Децата придават смисъл на живота на родителите си и го правят по-разнообразен, понякога дори хаотичен и малко напрегнат. Но въпреки всички трудности и множеството задължения, наличието на децата удължава живота на родителите твърдят учените. Майките боледуват по-рядко (включително от някои видове рак) в сравнение с бездетните жени, а мъжете с деца живеят два пъти по-дълго – рискът от преждевременна смърт при тях е с 35% по-нисък в сравнение с техните бездетни връстници, съобщава American Journal of Epidemiology.
Емили Грундю и Айнщайн Кравдал, учени от университетите в Лондон и Осло са анализирали данните за 1,5 милиона мъже и жени на възраст от 45 до 68 г. Те са анализирали повече от 60 000 случаи на смърт и са се опитали да установят евентуалната връзка между семейното положение и количествата на децата от една страна, а от друга - да я съпоставят с продължителността на живот при родителите.
“Рискът от смърт зависи не само от броя на децата”, отбелязва Кравдал. “Важно значение има и образованието: рискът от смърт при хората с висше образование е до 2 пъти по-нисък, отколкото при родителите на същата възраст, но със средно образование”.
За това, че майките живеят по-дълго от бездетните жени от една страна има физиологични причини и от предишни проучвания. Но от друга, върху мъжете и жените с деца оказват влияние и социалните фактори: “Родителите рискуват по-рядко, отколкото хората без деца. Освен това в напреднала възраст те получават така необходимата подкрепа от своите деца”, отбелязва Кравдал.
Може да се говори и за обратната зависимост, смятат двамата учени: “Възможно е хората, които са по-малко здрави, да имат по-рядко деца. Коя зависимост е по-силна не може да се определи само на основата на статистическите данни.
Източник: zdrave.bg
Близо 15 години е престояла замразена спермата на съпруга от семейство Морис. Благодарение на ин витро процедури, семейството са горди родители на две деца.
Иън е диагностициран с левкемия през 1994 год., само три години след сватбата му с Алисън. Преди да започне лечението лекарите го съветват да замрази свои сперматозоиди, тъй като ще остане стерилен след химиотерапията.
13 години по-късно, след няколко неуспешни опити, се ражда дъщеря им Мариела, а около 2 години след това се появява и Хърби.
Рекордът за раждане от замразени сперматозоиди е 21 години.
Източник: health.bg
Според статистическите данни на световния мащаб, от хепатит А са застрашени най-вече децата. Както се оказва, Хепатит А е най-разпространения вирус.
Най-застрашени от това заболяване са децата, според статистическите данни в национален и в световен мащаб.
Една от причините за разпространението на заболяването е изключителната устойчивост на вируса в околната среда. При стайна температура той оцелява повече от месец, а при минус 20 градуса – с години. При температура от 100 градуса издържа 30 минути, затова не всяка термична обработка на храната е гаранция срещу заразяване.
Във вода и върху предмети вирусът запазва жизнеспособността си от няколко седмици до няколко месеца.
От друга страна, нередовното измиване на ръцете, замърсената храна и вода носят сериозен риск от заразяване.
Известно е, че малките деца са склонни да пипат навсякъде, ровят се в пясъка, слагат в устатата различни предмети и твърде често забравят да си измият ръцете. Но най-опасна е не ранната възраст, а периодът между 5 и 9 години.
Когато тръгнат на училище, децата се чувстват пораснали и у тях се засилва стремежът към независимост. Тук липсва силният контрол на възпитателките от детската градина.
Децата играят със съучениците си, спортуват, после често пият вода от общо шише. Междучасието по принцип никога не стига и се втурват направо в класната стая, без да си измият ръцете. Отивайки в училищния стол също може да пропуснат хигиенната процедура. Когато се отбият в тоалетната, далеч не винаги разполагат с топла вода и сапун.
Трябва да се знае, че също както при възрастните, хепатитът при подрастващите протича много по-тежко, отколкото при малките деца, и може да има значително по-неприятни последици.
Хепатит А не преминава в хронична форма, но преболедувалият не е застрахован от заразяване с други видове вирусен хепатит.
Единственият надежден начин за предпазване от заболяването е детето да бъде ваксинирано.
У нас всички, родени след 1992 г., са ваксинирани срещу хепатит В веднага след раждането. За тях е препоръчително да се ваксинират допълнително срещу хепатит A.
Ваксината срещу хепатит А Havrix 720 е подходяща за деца от 1 до 18 години, включително. Прилагат се 2 дози, които осигуряват защита за поне 25 години.
Съществува и комбинираната ваксина срещу хепатит А и В, която е препоръчителна за всички неболедували от хепатит и родени преди 1992 г.
Източник: health.bg
Много от нас възрастните изпитват известно притеснение и нервност при контакта си с малчугани. За това най-често предпочитаме да не им обръщаме внимание, правейки се, че не ги забелязваме (с което веднага си печелим черна точка в очите на родителите им) или пък влизаме в ролята на полуидиоти в престараването си, започвайки някакви безумни нечленоразделни разговори с тях, говорейки с гласа на Кума Лиса от кукленския театър.
При това нещата стават пропорционално по-зле със снижаването на възрастта-колкото е по-малко детето, толкова по длъжни се чувстваме да се правим на малоумни преднего. Не забравяйте обаче, че и децата са хора. За това при контакта си с тях не влизайте в ролята на досаден турист в непозната държава, който е твърдо убеден, че е достатъчно просто да говори ВИСОКО и о-т-ч-е-т-л-и-в-о със сервитьора в местното кафене, за да пробие езиковата бариера. Детето би си помислило същото, което би си помислил и горкия чуждестранен сервитьор- “Този нормален ли е?!”, след което ще ви “отпише от сметката” веднъж за винаги.
Малчуганите рядко имат желязно самообладание и реагират доста по-красноречиво от зрелите хора. Най-вероятно след подобен контакт с вас, те ще побягнат и ще се скрият зад полите на майките си.
Ето няколко идеи за по-добра комуникация с тези малки, почти “извънземни” същества, обитаващи планетата ни:
Първо, да им говорим с нормален тон и тембър. Не е нужно да минаваме в по-висока октава или да говорим с неестествен, предвзет глас. Децата са много чувствителни към фалша и ще игнорират на минутата онзи, който си го позволява.
Второ, когато знаем, че семейството, на което ще гостуваме, има деца в предучилищна възраст, можем да си направим труда за 15-20 мин. да проучим в мрежата кои са най-хитовете анимационни любимци и игри. Така ще сме подготвени с “актуалните” теми за разговор преди срещата с въпросните мъници.
Трето, като приемате децата на сериозно и им говорим като на възрастни(разбира се, без да използваме енциклопедични термини и сложни понятия).
Четвърто, да не ги питаме “Какво правихте днес в училище” Защото е скучно!
Пето, да се опитваме да говорим с по-големите на техния тинейджърски жаргон е грешка-той точно за това е “тинейджърски”, защото е само за тях.
И накрая-нека не се стягаме! Хлапетата в по-голямата си част са свежи, интересни и забавни. Когато ги третираме като личности, те ще го оценят подобаващо. Пък туко-виж станем “авери”.
Автор: Ани Минева
Целият човешки живот, според класическата периодизация на известния учен и психолог Ерик Ериксон, се разделя на т.нар. периоди на “психосоциални кризи”. Те са общо осем, като четири са характерни за детския период.
• Първият период на доверие или недоверие към света продължава от раждането до втората година.
• Вторият период на автономия продължава от 2 до 4 година –т.нар. “фаза на ината”.
• Третият период на инициативата е характерен за възрастта от 4 до 6 години и е много важен за самоутвърждаването на личността.
• Четвъртият период на активност обхваща възрастта от 6 до 11 години. Детето вече е ученик, т.е. вече е част от някакво общество. То се сравнява с другите, оценява себе си и постигнатото чрез положения труд. В случай на положителна оценка то получава истинско удоволствие от добре свършената работа. Затова подкрепата и поощрението от страна на възрастните през този период са особено важни (при това не само от страна на родителите, но и на учителите).
Именно през този четвърти период психолозите се сблъскват с най-разпространената грешка на възрастните, които се стремят твърде много да натоварят своето дете. Алианс, кръжоци, секции, училище с разширено изучаване на езици и т.н. При подобно натоварване съвсем логично детето не може да постига успехи във всички сфери. То започва да губи удоволствието от успешно изпълнената работа. Вместо чувство на радост го завладява чувството за непълноценност и неспособност, особено ако през цялото време то е сравнявано с друго дете.
През този период е особено важно правилно да се разпределят натоварванията. Детето трябва да получава удоволствие от всичко, което прави. Главното е то да бъде възпитано да довършва докрай започнатото и да умее да се радва на добре свършената работа.
А родителите трябва да го наблюдават, да го стимулират за свършване на работата до край и да променят своята тактика, ако забележат грешки от своя страна.
Източник: zdrave.bg
Най-новите изследвания показват, че бебетата са много по-умни, отколкото се смяташе досега.
През последните десетилетия учените изучаваха мозъка на бебето изключително в неговото активно състояние, обръщайки внимание на активността на различните му области.
Шведски учени за първи път проведоха изследвания на мозъка на бебетата в състояние на покой и установиха удивителен факт - дори по време на сън децата са способни да познават майките си и да мислят за храна (кърмене). Те обаче не сънуват.
Ако в мозъка на възрастния човек в спокойно състояние се извършват 10 различни процеса, при бебетата те са два пъти по-малко – около 5. Доктор Франсон, ръководител на изследването от Каролинския институт (Karolinska Institutet) в Стокхолм заявява, че е “напълно неправилно мозъка на новороденото да се нарича tabula rasa, тъй като точно обратното – дори по време на отдих той осигурява на детето моторика, сензорика, зрителни и слухови реакции”.
Учените и преди предполагаха този факт, но днес вече разполагат с фактически доказателства, получени в хода на наблюденията.
Според шведските учени, мозъкът на новороденото има практическа ценност, а не е просто етап от развитието на психиката и интелекта. В действителност именно тези процеси, извършващи се в детските глави по време на сън и отдих, позволяват на децата да познават своите майки по лицето и техния глас, а също така да намират майчината гърда при кърмене. Нивото на мозъчна дейност е толкова високо, че този орган, който представлява приблизително 2% от масата на човешкото тяло, употребява 20% от цялата енергия, произвеждана в него.
Благодарение на учените от Стокхолм някои от съществуващите досега представи за мозъчната дейност през ранното детство вече са отхвърлени. Така например те не са открили никакво потвърждение на хипотезата, че в най-ранната възраст по-активно се извършва познавателният процес и че бебето е “отворено”(както никога по-късно) за емоционално възприятие на заобикалящия го свят.
Детската памет принципно се различава от паметта на възрастните с липсата на автобиографичния компонент, с други думи малките деца дълго време не помнят себе си (докато мозъкът им не “порасне” до определена степен).
Според изследователите, именно в мозъчната дейност на кърмачетата и в нейните отклонения трябва да се търсят заченките на такива тежки психически разстройства, каквито са шизофренията и аутизмът.
Източник: zdrave.bg
Испански учени са провели изследване, резултатите от които показват, че консумацията на хляб всъщност не води до затлъстяване при децата. Малчуганите, които ядат хляб и хлебни изделия, по-рядко имат проблеми с наднорменото тегло, в сравнение с тези, които Децата, които ядат повече хляб имат по-малко проблеми с наднорменото тегло и по-рядко страдат от излишни килограми в ряла възраст.
Заключенията се базират на данни събрани сред 504 ученици на възраст между 8 и 13 години. За да установят, какъв е ефекта на хляба за развитието на детския организъм, авторите на изследването разделили участниците на няколко групи, в зависимост от дневната консумация на хляб.
Експертите установили, че подрастващите, които ядат повече хляб имат по-нисък индекс на телесна маса в сравнение с останалите.
Авторите на изследването обясняват, че хлябът всъщност не е толкова вреден за здравето и за теглото ни, колкото всички ние си мислим. Връзката между консумацията на въглехидрати, гликемичния им индекс и телесното тегло не точно такава, каквато е тя в разбиранията на обществото.
Специалистите са категорични, че хлябът е храна, която допринася за по-добрия хранителен баланс, осигурявайки значителна част от въглехидратите, фибри, растителни мазнини, минерали и витамини, необходими на организма.
Аминокиселините, съдържащи се в хляба са особено необходими на организма за изграждане на собствени белтъчини.
Хлебните изделия съдържат и витамини от група В, които са от изключителна важност за работата на мозъка и нервната система, както и за доброто състояние на кожата и лигавиците.
Хлябът и тестените изделия са храни които се усвояват бавно от организма, създават усещане за ситост и не предизвикват рязко повишаване или понижаване на стойностите на кръвната захар.
Широко разпространената заблуда, че хлябът е враг на фигурата ни, е основната причина, първо той да бъде изключен при диета. Смята се, че белият хляб и изобщо тестените продукти, особено сладките са врагове на фигурата ни.
Диетолозите, обаче са категорични, че редуцирането на въглехидратите и протеините в диетата може да има краткотраен ефект. В дългосрочен план обаче, идеалното тегло се крие във високо въглехидратна, но бедна на мазнини диета.
Източник: puls.bg
Други методи на възпитание може да имат по-добър резултат в дългосрочен аспект, твърдят от Центъра за деца в Ню Ингланд, САЩ. Най-добрият начин да намалите проявите на непослушание според специалистите е да поощрявате постоянно доброто поведение.
Наказанието във формата на неприятни последици може да прекрати непослушанието, но често има странични ефекти.
Дете, чието лошо държание е наказано, може да реагира емоционално, да отвърне с агресивно поведение или да избягва човека, който го е наказал. Вместо да наказвате лошото поведение, опитайте се да акцентирате върху добрите прояви на детето си. Кажете му, че оценявате това, което прави и постъпвайте по този начин постоянно. Същевременно не позволявайте лошото поведение на детето ви да способства то да избегне задълженията в къщи и извън дома или да се превърне в център на внимание.
Ако искате любящо, изпълнено с уважение и самодисциплинирано дете, не бива да използвате наказание, казват от Асоциацията на американските психолози. При малките деца ще използвате отвличане на вниманието и поставяне на ограничения, за да се справите с проявите на лошо поведение. При по-големите ще поставите очаквания и ще обявите наградата или последствията.
“Наказанието предполага агресивно поведение от страна на родителя, а именно на такова поведение у децата се противопоставяме”, казват от Националната асоциация на социалните работници в САЩ. Наказанието ражда негодувание и често води до прояви на насилие и сериозни оскърбления.
Въпросът не е дали да наказвате детето, а как го учите да върши правилните неща, да бъде добро човешко същество, което разбира своите нужди и нуждите на другите.
Социалните работници смятат, че да бъдеш добър родител означава да избираш не-насилствени, подходящи за възрастта средства за възпитание на детето и добавят, че родителите трябва да бъдат положителни образци за подражание и да показват на децата си негативните последствия от лошото им поведение, като използват поощрения за доброто им държаниеи установяват твърди и разумни граници за поведението им.
Думата “наказание” обикновено включва и причиняване на някакъв вид страдание, казват от Тексаския женски университет. Родителите често практикуват такова наказание като бият децата си.
Съответната полза и/или вреда от такова наказание е под въпрос и със сигурност включва фактори като индивидуалната семейна култура и средата, в която е семейството.
Трагичните случаи на извършено от деца насилие трябва да послужи като сигнал за отговорността ни като родители и членове на обществото. Ще бъде по-добре като родители да използваме внимателно и по-малко насилствени методи при възпитанието на децата си, като така ще спомогнем за правилното им психическо и физическо развитие.
Източник: zdrave.bg
През целия си живот човек опознава света. В този постоянен процес голяма роля играят т.нар. помощници. За растящото дете това се играчките, от които до голяма степен зависи неговото бързо и правилно развитие. А основното изискване към играчките е на първо място да бъдат напълно безопасни за детето. Как да се ориентираме при избора на играчки сред огромното разнообразие в детските магазини… Най-голямата и честа грешка на родителите е да напълнят детската стая с играчки буквално на първия ден след раждането. Според детските психолози, новороденото не е способно да се съсредоточи върху един предмет, а ярките петна (то възприема играчките като такива), могат да се отразят негативно на неговата психика, да попречат на спокойния му сън и дори да го уплашат. Затова - никакви играчки, докато бебето не навърши 3 месеца. През този период за него е по-важно да спи повече и да прекарва по-дълго време на чист въздух. Запознаването му с играчките най-добре е да става постепенно – при това не трябва да ги приближавате много до детето, за да не пострадат очите му. Първите усмивки и гукането са верен знак, че е време да си играете с детето. Тогава в стаята му трябва да се появят детските дрънкалки с мелодичен звук и забавните пластмасови или гумени животинки. Важно е да спазвате чувството за мярка - играчките не трябва да бъдат твърде ярки, големи или тежки. Оптимален вариант са детските дрънкалки с продълговата форма, които не са твърде пъстри, а в топли пастелни тонове, със среден размер, които детето може да хване с ръка, а също така забавните гумени играчки, издаващи някакъв звук. Психолозите препоръчват да се отчита физиологията на развитието на детето. Доказано е, че то първоначално различава само топлите тонове -първо жълтото, а след това оранжевото и червеното. По-късно започва да реагира на оттенъците на студения спектър – синьо и зелено, а най-накрая на лилавото. След третия месец детето увеличава часовете, в които не спи и не бива да скучае. Ако сте заети, може да закачите на оптимално разстояние от очите му (колкото е неговата протегната ръка) играчка, за да се учи да играе само. Първоначално то ще я следи с поглед, след това ще я опипва с ръце, ще започне да я потупва, ще се заслушва в нейния звук, а с времето ще се научи да хваща фигурките с ръце. На тази възраст трябва да се появят и първите книжки. Колкото и да сте уморени, не лишавайте детето си от кратки стихчета и малки приказки. Не мислете, че то нищо не разбира. Възприятието се извършва на подсъзнателно ниво и поставя основите на интелектуалното развитие на детето. Имайте пред вид, че то започва опознаването на света, използвайки всички възможни начини - не само разглежда играчката, но и слуша какви звуци издава, пробва я на вкус. Този естествен процес не трябва да бъде пренебрегван. Важно е да се купуват играчки със сертификат за качество. Много от играчките са забранени поради това, че са произведени от материали, които са опасни за здравето. Ако имате съмнения, по-добре не ги купувайте. Към качествената играчка винаги е приложена инструкция за нейната употреба, предупредителна информация и възрастови ограничения. Убедете се, че изделието е предназначено за деца под 1 година, а това означава да няма остри ръбове и дребни детайли, боята да бъде устойчива на измиване. Преди да оставите играчката в детските ръце, измийте я внимателно с топла вода и сапун, убедете се, че боята не се отмива, а ситните елементи от нея не се отделят. Не бързайте да купувате метални или пухени играчки. Първите често стават причина за най-различни травми, защото изделията от метал са твърде тежки, а координацията на детските движения все още не е достатъчно добра, за да си играят в тях. Пухените играчки са приятни на пипане, но събират прах, а детето до една година поставя почти всичко в устата си.
Източник: zdrave.bg
Възрастният човек понася по-леко респираторните заболявания, отколкото малките деца. Този тип болести започват с инфекция и рязко или постепенно повишаване на температурата до 39-40 градуса. Понякога са съпроводени с отпадналост, лош сън, а температурата може да се повиши незначително. В първия случай родителите най-често незабавно търсят помощ от лекар, а във втория, като не виждат сериозна заплаха, решават да изчакат.
Всъщност опасността от респираторните заболявания и в двата случая е напълно еднаква. Организмът на детето не е в състояние да се справи сам с инфекцията и ако още от първия ден не започне неговото интензивно лечение, последствията от заболяването могат да бъдат сериозни.
Лигавиците на носа, глътката и гърлото на кърмачето са много по-нежни, отколкото при възрастните. Под въздействието на вирусите те моментално се възпаляват и силно се подуват. Детето започва да диша трудно, като изпитва остър недостиг на кислород, който в някои ситуации е дори животозастрашаващ.
Внезапно през нощта се появява силна кашлица и детето започва да се задъхва. Причината за това е оток на лигавицата на гърлото и рязкото стесняване на дихателните тръби.
Ако това се случи, незабавно повикайте бърза помощ, а докато я чакате, проветрете помещението и осигурете достъп на повече кислород. Вземете детето на ръце и го дръжте във вертикално положение, дайте му топла напитка, поставете краката му в съд с топла вода.
Вирусите могат да поразяват не само дихателните пътища. Те бързо проникват в кръвта и предизвикват интоксикация (натравяне) на организма. Най-много от това страдат сърдечно-съдовата и нервната система. За поражения в съдовете свидетелства кръвотечението от носа. В това състояние детето не трябва да се поставя легнало по гръб. Опитайте се да спрете кръвта. С внимателни въртеливи движения поставете в ноздрата , от която тече кръвта, памучен тампон с растителна мазнина или вазелин, а върху областта между очите поставете кърпа, намокрена със студена вода.
Детето трябва да се постави върху леглото на една страна (за да възпрепятствате попадането на кръвта в носоглътката, трахеята и стомаха). Ако кръвта тече и от двете ноздри, вземете детето на ръце и го дръжте така, че неговата глава да бъде леко наведена напред.
Интоксикацията често е съпроводена от висока температура, повръщане, изгубване на съзнанието, конвулсии. Последните са особено опасни, тъй като са съпроводени с нарастване на кислородната недостатъчност. Намалява сърдечната дейност и ако на детето не се окаже бърза помощ, краят може да е фатален.
В никакъв случай не взимайте детето на ръце, не го тресете, не му давайте вода, не го завивайте, не шумете и не включвайте силна светлина. В очакване на бърза помощ отворете прозореца и поставете детето върху леглото на една страна. Отпуснете дрехите му, почистете носа с памучен тампон, поставете мокра кърпа върху челото. Ако детето започне да посинява, трябва да създадете движение на въздуха над него, поставете електрическа възглавница върху краката му и започнете да му правите изкуствено дишане.
През първите дни от заболяването децата често отказват да се хранят. Не трябва да го насилвате. Давайте му повече течности - често, но по малко. Бъдете винаги около него, защото то може да се нуждае от вашата помощ във всеки един момент.
Източник: zdrave.bg