Здравето на Мама

Според резултатите от изследването,79 % от българите заявяват, че се чувстват щастливи. Още по-оптимистични са българските тийнейджъри (15-19 годишни), чийто резултат от 97% ги определя като по-щастливи от техните европейски връстници (96%). За разлика от българските, румънските тийнейджъри са под средното ниво за Европа с 95 %.

На въпроса “Кое допринася най-много за вашето щастие”, 61% от българите посочват семейството и веднага след това се нареждат приятелите с 31%.

За разлика от нас, всички други европейски народи поставят на второ място партньорите, вместо приятелите. А за испанците и белгийците партньорите са дори на първо място.

И ако утрото е по-мъдро от вечерта, то вечерта е по-щастлива от утрото. 28% от българите определят събирането със семейството и приятелите вечер като най-щастливия момент от деня им. Други пък 23 % посочват вечеря със семейството. Двете неща, които повдигат настроението на българина са срещата с приятели (48%) и слушането на музика (26%).

Като логично продължение на тези резултати, на първо място с 25 % българите посочват Coca-Cola за марката, която асоциират с щастието. Обяснението на това се крие във факта, че напитката е част от най-щастливите мигове на българина – от вечерята със семейството, през забавленията с приятели до слушането на музика.

“Какво ни прави щастливи” е въпросът, чийто отговори ни отличават най-много от другите европейци в изследването. За 31% от българите разковничето се крие в пътуването по света, докато осреднените резултати за европееца, класират на първо място с 33% печалба от лотарията.

Да помогнеш на някого, без да очакваш възнаграждение, прави най-щастливи една четвърт от българите (25%) и чак на трето място нашите сънародници посочват печалба от лотарията.

Този, който е щастлив, ще направи и другите щастливи също. (Марк Твен)

Източник: club.bg

Изследване на генотипа на баща, майка и техните момче и момиче показва, че родителите прадават два пъти по-малко генни мутации на своите деца, отколкото считат генетиците.

Това е първият случай, в който се прави подробно изследване на първичната структура на верига ДНК на членовете на цяло семейство. Изследването позволи да се оцени до каква степен родителите предават мутирали гени на своето потомство.

Изследването на първичната структура на ДНК позволи да се установят и точно местата в хромозомата, където става генетичния обмен на информация между родителите, за да се създадат нови характеристики при децата, обясняват учени от Института за биологични системи в Сиатъл. При сравняване на ДНК веригите на родителите и тези на децата било установено с голяма степен на сигурност, че всеки от двамата родители предава 40 мутации или общо 60. Досега учените смятаха, че всеки родител предава средно по 75 мутации на децата си. Повечето от мутациите, идващи от родителите, нямат никакво последствие за здравето на техните деца, според съвременните медицински познания.

Източник: moetodete.bg

Много фирми в Западна Европа и САЩ са достигнали до извода, че е крайно време да се предприемат мерки, улесняващи майките, които искат да се върнат на работа по-бързо, като им се позволи да вземат и чедата си в офиса.Идеята звучи Бебе в офисашокиращо за много хора около мен, признавам че и аз самата изобщо не съм сигурна дали бих избрала такова решение. Но от как забременях и родих детето си се нагледах и наслушах на достатъчно клишета по въпроса за бебегледането. Някои от тях постепенно отпадат, други са по-устойчиви и може би тази идея ще е следващата, която ще разбуни форумите и ще промени с нещичко родния пейзаж.
Всъщност, практиката неслучайно се е зародила в страни като САЩ и Великобритания, където или няма платен отпуск по майчинство или отпуснатият от държавата срок е смехотворно малък. САЩ например, по данни на списание National Geographic от август 2007 г. се нарежда сред страните в света с най-кратък срок – едва 12 седмици, при това неплатени! В сравнение с тях, нашите 315 дни платено майчинство и още една година възможност за неплатено звучат направо невероятно.
В споменатите страни все повече фирми променят политиката си спрямо служителите, които са от ключово значение, като им осигуряват комфортна атмосфера, в която без проблеми да щъкат бебета. В САЩ над сто организации и фирми успешно прилагат метода „бебета на работа”. По данни на асоциацията „Babiesatwork” http://www.babiesatwork.org/ над 1300 мъници са пролазили в офисна обстановка. Както винаги що се отнася до бизнес, всичко е внимателно премерено и претеглено, а опитът на престрашилите се сочи, че ползите са доста.

За родителя:
- позволява по-бързо връщане на работа, ако тя е атрактивна, желана и важна за кариерата на майката или бащата или пък в крайна сметка е неизбежно от финансова гледна точка;
- действа успокояващо, сваля нивото на стреса и притесненията, защото отрочето е под ръка;
- увеличава шансовете за успешно кърмене, което е най-доброто за бебето ти, а и примера действа насърчаващо за другите жени.

За бебето:
- близо е до мама или татко, тоест то е щастливо, спокойно и усеща, че е обградено с така нужната му любов и топлина;
- свиква с нови хора, с различна обстановка, израства по-уверено и способно да комуникира с околния свят;
- не расте в стерилната среда на детската стая и кошчето, изгражда си адекватен имунитет и умения да комуникира.

За компанията и колегите:
- действа успокояващо и разведряващо, все пак е по-добре да слушаш гукащо бебче, вместо поредната нова диета на колежката;
- повишава духа на екипа и спестява пари за безсмислени тийм билдинги, на които всички скучаят, но присъстват по задължение;
- увеличава се лоялността и положителното отношение към фирмата, което пък повишава продуктивността;
- не на последно място – привличат се нови клиенти, слухът за бебета в офиса се разпространява бързо, всички искат да видят това чудо. Така името на фирмата започва да се шири по форуми и блогове, променя се имиджа й и доверието към нея расте;
- Действа като безплатна реклама сред жените клиенти, а покрай тях и сред мъжете. В САЩ и Европа такива фирми са постоянно присъствие в класациите за „Най-добро работно място”.
Ето и разказа на собственик на просперираща рекламна агенция в САЩ, затова как в компанията му са израснали 33 хлапета и… цяла дузина кучета.

Против:
Идеята се обсъжда и предъвква отдавна по чужди сайтовете, форуми и блогове. Повечето противници настръхват от идеята, защото:
- Родител с бебе на работа не е толкова ефективен, колкото колега без. Тоест някой ще получава заплащане за по-малко работа, само защото има деца;
- Бебетата, както знаем, са и шумни. Не всеки може да издържи на бебешки рев, а той може да бъде наистина пронизителен;
- Шумно или не, едно сладко бебе привлича неудържимо вниманието на околните и разсейва служителите;
- Офисната среда невинаги е безопасно място за мъниците (особено у нас, където масово се пуши на работа, въпреки забраните), а колегите носят всякакви зарази;
- Адвокатите на много фирми изтъкват опасение, че при евентуален инцидент е възможно родителят да съди фирмата;
Всъщност идеята детето да е в офиса се свежда до едно просто правило – бебето има жизнена нужда да е близо до мама.

Бебетата имат постоянна нужда от майчината си топлина, от бащината също, изобщо от човешко присъствие, а не от безмълвната компания на плюшени или пластмасови изделия. Така е не само според моята емоционална интуитивна преценка, но и според много изследвания и изводи, направени въз основа на човешкото психическо развитие, както и въз основа на анализ на практиките съществуващи в много племена и култури. Малките там не се оставят и затварят в специални кошарки, в стерилни детски стаи или в ясли, а са плътно до родителите си, участват един вид в социалния живот и израстват по-самоуверени, психически стабилни и пълноценни личности, които умеят да общуват без притеснения и помагат на близките си в работата, която са наблюдавали от малки. До този извод  е стигнала и Джийн Лайдлоф извод, която прекарва години сред индианското племе във Венесуела. Един от любопитните й изводи е, че децата които са привързани към родителите си, не плачат толкова, колкото сме свикнали от едно бебе, нямат колики и реагират много по-спокойно при контакт с чужди хора.
Идеята ми звучи сякаш е продукт на отчаянието от едно дълго отдалечаване между родители и деца, на едно продължително пътуване на обществото срещу естествения ход на нещата, срещу нуждите на нашите бебета, срещу вродената ни интуиция. У нас този път минава по различен маршрут, но посоката е същата, въпреки че вече някои правят обратен завой.
Все още битува идеята, че малките човечета трябва да се възпитават дистанционно, да бъдат привиквани към самостоятелност едва ли не от първия ден след раждането. За бебето е отредена специален дезинфекциран периметър, за да не пречи, да не притеснява околните или пък да не би да се разглези или да пипне някой опасен вирус или коварно дебнеща бактерия. Всичко трябва да е по график – кърмене, спане, контакт с мама и тати, точно определени места, ограничаващи се до детската стая и кабинетът на педиатъра. Разделението започва още от родилното, където в повечето случаи бебетата са отделени по недоказани и неясни причини от майките.
Родителството е най-естественото нещо и следователно то не се нуждае от кански мъки, за да се получи добре. Нужно е само да се вслушаш в гласа на бебето и постепенно ще усетиш, че говорите на един език. То има нужда от топлината ти не само в определени часове и трябва да похапва често, не по твоя, а по неговия си „график”.
Чака ни още път назад, след като все още у нас се срещат теми като „А вие целувате ли децата си?”. Тази нагласа е стара, ноundefined затова пък доста вкоренена в съзнанието на много поколения.
Д-р Божкова, която е с опит като участъков лекар и педиатър в Дулово в края на 60-те години на XX в. разказва, че когато е обикаляла в района се е нагледала на слабички, неразвити бебета, които са повивани здраво и са оставяни в дървени коритца (бешици по народному), които служат и за люлка. Обикаляла е селата и въпреки омразата на хората, тя и колегите й са горяли тези корита на мегдана. Все пак нещата по нашите земи не винаги са били такива, иначе Майстора едва ли щеше да намери модел, за да нарисува своята майка и дете, поставено на гърба й в цедилка, сред слънчогледово поле.
Осъзнавам и че съм от щастливките, които работят във фирма, която спазва законите в страната и аз мога спокойно да се порадвам на време с детето, да получавам майчински според реалната ми заплата и да не се главоблъскам по въпроса дали мястото ми в офиса изстива. Но е нужна повече толерантност към бебетата на обществени места, по строги закони, които да предоставят истински зони за непушачи по заведенията и по-гъвкава политика на работодателите спрямо служители с бебета. В крайна сметка много работа може да се върши дистанционно, което освен всичко спестява и средства на собствениците на фирми. Другият основен момент е излизане от сивата икономика, в която хиляди майки получават мизерни майчински, защото не се осигуряват на реалната сума. Така те са принудени да намерят начин и да се върнат на работа, където едва ли ще ги поканят заедно с бебетата.
Това са елементарни неща, за детски градини или стаи за бебета и деца към фирмите все още не смея и да си мечтая, но е факт, че вече и в България има фирми, които предоставят тези възможности и рано или късно ще намерим верния път, а до тогава – приятно гушкане!

Източник: moetodete.bg

„Бременните жени и младите майки са с приоритет при получаването на медицинска помощ.” (Закон за здравето, член 81 ал.2, т.2 )
„Не се извършва медицинско облъчване с йонизиращи лъчения на бременни жени, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им.” (Закон за здравето, чл. 68)
„За осигуряване на безрисково майчинство всяка жена има право на достъп до здравни дейности, насочени към осигуряване на оптимално здравословно състояние на жената и плода от възникване на бременността до навършване на 42-дневна възраст на детето.
Здравните дейности по ал. 1 включват:
1. промоция, насочена към запазване здравето на жената и плода;
2. профилактика на опасността от аборт и преждевременно раждане;
3. обучение по хранене и грижи за новороденото;
4. активно медицинско наблюдение на бременността, осъществявано на диспансерен принцип от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ;
5. пренатална диагностика и профилактика на генетични и други заболявания при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
6. осигуряване на оптимална жизнена среда за родилките и новородените;
7. диспансерно наблюдение и здравни грижи за родилката и детето;
8. свободен достъп на бременната или родилката до лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ;
9. свободен достъп на бременната до лечебни заведения за специализирана извънболнична и болнична помощ при състояния, застрашаващи бременността;
10. право на избор от бременната на лечебно заведение за болнична помощ за раждане.” (Закон за здравето чл. 127, ал.1 и 2)
„Нощният труд е забранен за бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;” (КТ чл.140, ал.4, т.2)
„(1)Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.
(4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.
(5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.
(6) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане.
(7) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска. ( КТ чл. 163, ал.1-7)
„(1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
(3) Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
(4)През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.
(5) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.”( КТ, чл. 164, ал.1-5).

Източник: zdrave.org

Американски учени твърдят, че жените, които употребяват умерени количества алкохол (до 2 чаши вино дневно), са по-малко застрашени от натрупването на излишни килограми в сравнение с въздържателките, съобщава Би Би Си.

Изследването, публикувано в Archives of Internal Medicine, е обхванало около 19 000 доброволки. Тези от тях, които консумирали алкохолни напитки, повишили с най-малко теглото си.

Най-полезно се оказало виното, тъй като добавя най-малко допълнителни килограми към теглото в сравнение с бирата или другите спиртни напитки*.

Едно от обясненията за откритието е, че калориите в алкохола се разграждат по различен начин в сравнение с тези от храните.

Учените обаче предупреждават, че виното не може да се използва като средство за отслабване и припомнят, че то има здравословни ефекти само когато се консумира с мярка.
*Една чаша вино съдържа около 120 калории, една пинта (475 мл.) бира -  190, а 60 мл. ликьор - 160 калории.

Източник: health.bg

Децата, които имат поведенчески проблеми, са два пъти по-застрашени от хронични болки, когато пораснат, съобщава Би Би Си.

Британски учени са проследили развитието на 19 000 деца и твърдят, че едно от вероятните обяснения на връзката между двете състояния е дефектен хормонален сигнал в мозъка.

Изследването, публикувано в Rheumatology, показва, че лошите преживявания в детството могат да увредят мозъчната система и да причинят поведенчески проблеми и хронична болка на по-късен етап в живота.

Източник: health.bg

Родителите не винаги осъзнато шляпват детето. В повечето случаи това става, когато изгубят търпение или изпаднат в отчаяние. Понякога те могат да ударят детето само затова, че няколко пъти са му повторили, че това не трябва да се прави, а детето сякаш не ги е чуло.

“Всички родители знаят колко досадно и обидно е, когато децата не те слушат, но изходът от положението не е насилието”, твърди екип от специалисти.
Според резултатите от тяхното изследване, проведено по поръчка на Американската академия по педиатрия, 25% от семействата с двама родители шамаросват децата си поне веднъж седмично. Тези 25% са на мнение, че този метод на възпитание помага.
Но всъщност той има само повърхностен резултат, опровергават ги учените: “Като правило децата, които често са удряни от своите родители в качеството на възпитателен метод, започват да лъжат, в тях се развива детска агресивност, злоба и други отклонения от социалното им поведение. Тези деца не са в състояние да направят така необходимата и важна разлика между “доброто и лошото”, те по-често в сравнение с другите се държат неправилно зад “гърба” на родителите си. Следователно едва ли този метод на възпитание може да се определи като ефективен”.

Специалистите предлагат няколко алтернативни методи с далеч по-добри и трайни резултати:

1. Бъдете твърди и търпеливи - детето със сигурност ще ви чуе, ако говорите твърдо, но не с повишен тон.
2. Направете пауза - ако съобщите на детето си, че сега вие сте много сърдити и затова ще се върнете към този проблем по-късно, то в това няма нищо лошо. По-добре е да отложите за няколко минути разговора и да се успокоите, отколкото да приложите сила.
3. Учете децата си - вместо да наказвате детето за някаква постъпка, съобщете му, че не ви харесва, когато то прави дадени неща и го помолете те да не се повтарят. Ако все пак това се повтори, попитайте детето как да му помогнете да запомни, че това не трябва да се прави.
4. Бъдете позитивно настроени - например вместо репликата:”Колко пъти да ти казвам да си измиеш зъбите!”, използвайте ”Кажи ми, когато си готов със зъбите, защото и аз ще влизам в банята”.
5. Обяснявайте на детето, а не го заплашвайте - кратко обяснете на детето защо то трябва да се държи по този начин, а не по друг и какво може да стане, ако то не се държи правилно.
6. Стимулирайте детето – може да го постигнете с фрази като “Време е да си ходим. Побързай, искам да стигнем в къщи по-рано, защото…”
7. Бъдете гъвкави - ако детето ви попита нещо, бъдете гъвкави, опитайте се да намерите решение, което би удовлетворило и двамата.
8. Бъдете по-умните - ако някой от методите не се е оказал успешен, намерете друго решение на въпроса. Не е излишно да попитате детето как да му помогнете. Този въпрос непременно ще предизвика положителни чувства у него.
9. Сдържайте своята злоба - ако се отнасяте със злоба към детето си , ще го научите и то да постъпва така със своите деца, а и с всички около него.

Източник: zdrave.bg

Може да ви се стори странно,но ако всекидневно приемаме голямо количество калории е начина за намаляване на теглото.

Този интересен и твърде неочакван извод е направен от английски учени от Унвиреситета в Кембридж, Великобритания, които са изследвали влиянието на обилната закуска върху 6000 мъже и жени на възраст от 40 до 75 години.

Диетолозите отбелязват, че получаването на необходимите калории в количество от 22 до 50% сутрин помага за значителното намаляване на телесната маса. Хората, които закусват обилно, отслабват почти с 1 килограм месечно.

Хората, които по време на закуска получават не повече от 115 калории, напълняват приблизително с 1,23 килограма. Всеки 10% увеличаване на калориите по време на закуска се равнява на 210-320 грама намаляване на теглото, са изчислили британските учени, цитирани от Би Би Си.

Източник: zdrave.bg

Предлагаме ви кратко ръководство за това, кои физически дейности са подходящи за вашето дете в различните възрасти:

От 3 до 5 години
На тази възраст, децата не са готови за състезания или организирани спортове. Те имат ограничено разбиране за екипност, стратегия или правила на играта. Индивидуалните занимания са по-подходящи за тях.
· Окуражавайте детето си за игри, включващи качване, слизане, вървеж, подскачане и прескачане, тичане – по-бързо или по-бавно, натискане, дърпане, пързаляне, ритане (на топка), удряне (с подходяща хилка за тенис), хвърляне, люлеене.
· Спомнете си игри, които ще го научат да разпознава ляво и дясно (Например -онази детска песничка: “Подай си лявото краче, после дай го ти назад, после дай го пак напред, завърти го хей така. И да почнем буги-буги, да започнем ний сега нашата игра…”).
· Измислете игри, с които да упражнява баланс и равновесие – например да повтаря ваши движения.

От 6 до 8 години
И на тази възраст децата не са готови за състезания, но са готови да започнат групови занимания, без съревнователен характер. Някои подходящи дейности могат да бъдат:
· Да го учите да плува, да кара ролери или кънки на лед и да кара колело с помощни колела.
· Да танцува и да прави гимнастика.
· Да се учи да хваща различни по големина топки, от различна дистанция и хвърлени с различна сила.

От 9 до 11 години
Повечето деца са готови да опитат всякакви физически дейности, въпреки че вдигането на тежести, например, е по-добре да бъде отложено за пубертета.
На тази възраст децата започват да избират определени физически занимания. Те може да предпочитат индивидуални или групови спортове, занимания на открито (колело) или на закрито (например танци).
· Много е важно да уважавате интересите на децата си и да ги подкрепяте. Окуражавайте спортсменският им дух и се убедете, че с тях работят квалифицирани треньори и средата е добра.

От 12 до 16 години
Ако вашият тийнейджър е атлетичен, окуражете го да изпробва нови физически предизвикателства, като се стреми същевременно да поддържа баланс между спортните си увлечения и другите си отговорности.
В допълнение към предпочитаните им занимания, юношите най-често са готови да опитат още карането на ски - на сняг или водни, както и алпинизъм.
Младежите, които не обичат груповите спортове, може да се заинтересуват от следните дейности: танци, аеробика, каране на ролери, плуване, вдигане на тежести и др.
След като знаете физическите занимания, за които са готови вашите деца, се опитайте да намерите време за това и да се занимавате заедно с тях.

Източник: tia.bg

Оказва се, че следобедната дрямка не само намалява стреса, предпазва сърцето но в същото време осигурява на мозъка необходимата почивка и значително подобрява способността за запаметяване и концентрация.

Според изследване, направено от американски учени, следобедната дрямка възстановява целият ни организъм но и значително повишава неврокогнитивния капацитет.

Ръководителят на проучването - Матю Уокър, професор по психология, обяснява, че следобедният сън възстановява баланса на нервната ни система и съня като цяло, улеснява концентрацията, подобрява паметта и бдителността

Резултатите от изследването, с базират на данни събрани от 39 доброволци. Участниците в проучването бил разделени на две групи, като тези в едната трябвало да спят по 90 минути след обед, а в другата – не.

Преди обед всички доброволци били подложени на едни и същи тестове за когнитивните им способности. Получените резултати били сравнени с тези, от повторно провеждане на теста след сиестата.

Участниците, които бодърствали през целия ден, показали значително по-малки способности да запаметяват и възпроизвеждат информацията. За разлика от тях, доброволците, които спали през деня, били със завишени когнитивни способности.

Според учените от университета в Бъркли, Калифорния, получените резултати потвърждават хипотезата, че сънят е необходим за освобождаване на мозъка в краткосрочен план, за да се осигури място за нова информация.

Източник:puls.bg