Лятото и високите температури изискват непрекъснато набавяне на достатъчно количество течности. Не всички течности обаче са подходящи за лятото, особено в състоянието на бременната жена. Консервираните натурални сокове и нектари, компотите, са от тези напитки, които задържат течности в организма. Известен факт е вече, че газираните безалкохолни по принцип не са подходящи за бременната жена. Те предизвикват подуване на корема, киселини и понякога неконтролирано изпускане на въздух от горните дихателни пътища. Имайки предвид сезона и въздействието на високите температури върху организма въобще, подуването на тялото, отичането, образуването на повече газове при храносмилателния процес, тези напитки въобще не са ви необходими.
Течностите, които са подходящи за бременната жена – всякакви прясно изцедени сокове. Трябва да се има предвид обаче какво влияние имат плодове върху храносмилателната система, тъй като при изпиването на съответния сок, той ще ви се отрази по същия начин. Например, сокът от сливи има слабителен ефект, от грозде води до ферментиране в стомаха.
През лятото най-полезната течност за бременната жена е негазираната изворна вода.
Можете да пиете и билков, зелен, ментов чай. Чаят от листа на касис и мента е особено подходящ за сезона. Той нормализира кръвното налягане и има успокоителен ефект.
В последното тримесечие на бременността е много важно да приемате задължително по литър и половина течност минимум на ден.
Набавянето на течности се получава и при консумацията на различни хранителни продукти като супи, мляко, плодове, зеленчуци. Например, краставицата съдържа 80 % вода. Така че ако редовно хапвате плодове и зеленчуци и поемате течна храна, то вие без усилие ще си набавяте необходимото количество течност.
Отоци
Лятото провокира отичане на тялото и долните крайници. Бременността също е фактор за отичане на организма. Сезонът е рисков, особено за бременните жени в последните месеци, по отношение на появата на отоци. Движете се достатъчно. Вдигайте кратата на високо. Пазете се от слънцето и високите температури, стойте в прохладни сенчести помещения и градини.
Вслучай че започнете да вдигане високо кръвно налягане, отоците са постоянни, рано сутрин глезените продъжават да са отекли, потърсете лекаря си за консултация. Когато това състояние е придружено с главоболие и симптоми като прилошаване, повръщане, не отлагайте посещението при акушер-гинеколог.
Хранене
Възможно е през лятото да прекалите несъзнателно със солта. Ограничете я. Тя също може да провокира задържане на течности и отоци.
Следете теглото си редовно. Заради изобилието на плодове и зеленчуци, продължителността на деня, възможно е да поемате повече от необходимото ви количество храна.
Правете разтоварващи дни с извара и плодове или зеленчуци. Гладуването обаче по време на бременност не се препоръчва! Дори и да нямате апетит, хапвайте на малки порции през 2-3 часа. Непременно консумирайте богата на белтъчини храна. Протеините са необходими както за бебето, така и за организма на бременната жена. Хапвайте повече зеленчуци за сметка на картофите, ориза, тестените изделия.
Спокойно можете да си доставяте наслада с порция сладолед на ден.
Сън и почивка
През лятото денят е прекалено дълъг за бременната жена. Затова е желателно да се предвидят часове за по-дълга следобедна почивка. Дори и да не можете да спите в часовете между 13 и 17 часа, полежете, починете, занимавайте се с нещо спокойно и бавно.
Вечер си лягайте навреме. Допълнителните час-час и половина сън ще са ви само от полза за доброто физическо и емоционално самочувствие.
Ако жегите са големи, не се притеснявайте да използвате климатика. Внимавайте обаче да не се простудите. Препоръчва се уредът да е на 2-3 м разстояние от вас. Подходящата температура е 21-22 градуса.
Източник: puls.bg
През последните години учените успяха да внушат на повечето хора, че витамин Е (по-точно съдържащите го таблетки, капсули и хранителни добавки) са мощно профилактично средство за всички болести, започвайки от бръчките на лицето и завършвайки с рака и деменцията. В един от броевете на Journal of the American Medical Association (JAMA) са публикувани резултатите от изследване, посветено на изучаването на ефективността и безопасността на един от най-известните витаними - витамин Е и на други антиоксиданти.
Проучвания, проведени през последните 15 години, потвърдиха в голяма степен способността на антиоксидантите (т.е. и на витамин Е) да предотвратяват пагубното действие на активните форми на кислорода върху клетките на организма. В следствие на това, само в САЩ около 12% от възрастното населени, т.е. около 25 милиона души редовно приемат таблетки, съдържащи витемин Е, а около 40% от населението го приемат под формата на различни хранителни добавки. Резултатите от последното голямо проучване за витамин Е обаче далеч не са толкова категорични в неговата полза.
В представеното в JAMA изследване са участвали 7030 пациенти на 55 и повече години, страдащи от захарен диабет или сърдечно-съдова патология без сърдечна недостатъчност. В продължение на 7 години пациентите са приемали ежедневно по 400 мг витамин Е. Сърдечна недостатъчност е била открита при 641 пациенти, приемали витамин Е и при 57, приемали плацебо. Правейки извода за липсата на защитен ефект на витамин Е за сърцето, учените подчертават, че това засяга само таблетките, а не храната, богата на този витамин (зеленчуците със зелени листа, орехите).
При изследването не са открити различия в смъртността от рак на гърдата, дебелото черво, простатата, устната кухина и храносмилателния тракт. Незначителното намаляване на случаите на рак на белия дроб при пациентите, приемали витамин Е, учените смятат за случайност.
В друго изследване, обхванало 40 000 жени, не само че не се доказва положителното влияние на витамин Е върху сърцето, но и е установено, че хората, приемащи високи дози витамин Е, умират с около 10% по-рано, отколкото тези, които го употребяват в малки количества.
Специалистите твърдят, че това изследване “окончателно развенчава теорията за защитния ефект на големите! дози витамин Е по отношение на рака и съдовите заболявания.
В момента Националния институт по рака на САЩ (National Cancer Institute) се провежда голямо изследване за изучаване на защитната роля на витамин Е по отношение на рака на простатата.
Източник: zdrave.bg
Лукът е не само полезна подправка, но и средство, което в продължение на векове е било използвано като лекарство, тъй като притежава уникални свойства. Диетолозите смятат, че годишно човек трябва да изяжда не по-малко от 10 кг лук.
Лукът е ценна и разпространена зеленчукова култура още от четвъртото хилядолетие преди новата ера и днес науката го цени заради високото му съдържание на сухо вещество (10-20%), в това число захари (глюкоза, фруктоза, захароза) - 7-10% и белтъчини -2-3%.
Той съдържа голямо количество различни минерални соли, витамини, ефирни масла, притежаващи бактерицидни свойства. В лука също се съдържат витамин С (в листата – 35 мг), витамин В1 - до 60 мг, В2, В6, Е, РР1, калий, фосфор, калций, желязо и лимонена киселина. Етеричните масла му придават пикантен вкус и своеобразна миризма.
Лукът и днес намира широко приложение в медицината. Спиртният екстракт от луковиците се използва при атония на червата, колити, за повишаване на тонуса и секрецията на стомашно-чревния тракт, при атеросклероза и за нормализиране работата на сърцето.
Нито едно растение не се използва толкова много и в народната медицина, колкото лукът. Той притежава диуретични свойства и е превъзходно заздравяващо средство. За тази цел се приема 3 пъти дневно по 1 супена лъжица сок от лук. С пресен сок от лук се лекуват и възпаленията в устната кухина.
Кашичката от лук помага при гнойни възпаления, при грип и бронхити. 3 пъти дневно в продължение на 10-15 минути в носа се поставят тампони, напоени със сок от лук.
Смачканият лук, смесен с мед, и изпърженият в краве масло лук помагат при кашлица. А в съчетание с чаша горещо мляко той облекчава болките в стомаха и нервните разстройства.
Сокът и кашичката от лука са ефективно средство и при окапване на косата.
В храната лукът се употребава пресен, пържен, варен или маринован, а също като подправка към месни, рибни и зеленчукови ястия. Много внимателни с него трябва да са хората с проблеми в лигавицата на стомаха или червата, тъй като фитонцидите, съдържащи се в този зеленчук, могат да я раздразнят.
Ака имате проблеми с черния дроб, опитайте следното: почистете 1 кг лук и го смелете през месомелачка, добавете 2 чаши захар и получената каша варете в тенджера, докато тя не заприлича на мед. Охладете я и приемайте по 1 с.л. преди всяко ядене.
Предлагаме ви и рецептата на любимата лучена сула на Александър Дюма: 5 едри глави лук се нарязват на ситно и се запържват леко с 100 г краве масло, след което се заливат със 7 чаши мляко, получената смес се сварява добре, прецежда се през сито, добавя се сол и накрая супата се застройва с 3 сурови жълтъка, 100 гр настърган кашкавал и половин чаша сметана.
Нека да кажем няколко думи и за праза. Негова родина са източните области на Средиземноморието и като зеленчук и подправка той е бил известен още на древните гърци, римляни и египтяни.
В праза има повече белтъчини, отколкото в лука. В състава на неговите етерични масла влиза сярата. В него има още захар, калций, фосфор, желязо, калий, натрий, магнезий, каротин, витамини В1, В2, РР и С.
Празът регулира дейността на червата, засилва работата на черния дроб и жлъчката. Той има диуретично действие, притежава способността да прочиства кръвта и често е бил използван при лечението на ревматизъм и подагра.
В храната се използва за приготвянето на супи, салати, сосове или като гарнитура към месни или рибни ястия.
Източник: zdrave.bg
Пълноценното хранене не е само начин да се запази теглото в нормата. То е и предпоставка за добро здраве и правилно функциониране на отделните органи, включително и на очите.
Дори да се радвате на идеално зрение, това не означава, че на старини няма да имате проблеми. Около 30% от хората, достигнали 65-годишна възраст, страдат от някакво очно заболяване. За 80-годишните този процент е логично по-висок - 50%, при това за съжаление някои от състоянията не се поддават на лечение, а други водят до слепота.
Основната причина за влошаване на зрението лекарите наричат възрастова дистрофия на жълтото петно (ДЖП). Това е участък от ретината в задната част на очната ябълка, през която зрителната информация се предава в мозъка.
Според статистиката, около 30% от хората над 75 г., страдат от ДЖП, но фактори като интензивното въздействие на слънчевата светлина, пушенето, алкохолизмът и дори наднорменото тегло могат значително да увеличат вероятността от влошаване на зрението.
Изследванията през последните години показват, че употребата на голямо количество мазнини и пренебрегването на зеленчуците задълбочават проблемите, свързани с деградацията на ретината.
Как да си помогнем
Най-известните природни “медикаменти” са морковите и боровинките, съдържащи особени пигменти, които подобряват зрението. Според най-новите изследвания, зелените и жълтите плодове и зеленчуци са много по-полезни за ретината, отколкото оранжевите. Те съдържат значителни количества лутеин и зеаксантин, които също са пигменти, но с много по-силно лечебно въздействие. Интересно е, че тези пигменти се срещат винаги заедно.
Предлагаме ви списък с продуктите, които съдържат лутеин и зеаксантин и общото количество пигменти в тях:
1. Спанак (200 г) – 29,811 мг лутеин и зеаксантин
2. Бяло зеле (200 г) – 23,720
3. Китайско зеле (200 г) – 14,619
4. Тиквички (200 г) – 4,048
5. Царевица (200 г) – 2,429
6. Броколи (200 г) – 2,015
7. Брюкселско зеле (200 г) – 2,015
8. Зелена салата (200 г) – 1,295
9. Марули (200 г) – 969
10. Зелен боб (200 г) – 595
11. Шамфъстък (30 г)– 342
12. Яйца (1 яйце) – 166
13. Авокадо (30 г) – 77.
Източник: zdrave.bg
Според специалистите от Университета на Калифорния в Сан Диего и Университета на Питсбърг, Пенсилвания, структурата на мозъка при хората с трайно наднормено тегло и със затлъстяване, сериозно се различава от тази при хората с нормални килограми, като разликата постепенно се задълбочава.
Направените изчисления сочат, че при наличие на затлъстяване мозъчната тъкан намалява с 8%, а при наднормено тегло – с 4%.
Особено съществени са загубите на мозъчна тъкан във фронталния и горните части на мозъка (където са центровете за планиране и запаметяване), както и в хипокампа (отговорен най-вече за дългосрочната памет) и в базалното ядро, координиращо повечето движения.
Според учените мозъкът на хората със затлъстяване изглежда с около 16 години по-стар, а този при наднормено тегло – с 8 години по-възрастен от нормалното за съответната възраст, съобщава Би Би Си.
Източник: zdrave.bg
Разходките и почивката сред природата намаляват напрежението, отстраняват стреса и депресията.
Все повече психолози смятат, че честите депресии и напрежението в съвременния начин на живот са следствие на отделянето на човека от природата и късането на връзката с нея. Затова специалистите препоръчват колкото се може по-често да се посещават природни паркове и места, където човешките сетива да могат да се насладят на красотата на изгледите и на собствените си усещания. Със сигурност така ще се възвърне чувството на омиротворение и ще се получи зареждане на силите.
Според специалистите човекът е еволюирал в естествена среда стотици хиляди години, докато през последните две столетия с раждането на промишлеността, той постепенно е започнал да се откъсва от живата природа. Тази тенденция се задълбочава все повече при съвременните процеси на урбанизиране и развитие на съвременните технологии, а появата на Интернет въобще е затворила човешкия индивид като в капсула.
Източник: puls.bg
Ново американско изследване в областта на безсънието и проблемите със съня показва, че консумацията на череши може да подобри значително качеството на съня.
Изследователите от са установили, че плодовете на черешовото дърво са едни от малкото храни, които естествено съдържат големи количества от хормона мелатонин, необходим за спокоен сън.
Д-р Ръсел Райтър, ръководител на научния екип от университета на Тексас пояснявя, че само една шепа череши е достатъчна, за да се увеличи количеството на мелатонина в кръвта и да се подобри по естествен начин качеството на съня .
Източник: puls.bg
Акупресурата е метод, при който се прилага натиск върху биологично активните точки (БАТ) на тялото. При този метод за въздействие, пръстите докосват, притискат и разтриват определени зони, в които се смята, че енергията е в застой.
Според древните китайски лечители биоактивните точки представляват центрове, в които потока на енергия се блокира при заболявания на вътрешните органи. Важно е да се подчертае, че всяка точка отговаря за различни вътрешни органи. При заболяване или проблем във функцията на даден орган, съответните точки стават болезнени.
Според китайската традиционна медицина по цялото тяло на човек има около 2000 биологично активните точки. Тези точки се свързват чрез 20 мислени линии, наречени меридиани, разположени от главата към ръцете и краката. Древните лечители смятали, че меридианите могат да провеждат енергията на организма, наречена “чи”, между повърхността на тялото и вътрешните органи.
Акупресурата представлява масажно въздействие върху активните точки /точков масаж/ или линейно въздействие върху меридианите и посоката на енергията в тях /повърхностен масаж/. Тя осигурява нормалното протичане на “чи” в тялото и възстановява физическото и психическото здраве на пациента.
Основната цел на акупресурата е да деблокира активните точки и да възстанови правилното протичане на енергия в цялото тяло. Като резултат се получава намаляване на болката и оздравителен ефект в проблемния орган.
Преимущества на акупресурата са, че тя е безболезнена и безкръвна процедура. Същевременно методът е лесно приложим на всякъде и по всяко време и почти няма противопоказания и ограничения.
Въздействието върху биологично активните точки има както профилактично, така и лечебно въздействие.
Според специалистите, акупресурата дава най-добри резултати за повишаване на защитните сили на организма, за тонизиране, ободряване, и укрепване на общото здравословно състояние.
Акупресурата може да се прилага почти винаги, дори и в домашни условия.
Препоръчва се при:
*нервнопсихични напрежения и стрес
*преумора
*главоболие
*запек и храносмилателни смущения
*нервно-вегетативни смущения
*заболявания на НС – неврити, плексити, радикулити, невралгии
*артрози
*артрити
*атрофия на мускулите
*алергии
*грип
*вирусни и простудни заболявания,
*високо и ниско артериално налягане
*астма
Не е препоръчително да се прилага натиск върху биологично активните точки при:
*тумори
*остри възпалителни процеси с температура над 38°
*инфекциозни заболявания
*някои кожни заболявания
*туберкулоза
*хемофилия
*кръвотечения
*кахексия
*при бременност
*на деца до 1 год.
*на възрастни хора над 70 год.
Специалистите по акупресура уверяват, че този метод можете да прилагате и сами, в домашни условия. Дори и да не сте намерили прецизно биоактивната точка, не е необходимо да се притеснявате. Масажирането на зоната около нея също е ефективно и дава добри резултати. В случай, че не сте убедени, че притискате правилната точка, можете да разширите зоната на масаж. Обикновено БАТ са по-чувствителни и дори болезнени при допир.
Източник: puls.bg
Засега не е известно как точно микроелементът оказва анти-диарийният си ефект, уточнява февруарският брой на списанието Pediatrics.
Това бе установено след анализът на 22 клинични изпитвания, сред които 16 насочени към ползата от цинка сред 15 231 деца с остра диария и още 6 - сред 2968 деца с хронична. Приложението му е оказало ефект и в двете форми. Честотата на изхожданията е намаляла с 18,8% сред първите и 12,5% сред вторите.Смята се, че цинкът има и превантивна роля.
Въз основа на тези и предишни проучвания на мета ниво.Заключението на специалистите е, че микроелементът може да бъде използван удачно в профилактиката и терапията на диарийния синдром.
Източник: puls.bg
Според едно определение малтретирано е това дете, чиито родители или настойници:
*причиняват или позволяват да му бъдат причинени сериозни физически увреди, или създават или позволяват да бъде създаден съществен риск за сериозни увреди, или предприемат или позволяват върху детето да бъде предприето действие на сексуално малтретиране.
Какви са видовете малтретиране?
За целите на практическата работа се определят четири основни форми:
*физическо малтретиране – всяка неслучайно нанесена увреда на дете от родител или настойник.
*сексуално малтретиране - използуване на дете или юноша от друго лице за получаване на сексуално удовлетворение.
*неглижиране - хронична неспособност на родителя или настойниците да осигурят основните потребности на детето.
*психологично малтретиране - включващо неглижиране,неспособност на родителя или настойника да обезпечи необходимата подкрепа, внимание и привъзраност на детето или психологично малтретиране – хронични модели на поведение като унижения, обиди, присмех над детето.
Рядко се срещат случаи на деца, пострадали само от един вид малтретиране, например децата, които са физически и/или сексуално малтретирани обикновено страдат и от емоционално малтретиране, като загуба на доверието във възрастните, ниско самочувствие, неувереност.
Какво е разпространението?
У нас не са провеждани надеждни проучвания по проблема за насилието. Малтретираните деца в САЩ са най-малко 1 млн годишно. Малтретирането е втората по честота причина за смърт на децата във възрастта до 5 години. За света е изчислено, че годишно са малтретирани около 7 млн. деца. По пресмятания е установено, че всяко трето-четвърто момиче и всяко седмо-осмо момче е сексуално малтретирано във възрастта до 18г., като се смята, че истинската цифра е по-висока.
Какви са причините?
Много от родителите-насилници в детството си също са били жертва на физическо и сексуално насилие или са живели в домове с висока степен на агресивност. Родители, които са отглеждани и възпитавани по суров и жесток начин, продължават традицията в отношенията със своите деца. В повечето случаи те вярват, че методите им са приемлив начин за дисциплиниране. Стресиращите условия на живот, включващи пренаселеност и бедност, също се свързват с агресивно поведение и допринасят за физическа злоупотреба с децата. Социалната изолация, недостатъчната подкрепа и употребата на наркотични вещества или алкохол от родителите повишават риска от неглижиране и злоупотреба. Психичните разстройства също са от значение, тъй като оценката и мисловния процес на родителя могат да бъдат нарушени.
Някои характеристики на децата могат да увеличат уязвимостта им -преждевременно родени деца с умствена изостаналост или с физически недъзи,деца, които плачат прекомерно или са необичайно изискващи,децата с хиперактивно разстройство са особено уязвими, особено при родители с ограничени възможности за справяне.
Обичайно в семейството единият родител е активният физически насилник, а другия пасивно приема насилието. По-често извършителя на физическо малтретиране е майката. Средната възраст на майките насилвали децата си е около 26г., а средната възраст на бащите упражнявали насилие е 30г. Сексуалното насилие обикновено се извършва от мъже, въпреки, че жените нерядко мълчаливо приемат насилието. Сексуалната злоупотреба се извършва от познат на детето човек. Насилниците нерядко са били сексуално или физически малтретирани в детството си. В съображение като етиологичен фактор може да се вземе и педофилията.
Кои факторите влияят върху тежестта на последствията?
*голяма продължителност на малтретирането
*възрастта на жертвата
*близостта на насилника
*наличието на няколко вида насилие ( напр. психологическо, физическо и сексуално )
*липса на подкрепа от семейството, обществеността и *институциите
Какви са особеностите на физическото малтретиране?
Не трябва да се забравя, че децата, особено по-големите, не е изключено да прикриват родителите си. Възможни са и фалшиви обвинения за физическо малтретиране, по-често при деца в юношеска възраст, понякога подсказани на детето от другия родител.
Физическо насилие над детето е налице при:
*ритане удряне
*биене с юмрук
*изгаряне, попарване
*удряне, биене с предмет
*душене или задушаване,отравяне
*разтърсване на детето със сила, омраза
*одраскване с нокти,щипане
*извиване, изкълчване на части от тялото
*скубане
*стискане, смачкване на части от тялото
*хвърляне, блъскане (например в стена или под)
*хвърляне на предмети по детето
*пронизване, порязване, режене
*индиректен синдром на Мюнхаузен (предизвикано или измислено заболяване).
Индиректният синдром на Мюнхаузен се определя от това, че тялото и здравето на детето се превръщат в поле за удовлетворяване на здравни психопатологични потребности на обгрижващия, най-често майката. Разнообразието от телесни симптоми е голямо и може да включи всички органи и системи. Братята и сестрите на детето също могат да имат подобна история и самите те да са били обект на предизвикано заболяване (40%), в 11% се среща смърт на брат/сестра по неизяснени причини.
Физическо малтретиране трябва да се подозира при наличие на типични увреди на детето. Двустранно симетрични наранявания винаги са подозрителни за неслучайно нараняване, както и множествените фрактури на ребра и вътрешни кръвоизливи. Могат да се срещнат спирални фрактури на дълги кости особено при по-малките деца. Такива са и белезите със специфична конфигурация, например следи от изгаряне с цигара, следа от длан, от катарама на колан, от ухапване, обезкосмени участъци на главата.
Какви са индикаторите за физическо малтретиране?
*необяснимо отлагане на търсенето на медицинска помощ
*противоречия в съобщаваната история на нараняването
*история несъответстваща на физическите находки
*данни за други съмнителни увреждания
*многократни посещения на детето в различни медицински служби, поради нараняване
Поведенчески децата могат да изглеждат себевглъбени или уплашени, да имат агресивно поведение, лабилно настроение. Често показват депресивни преживявания, лоша себеоценка и тревожност. Нерядко те се опитват да прикрият нараняванията, поради страх от отмъщение. Тези деца често изостават в развитието си, имат изразени трудности във взаимоотношенията с връстници, показват себедеструктивно или суицидно поведение.
Какви са особеностите на емоционалното малтретиране?
Това включва увреждане на психичното и емоционалното развитие на детето с хронично лошо емоционално отношение към него. Това е нещо по-различно от неглижирането, изразява се в липса на топлота в отношението родител-дете, или показване на враждебност. Може да включва:
*словесно насилие - обиди, негативни сравнения
*отхвърляне и безразлично отношение
*липса на топлота и физически контакт, например прегръдка
*непрекъснато критикуване
*отричане постиженията на детето
*обсъждане грешките и провалите на детето в негово присъствие *пред външни хора
*сплашване (заплашване) на детето
*осмиване, иронизиране, подиграване
*игнориране на детето
*използуване на пренебрежителен и студен тон при разговор
*липса на интерес към дейностите, постиженията и успехите на детето
*неразбиране на детските затруднения
*посрещане с раздразнение тревожността на детето
Емоционалното малтретиране е едно от най-трудно доказуемите. Напълно възможно е и истински отговорни родители да са извършвали едно или повече от изброените поведения спрямо децата си. Може да се приеме, че емоционално малтретиране има тогава, когато детето е подложено на непрекъснати атаки и хронично емоционално нараняване от страна на възрастните. Емоционалното малтретиране нанася дългосрочни вреди върху себеуважението и чувството за собствения образ и света. Детето може да развие висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на безразличие и неспособност да участва в училищни занимания, игри или развлечения.
Какво означава сексуално малтретиране на дете?
Включва широк кръг поведенчески прояви. Трябва да се разграничават понятия като сексуално малтретиране, инцест (кръвосмешение) и изнасилване, които означават различни, но понякога частично припокриващи се действия. Сексуалното малтретиране включва всяко поведение или действие, посредством което възрастният използува детето за сексуалното си задоволяване. Детето може да бъде принудено или насила въвлечено в сексуални действия, въпреки неговата незрялост и непълното разбиране на естеството на тези дейности. Фактите говорят, че сексуалното насилие се извършва най-често в рамките на семейството. Сексуалното малтретиране може да включва:
сексуални полови отношения , изнасилване, мастурбиране
докосване, галене или целуване със сексуален характер и с цел сексуално задоволяване
*детска порнография
*детска проституция
*показване на детето на порнографски материали, с цел сексуална стимулация
*неприлично цинично показване на детето
Сексуалното малтретиране е трудно, а понякога невъзможно да бъде доказано в съда, тъй като единствените свидетели обикновено са извършителя и самото дете. Нерядко децата оттеглят своите показания и отричат дадената информация, не само защото могат да бъдат заплашени, но и заради страха им, че могат да загубят семейството си и поради преживяванията за собствена вина и отговорност.
Инцестът е сексуална връзка между кръвни родственици.
Изнасилването е юридическо, а не медицинско понятие и се формулира като осъществяване на сексуален контакт, нежелан от един от участниците в него.
Какви са индикаторите за сексуално малтретиране?
В повечето от случаите няма категорични физически доказателства за сексуалното матретиране. Няма универсални симптоми, а физическите признаци и симптоми са редки и неспецифични. По-чести са емоционалните и поведенчески симптоми. Физическите индикатори могат да включват:
*охлузвания, зачервявания и болка в областта на гениталиите
*кървене от гениталиите или ректум
*хронични инфекции на пикочо-половата систематрудност при вървене/седене
*наличие на сексуално предавани заболявания, бременност
Емоционални и поведенчески симптоми:
несъответна за възрастта осведоменост и познания за сексуалните дейности, както и сексуално поведение
може да се наблюдава разиграване на сексуални сцени в игрите и рисунките, сексуални игри с други деца
*прекомерна себестимулация, мастурбация
*прекомерен страх от възрастни, обикновено мъже
*повишена агресивност, гняв, враждебност към възрастни или деца, тревожност, депресивност, фобии
*лош импулсивен контрол, себедеструктивно, суицидно поведение
*симптоми на посттравматично стресово разстройство
*симптоми на дисоциативно разстройство
Последиците от сексуалното малтретиране зависят от типа, хроничността на малтретирането, възрастта на детето, връзката с насилника. Психологичните и физическите ефекти от това малтретиране могат да бъдат разрушителни и дълготрайни. Децата се чувстват тревожни, със загуба на себеуважение, изпитват недоверие към възрастните.
Какво представлява неглижирането?
Неглижирането се проявява когато родителите не могат да задоволят и посрещнат базисните нужди на детето. Например осигуряване на храна, подслон, топлина, хигиена, образователни и медицински грижи. Детето може да бъде неглижирано чрез липса на адекватен надзор, контрол и внимание. Има няколко прототипа на неглижиращи майки. Някои са млади, неопитни, социално изолирани. Други са хронично пасивни и оттеглени, често произхождащи от хаотични, малтретиращи и неглижиращи семейства. Трети са майки със сериозни психични разстройства. Неглижирането обикновено се свързва с пасивност от страна на отглеждащите, която активно вреди на детето. Може да бъде физическо, образователно или емоционално. Физическо неглижиране е налице при:
*незагриженост за храната, облеклото и подслона на детето
*отказ и/или забавяне на здравни грижи
*изоставяне на детето
*изгонване на детето
*неадекватен надзор
*други - шофиране в нетрезво състояние заедно с детето
Образователно неглижиране е налице когато родителят:
*позволява и е незагрижен за бягствата на детето от училище, за което е бил уведомен
*спира детето от училище по различни причини
*не отговаря на други образователни потребности на детето
Емоционалното неглижиране се изразява в:
*неадекватно отглеждане или предоставяне на неефективни грижи
*допускане детето да е хронично малтретирано от другия родител или съпруг
*позволяване употребата на дроги и алкохолдруго маладаптивно поведение
*отказване на психологични грижи за детето
Как изглежда неглижираното дете?
*има незадоволително физическо развитие, тегло и ръст под *нормата за възрастта
*изглежда физически слабо, има нездрав общ вид
*лоша хигиена
*обриви по тялото
*детето е гладно и преяжда, когато получи храна
*не показва съответни за възрастта социални умения
*хронични инфекции
*неселективно търсене внимание от непознати
*поведенчески проблеми
*психосоциален нанизъм
Психосоциален нанизъм - дете над 5г. възраст, при което хроничното лишение е довело до спиране на растежа и развитието. Такива деца имат нормални пропорции, но са екстремно ниски за възрастта си. Ендокринологичните промени са обратими при промяна в начина на отглеждане. Поведенчески тези деца имат странно хранително поведение и нарушени социални връзки. Например, приемане на големи количества храна за кратко време, поглъщане на предмети, които не са храна, пиене на вода от тоалетната и предизвикване на повръщане.
Какво е лечението и поведението?
Първите и най-важни стъпки при диагностициране на малтретиране на дете са насочени към съхраняване на живота и физическото му здраве, последвани от грижи за бъдещето му, на първо място физическа сигурност. Съгласно законодателството на РБ, всеки клиницист имащ информация и/или данни за малтретиране на дете е длъжен да сигнализира в „Отдел за Закрила на детето” по района на местоработата си. Следва насочване към специалисти и служби, разполагащи с възможности за дългосрочни психиатрични, психологични и социални интервенции при детето и семейството.
Парадоксално колкото повече са регистрираните случаи на насилие, толкова по-развита е системата за обслужване и грижи по отношение на децата в една страна. Това зависи както от законовата уредба, така и от обществените нагласи, по отношение на проблема. Обществените дискусии по темата, повишават възможностите за разкриване на случаите на малтретиране, а създаването на система от грижи, позволява да се вземат мерки за прекратяване на травмиращото преживяване и да се предприемат специализирани интервенции по предотвратяване на негативните психологични последствия върху формирането на личността на детето.
Източник: puls.bg