За повечето майки е характерна лактационната криза. Тя се характеризира с временно намаляване на количеството на майчиното мляко. Причините са скоковете в растежа на детето и хормоналните промени в женския организъм. Първата криза може да настъпи през 3-4-та седмица след раждането, а след това да се повтаря на всеки 1,5-2 месеца. Няма място за притеснения – след няколко дни кърмата ви би следвало да се върне.
• Не дохранвайте детето си изкуствена храна – така с всеки път млякото ви ще става все по-малко. Вместо това хранете го толкова често, колкото то иска - дори това да става на всеки 15 минути. Колкото по-често вие поставяте детето до гърдите си, толкова повече мляко ще имате.
• Не залъгвайте детския апетит със сладка вода или чай.
• Забравете за домакинската работа и легнете с детето в леглото. Съблечете се, съблечете и детето. И двамата се нуждаете от контакт чрез кожата. Това стимулира произвеждането на хормоните, отговорни за лактацията. Затова прекарвайте така колкото се може по-дълго време.
• Изпивайте всеки ден най-малко около 2 л течности (без да броите супите).
• Всеки ден яжте нещо солено - например парче солена риба или порция ориз – те ще спомогнат за задържането на течностите в организма.
• Правете масаж на гръбначния си стълб в областта на гърдите или леки упражнения, които да го натоварят – това подобрява кръвообращението в гърдите и така способства за лактацията.
• Спете редовно и често се разхождайте на чист въздух.
Две “млечни” рецепти
Изберете тази, която ви е по вкуса.
Моркови с мляко
Две с. л. моркови се настъргват на ренде и се заливат с чаша мляко или сметана. Изпивайте дневно по 2 чаши.
Кимион със сметана
2 с.л. кимион се заливат с 2 чаши сметана и се задушават в керамичен съд с капак в слаба фурна за около 30-40 минути. Изпивайте по 1 чаша 1-2 пъти дневно.
Източник: zdrave.bg
Тревоги, раждане, изписване от родилния дом, приятни емоции с приятели и роднини… Накрая се поглеждате в огледалото и с мъка си мислите, че никога няма да си възвърнете предишната фигура.
Безспорен факт е, че всички бременни повишават теглото си – с повече и с по-малко. Но тези килограми не могат да се нарекат наднормени – организмът може да се “отчете” за всеки от тях: 4-5 кг са за сметка на увеличената матка, 1 кг -за готвещите се за лактацията гърди, 1,5 кг – заради увеличения обема на кръвта, 1 кг – за междуклетъчната течност. Добавете още от 2,5 до 4 кг за детето и ще получите доста точно цифрата, която лекарите ви съветват да прибавите по време на бременността.
Килограмите обаче сигурно ще са повече, ако сте следвали бабиния съвет да “ядете за двама”. За това има и други фактори. Някои от бъдещите майки не се движат достатъчно, а освен това се променя и хормоналният фон - прогестеронът и пролактинът ориентират обмена на веществата към натрупване на мазнините.
В продължение на 9 месеца сте напълнявали. Логично, за да отслабнете, също се нуждаете от поне 9 месеца, които условно могат да се разделят на 3 периода, всеки със своите характерни особености.
Първото тримесечие: задължително трябва да се спи!
Кое е новото?
Фразата “Новородените спят по 15 часа на ден” не винаги съответства на действителността. А дори и кротките бебета не дават възможност на родителите си за пълноценна почивка нито денем, нито нощем. Младата майко чесот осъзнава, че не успява да сваля килограми и изпада в паника.
Какво пречи на отслабването?
По отношение на хормоните - все още преобладават пролактинът и прогестеронът. А това означава, че апетитът е повишен, а коремът и бедрата си остават най-проблемната зона. Недоспиването и непълноценният сън са още един фактор, който затруднява спадането на теглото.
Какво ще помогне за отслабването?
Кърменето също е препятствие по пътя към отслабването. Ако раждането е протекло без усложнения илактацията се е нормализирала, наднорменото тегло ще се намалява – мазнините се изразходват за образуването на млякото. Средно организмът се разделя с 30-40 г мазнини за едно денонощие.
Съвети:
В никакъв случай не спазвайте строги диети, но и не продължавайте да ядете за двама. Кърмещите майки често допускат няколко грешки: те се стараят да приемат повече мастни продукти (за да бъде кърмата по-засищаща) или ядат твърде големи порции (за да не изчезне кърмата).
Секрецията на пролактина не зависи от това колко ядете, а от дейността на другите женски хормони (в частност от естрогена) както и от психичното състояние. Настроението и сънят са много по-важни, отколкото обема на порцията храна.
Второ тримесечие: Всички трябва да се разхождат!
Кое е новото?
Детето расте - то тежи два пъти повече в сравнение с раждането си, спи спокойно и започва активно да опознава света. През този период най-уязвимото място за майката е психиката. Според статистиката, именно през второто тримесечие нараства вероятността от следродилна депресия.
Какво пречи на отслабването?
Теглото на майката, което се е стабилизирало след раждането, започва да нараства след около 6 месеца. Причина за това най-често е именно емоционалното състояние. Продължава и хормоналната пренастройка, а детето, както и преди, изисква много сили и внимание. Диетите през този етап обикновено не дават очаквания резултат и често водят до още по-влошено емоционално състояние - стрес от невъзможността да бъдеш едновременно добра майка и привлекателна жена.
Какво ще помогне за отслабването?
Детската количка. По дреме на разходка детето с удоволствие разглежда света, а майката върви по няколко часа дневно.
Съвети:
Отделете за упражнения. Съществуват различни групи, предназначени за майки и бебета. Тяхната основна задача е повишаване на мускулния тонус. Мазнините в тренираните мускули изгарят по-бързо, а апетитът се понижава. Физическото натоварване е добър начини за преодоляване на депресията.
Трето тримесечие: правилното хранене е от особено значение!
Кое е новото?
Детето вече е достатъчно самостоятелно в придвижването си и то не може да бъде оставено само нито за минута.
Какво пречи на отслабването?
Именно сега на детето се дава “истинска храна”, постепенно и по малко – по 1-2 лъжички, а след това обемът се увеличава. Като правило порциите, които се приготвят, са по-големи от необходимото. Те остават и майката дояжда…
Какво ще помогне за отслабването?
Време е да помислите за диета. Заменете мастните продукти с обезмаслени и не забравяйте за ястията, богати на животински белтъчини, калций и желязо. Употребявайте повече зеленчуци, мляко, извара, риба и месо без мазнини. Между отделните хранения си позволявайте само чаша кисело мляко с добавена лъжичка мюсли.
Съвет:
Повечето кърмещи майки обичат сладкото. По този начин организмът сигнализира за недостиг на въглехидрати. Употребявайте макарони от твърди видове пшеница, пълнозърнест хляб или обезмаслено мляко. По този начин ще отслабнете средно с 1-2 кг за месец, без да лишавате тялото от необходимите му вещества.
Златни правила за отслабващата майка
• Правило №1: Да не се преяжда - хранете се често, но на малки порции - 5-6 пъти дневно.
• Правило №2: Да не се дояжда останалата храна - детската храна е много калорична. Безобидните каши и супи бързо ще способстват за напълняване.
• Правило №3: Да не се гладува - организмът ще се стресира и ще започне да трупа запаси за “черни дни”.
• Правило №4: Да се правят повече разходки – колкото повече, толкова по-добре. Идеалният вариант е 1,5-2 часа дневно.
• Правило №5: Да се носи детето - купете си “кенгуру” и носете по-често детето с него. Натоварването се разпределя равномерно и гръбначният стълб не се претоварва.
Източник: zdrave.bg
Според обществото, жена, която отглежда детето си сама се нарича „самотна майка”. Абсурдно, но факт. Помислете, може ли една майка да бъде самотна щом слънчицето й е около нея, щом усеща, че тя е целия му свят? Проблемът идва от неправилното тълкуване. Може да се почувства самотна жена, но не и майка. Оттук започва всичко…
Нека видим минусите на самотната жена, която отглежда и възпитава живот:
Липса на емоционална и физическа подкрепа
Причините една жена да бъде единствен родител могат да бъдат много и разнообразни. Някои не искат партньор до себе си, изборът им е съзнателен.. Други пък са придобили статута „самотна жена” по неволя. Но нека не се взираме в причината, а в следствието. Какви са минусите?
Двойната роля
Да имаш играеш две роли е доста голямо предизвикателство. А що се отнася до възпитаване на дете, още повече. Жената трябва да бъде майка и баща, което е изключително трудно. Макар често жените да се мислим за смели и твърди, по природа сме нежни и често уязвими. Самотната жена трябва да промени свои биологически характеристики. Трябва да се научи да мисли и да ръководи по мъжки. Трябва да има нежна ласка и твърд характер, да е любяща майка и респектиращ баща. Тези самоизключващи се едни други качества са от изключителна важност. Макар на пръв поглед да са коренно различни, те се допълват. Ето защо, тя трябва да осъзнае важността на двойнствената роля във възпитанието на детето.
Физическа подкрепа
Тежък товар, ремонт, та дори и сменяне на крушка. Всички онези малки нещица, за които дамите не мислят са част от нейния живот. Тя се учи на какви ли не мъжки дейности, защото физическата подкрепа липсва.
Финансова подкрепа
За жалост, финансите са необходимост и удобство. Създават навици и стандарти. Няма как да не споменем като минус, финансовата подкрепа на бащата. Жената, решила да отгледа слънчицето си напълно сама, трябва да сложи и този минус на везната.
Трябва да осигури добър живот на малчугана, да намери пътя и начина за това. И то, сама…
Социален живот ли?
Е, да няма как. Това също се брои за минус. Контактите са по- ограничени, защото жената, която отглежда детето си сама трябва да се отдаде единствено и само на него. А, ако случайно и остане време да отдъхне, я чака домакинска работа, лични ангажименти и т.н.
Рискове за детето
Атмосфера на постоянни грижи и контрол крие рискове. Когато едно дете е постоянно обгрижвано и контролирано, то това може да доведе до:
*** изолираност, недостатъчно добра социализация сред останалите
*** разглезване
Ето защо, балансът е най- важният компонент от възпитанието на едно дете. А, когато един човек трябва да го постигне вместо двама, той е още по- трудно постижим.
Друг риск е да не придобие грешна представа, че семейство се прави само с един човек, че той също иска и ще бъде единствен родител.
Емоционална нестабилност
Тези жени са обградени от любовта на детето си, но… нещо липсва. Изградени сме така, че всеки си намира половинката. И когато тя липсва сянката на несигурността се прокрадва. При евентуални трудности, дилеми, жената няма тази морална опора и емоционална подкрепа.
Въпреки всички минуси, жените, които отглеждат сами децата си са героини, защото успяват да се справят с жонглирането между дете, дом и работа. Не всеки
може!
Източник: krasivi.bg
Австралийски учени твърдят, че детският плач помага не само за нормализирането на съня на бебето, но и за облекчаването на следродилната депресия при младите майки. Изследването е проведено от Кралската детска болница в Мелбърн и е обхванало 225 деца, чието развитие е проследено от раждането до навършването на училищна възраст.
Резултатите показват, че ако бебето бъде оставено да плаче, продължителността на съня му се увеличава средно с 30 %. Установено е още, че рискът от следродилна депресия намалява, тъй като родилките имат по-добър сън.
Източник: hapcheto.com
Закаляването трябва да започне още от ранна кърмаческа възраст, но не преди краят на първия месец, когато функциите на организма са все още твърде незрели, особено терморегулацията, затова и прилагането на закалителни процедури може да доведе до някои нежелани странични ефекти. Най-добре е закаляването да започне след третия месец.
Защо въпросните закалителни процедури са толкова важни за здравето на децата?
Закаляването помага за по-лесната адаптация на детския организъм към околната среда, както и за справянето с трески, настинки, промени в температурата и др. Закалителните процедури правят децата по-здрави, по-жизнени и не на последно място - подобряват техния емоционалeн тонус.
Как се закаляват децата в преходния сезон между зимата и пролетта?
Малко е под въпрос дали в днешно време все още съществува такова нещо като преходен сезон. И все пак закаляването започва с намаляването на температурата вкъщи, намаляване на дрехите, с които навличаме малките, и увеличаване броя на извежданията им на чист въздух. Едно от най-важните неща е вкъщи детето да не бъде отглеждано при високи температури. Аз съм имала нерядко пациенти, които се гледат при температура 25-26 градуса. Това е една изключително висока температура, която много изнежва не само детето, но и неговите родители.
Температурата в дома трябва да бъде около 20 градуса и в никакъв случай, при нормални условия, едно бебе не бива да стои вкъщи с много дрехи или пък с шапка и ръкавици.
Съществуват ли някакви принципи за закаляване, към които е хубаво да се придържат родителите?
Да, съществуват. Първият принцип е постепенност и той е от изключителна важност. Не може едно дете да сме го обличали с ботушки, с вълнени дрешки и изведнъж да го съблечем и да го пуснем едва ли не по тениска. Друго нещо, за което трябва да се следи, е реакцията на детето спрямо закалителните процедури. Освен това трябва да се знае, че е важна не само температурата на въздуха вкъщи, но и температура на водата, която то пие. Аз винаги съм препоръчвала след определена възраст, когато вече не е нужно водата да се преварява, детето да започне да я пие направо от чешмата.
Консумацията на вода със стайна температура е един изключително силен фактор за изнежване на организма. Що се отнася до температурата на водата за къпане, тя трябва да бъде по-висока само през първите два три месеца. След това е хубаво постепенно тя да стане такава, с каквато ние самите се къпем - 36-37 градуса, колкото е температурата на тялото.
С какво още можем ефективно да подсилим имунната система на децата?
С правилно и рационално хранене. Знае се, че има етапи в детското хранене и те трябва да бъдат спазвани. В никакъв случай не може едно дете на годинка да яде това, което яде цялото семейство, т.е. приготвена по същия начин храна, със същите подправки. Семейството е това, което определя вкуса на детето. Ако то не е приемало кисело мляко, сирене, пресни плодове и зеленчуци, няма как по-късно, когато порасне, да обича да яде такива продукти. А това е много лошо, защото по този начин се нарушава балансът му с околната среда.
Следя дискусията, която се води покрай въвеждането на здравословна храна в училищата, но за мен това е вече един прекалено късен момент, защото детето вече е с формиран вкус и е много трудно той тепърва да бъде променян.
Източник: hapcheto.com
Много фирми в Западна Европа и САЩ са достигнали до извода, че е крайно време да се предприемат мерки, улесняващи майките, които искат да се върнат на работа по-бързо, като им се позволи да вземат и чедата си в офиса.Идеята звучи Бебе в офисашокиращо за много хора около мен, признавам че и аз самата изобщо не съм сигурна дали бих избрала такова решение. Но от как забременях и родих детето си се нагледах и наслушах на достатъчно клишета по въпроса за бебегледането. Някои от тях постепенно отпадат, други са по-устойчиви и може би тази идея ще е следващата, която ще разбуни форумите и ще промени с нещичко родния пейзаж.
Всъщност, практиката неслучайно се е зародила в страни като САЩ и Великобритания, където или няма платен отпуск по майчинство или отпуснатият от държавата срок е смехотворно малък. САЩ например, по данни на списание National Geographic от август 2007 г. се нарежда сред страните в света с най-кратък срок – едва 12 седмици, при това неплатени! В сравнение с тях, нашите 315 дни платено майчинство и още една година възможност за неплатено звучат направо невероятно.
В споменатите страни все повече фирми променят политиката си спрямо служителите, които са от ключово значение, като им осигуряват комфортна атмосфера, в която без проблеми да щъкат бебета. В САЩ над сто организации и фирми успешно прилагат метода „бебета на работа”. По данни на асоциацията „Babiesatwork” http://www.babiesatwork.org/ над 1300 мъници са пролазили в офисна обстановка. Както винаги що се отнася до бизнес, всичко е внимателно премерено и претеглено, а опитът на престрашилите се сочи, че ползите са доста.
За родителя:
- позволява по-бързо връщане на работа, ако тя е атрактивна, желана и важна за кариерата на майката или бащата или пък в крайна сметка е неизбежно от финансова гледна точка;
- действа успокояващо, сваля нивото на стреса и притесненията, защото отрочето е под ръка;
- увеличава шансовете за успешно кърмене, което е най-доброто за бебето ти, а и примера действа насърчаващо за другите жени.
За бебето:
- близо е до мама или татко, тоест то е щастливо, спокойно и усеща, че е обградено с така нужната му любов и топлина;
- свиква с нови хора, с различна обстановка, израства по-уверено и способно да комуникира с околния свят;
- не расте в стерилната среда на детската стая и кошчето, изгражда си адекватен имунитет и умения да комуникира.
За компанията и колегите:
- действа успокояващо и разведряващо, все пак е по-добре да слушаш гукащо бебче, вместо поредната нова диета на колежката;
- повишава духа на екипа и спестява пари за безсмислени тийм билдинги, на които всички скучаят, но присъстват по задължение;
- увеличава се лоялността и положителното отношение към фирмата, което пък повишава продуктивността;
- не на последно място – привличат се нови клиенти, слухът за бебета в офиса се разпространява бързо, всички искат да видят това чудо. Така името на фирмата започва да се шири по форуми и блогове, променя се имиджа й и доверието към нея расте;
- Действа като безплатна реклама сред жените клиенти, а покрай тях и сред мъжете. В САЩ и Европа такива фирми са постоянно присъствие в класациите за „Най-добро работно място”.
Ето и разказа на собственик на просперираща рекламна агенция в САЩ, затова как в компанията му са израснали 33 хлапета и… цяла дузина кучета.
Против:
Идеята се обсъжда и предъвква отдавна по чужди сайтовете, форуми и блогове. Повечето противници настръхват от идеята, защото:
- Родител с бебе на работа не е толкова ефективен, колкото колега без. Тоест някой ще получава заплащане за по-малко работа, само защото има деца;
- Бебетата, както знаем, са и шумни. Не всеки може да издържи на бебешки рев, а той може да бъде наистина пронизителен;
- Шумно или не, едно сладко бебе привлича неудържимо вниманието на околните и разсейва служителите;
- Офисната среда невинаги е безопасно място за мъниците (особено у нас, където масово се пуши на работа, въпреки забраните), а колегите носят всякакви зарази;
- Адвокатите на много фирми изтъкват опасение, че при евентуален инцидент е възможно родителят да съди фирмата;
Всъщност идеята детето да е в офиса се свежда до едно просто правило – бебето има жизнена нужда да е близо до мама.
Бебетата имат постоянна нужда от майчината си топлина, от бащината също, изобщо от човешко присъствие, а не от безмълвната компания на плюшени или пластмасови изделия. Така е не само според моята емоционална интуитивна преценка, но и според много изследвания и изводи, направени въз основа на човешкото психическо развитие, както и въз основа на анализ на практиките съществуващи в много племена и култури. Малките там не се оставят и затварят в специални кошарки, в стерилни детски стаи или в ясли, а са плътно до родителите си, участват един вид в социалния живот и израстват по-самоуверени, психически стабилни и пълноценни личности, които умеят да общуват без притеснения и помагат на близките си в работата, която са наблюдавали от малки. До този извод е стигнала и Джийн Лайдлоф извод, която прекарва години сред индианското племе във Венесуела. Един от любопитните й изводи е, че децата които са привързани към родителите си, не плачат толкова, колкото сме свикнали от едно бебе, нямат колики и реагират много по-спокойно при контакт с чужди хора.
Идеята ми звучи сякаш е продукт на отчаянието от едно дълго отдалечаване между родители и деца, на едно продължително пътуване на обществото срещу естествения ход на нещата, срещу нуждите на нашите бебета, срещу вродената ни интуиция. У нас този път минава по различен маршрут, но посоката е същата, въпреки че вече някои правят обратен завой.
Все още битува идеята, че малките човечета трябва да се възпитават дистанционно, да бъдат привиквани към самостоятелност едва ли не от първия ден след раждането. За бебето е отредена специален дезинфекциран периметър, за да не пречи, да не притеснява околните или пък да не би да се разглези или да пипне някой опасен вирус или коварно дебнеща бактерия. Всичко трябва да е по график – кърмене, спане, контакт с мама и тати, точно определени места, ограничаващи се до детската стая и кабинетът на педиатъра. Разделението започва още от родилното, където в повечето случаи бебетата са отделени по недоказани и неясни причини от майките.
Родителството е най-естественото нещо и следователно то не се нуждае от кански мъки, за да се получи добре. Нужно е само да се вслушаш в гласа на бебето и постепенно ще усетиш, че говорите на един език. То има нужда от топлината ти не само в определени часове и трябва да похапва често, не по твоя, а по неговия си „график”.
Чака ни още път назад, след като все още у нас се срещат теми като „А вие целувате ли децата си?”. Тази нагласа е стара, ноundefined затова пък доста вкоренена в съзнанието на много поколения.
Д-р Божкова, която е с опит като участъков лекар и педиатър в Дулово в края на 60-те години на XX в. разказва, че когато е обикаляла в района се е нагледала на слабички, неразвити бебета, които са повивани здраво и са оставяни в дървени коритца (бешици по народному), които служат и за люлка. Обикаляла е селата и въпреки омразата на хората, тя и колегите й са горяли тези корита на мегдана. Все пак нещата по нашите земи не винаги са били такива, иначе Майстора едва ли щеше да намери модел, за да нарисува своята майка и дете, поставено на гърба й в цедилка, сред слънчогледово поле.
Осъзнавам и че съм от щастливките, които работят във фирма, която спазва законите в страната и аз мога спокойно да се порадвам на време с детето, да получавам майчински според реалната ми заплата и да не се главоблъскам по въпроса дали мястото ми в офиса изстива. Но е нужна повече толерантност към бебетата на обществени места, по строги закони, които да предоставят истински зони за непушачи по заведенията и по-гъвкава политика на работодателите спрямо служители с бебета. В крайна сметка много работа може да се върши дистанционно, което освен всичко спестява и средства на собствениците на фирми. Другият основен момент е излизане от сивата икономика, в която хиляди майки получават мизерни майчински, защото не се осигуряват на реалната сума. Така те са принудени да намерят начин и да се върнат на работа, където едва ли ще ги поканят заедно с бебетата.
Това са елементарни неща, за детски градини или стаи за бебета и деца към фирмите все още не смея и да си мечтая, но е факт, че вече и в България има фирми, които предоставят тези възможности и рано или късно ще намерим верния път, а до тогава – приятно гушкане!
Източник: moetodete.bg
Позата на спане влияе върху риска от внезапната смърт на новороденото.Педиатри от Националния институт за детско здраве и човешко развитие „Юнис Кенеди Шрайвър” са категорични, че за да се ограничи рискът от синдром на внезапната детска смъртност, бебетата трябва да спят само по гръб. Тези заключения се основават на обобщени резултати от проучвания, проведени през последните 15 години.
Синдромът на внезапната смърт на новороденото (SIDS) е един от най-честите случаи на смърт на пеленачетата във възрастта между един месец и една годинка. Според статистическите данни, над 2 000 бебета умират в съня си само в САЩ.
Въпреки, че причината все още не е напълно изяснена, учените са на мнение, че позата, в която детето спи, може да влияе на риска от SIDS . Откакто през 1994 година започна да се препоръчва слагането на децата да спят по гръб, смъртността при бебетата е намаляла с 40%.
Резултатите от проучване на 119 смъртни случая при деца до двегодишна възраст, показва, че повечето от децата са били намерени или по корем или с лице, покрито от завивката.
Само в 8.4 % от регистрираните смъртни случаи, са били на деца, които са спели по гръб и на твърд матрак.
Установено е, че когато децата спят по корем или в неподходящо легло. Тежки спални завивки, големи възглавници или плюшени играчки също могат да попречат на бебето да диша и да предизвикат задушаване.
Педиатрите са категорични, че тези правила не трябва да се пренебрегват дори и при краткотраен сън или при присъствие на родител в стаята, тъй като първите симптоми на задушаване могат да останат незабелязани.
Източник: puls.bg
Развитие на усещането за допир
Точно преди 8-мата седмица от бременността ембрионът започва за пръв път да развива чувство за допир. Първите части от тялото му, които усещат допир, са тези, които са най-чувствителни при възрастните. Започва се от бузките и бързо се разпространява до гениталната област (10 г.с.), дланите (11 г.с.) и стъпалата на крачетата (12 г.с.). До 17 г.с. коремчето и дупето също са чувствителни. Вашето бебе може да експериментира с това ново за него усещане като докосва лицето си, смуче палеца си или като докосва други части от тялото, за да усети как се движат.
До 32 г.с. вече почти всяка част от тялото на ембриона е чувствителна към топлина, студ, натиск и болка.
Развитие на усещането за вкус
Между 13 и 15 г.с. усещанията на ембриона за вкус вече са като на възрастен човек и околоплодните води могат да имат остър аромат на къри, чили, чесън, лук или други силни вкусове, включени в храната на мама. Проучванията показват, че ембрионът поглъща по-интензивно, когато е заобиколен от сладки вкусове и по-малко, когато е заобиколен от горчиви или кисели вкусове.
През последния триместър ембрионът поглъща до литър околоплодна течност на ден, което може да послужи като вкусов мост към майчиното мляко, което също съдържа вкусове от храната на мама.
При раждането си бебетата вече имат силно развито чувство за вкус, новородените могат да различават вкусове и да демонстрират определени вкусови предпочитания. Дори преждевременно родените бебета преди 33 г.с. смучат подсладен биберон по-охотно отколкото просто гумен.
Развитие на усещането за мирис
Носът на ембрииона се развива между 11 и 15 г.с. До скоро учените не вярваха, че ембрионите могат да имат каквото и да е чувство за мирис, тъй като се смяташе, че мирисът може да се усети само чрез въздуха и дишането. Последните проучвания обаче отвориха нов свят на възможности.
Носовата система се състои от най-малко 4 подсистеми и понастоящем се смята, че околоплодната течност преминавайки през устната и носна кухина на бебето дразни сетивата.
Изследванията показват, че новородените бебета са привлечени от мириса на майчиното мляко, независимо, че не го познават. Учените смятат, че това може да се дължи на някакви подсещащи знаци, които те са научили още преди раждането.
Развитие на слуха
Матката не е тихо място. Чува се кръвта, която се движи шумно по кръвоносните съдове на майката, бълбукането и къркоренето от стомаха и вътрешностите, както и звукът на майчиния глас и гласовете околните.
Ушите на бебето започват да се оформят около 8 г.с. и са структурно завършени около 24 г.с. Но още около 18 седмица костите на вътрешното ухо, както и нервните окончания на мозъка са достатъчно развити, за да чуе бебето биенето на сърцето на майка си и кръвта, която се движи по пъпната връв. То дори може да се стряска от силни шумове! През остатъка от бременността шумът служи като главен информационен канал за него.
До 25 г.с бебето вече чува гласа на майка си, както и този на таткото и още през 27 г.с. може да ги разпознава. Звуците често са приглушени и неясни, тъй като ушите все още са покрити с верникс (плътно мазно покритие, което предпазва кожата на бебето от изсушаващото действие околоплодната течност).
Движенията и позицията на ембриона могат да се променят в отговор на достигащите шумове. Много бременни майки усещат внезапно движение или ритниче точно след като се затвори с трясък някоя врата или избръмчи силно ауспухът на кола. Често пъти пулсът на бебето се забавя докато майката говори, което предполага, че то не само го чува и разпознава, а че също се и успокоява от него.
Развитие на зрението
Зрението се развива последно от 5-те сетива. Клепачите на бебето остават затворени до 26 г.с., за да могат да се развият напълно ретините на очите. Около 26 г.с. очите се отварят и дори започват да мигат! При раждането си бебето вижда отлично на разстояние от 20 до 30 см.
Веднага след като очите на близнаците се отворят в утробата на майката те нямат никакви проблеми да се намират един друг, да се докосват по лицата или да си държат ръцете.
Матката не е напълно тъмно място, точно както не е и тихо. Още от 18 г.с., когато очите са затворени, ретините на бебето могат да регистрират малки количества светлина, проникващи през тъканите на майката, когато е на открито под яркото слънце или изложена на силна светлина. До 33 г.с. зениците на окото вече могат да регистрират светлина и да се свиват и разширяват, позволявайки на бебето да вижда неясни образи. Проучвания показват, че при насочване на ярка светлина към корема на майка, бременна в 37 г.с., пулсът на бебето се учестява или бебето се обръща към светлината. (Забележка: излагането на ембрион или преждевременно родено бебе на ярка светлина преди да е готово може да повреди очите му).
Източник: bg-mamma.com
Любовен монолог.
Всяка сутрин събуждате бебето с думите: “Добро утро, миличко!” След това сигурно започвате да му обяснявате каква ще е програмата сутринта. Обръщате се към него по име и често вмъквате обръщенията “любимичко”, “слънчице”… То наистина още не разбира смисъла на думите, но това е единственият начин да го запознавате с майчиния език. Добре е да знаете, че бебето се чувства блажено сред ритъма и мелодията на изреченията, които чува. Не се притеснявайте от монолога си. Не се обвинявайте, че сте някаква глупава бъбривка, която забравя, че бебето й още не е усвоило езика, на който тя му говори. Запомнете, че е твърде важно да отправяте думи и изречения към съкровището си. Споделяйте с него свои радости, разочарования, съмнения… Обяснете му например, че вечерта сте били много уморени с таткото и не сте успели да приберете масата след вечерята. Успокойте го, че ще се заемете с това, но скоро отново ще сте до него. С нежния си глас ще му подскажете, че мама няма да го изостави.
Милувки, целувки… и малки паузи.
Можете ли да се въздържате от спонтанните целувки на пухкавите бебешки крачета? Вашето дете сияе от радост. Тези моменти обаче явно не могат да продължават до безкрай. Изведнъж бебето се изпъва, обръща се настрани, намръщва лицето си и без думи ви показва, че е отегчено от ласките. Вие добре го разбирате и бързо превключвате към други действия. Именно така то се убеждава, че се отнасяте с разбиране към желанията му. Много ситуации като тази помагат да се формира голямото умение да се съобразяваш с потребностите на другите.
То не е аксесоар. Понякога изпитвате угризения, че къде ли не влачите бебето със себе си. Трябва да купите хляб - вземате го до магазина. Обикновено ви се налага да съчетавате всекидневното пазаруване с разходката до парка. Спокойно, не се притеснявайте! Бебето ви харесва разнообразието. Чрез него то опознава света и разбира колко той е интересен и многолик.
А и малките деца нямат изявена дългосрочна памет. Те не запомнят как изглежда кутията с прясно мляко в хладилника. Затова с интерес оглеждат щанда с млечните продукти в магазина и пъстротата привлича вниманието им…
Опити безкрай.
Детето ви има любими занимания - да шари с поглед из стаята, да посяга към предмети, да ги пипа, а след това и да ги хвърля на пода… Удоволствие му доставя и да бутне чашата, след това да гледа как водата се разлива по масата. То има огромна нужда от свобода и пространство, за да проучва същността на нещата. Затова и кутията от обувки, която може да се отваря и затваря, е доста по-занимателна от шареното музикално влакче. На детето му доставя голямо удоволствие да хваща предмети, които не са неговите играчки, но и не са опасни. Макар че все още не може да ви помага, то се ослушва и се мъчи да разбере кое къде се поставя и как се назовават различните вещи. Сигурно ще се изненадате, ако един ден малкото ви съкровище ви подаде капака на тенджерата, която вие се каните да сложите на котлона…
Най-сигурно е при мама и при татко.
Ритуалите - сутрешно гушкане, смяна на пелените, кърмене, разходка… Шумовете - от радиото или уредбата, миризмите, докато готвите обяда. Следобедният сън. Вечер връщането на татко от работа. Къпането във ваничката, приспивната песничка… Ритъмът на всекидневието дава сигурност на бебето ви. Светът, в който то живее, е постоянен, предсказуем и стабилен. То усеща, че е защитено, а това наистина е прекрасно чувство!
Уча се да пазя равновесие.
От бебето се изисква тежък труд, за да успее да държи тялото си стабилно, без да се клатушка. Най-малко една година то трябва да се упражнява, едва след това може да се опита да направи първите си крачки. Без дори да съзнавате, още от раждането вие му помагате да балансира - когато го носите, то усеща ритъма на крачките ви и така се стимулира органът на равновесието във вътрешното му ухо. Същият ефект се получава и при возенето в количката. Добре е с нея да преминавате през различни терени - чакъл, трева, тротоар. Разнообразието е чудесен стимулатор на чувството за равновесие!
Ще се справя и само.
Не се притеснявайте, ако понякога не успявате веднага да откликвате на плача на бебето. Вярвайте, че има полза и от малкото ви забавяне. Така детето ще се помъчи само да отстрани дразнителя си. Може например да открие успокоението чрез палеца си или пък да се намести по-удобно в креватчето, за да не му убива пелената. Тези усилия ще му създадат усещането, че не е напълно безпомощно!
Тялото ми - това съм аз!
Бебето ви неуморно се мъчи да хване крачето си. Най-после докопва палеца и го вкарва в устата си. Смуче го доволно. Какви изводи може да си направи от това постижение? Устата съм аз, палецът на крака пак съм аз - ето как за него кръгът на тялото се затваря. То се радва на откритието си и го практикува с удоволствие, когато мама е изморена и не може непрекъснато да го носи на ръце.
Сложете бебето на постелка и легнете до него. Така ще му осигурявате не по-малко близост, отколкото при носенето, но ще си починете. Нали не сте перпетум мобиле?!
С мама е толкова забавно!
Криеницата е любима игра - скривате лицето си с ръце или с пердето, извиквате “Ку-ку” и изведнъж се показвате: “Ето-о-о!”. Най-късно след 8-ия месец детето се пленява от тази игра. В началото може да е леко объркано от “изчезването” ви, но бързо долавя същността на криенето. А то тренира различни умения - размяна на емоции, съобразителност, напрежение и облекчение. Умилително е как малката уста се мъчи да отговори с “ето-о-о”. Каква радост за бебето е да открие, че го разбирате!
Източник: bg-mamma.com
То осигурява достатъчна защита и хранителни вещества, необходимо за развитието, включително и менталното, на децата.
Наблюдавани са над 700 новородени в САЩ, с тегло при раждане под 1кг. Тези от тях, получили кърма възможно най-рано, са показали много по-високи резултати при тестове за интелигентност, направени 30 месеца по-късно.
От друга страна са опровергани предишни твърдения, че кърменето, особено продължителното, може да обуслови предиспозиция към кариес на зъбите. Срещу това твърдение са работели специалисти от School of Medicine and Dentistry към университета в Рочестър, Ню йорк.
Педиатрите съветват, че кърмата е най-подходящата храна за децата поне до навършване на 1 година, и те не биват да бъдат лишавани от нея.
Източник: puls.bg