Бебешките викове са сред най-пронизителните и силни шумове, които могат да се чуят вкъщи. В действителност те започват към втората седмица от живота на новороденото, усилват се между осмата и десетата и към края на третия или началото на четвъртия месец, в резултат на мозъчното развитие и на по-пълноценното общуване, започват да затихват.
Множеството наблюдения са доказали, че между първия и втория месец е нормално кърмачето да плаче от един до три часа на ден. Тези цифри са различни за различните бебета. Около една четвърт от тях реват много, а половината ужасно много. Твърде относително е и какво разбират майките под нормална продължителност на рева. В едната крайност имаме: „Мисля си, че ако наистина беше щастливо, нямаше изобщо да плаче”, а в другата: „Може да плаче толкова дълго, колкото си ще. Нямам впечатление, че е нещастно, защото между два пристъпа е напълно радостно и бодро и за него плачът е начин да се упражнява.”
Ревът може да се класифицира според часовете на денонощието и според самите бебета. Едни плачат около половин час с пет-шест прекъсвания, предимно преди хранене и преди да заспят. Други предпочитат един голям рев в края на деня.
Някои упражняват гласа си най-вече през нощните часове. Тези „кукумявки” вземат нощта за ден. До третия месец кърмачето вика нощем, защото е гладно. Много е трудно родителите да издържат, но е така. В крайна сметка не те, а бебето решава кога да се откаже от биберона. В последствие нощното събуждане може да се дължи на някакво неудобство (запушено носле, претоплена или изстудена стая и т. н.) или на внезапна болка. И в двата случая се налага да проверите на място.
Внимание: не бъркайте бебето, което плаче насън и което за нищо на света не трябва да се буди с поотрасналопло дете, свикнало да си играе с вас, когато всичко живо спи или когато цял ден е лудувало в детската градина.
Крайно неприятни са плачовете привечер. Денят свършва, мама е уморена и иска да си поотдъхне, татко изтощен, се прибира от работа. А бебето, което до този момент е било истинско ангелче, точно тогава започва без никаква причина да се дере. Играят си с него, говорят му, сменят пелените, носят го на ръце, нищо не може да го утеши. Хленчи, после направо преграква и всякакви опити да го накарате да млъкне са безуспешни. „Часът, в който лъвовете отиват на водопой” не е критичен само за бебетата… Болните и възрастните хора също са много чувствителни към това време на деня и дори изпадат в лека депресия. Метафизика? Потребност да се освободят от излишната енергия? Вероятно всичко това взето заедно, а може би и нещо друго. Кой да каже? Всички нормални бебета реват. Някои дори много, независимо че родителите им сравнително спокойно понасят рева и не се оплакват.
Ще се опитаме да разтълкуваме този плач „в повече”, за да съумеем да намалим неговата острота. Във всички случаи обаче не трябВа да се стремим да накараме бебето изобщо да замлъкне, тъй като ревът е доказателство за доброто му физичесКо и психическо здраве.
Не забравяйте, че новородените, които плачат повече, са по-активни (воюват за повече време за бодърстване!) и по-будни. Те се развиват бързо физически и бързо напредват в общуването. Защото настоятелно са изисквали вниманието на родителите си, накарали са ги да се занимават с тях, да разговарят, да ги милват и стимулират.
Когато времето на ревовете отмине, вие ще откриете едно чудесно, сигурно в себе си дете, което интелектуално бързо се развива. Бебетата, които много плачат са специални - нуждаят се от много любов, внимание и търпение.
Но резултатът си заслужава!
Етикети: бебето, болка, дете, плач, работа