По причини, които лесно могат да се разберат, това бебе не е обект на настоящата книга. Неговите родители никога не се оплакват на психолог или на педиатър, че не плаче достатъчно. Но че си лежи тихо, без да протестира, не означава, че е доволно от живота. Лично аз, като майка, а не като психолог, предпочитам детето ми да иска, да изразява нуждите и желанията си, а не да си стои кротко в креватчето, без да търси компания. Чувствате ли разликата в отношението към живота между тези две създания? Шумното дете, което показва какво го притеснява, пробва докрай способността си да вдига врява и да кара майка си да отиде при него и като иска да го утешават по хиляди начини, придобива самочувствие и вяра в живота.
Дали пък бебето, което не плаче или вече е престанало да плаче, не е разбрало, че колкото и да вика, призивите му ще останат глас в пустиня? „Мъдростта, казваше Франсоа Долто, не е присъща на децата, а на плюшените мечета,” Прекалено кроткото кърмаче, което често стои само по цели часове, вероятно има някакъв психологически проблем. Неговата привидна независимост и кротост трябва да се схваща като дълбоко, близо до безизходицата, отчаяние, Да не общуваш, означава да си се отказал да бъдеш чут. Ако смятате, че детето ви е прекалено плачливо, което е повод за чести тревоги, кажете си, че щяхте да имате много повече причини за безпокойство, ако не плаче. Естествено, че то изпитва същите нужди, както останалите бебета, но ги пази за себе си, сякаш е изпаднало в дълбоко отчаяние. Ревливото бебе не е грижа за психолозите: то е дете, което стабилно се само изгражда, знае какво иска и го изисква. Очаква много от родителите и от живота. А нима този не е най-добрият начин да получи много?
Не бих искала с прекалено суровия си тон да притесня излишно родителите, чиито рожби не плачат, но пък и не показват никакви тревожни признаци в поведението си. Понякога тези нищо не искащи бебета са отлично психически устроени и организирани и собствената им компания им е напълно достатъчна. Те инстинктивно знаят как да се успокояват и да търпят. Но и техните родители трябва да се научат да дешифрират фините, дискретните знаци за общуването, за да опознаят добре рожбата си и да я дарят с вниманието, от което очевидно се нуждае.
Етикети: бебета, кърмаче, общуването, плач