брак се изгражда на принципа на взаимно допълване на характерите: всъщност сходства наистина трябва да има, но пък различията трябва да служат за взаимно допълване.
С годините семейните хора си приличат все повече по мимика, маниер на речта и т.н. Хората подсъзнателно се отказват от някои индивидуални навици - в полза на общите.
Съвременният човек си избира брачен партньор, който максимално прилича на него/нея не само по нивото на образование и култура, а и по навиците и доходите. Оказва се обаче, че да се избира съпруг с еднакъв доход не е често срещана практика в много от европейските страни - в градовете, където съществува забележимо икономическо неравенство между хората, жените предпочитат да се омъжват по-късно, но за по-добре материално осигурен кандидат.
Сексът
Тук много трудно може да се говори за сходства и различия. Психолози от Хамбург твърдят, че за мъжете сексуално привлекателни често се оказват жени, които не приличат на тях външно (по ръст, тип на лицето, цвят на косата и т.н.). В този стремеж има някакъв генетичен подтекст – да се съчетаеш с гени, напълно различаващи се от твоите, защото по този начин ще се получи по-добро поколение, твърдят немските учени.
Източник: zdrave.bg
Много често определяме романтиката според женските представи за нея – изпращане на цветя и картички, съхраняване на спомените - в кутия или албум, сълзи на романтичен филм или слушане на песни за любовта по цял ден.
Мъжете може и да не правят тези неща, но много от тях правят нещо по-романтично - запазват любовта в сърцето си завинаги.
В едно проучване, включващо 3000 мъже и жени по целия свят, които са се опитвали да се съберат отново с изгубена любов, задали въпроса: “Колко дълго ви отне да превъзмогнете изгубената любов?”. Отговорите на мъжете (независимо дали хетеро или хомосексуални) сочат, че на тях им трябва значително повече време да превъзмогнат любовта си, отколкото им е нужно на жените.
Някои от мъжете не били доволни от възможните отговори, предоставени в проучването – най-дългосрочният от отговорите бил: “Над 10 години.”. Някои мъже зачерквали всички отговори и записвали “Никога.”. Вероятно, сред проучваните е имало и жени, които никога не са превъзмогнали загубената си любов, но фактът е, че само мъже записали този отговор в проучването.
От младите момчета не се очаква да оплакват изгубената си любов. Но много от мъжете, участници в проучването, споделили, че след като се разделили с гимназиалната любов, плачели тайно всяка нощ в продължение на месеци.
Това проучване дало сходни резултати като друго изследване на хора, които никога не са се опитвали да се съберат отново с изгубената си любов. В него значително повече мъже, отколкото жени, пожелали да вземат участие и изразили силни чувства по отношение на първата си любов, дори и никога да не са се свързвали с тези жени.
Но много рядко някое мъжко списание би публикувало история за любов и романтика. Според редакторите мъжете не са заинтересовани. Но не е така! Когато изследване за романтиката било публикувано в Плейбой, то предизвикало много положителни отзиви.
В случаите, когато се очаква проява на романтика (Св. Валентин, рождени дни и годишнини), всички трябва да запомним да правим разлика между емоциите и поведението. Мъжете може и да не правят албуми със спомени от преживяванията с любимата, но са толкова обичливи, лоялни и, да, романтични, колкото и жените – а понякога дори повече!
Източник: zdrave.bg
Някой беше казал, че в живота винаги получаваме това, за което сме готови. Ако свържем тази мисъл с финансовата независимост излиза, че бедните хора са бедни, защото не могат да мислят за себе си извън състоянието на бедност, не могат да си представят дори, че биха могли да изкарват – и да харчат – много повече пари.
Ето и някои от основните аспекти на психологията на бедността.
Злата съдба
Човек, който се е родил и израснал в семейство с ниски доходи, често прекарва живота си обвинявайки злата съдба за всичките си несполуки, вместо да се вземе в ръце и да промени статуквото.
Малко, но сигурно
Човек, който е носител на психологията на бедността, избира нископлатена, но сигурна работа – в болшинството от случаите в държавни учреждения и организации.
Консерватизъм
Психологията на бедността не позволява поемането на рискове и големи промени в живота. “По-добре да се задоволяваш с по-малко, отколкото да загубиш всичко” – така би звучало основното правило. Хората с психика на бедни никога няма да започнат свой бизнес, няма да отидат да учат второ висше на 40 години и в никакъв случай няма да се преместят в нов град (или държава) в търсене на нов живот след 50!
Ниска самооценка
За хората, носители на психологията на бедността, е характерна крайно ниската самооценка. Те не само не вярват, че не могат да живеят без бедност, но не вярват в себе си и собствените си възможности.
Пасивност
Бедните хора не искат (или не могат и не знаят как) да бъдат (про)активни. Те не четат обяви за работа, не проявяват инициатива да научат нещо ново, не търсят възможности да натрупат допълнителни умения и опит. Те са просто пасивни и инертни и поради тази причина – бедни.
Грешна постановка
Когато за нещо не достигат пари, човек с психология на “богаташ” би казал, че трябва да печели повече, а този, с психиката на бедняк – че трябва да харчи по-малко.
Хората, които забогатяват, насочват усилията, времето и останалите си ресурси да извлекат повече полза (и доходи), докато тези, които остават бедни, прахосват време, усилия и енергия да обикалят магазините и да сравняват цени, за да икономисат някой лев.
Именно психологията на бедността е тази, която пречи на много хора да бъдат богати. Като се съгласяват да работят за ниска заплата, доброволно обричат себе си на бедност. Ако нямаше хора, готови да работят за 250 лева на месец, никой нямаше да има наглостта да предлага такава заплата. Може би сами сме си виновни за бедността, защото се съгласяваме да бъдем унижавани.
Източник: zdrave.bg