Оказва се още, че смехът е отлично и естествено средство за прочистване на организма и дори като профилактика срещу рак. Когато се смеем, напрягаме мускулите на коремната си кухина, после идва ред на гладката мускулатура на червата, чиято работа се подобрява и така се подпомага изваждането на вредните токсини и шлаки от организма.
Още забележителният германски учен Фройд посочвал, че хуморът е уникална проява на човешката психика и уникално средство за лечение. Доказано е, че смехът въздейства благотворно на дишането, с което увеличава газообмена 3-4 пъти. Подобрява апетита, повишава работоспособността и нормализира съня. Надмогва чувството на страх и е прекрасен способ за очистване на организма.
Установено е, че смехът помага на хората, изпитващи психологически трудности и обхванати от депресия. Смехът стимулира избавянето от стомашни безпокойства и подобряването на фигурата. Според експертите всичко, което е смешно, престава да бъде опасно. Затова потребността да се смеем е една от най-важните за човека. Няма по-добро физиологическо и психологическо отпускане от смеха. Смеейки се, хората се разделят със своето невротично състояние.
Живелият през XVII век лекар Бартон описал своите наблюдения по следния начин: „Смехът изчиства кръвта, подмладява тялото и помага при сърдечни нарушения”. Прочутият учен Кант в своите трудове изтъква, че смехът активизира всички жизненоважни процеси в организма.
В Индия, Китай и Япония смехотерапията е включена в програмата за лечение на много заболявания на човешкия организъм. В САЩ има специализирани клиники за смехотерапия. Американският учен-гелотолог У. ФРЕЙ с редица опити е доказал, че смехът въздейства благотворно на кръвоносните съдове и на работата на сърцето, на процесите на дишането, а също и на мускулния тонус на организма.
Индийски лекари твърдят, че смехът лекува не само депресията, но и бронхиална астма, белодробни и сърдечносъдови заболявания. Японски медици използват успешно смеха за борба с туберкулозата, а френски и британски лекари надмогват паническия страх при нервно болни със смях.
На конференцията в Щутгарт стана ясно, че редица учени са установили, че под действието на смеха в мозъка се отделя вещество подобно на морфин. Получава се един вид вътрешна анестезия, която помага на организма да се отпусне и същевременно да мобилизира силите си за борба с болестите.
Доказано е, че, когато започнем да се смеем, в хипофизата и в хипоталамуса постъпват нервни импулси, заставящи мозъка да изработва особени вещества -ендорфини и ендоопиати. Те оказват обезболяващ ефект, стабилизират ендокринните процеси и подмладяват организма.
Източник:www.lekar.bg
Страдащите от невротично безапетитие (анорексия невроза) рядко изживяват характерните симптоми като признак на заболяване. Въпреки всичко наблюдателните родители могат да забележат, че стремежът на тяхното дете към отслабване се превръща в мания. А именно: налице е натрапчиво, маниакално внимание върху храненето, излишна психическа и духовна енергия се изразходва за пресмятане на калории, пазаруване и сравняване с часове на опаковки, съдържание на мазнини и захари в приготвянето на чаша кисело мляко или раздробяването на една ябълка. Мисълта кръжи безспирно около това как да се ограничи храненето. Понякога манията е съпроводена от прекалена спортна активност (бягане на маратонски разстояния, продължаващо с часове, изкачване и слизане по стълби) или с използването на очистителни и апетитопотискащи средства. Мнозина изведнъж преживяват т.нар. “крах на влечението”. Тогава те наведнъж и безконтролно изгълтват огромно количество храна. Преживяват такива пристъпи на вълчи апетит като поражение. Най-често се опитват да се освободят от храната чрез повръщане. На този етап много от страдащите от невротично гладуване преминават към булимия. Родителите откриват промяната по внезапно изпразнения хладилник.
Себепреценката е нарушена. Въпреки че вече са слаби, засегнатите се изживяват като дебели. Често прекарват деня с не повече от 200 калории. Факта, че с това отслабват като скелети, те не приемат като болест.
Прочети и запомни!
Развилата анорексия девойка по свой особен начин се противопоставя на родителите си. За нея обичайното за юношеството оспорване на всичко (някои такива девойки вече са били трудни бебета, други създават проблеми през пубертета) не е достатъчно и тя директно заплашва родителите си, че ще умре, ако нищо не се промени.
БОЛЕСТ И НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Анорексичката вече не може да понася отношенията, които поддържа с близките си и които често се основават на откровен шантаж: “Щастливи сме само ако и ти си щастлива.” Родителите нерядко са правили “всичко” за дъщеря си, което обяснява по-честата проява на въпросния симптом в заможните среди, където за децата “се прави повече”. Девойката сама се опитва да разбере причините за поведението си. Защо се плаши толкова от мисълта, че може да напълнее? Защо смята, че хората ще я приемат само ако тялото й прилича на зле облечена тояга? Но тя не може да намери отговора на тези въпроси, дори ако успее да ги формулира така ясно, защото той ще дойде само ако девойката реши да си каже: “Не желая и не мога да стана жената, която те очакват и от която се нуждаят, за да се представят като добри родители. Мога да бъда само тази, от която те се срамуват и която ги излага като “лоши родители”. Любопитното в случая е, че в реалния живот това дете често е много покорно, послушно и мило с родителите си. Жестоко е единствено неговото неосъзнаване, което го кара да стига дотам, че да е готово no-скоро да умре, отколкото да им достави удоволствие, като прибави още няколко килограма към теглото си.
На въпроса: “Защо се страхуваш да понапълнееш?”, анорексичката неизменно отговаря: “Защото не се чувствам добре, щом надхвърля четирийсет и две кила.”
ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА В БОЛНИЦА
Страдащите от невротично гладуване в критично състояние почти винаги се настаняват във вътрешните отделения на клиниките. Там най-напред се прави опит да се стабилизира теглото им чрез изкуствено хранене. Успоредно с това би трябвало още в клиниката да се започне психотерапия.
Най-често се налага стационарно лечение в клиника за психосоматични болести. След изписването трябва да се продължи с амбулаторна психотерапия. В страните от Западна Европа например има частни специализирани клиники за лечение на всички видове отклонения в храненето. Престоят в тях продължава най-малко три месеца. Крайният ефект при такова интензивно медицинско и психотерапевтично лечение е по-добър, отколкото при кратките терапевтични курсове.
БОЛЕСТТА ЗАПОЧВАВ ПУБЕРТЕТА
Нарушенията в храненето се коренят в нещо преживяно и почти винаги започват през пубертета. Особено тежък е този период за момичетата, тъй като в процеса на възпитание на тях им се дава твърде малко самостоятелност. Те трябва да се отделят от семейството и в същото време да намерят своята женска идентичност. Често ориентацията се насочва към идеализирания, поболяващ идеал за стройна фигура .
Невротично гладуващите жени се опитват несъзнателно чрез своята “слабост” да се разграничат от майката, а с това и от съзнанието за женственост. Жертват се женските форми като бюст, ханш, бедра. Често прескачащата след това менструация се възприема като още една победа над осъществяването като жена.
Чрез триумфа на глада се печели собствена автономия. При невротично гладуващите тийнейджъри по-рядко на преден план излиза въпросът за идентификацията им по пол, по-често - стремежът им към автономност и разграничаване.
70 ПРОЦЕНТА УМИРАТ, А 30 СЕ ИЗЛЕКУВАТ
При невротичното гладуване се смята, че се засягат две на всеки сто момичета на възраст между 15 и 18 години. Новост е, че все повече жени започват да гладуват безконтролно след 30-тата година. Рискът от заболяване се покачва, особено когато през пубертета се експериментира с диети и лечебно гладуване. Към това се отнася и опитът, че чувството на глад след няколко дни събужда своеобразна гладна еуфория. При невротичното гладуване възможните последици и усложнения са: промяна в обмяната на веществата и хормоналното равновесие; отсъствие на овулация и менструация; екстремална хипотрофия и обезводняване с отслабване на организма, отслабване на сърцето, бъбреците, образуване на отоци; пълно дерайлиране на обмяната на веществата и електролитното съдържание чрез бавно умиране от глад. Най-дълго се захранва с хранителни вещества мозъкът. Когато това не може да се осъществява, се стига до психотични състояния; десет процента от всички измършавели умират; двайсет процента остават застрашени и обикалят в продължение на години по клиники, с изкуствено хранене поддържат периоди на относително нормален живот; трийсет процента през целия си живот имат проблеми с храненето. Те обаче могат да се стабилизират дотолкова, че да нямат нужда от лечение; при трийсет процента от засегнатите състоянието се “израства” през пубертета и изчезва.
ЗАПОМНИ!
Страдащите от невротично безапетитие едва поддържат социални контакти, взаимоотношения и сексуален живот, живеят изолирано.
Източник:www.lekar.bg
В зависимост от това каква фраза най-често си повтаря човек, той може да си навлече болест, но може и да се излекува. Ако си казвате “Аз съм абсолютно здрав”, това влияе добре на организма. Но ако си казвате “Ох, вече съм се превърнал в развалина”, то не очаквайте да оздравеете, ако въобще сте болен. Макар че тези мисловни внушения изглеждат и се възприемат от някои едва ли не като шарлатанство, в края на ХХ век учените отново се върнаха към този отдавна забравен метод за въздействие на организма.
Ние ще ви предложим метода на известния руски учен, академик от Международната академия на науките, Георгий Николаевич Ситин, който доказва, че “мисълта лекува”.
Самият той е преживял много кризисни ситуации със здравето си и когато е нямал никакъв друг начин да облекчи болките си, той започнал борба в помощ на изтощения си организъм, като закалявал непрекъснато волята си, самовъзпитавал се, борил се. Десетки хиляди пъти си повтарял: “Цялото ми тяло непрекъснато се обновява. Аз се раждам наново прекрасен и здрав. Нищо не ме боли”. Раните му започнали да заздравяват постепенно, докато накрая се оправил напълно.
Впоследствие завършил медицина и психология и усъвършенствал своя метод, който получил наименованието “словесно-образно емоционално контролиране състоянието на човека”. Ситин обяснява много просто този метод: волята и активните усилия помагат на пациента да вземе под контрол най-тежките болести. Въздействието на речта може да оказва влияние на психиката, а оттам и върху функциите на различните органи.
ПОЛОЖИТЕЛНАТА ПСИХИЧНА НАСТРОЙКА ВЛИЯЕ БЛАГОПРИЯТНО ДОРИ ПРИ ИНСУЛТ И РАК
По време на болестта в централната нервна система постъпват сигнали за различните неразположения и нарушения в работата на органите и системите. Тази информация дълго време се пази в мозъка подобно на матрица и тя отново и отново се възвръща към пострадалите части от организма. А това забавя процеса на оздравяване. За да се ускори този процес, е необходимо да се премахне от съзнанието тази информация за патологичното състояние на организма. И на нейно място да се заложи програма за неговото нормално функциониране. С такава задача може да се справи само правилната настройка на човек. Той буквално “отмива” нежелателните сведения и ги заменя с нови, насочени за възстановяване. Този импулс засилва и имунната система, която на свой ред също започва успешно да се бори с болестта. Правилната психична настройка се отразява благоприятно дори при такива тежки болести като инсулт, множествена склероза и онкологични заболявания.
ОЗДРАВИТЕЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ СА ОСНОВАНИ НА СТРОГАТА НАУКА. В ТЯХ НЯМА НИЩО МИСТИЧНО
Въпреки че текстовете, които предлага в своята програма академик Ситин, изглеждат като старинно заклинание, в тях няма никаква мистика. Всичко е основано на строгата наука. Например лечебният текст е съставен само от положителни твърдения. Изразите “Аз нямам болно сърце” например, или “Моят черен дроб не ме боли” съдържат негатив и могат да навредят, като подсилват болестта с думата “боли, болно, болка”. Затова в истинските оздравителни настройки се препоръчват формулировки от рода на: “Аз вече не се съмнявам в това, че моето сърце е здраво и силно”. Такава фраза задава на организма позитивна настройка. Освен това в лечебния текст трябва да има повторения, при това желателно е те да вървят по възходящ ред. Например “Аз съм абсолютно спокоен”. След време можете да го превърнете в израза “Аз съм абсолютно непоколебимо спокоен”. Специално подбраните фрази в текстовете на Ситин са ярки образи на здраве, младост и енергия. Необходимо е те да засилват положителните емоции и да стимулират воля с цел контролиране на организма.
Лечебният текст по-лесно се усвоява, ако е на звукозапис, дори болният може да го произнася на глас. Много е полезно при прослушването на текста да повтаряте мислите високо или да ги записвате на лист. Така се постига максимален ефект. Можете да четете и слушате настройката по пътя към работа, у дома, въобще във всяко удобно за вас време. Може да не повтаряте целия текст, а само някои фрази.
Съдържанието на настройката трябва да се възприема като нещо приятно. Ако отделни фрази предизвикват вътрешно съпротивление, може да се изключат от текста. А тези фрагменти, които ви харесват и чувствате, че ви помагат, то тях ги повтаряйте по-често.
Това е важно!
Оздравителните текстове не трябва да се коригират от хора, смятащи себе си за редактори, или редактори по професия. Запомнете, тези текстове са предложени в техния оптимален вариант и една такава редакция ще премахне лечебния ефект. Освен това лечението по този психологически начин може да се съчетава с медикаментозното лечение и с другите видове лечение. Настройката може да се използва и като основно, и като допълнително лечение. Това лечение няма противопоказания, не оказва странични действия, не изисква някакви инвестиции.
Източник:www.lekar.bg
Хипнозата представлява ръководена от хипнотерапевт концентрация, която използва силата на вашето подсъзнание за постигане на желана промяна в различни сфери от живота ви.Тя е научен, естествен и релаксиращ метод, който оказва мощно въздействие по отношение формирането на чувство на увереност в собствените сили и намаляването на стреса.
Хипнозата е състояние на физическа и психична релаксация (но не сън), което позволява подсъзнанието на човека да бъде “отворено” към позитивна промяна на неговите мисли, чувства и на цялостното му отношение към живота.
Всяка хипноза е по същността си процес на автохипноза, тъй като нито разумът, нито самоконтролът се губят по време на сеанса. Ако не искате да бъдете хипнотизирани, това няма как да се случи. Хипнозата не е метод за отслабване на вашата воля и поставянето ви под контрол на чужда воля; не е начин някой да ви накара да направите нещо, което не искате; не е сън; не е състояние на безпаметност; не е магия.
Най-добрият обект на хипноза са интелигентните хора, които имат способността да се концентрират.
Всеки човек също може да бъде хипнотизиран, въпросът е в каква степен (дълбочина).Някои хора наистина са по-податливи към хипноза от други. В тази процедура няма нито доминиране, нито подчинение. Хипнотизаторът помага да се изявят собствените способности в пълна степен, например при прояви пред многохилядна публика при наличие на паника и липса на опит при такива изяви. Съгласието за подлагане на хипноза е абсолютно необходимо, никой не може да бъде хипнотизиран против волята му.
Трябва да се знае, че хипнотизаторът няма абсолютен контрол над вашия разум. Хипнозата не е упойка, която да ви остави безпомощни, никой не може да направи нещо срещу вашите принципи и морални норми. Хипнозата е средство за освобождаване от вредните навици, модели на поведение и усилване на собствените способности и дарби.
Проучванията сочат, че в 87 на сто от случаите на хипнотизиране се използва леко или средно ниво на хипноза.
Няма опасност човек да не се “събуди” след хипноза. Ако бъдете “оставен” по време на сеанс от хипнотизатора, процесът или ще премине в естествен сън и след това ще се събудите, или ще излезете от това състояние скоро след като хипнотизаторът спре да говори.
В състояние на леко или средно ниво на хипноза вие сте напълно наясно какво се случва по време и след процедурата. При дълбоко ниво на хипноза може да е налице амнезия. Съзнанието само избира дали да помни, или не, така че това е ваш избор.
Източник:www.lekar.bg
Понякога се случва да се чувстваме така, сякаш ще гръмнем – буквално всичко около нас ни дразни - времето, работата, хората, транспортът.
Нервите ни са като оголени проводници – реагират на най-малкото дразнение, тялото се е свило на топка, отгоре на всичко ни заливат горещи вълни. Започвате да се дразните от неща, които по-рано не са ви правили впечатление - колегата срещу вас сърба кафето си и шумно преглъща, младежът в трамвая си тактува с крак…
Но най-ужасното е, когато ви дразнят близките - родителите, съпругът, детето. Та нали ги обичате! И се срамувате, че ви вбесяват майчините забележки, начинът, по който седи във фотьойла любимият, разхвърляните играчки на детето…
За разлика от нормалния гняв, предизвикан от конкретна причина, на раздразнението често не можем да отреагираме. Няма как да се развикаме на времето, да грабнем кафето на колегата или да се разкрещим истерично на детето. А междувременно неотреагираните, стаените емоции се натрупват и това води до хронично напрежение и емоционален дискомфорт. Какво става в организма, когато вътре у вас всичко клокочи?
Гневът ви прави агресивни. И тогава:
• се изработва допълнително количество адреналин;
• се ускорява сърдечният ритъм;дискомфорт
• се повишава кръвното налягане;
• кръвта се пренасочва от кожата, черния дроб, стомаха и червата към сърцето и мускулите;
• потискат се процесите на храносмилане.
Разтоварване не следва и организмът се намира в стрес.
КОЯ Е НАЙ-ОПАСНАТА ЕМОЦИЯ
Според последните научни и клинични изследвания сподавеният гняв е причина за:
• болестите на храносмилателната система - гастрити, язви;
• хипертония;
• повишава нивото на холестерола;
• повреждане на артериите;
• влошаване на сърдечносъдовите заболявания;
• понижаване на имунитета;
• поява на главоболие.
Психолозите, които работят с онкоболни пациенти, са забелязали, че голяма част от тях преди заболяването са изпитвали скрит гняв към някаква жизнена ситуация или човек. От всички отрицателни емоции именно дълго потисканият гняв се оказва най-опасен за здравето.
БУНТЪТ НА ОРГАНИЗМА
Между многото физически фактори, предизвикващи гняв, най-разпространено е астеничното състояние. То може да се появи след каквато и да е болест, дори след грип или банална настинка; заради авитаминоза - напролет се наблюдава почти у всеки; в резултат на строги диети. Ако постоянно се преуморявате, не си доспивате, през цялото време нервничите - скоро ще ви споходи астенията. В това състояние болният постоянно е напрегнат - той не може да чака автобуса дълго или да се реди на опашка, дразнят го високите звуци, силната светлина.
Острите или хроничните болки - стомашни, зъбни, главоболие - също го хвърлят в тих бяс - струва му се, че целият свят се е наговорил да го трови. Хормоналните изменения - предменструален синдром, менопауза, са изразени особено силно - жената буквално има чувството, че полудява. И накрая - всяко абстинентно състояние - отказали сте цигарите, най-после сте спрели да пиете алкохол, забранили сте си нещо, с което сте свикнали.
С една дума - организмът ви иска почивка, спокойствие и разтоварване, а вие го натоварвате с нови задачи.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
Преди всичко да осъзнаете какво предизвиква вашият гняв към климата, транспорта или туткавата касиерка в супермаркета. Ако той се таи във физическото или психичното ви състояние, отнесете се към себе си като към тежко болен – изолирайте се от всякакви вълнения. От вашето нервничене няма да се промени нито времето, нито бързината на транспорта, нито касиерката ще стане по-пъргава. Затова, щом забележите първите признаци на гнева, кажете си: “Главното е да съм спокоен.” Или “Здравето е по-скъпо.” Методът е много прост, но дава резултат - можете сами да се убедите в това.
ГЕРОИТЕ НЕ ИЗПАДАТ В ИСТЕРИЯ
Гневът е вторична реакция. Отключват го много по-дълбоки чувства - обида, тревога, страх. Да кажем, началникът ви се е скарал. Връщате се в кабинета си, а там вашата колежка си лакира ноктите и цялата стая мирише на ацетон. “Не можеше ли да свърши тази работа вкъщи” - клокочи вътрешно всичко у вас. Целия ден се дразните от нея, а в края на работното време просто я ненавиждате. Какво се е случило всъщност - по-лесно ви е било да пренесете чувствата си върху нея, отколкото да преживеете забележките на началника си.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
Ако чувствате, че кипвате за глупости, спрете и помислете какво се е случило до този момент. А преди това? Така ще се доберете до истинската причина за възбудата си и ще започнете да решавате конструктивно проблемите. Дреболиите ще престанат да ви дразнят - имате си по-важна работа. В моментите, когато сте готови да се карате за дреболии, помага следната техника. Представете си, че сте мъжествен, сдържан герой от филм. Току-що сте излезли от леговището на врага като победител. Нима ще се подразните от секретарката му, която си лакира ноктите?
ОТ ПОЗИЦИЯТА НА УЧЕНИЯ
Много по-трудно е да изброим психологичните фактори, които ни поставят в състояние на сподавен гняв. Сработва вътрешното съпротивление: “С мен всичко е наред, а другите са лоши и трябва да се променят, затова моята злоба е напълно справедлива.” Дори да сте прави, раздразнението ще нанесе вреда само на вас, а “другите” няма и да го забележат. Най-много да решат, че имате лични проблеми. Затова трябва да се научите да се справяте с този гняв.
Най-често у другите ни дразнят онези черти, които не приемаме за себе си. Например: вбесява ви ленивият колега, който гледа при първа възможност да се изплъзне от задълженията си. Вие също бихте могли да постъпвате така – на кого му се върши досадна работа. Но вие се претоварвате. И започвате да трупате гняв и злъч срещу него.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
Ако сте началник на този немарлив колега, можете да му направите забележка, да го накарате да си свърши работата, да го лишите от премия - но го правете без емоции, без да преживявате, че той не е трудолюбив като вас. Кажете си: “Затова аз съм постигнал в живота си повече от него.” А може би си струва да се научите от него да гледате по-леко на живота? В крайна сметка - погледнете го като обект за изследване и раздразнението ви ще изчезне.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…
…мъжете с агресивно поведение умират от инфаркт 20 пъти повече, отколкото спокойните и уравновесени хора. До такъв извод стига екип от американски специалисти, изследвали 774 мъже на възраст около 60 години. Тези, при които нивото на враждебността било много високо, най-често страдали от сърдечносъдови заболявания. За младите хора това правило не важи.
…ако човек изпива повече от 5 чаши вода на ден, рискът от сърдечен пристъп, инфаркт или инсулт рязко се снижава, доказали група специалисти от Калифорния. Шест години наблюдавали 20 хиляди мъже и жени на възраст от 38 до 100 години. При жените, които всекидневно изпиват повече от 5 чаши вода, рискът да умрат от инфаркт се понижава с 41 процента, а за мъжете - с 54 процента. При това най-полезна е чистата вода, а кафето, чаят, соковете, млякото и спиртните напитки увеличават рисковете. За жените, които често употребяват тези напитки рискът от сърдечни недъзи се увеличава, а за мъжете нараства на 46 процента.
… хората, които изпиват не по-малко от 7 чашки кафе дневно, два пъти по-малко рискуват да се разболеят от диабет втори тип от тези, които пият по 2 чаши на ден. По информация на холандските медици това става благодарение на високото съдържание на магний и фенолфхлороген в напитката, които влияят благоприятно на обмяната на веществата в организма. За съжаление в изследването не се посочва как такова количество кафе влияе на сърцето и кръвоносните съдове.
Източник:www.lekar.bg
Шизофренното заболяване е тежко психично заболяване, което, веднъж възникнало, в повечето от случаите продължава много дълго време, понякога и цял живот, защото засяга почти всички сфери (мисловна, емоционална, работоспособност и др.) от психичния живот. Практически шизофренията понижава рязко и трайно благополучието на пациента. Заболяването най-често започва в края на второто и в първата половина на третото десетилетие. Понякога то се предшества от промени в личността на бъдещия пациент. Той може да бъде затворен, самоизолиран, със странности в поведението и мисленето. Друга част от пациентите обаче не показват отлики от останалите в мисленето, поведението и емоциите преди началото на заболяването. В млада възраст, когато често се отключва болестта, пациентите обичайно снижават успеваемостта си в училище.
Прочети и запомни!
Лечението започва с малки стъпки с простички задачи, при които е възможно да се преодолеят основните страхове на психично болния, свързани с провал и излагане. Някои от болните се страхуват от това, че ще бъдат изложени на погледите на хората, че ще им се присмиват, че ще се изпотят и ще настинат, че работата е прекалено уморителна и тежка, в резултат на което те ще се уморят и ще се чувстват неразположени. Че някой ще ги обиди или набие, недоволен от работата им; че това напрежение от новата работа ще разклати психичното им здраве и ще доведе до криза на болестта им и др.
ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ПОДДЪРЖА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ НА БОЛНИЯ?
• Интервенциите са насочени към постоянна връзка с лекуващия лекар в поддържането, възстановяването и подобряването на психичното здраве на болния.
• Влизане в контакт с лекуващия лекар и обсъждане на обща стратегия за работа.
• Обсъждане на проблемите около взимането на лекарствата и нежеланието и страховете на болния да приема медикаменти.
Лекуващият лекар може да организира консултация с психиатър, който при нужда да промени медикаментозното му лечение или да предложи друга интервенция, която да облекчи кризисното му състояние.
Личният лекар на психично болния може да влезе в ролята на застъпник пред лекуващия го лекар. Това може да стане на среща, след която психично болният да се почувства окуражен да постави
проблемите и изискванията си.
ЕСТЕСТВЕНО, ПОДОБНА СРЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОВЕДЕ САМО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА БОЛНИЯ
Такива разговори могат да бъдат проведени и със семейството. Членовете на семейството трябва да са първите хора, които забелязват признаците на наближаващата криза и сигнализират на лекаря за нея. Това се дължи дори на факта, че те прекарват най-много време с болния. В някои случаи може да се наложи членовете на семейството да бъдат образовани или консултирани относно предвестниците на влошаване, възможностите за тяхното разпознаване и оптималното поведение в тези случаи.
В България животът на психично болния е усложнен от борбата с болестта и нейните симптоми и това затруднява неговата социална интеграция. Предлаганите от обществото възможности за социална реализация са оскъдни поради стигмата и предразсъдъците срещу психичната болест.
ТОВА ПРАВИ БОЛНИТЕ ДЪЛГОСРОЧНО ЗАВИСИМИ ОТ ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ И РОДНИНИ
Макар напоследък много да се говори за психично-здравната реформа, тя все още не предлага достатъчно институции за извънболнични грижи и рехабилитация, които да дадат възможност на психично болните да се възстановят от наскоро протекъл психотичен епизод и адекватно да се интегрират в обществото.
Напротив, тези хора често се движат между два свята - този в болниците и този у дома, при семействата им. Понеже нямат възможност да добият самостоятелност, като излязат от семействата си и си намерят работа, те се изолират напълно от обществото. Социалната изолация, трудностите при справянето със симптомите на болестта и тежката обществена стигма лесно предизвикват следващия психотичен епизод и отново постъпване в психиатрична клиника. Така омагьосаният кръг се затваря - болният, увреден в известна степен от болестта, е обречен и на социална изолация. В този омагьосан кръг от обществени нагласи, предразсъдъци и липса на мрежа от институции, които да работят за извънболничната рехабилитация на психично болния, е от изключителна важност да се намесят институциите за социална дейност, в рамките на която да се развиват програми за психично болни хора. Програмите не са лукс, а необходимост. Единствено те биха дали възможност на психично болния да намери своето място в обществото и да разкъса връзката - “затворен” в психиатрична болница или “затворен” у дома.
ИМЕННО ЗАТОВА ПОДОБНИ ПРОГРАМИ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИВАТ В ДНЕВНИ, СПЕЦИАЛНИ ЦЕНТРОВЕ, НАМИРАЩИ СЕ БЛИЗО ДО ДОМА НА ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ, В ТЕХНИТЕ КВАРТАЛИ
Това би им дало възможност да ползват услуги на програми за работа със случаи не извън, а именно общността, към която бавно да се интегрират и адаптират. На този етап в страната ни тепърва се изграждат служби, имащи амбицията да полагат основите на подобни програми, предназначени да обслужват потребностите на психично болните хора у нас.
Източник:www.lekar.bg
Повръщането при бременност е състояние,което много жени смятат за нормално.Това обаче съвсем не е така,състоянието се нарича ранна токсикоза при бременните. Повръщането до 9 -10 пъти на ден се отнася към леката форма на това състояние и не се налага да постъпвате в болница.
Обикновено ранната токсикоза изчезва от само себе си след четвъртия месец на бременността.
За да помогнете поне малко на състоянието си, трябва да следите с какво и по какъв начин се храните.
Добре е да се храните често - на всеки 2-3 часа, като приемате малки количества храна, и то в легнало положение. Освен това добре е храната да не е гореща. Постарайте се да избягвате тлъстите храни и кафето.
Тъй като и без друго в това състояние нямате голям апетит, използвайте лесноусвояема храна, която съдържа голямо количество витамини.
Пийте повече течности! При повръщането се губят много течности и организмът ви може да се обезводни. Най-добре е да пиете алкална минерална вода. Но не се опитвайте да изпивате големи количества наведнъж, а пийте по малко 5-6 пъти на ден. От медикаментите може да използвате тавегил - 1-2 пъти на ден по една таблетка. Но не бива да злоупотребявате с медикаментите, тъй като тези препарати се отразяват зле на кръвното налягане. А и без това през първите три месеца от бременността всички жени са склонни към хипотония. Ако обаче повръщането се засили, едва ли сама ще можете да се справите със състоянието си. Затова потърсете лекар и ако той ви посъветва, постъпете в болница.
КЪСНАТА ТОКСИКОЗА Е НАСЛЕДСТВЕНО ЯВЛЕНИЕ
Ако вашата майка, баба или родна сестра са прекарали късна токсикоза по време на бременност, съществува риск тя да се прояви и при вас. А ако вие самата сте имали такава токсикоза при предишни бременности, този риск е още по-голям.
Веднага запознайте лекаря с хроничните си заболявания, ако имате такива. Строго се придържайте към препоръките за постоянно медицинско наблюдение, които ще ви предложи вашият лекар. Не е тайна, а за съжаление не е и рядко явление пренебрежителното отношение на някои бъдещи майки към женските консултации. Много често те не ги посещават. А медицинската статистика сочи, че сред бременните, които са игнорирали дори частично медицинската диспансеризация, се срещат много по-често усложнения по време на бременността и на раждането. При отказ да се консултирате с лекар рискът от такива усложнения се увеличава 1000 пъти.
При бременност трябва да се избягва стресът както в дома, така и на работата ви. Най-често това е много трудно, тъй като емоционалното състояние на бременната жена предразполага към стрес, а често хората, с които живее, и тези, с които работи, не проявяват необходимото разбиране.
Затова е добре да се консултирате с психолог, да посещавате заедно с мъжа си консултации за бъдещото майчинство. Ако нещата са много сложни, редно е да потърсите помощта на психотерапевт. Режимът на труд и почивка, по скоро на сън или почивка в леглото, в което не се препоръчва да лягате на лявата страна, не само намаляват стресовото натоварване, но и подобряват работата на вътрешните органи и системи.
КАКВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СЕ ПРАВЯТ В ЖЕНСКАТА КОНСУЛТАЦИЯ ЗА КЪСНА ТОКСИКОЗА
Изследванията за късна токсикоза включват следните процедури.
•Редовно следене на теглото.
• Изменения в артериалното налягане. То трябва да бъде не по-високо от 125/90.
•Определяне на денонощната диуреза - съотношение между изпитата и отделената течност.
• Редовно се изследва урината за съдържание на белтък.
• Прави се биохимичен анализ на кръвта.
•Чрез ултразвукови изследвания и доплерометрия се оценява вътрешноутробното състояние на плода и кръвотокът в пъпната връв и плацентата.
• Прави се кардиотахография на плода. По този начин се определя честотата на сърцебиенето, както и двигателната активност на плода, получава се информация за състоянието на бебето.
Източник:www.lekar.bg
За да може една жена да е сигурна,че брамеността й ще бъде нормална и че ще роди здраво дете,е необходимо да промениначина си на живот,поне 6 месеца преди раждането
Необходимо е да вземате фолиева киселина. Дори да сте убедена, че порционът ви е балансиран, с храната не можете да получите всички необходими хранителни вещества. Ако макар и месец до зачеването приемете 400 микрограма фолиева киселина, ще намалите риска от раждане на умствено изостанало дете. Но, ако вече вземате комплекс от витамини и микроелементи, обърнете внимание, да не се получи предозиране. Ако пушите, пиете, е дошло време да се откажете от тях. Изследванията показват, че у жените, които пушат, процентът на абортите, преждевременно родените бебета, раждането на деца с намалено тегло са повече, отколкото у тези, които не пушат. Препоръчва се също да се въздържате от шумни купони в клубовете. Проблемът е, че в клубовете, като правило, е много задимено, а пасивното пушене оказва негативно влияние на възможността за зачеване. Пийте по-малко напитки, съдържащи кофеин. Той възпрепятства усвояването на организма, а в период на бременност е много важно, за да получи организмът достатъчно количество от този микроелемент. Ако не може да живеете без кафе, се ограничете до 1 чашка кафе на ден, тъй като тази доза се смята безвредна. Желателно е да пиете кафе с мляко. Преди да заченете детето, е необходимо да проверите теглото си, да определите, нормално ли е за ръста и възрастта ви. Ако тежите под нормата, ще ви е сложно да заченете и да износите детето. Дошло е време да напълните хладилника си със здравословна храна. Това не означава, че е дошло време да ядете за двама, но е дошло време да ядете продукти, които ще спомогнат за лекото протичане на бременността. Препоръчва се да включите в порциона си повече плодове (желателно е да ядете на ден не по-малко от 200 г на ден), зеленчуци, храна богата на калций (мляко, йогурт, извара), продукти от житни растения.
Източник:www.lekar.bg
Недейте да се изненадвате ако близките, приятелите, дори и непознати хора започнат да ви засипват с „народни мъдрости” свързани с бремеността.
Ето някои често разпространявани митове, които, освен че са забавни, според думите на д-р Джоан Стоун и д-р Кейт Еделман от Отделението по перинатална медицина към медицинския център „Маунт Синайнис” в Ню Йорк и автори на книгата „Бременност за новаци”, изобщо не са верни:
Мит 1: Пикантната храна може да предизвика преждевременно раждане. „В повечето случаи бременните могат да ядат почти всичко, но има определени продукти, които не трябва да консумират или да избягват като много мекото или непастьоризираното сирене. Тези храни, макар и рядко, могат да имат бактерията листерия, която се свързва с предизвикването на аборт или преждевременно раждане.”
Мит 2:Заблуда около ударите на сърцето. Ако сърцето тупти по-слабо - детето ще е момче, а ако е по-силно - ще имате момиче.
Мит 3:Винаги трябва да внимавате. Ако бременната протегне ръце над главата си, ще удуши детето.
Мит 4: Суеверие на тема секс. „Сексът няма да
предизвика преждевременно раждане. Съветваме хората да не се отказват от любенето. Струва си да опитате”, казва д-р Стоун.
Мит 5:Поява на киселини в стомаха. Ако бременната често има киселини в стомаха, детето ще бъде с гъста коса.
Мит 6:Лъжата за ечемика. На онзи, който не дава на родилката храната, която иска да яде, ще му излезе ечемик.
Мит 7: Да се пази от грозното. Ако бременната види нещо грозно или страшно, и бебето ще бъде грозно. „Това е двойна лъжа; първо - за това не съществува никакво научно доказателство; второ - нито едно бебе не е грозно”, казва Еделман.
Мит 8: Красотата е наследствена. Ако по лице
то на бременната жена се появят пъпки, бебето е момиче и то ще открадне красотата на майката. Д-р Стоун казва: „Това е смешно, това не е истина. Какво значи девойката да открадне красотата на майката?”
Мит 9: Горе-долу. Жена, която носи високо, ще има момиче; която носи ниско - момче. „Много разпространен мит, но не е истина”, казва д-р Еделман.
„По време на бременност най-добрата стратегия е да „се отнасяте много предпазливо към съветите на близките и приятелите”, казва д-р Еделман, а „препоръките, които ви дава лекарят, трябва да спазвате стриктно.”
Източник:www.lekar.bg
Отазът от цигарите ще ви осигури редовен сън и много добри хранителни навици на детето.
Колкото и невероятно да звучи, според резултатите от проведено изследване, бебетата на отказалите се от цигарите майки в периода на ранна бременност са по-безгрижни и жизнерадостни, отколкото бебетата на непушачките.
Д-р Кейт Пикет от университета в Йорк дава обяснение на този факт.
Според нея, жените, които са силно мотивирани да откажат цигарите по време на бременност, са много позитивни в решението си, което се отразява добре върху растежа и развитието на техните новородени бебета.
Нейното изследване е първото доказателство за въздействието на отказа от вредния навик върху здравето на бебетата.
Наблюдението върху поведението на 18 000 деветмесечни бебета показва, че жените, които пушат повече от 10 цигари на ден имат най-трудните за отглеждане деца, заради придобития лош темперамент.
Майките, които своевременно отказват цигарите, се радват на по-послушни бебета, при които вероятността от непредсказуемост на поведението е много малка. Освен това, те проявяват по-добра възприемчивости по-добре изградени навици за сън и хранене.
„Знаем, че на по-късен етап от живота си, децата страдат от неблагоприятния ефект на пасивното пушене (докато са били в утробата на майката), така че не е изненадващо откриването на сигнали за поведенчески различия още през първите месеци на живота.” - заявява д-р Пикет.
Самите майки откриват тези разлики в поведението на децата си. Бебетата на отказалите тютюнопушенето са с най-положителен темперамент. Този факт е изключително стимулиращ мотив за бременните да престанат да пушат по време на бременност.
Изследването, публикувано в британското сп. „Епидемиология и обществено здраве оценява темперамента на бебетата по скала, определена да измерва позитивното настроение, възприемчивостта към новото и режима на сън и хранене.
Около 4000 жени, участвали в изследването, както се очаква, продължават да пушат.
Д-р Пикет е убедена, че опасността от поведенчески проблеми у децата, както в ранните, така и в по-късните етапи на тяхното развитие, трябва да се разяснява на бременните пушачки, но същевременно не бива да се омаловажават и трудностите, които преживяват страстните пушачки в опита си да го направят.
Известно е, че химическите вещества, съдържащи се в тютюна, нанасят увреждания в мозъка още докато детето е в утробата на майката. Действието им е свързано още с поднорменото тегло на новороденото, вродени дефекти и е една от причините за висока смъртност.
Резултатите от изследването показват, че жените. които пушат по време на бременност, раждат най-трудните за отглеждане деца.
Източник:www.lekar.bg