Екстрактите и отварите от цветя са популярни още от Древността.
Някои от тях като например жълтият кантарион и божурът са влезли в официалния регистър на билките. Но цветята и препаратите от тях не само оказват благотворно влияние на физиологията на едни или други органи. Още в началото на миналия век англичанинът Едуард Бах е разработил метод за терапия с цветя, основан на психологическото въздействие.
Също както и Хипократ, Бах е смятал, че трябва да се лекува не болестта, а болния, т.е. човек може да бъде излекуван, като се включат определени вътрешни ресурси. „Болестите, особено хроничните, са следствие от душевна дисхармония”, смята ученият. „Те възникват, когато има конфликт между нашето физическо „аз” с неговите чувства и желания и нашето висше „аз”.
Занимавайки се с бактериология и хомеопатия, а през последните 6 години от живота си работейки като селски лекар, Едуард Бах е търсил лечебни методи, достъпни за всеки. Всеки ден той излизал на разходка, за да търси лечебни растения, но особено внимание обръщал на цветята. И без да знае е създавал терапия, подобна на тази практикувана още в Древен Китай.
Бах приготвял от различните части на цветя есенции, всяка една от които е притежавала определени целебни функции. За разлика от традиционните лекарствени средства тези препарати имали за цел да въздействат не на физиката, а на психиката.
Английският лекар успял да разработи 38 такива препарата. За тази цел той използвал само растения, израснали в естествени условия, които не са отровни и не се използват от човека за храна. Тези растения дотогава не били познати (поне не в тази част на света) с някакви лечебни свойства.
Според необичайната теория на Бах, например червеният кантарион помага за честността на хората, кестенът - човек да се учи от своя опит и грешки, лиственицата - за преодоляването на разочарованието от неуспехите, маслиновият цвят – за възстановяване на душевните сили, дъбът - за по-лекото понасяне на нервното напрежение, а върбата – за възвръщане на оптимизма и вярата в бъдещето…
Според съвременната конвенционална медицина подобен подход е наивен. Но един факт прави теорията на Бах изключително атрактивна за привържениците на алтернативните методи - ученият живял 50 години, при положение че на 30-годишна възраст му била поставена диагноза рак и му предрекли още около 3 месеца живот. А през останалите години от живота си той успял да излекува не само себе си, но и много други хора.
Психолозите днес признават, че цветята наистина въздействат по определен начин на нервната система, а много от заболяванията са свързани именно с нарушения в нейната функция. Неслучайно хората се стремят да украсяват пространството около себе си с цветя – те допринасят за повишеното отделяне на хормони като адреналин, мелатонин и серотонин, които имат отношение към повишаването на жизнения тонус, помагат за успокояване и подобряване на настроението.
Много цветя притежават приятен аромат, но според Бах особена роля във въздействието върху организма играе цветът на цветето - червеният цвят например тонизира (днес е доказано, че той стимулира отделянето на адреналин от надбъбречните жлези). Затова, ако се чувствате постоянно уморени или не ви достига енергия, пробвайте да поставите около вас червени рози, лалета, карамфили и макове.
Жълтото се възприема от психиката като символ на слънчевата светлина, а тя доказано влияе положително на мозъка и стимулира мисловните процеси. Ако трябва да вземете важно решение или да се занимавате продължително с умствена дейност, пробвайте да си помогнете, като поставите наблизо слънчоглед, жълти лалета или лютичета. Освен това жълтият цвят премахва нервното напрежение, подобрява работата на белите дробове и сърцето.
Зеленото е почивка за очите и не само за тях, то премахва нервното напрежение, подобрява работата на сърцето и белите дробове. Ако имате подобни проблеми, украсете стаята си със зелени цветя.
Оранжевият цвят според някои твърдения помага при алергии, укрепва имунната и храносмилателната система и белите дробове, стимулира работата на половите органи. Като източник на оранжев цвят можете за използвате например невена и маргаритките.
Изследвания са доказали, че синият цвят способства за отделянето на успокояващия хормон мелатонин. Синьото стимулира и производството на тироксин – хормона на щитовидната жлеза, който регулира метаболизма.
Според истинските създатели на флоротерапията – китайците, виолетовият цвят потиска глада, регулира метаболизма и стимулира дейността на хипофизата, помага при стрес, прегряване и изгаряне, защото помага за понижаване на температурата. За най-добър източник на виолетов цвят в Далечния изток се смята люляковата клонка.
Източник: zdrave.bg
Ако не могат да лекуват, то сеансите по ароматерапия най-малкото са в състояние да ободрят, успокоят и създадат романтична нагласа. Но според привържениците на лечението чрез аромати, освен това те могат и наистина да разрешат много здравословни проблеми.
1. Главоболие
В този случай помага босилекът. Неговата миризма премахва нервното напрежение, спазмите в съдовете и облекчава заспиването. Той е особено полезен при вегетативна дистония. Веднага след настъпването на пристъпа на главоболие запалете ароматна свещ или лампа с 7-8 капки масло. Ако имате възможност, легнете за около час, като сложите 2-3 капки етерично масло върху калъфката на възглавницата.
Съвет: Бъдете много внимателни с дозировката на процедурите с босилек, тъй като той има доста силен ефект. Ароматичната лампа например трябва да се използва не по-често от веднъж на 3 дни.
2. Настинка
Можете да облекчите състоянието си при хрема или тонзилит с аромата на бергамот (цитрусово растение, подвид на портокала). Запалвайте ароматичната лампа 2-3 пъти дневно (по 9-10 капки масло за едно горене) или си правете инхалации (3-4 капки масло на 2 л гореща вода).
Съвет: Този аромат няма противопоказания, но най-добре е да не го прилагате при свръхвъзбудими деца до 14 години.
3. Постменструален синдром
Ако през последните 2-3 дни от цикъла веднъж дневно запалвате ароматична лампа с 9-10 капки масло от анасон или вдишвате аромата от саше (малка кърпичка, от естествен материал, напоена с няколко капки от етеричното масло), симптомите на постменструалния синдром ще изчезнат или поне силно ще намалеят. Ако ви провърви, след 3-5 месеца този проблем ще изчезне или ще протича доста по-леко.
Съвет: Сладката и топла миризма на анасона е подходяща за всички случаи, когато трябва да се премахне хиперактивност и усещане за болка.
4. Отслабване
Лекият и сладък аромат на портокала помага за намаляване на апетита. Освен това той подобрява настроението и участва в регулирането на въглехидратно-мастния обмен ( което също способства за отслабването). Докато се борите с наднорменото тегло, 1-2 пъти дневно запалвайте ароматична лампа с 8-10 капки етерично масло или постоянно носете със себе си кърпичка, върху която два пъти дневно капвайте по 2-3 капки портокалово масло.
Съвет: За да засилите ефекта и да се преборите с целулита си, по възможност вземайте и ароматични вани: добавете във водата 4 капки портокалово масло и полежете в нея 20-30 минути. За постигането на забележим резултат ваните трябва да се правят поне веднъж на 3 дни в продължение на 2 месеца.
5. Стрес
Изисканата миризма на сандаловото дърво е най-добрият избор сред ароматите срещу стреса. Препоръчително е да си взимате 15-минутни топли вани с 5-6 капки етерично масло, а след това да си починете в леглото най-малко 2-3 часа. В ароматичната лампа сандаловото масло може се смесва с други масла в количество не повече от 4 капки.
Съвет: Ако стресовата ситуация (на работното място или у дома) продължава, носете със себе си сандалово саше, за да вдишвате аромата му в пикови моменти.
6. Повишаване на кръвното
Ароматът на бор в съчетание с този на иланг-иланг може да стабилизира артериалното налягане. Това ароматично „лекарство” трябва да се вдишва редовно – през ден, в продължение на не по-малко от 6 месеца (по 4 капки). Това масло е противопоказано за болните от астма.
Съвет: Ако страдате от постоянна неувереност, тревога, депресия или ви преследват нощни кошмари, слагайте на калъфката на възглавницата си 1-2 капки смес от двете масла всяка вечер преди сън.
7. Отпадналост
Тя е особено характерна за есента. Дори силното кафе не може да се справи докрай. Ето защо можете да опитате друго тонизиращо средство - комбинация от етерични масла:
- джинджифил – неговата топла миризма помага при повишена умора, апатия и засилва комуникативността;
- грейпфрут – този “студен” и свеж аромат подобрява запаметяването;
- кедър
– свежата миризма на смола премахва чувството за тревога и неувереност.
Дневно се нуждаете от 3-4 капки от всяко масло. Запалете ги в ароматичната лампа докато закусвате и се приготвяте за работа.
Съвет: Ако сутрин нямате време за такива сеанси, нанесете няколко капки от сместа върху саше и вдишвайте през деня.
Източник: zdrave.bg
Много от хората мислят,че ако отглеждат зеленчуците в собствената си градина по този начин избягват токсичността на стоката, предлагана по пазара. Специалисти обаче предупреждават, че това не винаги е така. Учените се опитват да установят какво количествто арсен, олово, кадмий или пестциди остава в почвата.
Преди известно време в Бангладеш бе проследено нивото на арсен в хранителните стоки, предвид засягането на над 40 милиона души чрез водата и отглежданата или сготвената с нея храна. Очевидно зеленчуците с ядливи корени като репичките например, абсорбират повече токсини от листата и плодовете на други такива - съответно спанака или доматите и тиквичките. Досега се смяташе, че листните зеленчуци са най-големите акумулатори на метали.
С разрастването на градовете, градините се доближават все повече до бивши минни зони или индустриални фабрики и др., които замърсяват с токсични вещества почвата. Проучването е било насочен към установяване в коя точно част на зеленчуците се акумулират тези вещества. Специалистите сочат пример с Австралия, където дълго време арсенът се е използвал като пестицид и сега години по-късно почвата е останала замърсена дори и на вече заселени места.
Източник: puls.bg
Още при купуването трябва да внимавате да вземете пресни цветя. Това ще разберете по сочните им листа. Цветовете на розите, лилиите, както и на лалетата и нарцисите, трябва само леко да са разтворени.
Окраската на цветовете трябва да си личи. Напротив, хризантемите и астрите трябва да са разцъфтели напълно. При пренасянето букетът винаги трябва да бъде увит. През зимния сезон увиването трябва да стане в няколко пласта хартия.
Вкъщи най-напред почистете дръжките така, че при поставянето на цветята във вазата да не останат във водата никакви листа, защото те загниват и в тях се развъждат вредни бактерии. Подрежете дръжките с остър нож. Колкото по-голяма е площта на подрязването, толкова повече вода поема цветето. След подрязването веднага поставете цветята във вазата с вода. Имайте предвид, че се подрязват и свързаните букети.
Силно вдървесинените дръжки на някои цветя, например люляка или хризантемите, след подрязването сплесквайте с чук или пък за режете дълбоко на кръст. Някои цветя, например нарцисите, след подрязването трябва да се слагат в отделна ваза, защото те отделят слизеста течност, която запушва пътищата за проникването на водата в другите цветя, поради което те увяхват по-скоро.
Едно от най-важните неща, които трябва да правите е да поливате цветята си. На пръв поглед звучи лесно. Но дали наистина е така? Достатъчното количество вода е изключително важна предпоставка за правилно развитие и отглеждане на едно цвете – не трябва да забравяте да го поливате или да го правите твърде често. Много трудно е да се намери точна формула за поливане, защото времето на поливане варира при различните растения. Все пак ще дам основните съвети и напъствия. Трябва да поливате цветята си или рано сутрин, или късно вечер. Количеството вода зависи от големината на растението и неговия вид. Честотата на поливане зависи от сезона, но през лятото поливайте цветето си поне четири пъти в седмицата. Повече от шест пъти може да навреди на цветето и да доведе до неговото умиране. Разбира се, много е трудно да поливате специфично растение по твърде общи правила. Най-популярният начин да научите кога да поливате цветето си е като разгледате почвата му. Ако тя е суха и цветът й е по-блед, цветето най-вероятно се нуждае от вода. Не прекалявайте – слагайте вода, докато почвата се напои, без да става твърде водниста. Ако почвате е добре напоена, не е нужно да поливате цветето – изчакайте. Най-добре за всяко растение ще е да го поливате ритмично – в определен период от време. Използвайте различно време за поливане през лятото – сутрин/вечер и зимата – обяд. Това ще удължи животът на Вашето цвете и ще подпомогне правилното му развитие и цъфтеж.
Те са сред храните с доказан благотворен ефект за здравето, сочат резултатите от изследване на Ейми Хауел от университета Рътгърс, цитирани от Асошиейтед прес.
Плодовете на боровинката са богати на витамини, микроелементи, минерали, дъбилни вещества и флавоноиди, есенциални мастни киселини - линолеова киселина (OMEGA-6), алфа линолеова киселина (OMEGA-3), каротеноиди и фитостероли.
Съдържат около 6% арбутин, следи от хидрохинон, около 8% катехинови танини, флавоноидните вещества кверцетин, хиперозид, изокверцетин, урзолова, хлорогенова и кафена киселина, витамин С.
Поради наличие на дъбилни вещества от катехинов тип листата на червената боровинка се понасят по-добре от тези на мечото грозде. Те са мощен антиоксидант - активността на витамин А ефективно неутрализира действието на свободните радикали. Притежава и антисептични свойства. Днес повече от 20 млн. души в Европа използват боровинката като антиоксидант.
Най-ефективният, съдържащ се в диви плодове - токотриенол, рядко срещана форма на витамин Е, беше открит в червената боровинка. Този антиоксидант е 40 - 60 пъти по-ефективен от токоферол, най-често срещаната форма на витамин Е. От всички натурални масла, това от червената боровинка съдържа най-голямо количество от въпросния антиоксидант. Забележителни са големите количества желязо, както ниският гликемичен индекс.
Със своя капацитет за обезвреждане на кислородните радикали от 9,584 единици за 100 g, червената боровинка е сред най-консумираните храни в САЩ.
Американските здравни институти са финансирали изследването за ефекта от червените боровинки върху сърдечните болести, гъбичните инфекции и други заболявания.
Досега изследването е показало, че пиенето на сок от червени боровинки може да блокира инфекция на пикочните пътища, като пречи на бактериите да прилепнат към клетъчните стени.Танините имат антиадхезивни свойства срещу бактериите (възпрепятстват полепването и задържането им за стената на пикочния мехур и уретрата), с което предпазват от инфекции на уринарния тракт.
Съставка,открита от Хауел в червените боровинки и кръстена проантоцианидин, предотвратява образуването на плаки по зъбите.
Установено е , че при някои хора редовната консумация на сок от червени боровинки убива бактерията H. pylori, която може да причини рак на стомаха и язва.
Учените изследват ролята на боровинковите полифеноли в превенцията на няколко вида рак. Различни антоцианини, проантоцианидини, танини и фитохимикалите пеонидин и кверцетин редуцират риска от рак. Изследвания показват, че тези вещества инхибират метаболизма на раковите клетки in vitro. Те са с недостатъчно изучено действие върху човешкото здраве, вероятно в човешките клетки in vivo абсорбцията на тези вещества е по-малка и се елиминират бързо от кръвта, но опитите в лабораторни условия са доста обнадеждаващи.
Червените боровинки могат да предотвратят бързото израстване на тумори. Освен това екстракти от химикали в червените боровинки са предотвратили мултиплициране на засегнати от рак клетки на гърдата при лабораторни опити.
Доказано е, че консумацията на плодове от червена боровинка имат забележителна положителна роля при болестта на Алцхаймер и други невро-дегенеративни изменения, свързани със стареенето.
Изследвания покават, че ежедневната консумация на сок от червени боровинки увеличава нивото на добрия холестерол и намалява нивото на лошия холестерол, което от своя страна е свързано с благоприятни ефекти върху сърцето и кръвното налягане.
Източник:puls.bg
Биолозите смятат, че тези зеленчуци са източник на много полезни за здравето фитохимикали, витамини, минерали.
Изследователите са анализирали различни свойства на зеленчуците и са установили, че зелето има висока питателна ценност и даже може да предотврати развитието на някои видове рак. Богатото на полезни вещества зеле положително влияе на организма, благодарение на естествените съединения в своя състав, а именно разнообразни антиоксиданти, които пречат на окислителните и възпалителни процеси в клетките, обясняват експертите.
Най-много антиоксиданти са открити в броколите и цветното зеле, но и в листата на “обикновеното” зеле има доста от полезните компоненти. Освен антиракови функции всички видове зеле са способни да предотвратят дихателните и сърдечни болести, да подсилят имунитета.
Според специалисти от Университета Уоруик, пораженията, които диабетът нанася на целия организъм, могат да бъдат преодолени до известна степен чрез консумацията на броколи. Това се дължи на веществото сулфорафан, съдържано в зеленчука. То индуцира активността на ензими с протективни за съдовете свойства.
Броколите и други подобни на тях зеленчуци са обсъждани в борбата със сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт. Сред диабетиците, рискът за последните е особено висок, тъй като повишеното ниво на глюкоза в кръвта предизвиква сериозни патологични промени на съдовете.
Броколите са едни от зеленчуците, които могат да ни помогнат в борбата с нелечими за сега кожни заболявания. Те съдържат веществото Сулфорафан. То от своя страна е известно с анти-канцерогенните си свойства. Сулфорофанът, също така намалява нивото на свободните кислородни радикали, обуславяни от хипергликемията. От друга страна той активира някои белтъци с каталитична функция в производството на антиоксиданти, както и детоксикиращи ензими.
В болница Джон Хопкинс обаче лекари са открили, че може да се намери още едно приложение на веществото - при лечение на вид генетично обусловена булозна дерматоза - epidermolysis bullosa simplex (EBS). При него по кожата се появяват изпълнени с бистра течност мехури на места, подложени на триене. Засега заболяването не се лекува.
Макар и да предстои още дълъг път до изпитването на Сулфорафана при пациенти, вече е доказано, че екстракт от броколи, съдържащ веществото безопасно се прилага върху кожата.
Оказва се, че броколите са източник на Сулфорафан, който има свойството да предпазва кожните клетки от УВ лъчите. Неговата роля е да увеличава нивото на защитен ензим в тези клетки. Макар и да са необходими дни, за да се осъществи, дори и след отмиване на втритото вещество, то продължава да действа.
Направен бе опит с 16 доброволеца, излагани на УВ лъчи, след което е измерена степента на зачервяване. Сравнени са участъци с втрит сулфорафан и без. Оказва се, че той намалява степента на еритема до 83%, но все пак различно при различните индивиди. Тази разлика учените приписват на влиянието на генетичните фактори.
Разбира се, проф. Талалай, провел проучването, не съветва да натъркаме кожата си с броколи и да излезем да се припичаме на слънце. Той признава обаче, че това би било удачно средство за борбата с най-важния канцероген. Предстоят още редица проучвания в тази област.
Специалистите са забелязали, че концентрацията на витамини в зеленчуците може да се различава в зависимост от условията за тяхното отглеждане. Те предупреждават, че тези от тях, които съдържат висока ниво на нитрати могат да са опасни за здравето.
Източник:puls.bg
Според британски учени при редовна консумация на маркови или приемане на хранителлни добавки съдържащи фалкаринол рискът от онкологично заболяване намалява с една трета.
Изследователите смятат, че на базата на тава изследване ще бъдат създадени медикаменти от ново поколение, които ще имат по-голяма успеваемост в борбата с раковите заболяванея. Проведените изследвания показват, че химическото вещество фалкаринол защитава моркова от различни заболявания при растенията, каквито са например появата на черни точки върху зеленчука.
В продължение на 18 седмици били провеждани изследвания върху 24 лабораторни мишки в предраково състояние. По време на експеримента, в дажбите на една част от животните е добавян морков, в дажбите на друга част – фалкаринол, а третата група е хранена с храна, несъдържаща естествения пестицид.
Резултатите от изследването категорично сочат, че развитието на раковите тумори намаля с една трета при опитните животни, които се хранят с моркови или са приемали хранителни добавки с фалкаринол. Специалистите смятат, че фалкаринолът е ефективен, тъй като стимулира механизмът в организма, който се бори с рака.
Доктор Кирстен Брандт, ръководител на експеримента обяснявя, че учените отдавна са бели запознати с факта, че моркова е полезен и помага за снижаване на риска от рак. Те обаче не били на ясно, точно кой елемент има протективни свойства.
Специалистите коментират, че не е известно дали същите свойства има и сокът от моркови, понеже по време на опитите са използвани задушени зеленчуци.
В големи количества фалкаринолът е опасен и може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Учените обаче успокояват, че за да стане смъртоносна дозата трябва да бъдат изядени 400 килограма моркови наведнъж.
Растенията у дома не само създават красота и уют. Те са и полезни за здравето - както за психиката, така и за физиологията. Изследвания показват, че отделните растения могат да спомогнат за преодоляването на различни здравословни проблеми.
Дизайнерите на интериор знаят, че домашните растения добавят живот на стаята. Но саксиите с цветя правят много повече - те добавят и здраве.
В продължение на години изследвания показват, че някои растения ни помагат да се преборим с настинката, а други - да преодолеем стреса и напрежението. Експертите ни съветват да слагаме колкото може повече зеленина у дома.
Вижте кое за какво ще ви помогне:
Бамбукът
Психолозите смятат, че всяко наличие на зелен цвят в стаята вече действа успокоително. Според тях това е заложено у човека от самата еволюция - по-близо до природата! Дори да го вземете съвсем малък, бамбукът при подходящи условия на отглеждане бързо ще напълни стаята ви със зеленина. Изследвания показват, че зеленината спомага за намаляване на кръвното с 4-5 пункта.
Теменужка, драцена, филодендрон
Листата на растенията отделят вода (при тяхното “дишане) и по този начин запазват по-висока (с до 5 %) влажност в помещенията, които изсъхват от отоплението през зимата.
По този начин те допринасят за намаляване податливостта на човешкия организъм към вирусите на настинката и грипа, като не позволяват на лигавиците в гърлото и носа да загубят оптималния си баланс на овлажняване.
Палми и други субтропични растения
С големите си и много като количество листа те помагат за пречистването на въздуха, в който се разтварят и различни вредни химикали и замърсители, показват резултатите от наблюдение, проведено в Австралия.
Намалявайки нивото на токсините, растенията “дават” на въздуха и повече кислород.
Бегония, ягода, царевица
Според ново изследване на учени от университета на щата Тексас, хората, които работят в помещения с цветя, показват с до 13 % по-висока способност за концентрация и креативност.
Типът на растенията не е от толкова голямо значение колкото това да ги има, твърдят американските специалисти, но все пак препоръчват цветя с красиви цветове, които не “чакат” пролетта, за да покажат цялата си красота. /Actualno.com
Колко пъти сме яли лимони с надеждата да си набавим натурален витамин С? А всъщност в един от тези цитруси има само около 0,1% Витамин С. И то ако е добре узрял на . Колко обаче от пристигналите у нас лимони отговарят на това условие…
Още от 30-те години на миналия век, когато витамин С за пръв път е изолиран като самостоятелно вещество (именно от лимоните) са широко разпространени различни – верни и неверни теории за това къде съдържанието му е най-високо, как да си го набавим, в какви дози…
Съвсем не е случайно, че витамин С занимава и научните среди и обикновените хора толкова много – неговите свойства са доказани в различни отношения. Той е:
• мощен имуностимулатор;
• засилва клетъчната и секреторната защита срещу инфекциозни агенти и мутирали клетки;
• силен антиоксидант;
• ензимен кофактор, необходим за протичането на нормалните метаболитни функции в организма;
• важен за образуването на колаген, т.е. за възстановяването на съединителната тъкан;
• предотвратява появата на скорбут.
Организмът на почти всички бозайници синтезира Витамин С. Хората обаче не са от тях – те разчитат изцяло на набавянето му чрез храната.
В организма, аскорбиновата киселина (витамин С), действа комплексно с другите витамини и микроелементи, а изследвания показват, че натуралната му форма се усвоява по-лесно от организма и съответно действа по-ефективно.
Най-познати у нас като богат източник на витамин С безспорно са цитрусовите плодове. Лидери сред тях са гуавата и кивито. В 100 г гуава има около 180 мг витамин С, а познатото у нас зелено киви съдържа около 100 мг витамин С в 100 г плод (или около 70 мг в 1 бройка). За сравнение – в 100 г лимонов сок има около 50 мг, а в един портокал – приблизително 70.
Далеч по-богати на витамин С са непознати по нашите географски ширини плодове, които растат в Амазония – сливата Какаду (Kakadu Plum, Terminalia ferdinandiana), каму каму (Camu Camu, Myrciaria dubia) и ацеролата (Acerola, Malpighia glabra). В 100 г от тях се съдържат съответно около 2300-3150 мг, 2700 и 1700 мг витамин С, т.е. над 10 пъти повече от цитрусовите плодове.
Ацеролата, наричана още тропическа вишна или барбадоска череша, e близка като биологичен вид до европейската череша, но е далеч по-богата на витамин С. Тя не е добре позната у нас. Представлява вечно зелен храст или дребно дърво, което расте предимно в Южна и Централна Америка, Карибите, Мексико, Ямайка – в широколистни гори.
Ацеролата ражда в изобилие дребни червени плодове и е много използвана като суровина за получаване на натурален Витамин С – в нея има около 60 пъти повече от него отколкото в лимона.
Ацеролата е и отличен източник на минерални соли – особено такива на желязото и калция. Сокът на този плод е толкова популярен в Бразилия, колкото у нас е разпространен портокаловият, например.
Заради високото си съдържание на Витамин С, ацеролата се препоръчва от алтернативната медицина като противовъзпалително средство, за подпомагане на кръвосъсирването, за стимулиране дейността на черния дроб и бъбреците. Приема се като добавка от хора, страдащи от анемия, диабетици, при хора с високо ниво на холестерол и в периоди на възстановяване.
Витамин С спокойно може да бъде наречен капризен – той не издържа на високи и ниски температури, поради което не се запазва в приготвените сладка, компоти, нектари, защото варенето го унищожава напълно. Също така не може да бъде намерен в замразените плодове и зеленчуци заради ниската температура. Шипката е от богатите на витамин С плодове, познати в нашите географски ширини, но при изсушаването и дългото й съхранение количеството му намалява.
Нуждата на човешкия организъм от Витамин С е безспорна. Въпросът е как да си го набавим, и то качествено. Често, поради липса на информираност, предприемаме стъпки, които в последствие се оказват не дотам ефективни, а понякога дори и вредни. Затова е необходимо да се следи за качеството на продуктите и добавките, както и за оптималния баланс между приеманите всекидневно съставки. /Zdrave.bg